РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Перник, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201863 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000008/04.11.2021г., издадено от
директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, на Ж. К. Ж., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба 2000 /две хиляди/
лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
за това, че на 23.09.2021г., около 10.30 часа, в гр. Перник , ул. Юрий Гагарин,
срещу магазин Анабела, като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия,
модел Сандеро с рег. № **** от кат.М1, обозначен като таксиметров и с
трайно закрепен открит знак „ТАКСИ“, престояващ /без пътници/ на
таксиметрова стоянка с изключен ЕТАФП, извършва таксиметров превоз на
пътници без пътна книжка, издадена от превозвача – нарушение на чл.31,
ал.1, т.3 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на
пътници.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба Ж.Ж., с която моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление като се излагат възражения, че е издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Жалбоподателят оспорва констатацията, че е бил водач на
таксиметровия автомобил, както и че е извършвал превоз на пътници с него,
като твърди, че работи към фирмата - превозвач като механик, че
автомобилът е бил означен с табела „не работи“, и с него не е извършван
1
превоз на пътници.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване
на процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния
закон. В съдебното производство представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 23.09.2021г., около 10.30 часа, свидетелите А. Ю. С. и К. Г. В. -
инспектори в РД “АА ” София извършили проверка на лек таксиметров
автомобил „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. №****, кат.М1, паркиран на
таксиметрова стоянка в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, срещу магазин
Анабела. Автомобилът имал всички обозначения на таксиметров такъв,
пътници в него нямало, а монтираният ЕТАФП бил изключен. Като водач на
автомобила контролните органи установили жалбоподателя - Ж.Ж., от когото
изискали документи за установяване самоличността му, както и
необходимите за извършване на таксиметров превоз.
След преглед на представените от лицето документи, свид. С.
констатирал извършено административно нарушение и образувал срещу
Ж.Ж. административнонаказателно производство със съставяне на АУАН
серия А-2021, №295493/23.09.2021 г. Актосъставителят приел, че извършва
таксиметров превоз на пътници без пътна книжка, издадена от превозвача, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл.31, ал.1 т.3 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.
При предявяване на акта жалбоподателят вписал като възражение, че не
работи с автомобила.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 04.11.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, ангажирал административнонаказателна отговорност
на Ж.Ж. за посоченото нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля А. Ю. С. и К. Г. В., както и от приетите писмени доказателства:
АУАН № серия А-2021, №295493/23.09.2021 г., длъжностна характеристика,
заповед № РД – 08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС, както и заповед
№589/31.01.2020г. на изпълнителния директор на ИА АА – София.
Въз основа на изложените факти, от правна страна съдът намира
2
следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 31,
ал.1, т.3 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на
пътници. Визираната разпоредба регламентира част от установените
изисквания към водачите относно документите за извършване на таксиметров
превоз. Тя задължава водачите на таксиметрови автомобили при управление
на същите да притежават валидно за съответната община удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за
психологическа годност, а при поискване от контролните органи да
представят и документите, предоставени им от търговеца, посочени в чл.31,
ал.1, т. 1-3 от Наредбата, сред които пътна книжка, издадена и заверена от
регистрирания търговец (приложение № 12).
От своя страна приложената административнонаказателна разпоредба на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда наказване с глоба 2000 лв. на водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
В случая жалбоподателят е наказан, за това, че като водач на
таксиметровия автомобил извърша таксиметров превоз по смисъла на
дефиницията на понятието в §1, т.26 от ДР на ЗАвП без пътна книжка,
издадена от превозвача. Така очертания фактически състав на нарушението
изисква безспорно доказване, че нарушителят притежава особеното качество
на субекта на нарушението, а именно водач на лек таксиметров автомобил,
както и че извършва таксиметров превоз. Само при тези обстоятелства може
да се изисква от него представяне на пътна книжка, както и останалите
документи по т.1-3 към чл.31, ал.1 от Наредбата, които се предоставят на
водачите от търговеца.
Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Липсва дори
констатация притежавал ли е Ж. задължителните за осъществяване на
таксиметров превоз документи, а именно валидно за съответната община
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно
удостоверение за психологическа годност. Съгласно разпоредбата на чл.52,
ал.1 от ЗАвП при съставен акт на водач за нарушение на тази наредба
контролните органи задържат удостоверението "Водач на лек таксиметров
автомобил" и всички документи, доказващи установяване на нарушението. В
процесния акт задържани такива не са описани, а е направена препратка към
съставен друг акт без да е ясно какви документи са иззети с него.
Разпитаните свидетели също не внасят яснота по този въпрос, тъй като
заявяват, че не помнят какви документи е представил нарушителят и за какво
3
друго нарушение срещу него е съставен още един АУАН.
При тези обстоятелства признаците от фактическия състав на
вмененото нарушение остават недоказани. В случай, че Ж. не е притежавал
качеството водач на лек таксиметров автомобил, логично не би могъл да
предостави пътна книжка, която, както се посочи, се предоставя от
търговеца само на лица, отговарящи на чл.24, ал.3 от ЗАвП. В такава хипотеза
и при констатирано извършване на таксиметров превоз по смисъла на §1, т.26
от ДР на ЗАвП същият би понесъл наказание на основание чл.93, ал.1 т.1 от
ЗАвП, но заради самата липса на валидно удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“, не заради липсата на останалите необходими
документи, каквито не би имало основание да се изискват от него поради
липсата на правно основание да ги притежава.
Само в случай, че жалбоподателят притежава задължителните документи
по чл.31, ал.1, изр.1 от Наредбата той би бил адресат на законовото
задължение да носи и представи и документите, предоставени му от
търговеца, посочени в чл.31, ал.1, изр.2ро, т.1-3 от Наредбата, но при
неизпълнение ще подлежи на наказване на друго основание - чл.93, ал.2 от
ЗАвП. Следователно, ако направената в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление констатация относно качеството на субекта на
нарушението е обоснована /че Ж. е бил водач на лек таксиметров автомобил,
т.е., притежавал е валидно издадено такова удостоверение/, то при
административното наказване законът е приложен неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП (ред. ДВ, бр.60 от 2020г.,
в сила от 7.07.2020 г.) водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз на пътници и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв. Наредба №
34/1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници е издадена на основание
чл. 12а, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, поради което
нарушаването на изискванията относно документите за извършване на
превоза подлежи на наказване на основание визираната
административнонаказателна разпоредба. Приложимостта й при реализиране
отговорността на нарушителите се предпоставя и от особеното качество на
субекта на нарушението – водач на МПС, който извършва обществен превоз
на пътници, което понятие обхваща и таксиметровия превоз на пътници,
предвид чл.2 от Наредбата и дефиницията в §1, т.26 от ДР на ЗАвП.
Макар и по-благоприятна за нарушителя, в конкретния случай съдът не
може да наложи наказание на основание санкционната норма на чл.93, ал.2 от
ЗАвП, упражнявайки правомощието си да измени наказателното
постановление като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Това е
допустимо само при отсъствие на изменение на обстоятелствата на
4
нарушението, т.е., те следва да са установени по безспорен начин, което в
казуса не се констатира по вече изложените съображения.
Ето защо съдът приема, че актът и наказателното постановление не
отговарят на императивните изисквания установени към съдържанието им в
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено.
Допуснатата нередовност при очертаване състава на
административнонаказателната норма с всички признаци от обективна и
субективна страна съществено нарушава процесуалните изисквания,
ограничава правото на защита на наказания, като препятства и съдебния
контрол относно законосъобразността и обосноваността на формирания
извод за виновно осъществяване състава на вмененото административно
нарушение, точната правна квалификация на същото и правилното
приложение на материалния закон. Изложеното мотивира отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Разноски по делото не се претендират и не са доказани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №34-0000008/04.11.2021г.,
издадено от директор РД „Автомобилна администрация”, гр. София, с което
на Ж. К. Ж., с ЕГН **********, с адрес град ****, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание глоба 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.3 от
Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5