Р Е Ш Е
Н И Е
№ 124
град Велико Търново, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
583/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С Решение № 3320/04.03.2020
г. по адм. дело № 2160/2019 г. по описа на Върховен административен съд е отменено
Решение № 487 от 03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 583/2018 г. по описа
на Административен съд Велико Търново в частта, с която е оставен без
разглеждане иска на Т.Д.П. против Министерството на образованието и науката,
гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 16 470 лв. за претърпени
имуществени вреди за периода от 03.06.2015 г. до 04.12.2015 г. от отменена,
като незаконосъобразна, заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г., издадена от министъра
на образованието и науката и е прекратено производството по адм. дело №
583/2018 г. в тази част, и делото е върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и разглеждане на иска по същество в тази част.
Ищцата Т.Д.П. ***, чрез процесуалните си представители,
претендира от Министерството на образованието и науката гр. София на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № РД 09-727/03.06.2015 г.
на министъра на образованието и науката, в размер на 16470 лева представляващи
неполучено от нея трудово възнаграждение за длъжността „ректор“ за периода от
03.06.2015 г. до 04.12.2015 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на отмяна на административния акт – 11.07.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите. По отношение на претендираните имуществени
вреди ищцата сочи, че същите са в пряка причинна връзка с отменената
незаконосъобразна заповед на министъра на образованието и науката за
назначаване на ***И.В.като временен ректор и тъй като същата не е изпълнявала
функциите на ректор, за какъвто е била избрана от Общото събрание, не е налице
основание да търси заплащане на трудово възнаграждение за длъжността от Стопанската академия нито по реда на Кодекса на труда
/КТ/, нито по реда на ЗЗД. Твърди, че Стопанската академия е изплащала трудово
възнаграждение на изпълняващия длъжността ректор ***В., който реално е изпълнявал
функциите на ректор поради издадената заповед на министъра на образованието и
науката, като длъжността ректор е една и не може да се очаква двама души да
получават трудово възнаграждение за получаването й. Сочи, че висящият трудов
спор за незаконното уволнение на ищцата от длъжността „ректор“ няма връзка с
настоящия спор, още повече, че в хода на трудовото дело не бил предявяван иск
за заплащане на обезщетение вследствие на незаконно уволнение или за заплащане
на трудово възнаграждение. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Министерство на образованието и науката гр. София в писмен отговор с вх. № 1565/27.05.2020 г. оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Счита, че независимо от заповедта на министъра на образованието и науката не е налице сигурност, че ищцата би заемала длъжността „ректор“, съответно би получавала такова възнаграждение, предвид съществуващите възможности за предсрочно прекратяване на мандата на ректора. Твърди, че претенцията за трудово възнаграждение по два трудови договора за пълно работно време в един и същ период е недопустима, а освен това от брутния размер на претендираното обезщетение следва да се приспаднат всички удръжки върху тази сума.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност
на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че искът е допустим, а
по същество е частично основателен. Фактическата обстановка е подробно описана
в Решение № 487 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 583/2018 г. на АСВТ, както и в Решение
№ 3320/04.03.2020 г. по адм. дело № 2160/2019 г. по описа на ВАС, а именно:
На 28.05.2015 г. е било
проведено заседание на Общото събрание на Стопанската академия, на което за
ректор на академията е избрана ***Т.Д.П., като е допуснато предварително
изпълнение на решението на Общото събрание за избор на ректор на академията.
Тези решения на Общото събрани са били оспорени пред Административен съд –
Велико Търново. Съдебното производство по тях е приключило окончателно с
Определение № 9918/28.09.2015 г. по адм. дело № 10459/2015 г. по описа на ВАС,
с което е оставено в сила определение № 259 от 07.07.2015 г., постановено по
адм. дело № 383/2015 г. на АСВТ. С това определение е била оставена без
разглеждане жалбата на И.А.В., Г.С.И., И.Р.М.и Т.Б.К.срещу решенията на Общото
събрание на Стопанска академия „Д.А.Ценов“ гр. Свищов, взети по т.5 и т.10 от
протокол № 2 от 28.05.2015 г., с които е избрана Т.Д.П. за ректор и е допуснато
предварително изпълнение на посоченото решение и производството по делото е
прекратено.
Предвид решенията на
Общото събрание, на 28.05.2015 г. между председателя на Общото събрание на
академията и ***Т.Д.П. е бил сключен трудов договор № 1259 за длъжността ректор
на Стопанската академия. Ищцата е заела длъжността ректор за определен мандат
на пълно работно време – 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 7
минимални работни заплати за страната. В същото време ищцата е заемала и
длъжността професор в учебното заведение по силата на трудов договор №
473/29.04.2009 г. С допълнително споразумение № 1260/28.05.2015 г. към трудов
договор № 473/29.04.2009 г. тя е продължила да заема длъжността професор на
непълно работно време – 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение 1701
лв. и допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит,
като ректор и като доктор.
Със заповед № РД
09-727/03.06.2015 г., издадена на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. „а“ във вр.
с чл. 24, ал. 4 от ЗВО, министърът на образованието и науката, е назначил ***И.В.за
временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанската академия за срок до
избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца и на основание чл. 60,
ал. 1 от АПК е допуснал предварително изпълнение на заповедта. С определение №
7323/18.06.2015 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело №
6925/2015 г. по описа на съда е оставено без уважение искането на ректора на СА
„Д.А.Ценов“ Т.Д.П. за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповед
№ РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката и е
отхвърлена жалбата на ректора на СА „Д.А.Ценов“ Т.Д.П. срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на
министъра на образованието и науката. Това определение е оставено в сила с
Определение № 9215/07.08.2015 г. на ВАС,
5-чл. състав по адм. дело № 8776/2015 г.
Самата заповед № РД
09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката е била оспорена от
Т.П. пред Върховния административен съд, който я е отменил като
незаконосъобразна с Решение № 47/04.01.2016 г. по адм. дело № 6924/2015г., VІІ
о., оставено в сила от петчленен състав на ВАС с Решение № 8620/11.07.2016г. по
адм. дело № 2626/2016 г.
Със заповед №
ЛС-3845/12.11.2015 г. на ВрИД ректор на СА „Д.А.Ценов“, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, във връзка със Заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на
министъра на образованието и науката е прекратен трудовия договор № 1259 от
28.05.2015 г. на ***Т.Д.П. за длъжността „ректор“. Тази заповед е била
оспорена от ищцата пред Свищовския районен съд, като според представените в
последното съдебно заседание доказателства окончателно са влезли в сила
решенията на СвРС и ВТОС относно признаването за незаконно на уволнението на
ищцата по Заповед № ЛС-3845/12.11.2015 г. на ВрИД ректор на СА „Д.А.Ценов“ и
относно отхвърлянето на иска на П. за възстановяване на заеманата преди
уволнението с посочената заповед длъжност „ректор“. От събраните доказателства
се установява, че в това производство ищцата не е предявила претенция за
заплащане на неполучено трудово възнаграждение.
На 04.12.2015 г., със
Заповед № РД 09-1777, министърът на образованието и науката е назначил ***М.В.Б.за
временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанската академия.
В периода
21.01.-26.01.2016 г. до Общото събрание на Стопанската академия, избрало ищцата
за ректор, били подадени 86 заявления за прекратяване на мандата като членове
на събранието. Поради това на 08.02.2016 г. било проведено учредително
заседание на Общото събрание на Стопанската академия с мандат 2016 г. – 2020
г., което освен другите решения издигнало кандидатури за ректор на академията.
Тези решения са били предмет на оспорване от ищцата, чиято жалба е била
оставена без разглеждане с Определение № 114 от 08.03.2016 г. на АСВТ по адм.
дело № 125/2016 г., оставено в сила с Определение № 8235 от 4.07.2016 г. на ВАС
по адм. дело № 5057/2016 г.
На 16.02.2016 г. било проведено
Общо събрание на Академията, което избрало нов ректор на Академията.
При първоначалното
разглеждане на делото са приети основно и допълнително заключение на
съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси относно размера
на трудовото възнаграждение, които би получила ищцата като ректор за конкретно
посочени периоди.
При тази фактическа
обстановка съдът намира за частично основателен главния иск. Както и ВАС изрично
е посочил в Решение № 3320/04.03.2020 г., в случая отменената като незаконосъобразна
заповед № РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката е
в пряка и непосредствена причинна връзка с невъзможността ищцата да продължи да
изпълнява длъжността „ректор“ след 03.06.2015 г., до назначаването на нов
временно изпълняващ длъжността ректор със Заповед № РД 09-1777/04.12.2015 г. на
министъра на образованието и науката.
Именно актът на министъра е в пряка причинна връзка с
понесената от ищцата имуществена вреда, представляваща лишаването й от
уговореното и очаквано увеличение на имуществото й от възнаграждението за длъжността
ректор, договорено с председателя на ОС на Академията възнаграждение съгласно
трудов договор № 1259 и допълнително споразумение № 1260 от 28.05.2015 г., до
избора на нов ректор от общото събрание. Предвид това искът за обезщетение за
имуществени вреди е доказан по основание.
Настоящата инстанция
намира, че искът е частично основателен по размер. Както бе посочено, ищцата
претендира обезщетение в размер на 16 470 лева за периода от 03.06.2015 г.
до 04.12.2015 г., като според исковата молба сумата представлява неполучено от
нея трудово възнаграждение за длъжността „ректор“, възлизащо на 7 минимални
работни заплати за същия период съгласно уговореното в трудов договор № 1259/28.05.2015
г. От таблиците в допълнителното заключение на СИЕ по първоначалното дело се
установява, че за процесния период общият размер на допълнителното трудово
възнаграждение като ректор /7 минимални работни заплати за страната/ възлиза
общо на 15 970,91 лева, както следва: за периода 03.06-30.06.2015 г. - 2290,91
лв., за месеците 07, 08, 09, 10 и 11.2015 г. – по 2660 лв. месечно и за периода
01.12.-04.12.2015 г. – 380 лева. Именно това е размерът на пропуснатите ползи
на ищцата, които следва да бъдат репарирани от ответника. Тези пропуснати ползи
ще представляват данъчен и осигурителен доход при изплащането им /арг. от чл.
13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ/, поради което не следва да бъдат намалени с данъците
и осигурителните вноски, които щяха да се удържат и внесат от СА „Д.А. Ценов“,
ако бяха изплатени на ищцата.
Върху сумата от 15 970,91 лв.
следва да се присъди и законна лихва, считано от 11.07.2016 г. – датата на
отмяна на заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и
науката, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС.
Въпреки изхода на делото съдът намира
за неоснователно искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. В съдебно заседание на 03.06.2020 г. е представен Договор № 3067
от 02.06.2020 г. между ищцата и *** Й.Ц.Й. /л. 138, гръб/, в който не е отразено
платено възнаграждение, а в графата „Договорено възнаграждение“ е посочено „при
условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата-юрист“. Представено е също така копие от диплома за завършено
висше юридическо образование на Т.Д.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от
Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В тези
случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата
страна да го заплати. Настоящият състав намира, че няма основание за присъждане
на хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В случая се претендира
приложимостта на хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, а именно че Т.П. е
„друг юрист“, на който х.Ц. е оказал безплатна правна помощ. Не е представено
обаче удостоверение за придобита юридическа правоспособност на ищцата. С
разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт законодателят е
предвидил, че усвояването на юридически занаят (професия) включва и 6-месечен
предварителен стаж, след който задължително се полага изпит за правоспособност,
т.е. за придобиване на качеството на юрист по смисъла на закона, не е
достатъчно да е успешно завършено академичното обучение по специалността „право“
в акредитирано висше учебно заведение.
При тази нормативна
уредба на придобиването на юридическа правоспособност следва да се приеме, че
срокът на обучение на юристите приключва не с успешното полагане на държавните
изпити след семестриалното завършване и с дипломирането им, а с преминаване на
задължителния шестмесечен стаж и успешното полагане на изпит в Министерството
на правосъдието за придобиване на правоспособност /като последното е времево невъзможно
към настоящия момент с оглед датите на положените държавни изпити от ищцата/.
Или към настоящия момент не са налице доказателства , че ищцата попада в
хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Министерството на образованието
и науката, гр. София да заплати на Т.Д.П. с адрес ***, ЕГН
**********, сумата от 15 970,91 лв. /петнадесет хиляди деветстотин
седемдесет лева и деветдесет и една стотинки/, представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди, произтекли от отменената заповед № РД 09-727/03.06.2015
г. на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Т.Д.П.
с адрес ***, ЕГН **********
против Министерството на образованието и науката, гр. София за претърпени имуществени
вреди от отменената заповед № РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на
образованието и науката, в останалата му част, до размера на претендираната
сума от 16 470 лв., като неоснователен и недоказан. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** Й.Ц.Й., като пълномощник на Т.Д.П., да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: