Р Е Ш
Е Н И Е № 260045
гр. Бургас, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 11.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД
№ 4844 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Н.Д. Т, ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 20-0769-003202/10.09.2020 г., издадено от началник
на група, сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 174, ал.
3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на управление
на МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е
изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт
и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод
за установеност на следната фактическа обстановка:
На 26.07.2020 г., около 13:31 часа, в гр. Бургас, на бул.
Д Д, до входа на Гробищен парк Бургас, в посока към ул. 24 – ти Черноморски
пехотен полк, жалбоподателя Н.Д. Т управлявал лек автомобил Фолксваген голф, с рег.
№, собственост на С Д Т. Жалбоподателят Н.Д. Табаков отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство дрегер
„Друг тест 5000“, с фабр. № ARLB-0021,
и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0067091 със седем
холограмни стикера № А019994, но водачът отказал и кръвна проба за анализ.
За установеното нарушение свидетелят М.Н. съставил срещу жалбоподателя
АУАН от 26.07.2020 г., който бил подписан от жалбоподателя и получил препис от
него. Жалбоподателят не е направил възражение в предоставения му тридневен
срок.
Впоследствие, 10.09.2020 г., било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Показанията на актосъставителя - М.Н., изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице – младши автоконтрольор към ОД на МВР - Бургас, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно съдействието може да бъде дадено по два начина
– чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание
за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества
и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични
вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който и да е от
посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП методи, той на практика не изпълнява задължението,
вменено с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност
да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. В случая
от доказателствата по делото се установява, че водачът е отказал да бъде изпробван
с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие е отказал
да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. С това си
поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което
както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по ясен и пълен начин. На жалбоподателя
е бил издаден от свидетеля М.Н. талон за медицинско изследване, в който жалбоподателят
е написал, че отказва да бъде тестван за употреба на наркотици /л. 9 от делото/.
Видно от талона, същият е подписан собственоръчно от жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът прави извод за доказаност на извършеното
от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършеното
административно нарушение, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие
с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са определени
в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не съществува
възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност
не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление,
което налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-003202/10.09.2020 г.,
издадено от началник на група, сектор ПП, към ОД на МВР - Бургас, с което на основание
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
на жалбоподателя Н.Д. Т, ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.