№ 198
гр. Свищов, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100358 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. №********** в
Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 20491505 твърди, че по ч. гр. д. №
22/2022 г. по описа на Районен съд - Свищов, на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е
предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта
на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 22/2022 по описа на
Районен съд - Свищов заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно нея длъжникът –ответник
по делото дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № ***** сума
в общ размер на 220,32 лева, от които 142,73 лева - главница по договора за
кредит, 18,48 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 59,11 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че на 28.08.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
като кредитор и Г. П. К. като кредитополучател бил сключен договор за
кредит № *****. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги
на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора
до 05.09.2017 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на
месечените погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница, като е договорено паричният кредит да бъде изплатен на 12 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 23,03 лв., и в договора е посочена
общата стойност на плащанията по кредита. Твърди, че след сключване на
договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, като извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения
търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски
всяка в размер на 23,03 лева. Сочи, че въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е
посочена и общата стойност на плащанията. Твърди, че ответника е
преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
05.03.2017 година, към която дата са били заплатени 5 броя погасителни
вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България е станало изискуемо , т.к. кредитополучателят
просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска - 05.04.2017 г., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: 142,73
лева - главница по договора за кредит, 18,48 лева възнаградителна лихва,
59,11 лева — мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.04.2017 до 16.06.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
2
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявява осъдителен иск и моли да бъде прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен по същество. Заявява, че
договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
изискването на чл.10 от ЗПК, а именно не е спазено изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта - не по-малък от 12. Счита, че
договорът не съдържа всички задължителни по закон реквизити. Също така,
не е спазено правилото на чл.11, ал.1, т.13 от ЗПК и не е изготвено и
предоставено на ответника извлечение, показващо периодите и условията за
плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата.
Счита, че са допуснати нарушения на чл.11, ал. 1, т.15, т. 16 и т.26 от ЗПК.
Сочи, че на основание чл.22 от ЗПК, т.к. не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сочи, че с извършените от ответника
плащания трябва да се погаси само задължението за главница. Твърди, че
погасената чрез плащане главница е в размер на 115 лева, поради което
оспорва претенцията на ищеца за главница за сумата над 85 лева до
претендираните 142,73 лв. Оспорва претенцията за редовна лихва, като
твърди, че клаузите, с които е уговорена възнаградителна лихва (37,66%), са
нищожни и противоречат на добрите нрави. Посочените клаузи не били
индивидуално уговорени, тъй като били изготвени предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя също е формално,
който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. От друга страна, въпросните клаузи били сключени в условията на
неравнопоставеност, водещи до нищожност поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Доколкото се касаело за
договор за потребителски заем, при констатиране на неравноправни клаузи,
водещи до недействителност, съдът е длъжен да не ги прилага, но не е
овластен да изменя съдържанието им - по арг. от чл. 6, параграф 1 от
3
Директива 93/1 З/ЕИО. Счита, че така посочените разпоредби противоречат
на закона и накърняват добрите нрави. С процесния договор била уговорена
възнаградителна лихва в размер три пъти по -висок от законната лихва за
забава (последната е в размер на 10% на годишна база, докато
възнаградителната лихва по договора е в размер на 37,66%). Предвид на
горното счита, че извършваните от ответника погасявания на лихвата по
договора за кредит неправилно са били отнасяни от банката за погасяване не
само на главница, но и на лихва. Счита, че претенцията за възнаградителна
лихва е изцяло погасена по давност, а това за мораторна лихва - частично
погасена по давност. Счита, че за ищеца не възниква правно основание да
претендира мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.09.2017 г., за
който период се претендира възнаградителна лихва. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение съобразно доказателствата
по делото, като уважи направените възражения. Претендира сторените от
ответника разноски.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, като представя списък
по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 18.01.2022г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № 22/22г. по описа на СвРС. Издадена
била заповед № 83/16.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. П. М., ЕГН ********** да
заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег.
№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България с ЕИК
********* сумата от 142,73 лева (сто четиридесет и два лева и 73ст.) –
главница; сумата 18,48 лева (осемнадесет лева и 48ст.) – възнаградителна
4
лихва от 05.03.2017 г. до 05.09.2017г.; 59,11 (петдесет и девет лева и 11ст.) -
лихва за забава от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г.; законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски: 25,00 лева (двадесет
и пет лева и 00ст.) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева и 00ст.) -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника Г. П. М., ЕГН **********, която в
законоустановения едномесечен срок е направила възражения срещу
дължимостта.
Страните не спорят, а това се установява по безспорен начин и от
представените с исковата молба доказателства, че на 28.08.2016 г. между
кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с ЕИК *********, чиито
правоприемник е ищеца и ответника Г. П. К., която видно от служебно
изисканата справка от НБДН е с фамилно име М. е сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *****. С процесния договор, на
ответника е предоставена при следните параметри и условия: обща цена на
стоките - 209 лв., размер на кредита – 225,72 лв., месечна погасителна вноска
– 23,03 лв., брой погасителни вноски 12 броя. Видно от договора е, че общата
стойност на плащанията е 276,36лв., годишен процент на разходите - 44,90%,
лихвен процент - 37,66%. От сключеният между страните договор се
установява, че кредитът е отпуснат за закупуването на стока –секция, с обща
цена 209 лв. В договора е обективиран и погасителен план с падежна дата за
всяка от уговорените между страните вноски и размер – сумата от 23,03 лв.
От съдържанието на договора се установява, че ответника е закупил
застраховка "сигурност на плащанията" в размер на 16,72 лева. В чл. 2 от
договора страните уговорили Месечните погасителни вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита, и изплащане на надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора. Началната дата за изчисляване на ГПР е
датата на подписване на договора, като се приема че годината има 365
дни,независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него. Видно от чл. 3 на
договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни
5
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането
/за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/,
извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. 3аконната лихва за забава е равна
на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година, плюс 10% на основание ПМС № 100/29.05.2012 г. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Неизпълнението на задълженията по настоящият договор може да доведе до
неблагоприятни имуществени последици за кредитополучателя.
По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която е прието от съда. Вещото лице заключава, че
Процесният кредит е усвоен чрез закупуване на стока, за която са й
представени доказателства. Задължението по процесния кредит е формирано
както следва: стойност на стоките – 209,00лв., сключена застраховка –
16,72лв., лихви – 50,64лв./лихвата в процесния Договор се получава като
разлика между размера на кредита и общото стойност на плащанията/ – обща
стойност на плащанията 276,36лв.По процесния кредит са извършени
плащания в размер на 115,15 лева. Последното плащане е на 25.02.2017г., като
са покрити задължения в размер на главница 82,99 лева и договорна лихва
32,16 лева, всичко това е от вноска № 1 до вноска № 5 включително. Вещото
лице разясни, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 на
05.07.2021г. задължението за главница е 142,73 лева и договорна лихва в
размер на 18,48 лева, като общото задължение е в размер на 161,21 лева. При
условие, че се приеме от съда, че кредитът е предсрочно изискуем, мораторна
6
лихва се дължи за периода от 05.04.2017г. до 05.07.2021г. в размер на 61,29
лева, като при изчисляване на мораторната лихва съгласно нормативните
документи е взело сбора на главница и лихва и е прекъснало изчисляването в
КОВИД периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., което е прието със закон от
Народното събрание. Разликата между мораторната лихва в исковата молба,
посочена за 59,11 лева и размера на лихвата, която в.л. е изчислило в размер
на 61,29 лева, е 2,18 лева. Това се дължи на обстоятелството, че мораторната
лихва се претендира от банката до 16.06.2021г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени
от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу
ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 83/16.03.2022г. по ч.гр. д. № 22/2022 г. на
РС-Свищов. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
От представените по делото доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника Г. П. М. е било налице валидно
облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *****, съгласно който кредиторът е
предоставил на ответника кредит в размер на 209 лева за закупуване на
избрана от него стока, която сума ищецът е превел по сметка на продавача.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и заключението на
неоспорената от страните СИЕ, че така валидно сключен между страните
договор за потребителски паричен кредит, ответникът е извършвал плащания
за погасяване на предоставения му кредит до 25.02.2017г., от вноска № 1 до
вноска № 5 включително. Към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срокът на договора е бил изтекъл, тъй като падежът
на последната вноска е на 05.09.2017г. По делото не са представени
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Възражението на ответника за противоречие на договора за кредит с
нормата на чл. 22 от ЗПК настоящия състав намира за основателно по
7
следните съображения:
Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на
ЗЗД1 следва да се съобразят и правилата на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, който е приложим
в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В настоящия случай не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от
ЗПК, според които договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния
план следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо
допълнителните разходи. В настоящият случай това изискване не е спазено.
Видно от представения погасителен план в него за всяка падежна дата е
посочен размера на вноската, както и оставащата главница. Това обаче не е
достатъчно, а следвало размера на вноската да бъде разбита, така, че да
показва главницата, лихвата и евентуално останалите разходи, сборът на
които дава размера на месечната вноска, т.е. липсва информация, показваща с
всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и
8
допълнителни разходи се погасява. Не е ясно и по какъв начин е определен
размерът на общата дължима сума от 276,36 лева и какви вземания се
включват в нея, тъй като липсва подробна разбивка по пера на задължението
на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява
главница, лихви и допълнителни разход. Задължение на кредитора,
произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. Освен това посочен
е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски.
Съдът счита, че в случая не са изпълнени изискванията и на чл. 5, ал. 2
от ЗПК, тъй като не е посочена информация за застраховането на кредитора за
сметка на кредитополучателя, не е попълнена графа за обезпечения, което
означава че такива кредиторът не е изисквал. В размера на общото
задължение, съответстващо на общия брой равни месечни вноски, е включено
и допълнително задължение по застрахователна премия в размер 16,72 лв.
Съгласно заключението на вещото лице в месечните вноски се включва и
премията за застраховането на финансовия риск на кредитора, въпреки че
този разход не е бил ясно обявен на длъжника в преддоговорния процес. Този
начин на оповестяване на разходите не съответства на изискването на чл. 19,
ал.1 от ЗПК, тъй като плащането на премията по застраховката не е отразено
като разход при формиране на ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски.
Следователно процесният договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***** се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Предвид, че тази
недействителност е по особена по вид с оглед на последиците й визирани в
чл. 23 от ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
При това положение извършените от ответника плащания по кредита
следва да се отнесат към погасяване на само действително възникналите
задължения за връщане, а именно претенцията за главница в размер на 142,73
9
лева. От изслушаната по делото СИЕ, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, обосновано и пълно, се установява, че по процесния кредит са
извършени плащания в размер на 115,15 лева, като са покрити задължения в
размер на 82,99 лева за главница и 32,16 лева -договорна лихва. Предвид на
това искът за главница е основателен и доказан в размер на 27, 73 лева, като в
останалата част до претендирания размер от 142,73 лева е неоснователен. По
отношение на претендираните 18,48 лева възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 05.03.2017 г. до 05.09.2017 г., 59,11 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до
16.06.2021г., искът също се явява неоснователен, поради горните
съображения.
Поради извода за неоснователност на предявените установителни
искове за лихви, безпредметно е обсъждането на останалите възражения на
ответника за недължимост на същите поради изтекла давност.
Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако
отхвърли главния иск. Съдът по същество уважи главният иск, при което не
следва да разглежда евентуалния.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в
заповедното производство, като ги присъди с оглед частичното уважаване на
иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски в хода на заповедното производство в размер 9,44 лева
за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство
съразмерно уважената част от исковите претенции. Същите се претендират в
размер на 200 лв. депозит за вещо лице, 25 лв. платена държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част, ответника
следва да бъде осъден да заплати направените разноски в настоящото
производство в размер 44,05 лева за държавна такса, депозит за вещо лице и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се
10
възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от исковата претенция. Същите се претендират
в размер на 150 лева в заповедното производство и по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА за осъществено представителство в настоящото производство. Видно от
делото по заповедното производство, действително се съдържа договор за
правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение от 300лв., но е
записано, че е заплатена само сумата от 150 лв., от която по съразмерност на
ответника се дължи 131,12 лева. Съдът определя разноските за адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер
от 400 лева, съгласно Наредба № 4/2009 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение и с оглед цената на иска изчислено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1. Така съразмерно на отхвърлената част на иска, на
пълномощника на ответника се следва адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 349,66 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение
на Г. П. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. №********** в Търговски и фирмен
регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК 20491505, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София -
сграда 14, представлявано от управителя Д.Д. СУМАТА от 27,73 лв. (
двадесет и седем лева и 73 ст.) главница, ведно със законна лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.07.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №83/16.03.2022г. по ч.гр.д. №
22/2022 г. по описа на Районен съд град Свищов, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 27,73 лева до претендирания
размер от 142,73 лева, за възнаградителна лихва от 05.03.2017 г. до
05.09.2017г. в размер на 18,48 лева (осемнадесет лева и 48ст.) и лихва за
забава от 05.04.2017 г. до 16.06.2021г. в размер на 59,11 лева (петдесет и
девет лева и 11ст.), като неоснователен.
11
ОСЪЖДА Г. П. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. №********** в
Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 20491505, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София - сграда 14, представлявано от управителя Д.Д., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, СУМАТА от 53,49 (петдесет и три лева и
49 ст.) - направени разноски в заповедното и исковото производство,
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. №********** в
Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 20491505, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София - сграда 14, представлявано от управителя Д.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на Г. П. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, СУМАТА от 131,12 лева (сто тридесет и един
лева и 12ст.) - направени разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А с рег. №********** в
Търговски и фирмен регистър във Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 20491505, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София - сграда 14, представлявано от управителя Д.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Р. К. Р. с ЕГН ********** , на основание чл. 38, ал. 1 т. 2
ЗА СУМАТА от 349,66 (триста четиридесет и девет лева и 66 ст.) адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12