Решение по адм. дело №520/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от М. Ю. С. от [населено място], [община], [област], действащ чрез адв. С. М., в която се твърди, че във връзка с изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], водено срещу него по ДОПК, и към 29.03.2022 г. въз основа единствено на Акт за установяване на публично държавно вземане/финансова корекция/ № [номер]/[дата] на Държавен фонд Земеделие/София, е посочено публично вземане в размер на *** лв., който Акт за установяване на публично държавно вземане е обявен за нищожен в частта му по т.II и отменен в частта му по т. I. от същия, с влезлите в законна сила на 22.03.2022 г. Решение № 83/29.04.2021 г., постановено по административно дело № 341/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение № 2667 от 22.03.2022 г., постановено по административно дело № 6788/2021 г. по описа Върховен административен съд - Осмо отделение, с молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив, адресирана до публичния изпълнител в същата дирекция и на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК е направил искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област] и служебно вдигане на наложените му по същото изпълнително дело запори по банковите ми сметки, към която молба и на основание чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК е приложил заверени преписи от посочените по- горе и влезли в законна сила на 22.03.2022 г. Решение № 83/29.04.2021 г., постановено по административно дело № 341/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали и Решение № 2667 от 22.03.2022 г., постановено по административно дело № 6788/2021 г. по описа Върховен административен съд - Осмо отделение.

Ищецът сочи още, че поради липсата на произнасяне по молбата му в установения в закона (чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК) 7-дневен срок, изтекъл на 05.04.2022 г., с жалба Вх. № С220009- 000-0206702/05.05.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив и на основание чл. 266 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и във вр. с чл. 149, ал. 2 от АПК, чрез изрично упълномощен от ищеца пълномощник-адвокат и е подписан между тях договор за правна защита и съдействие, приложени към жалбата, той обжалвал мълчаливия отказ на административния орган пред директора на ТД на НАП - Пловдив, който с Решение № 190/18.05.2022 г., влязло в законна сила на 07.06.2022 г., оставил без разглеждане подадената от ищеца жалба, като недопустима на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК /липса на интерес от обжалване/, респективно прекратява образуваното въз основа на нея производство. В мотивите на акта на решаващият орган по чл. 267 от ДОПК се посочва, че след подаване на жалбата и в срока за произнасяне на същата, във връзка с постъпило в офис - [област] писмо вх. № Е220132-143-0113946/11.05.2022 г. от Държавен фонд земеделие - публичен взискател по изпълнителното дело, с искане за прекратяване на производство по събиране на задълженията по Акт за установяване на публично вземане/финансова корекция/ с № [номер]/[дата] г. в размер на *** лв., поради отмяна на акта с Решение № 2667/22.03.2022 г. на ВАС, на 11,05.2022 г. са били предприети действия относно издаване на Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение е изх. № С220009-035-0251354/11.05.2022 г. от публичен изпълнител. Посочено е също, че в случая това действие ползвало жалбоподателя, доколкото със същото се постигали целените от него последици - да бъдат вдигнати запорите върху банковите му сметки и прекратяване на изпълнителното дело срещу него.

Ищецът излага доводи, че във връзка с обжалване на мълчаливия отказ на административния орган пред директора на ТД на НАП - Пловдив, какъвто мълчалив отказ, поради непроизнасяне на административния орган в установения в закона срок, счита, че бил формиран към датата на подаване на жалбата му, което обстоятелство пък обуславяло и наличието, към онзи момент, на правния му интерес от обжалване на този индивидуален административен акт, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от него средства за адвокатско възнаграждение за представителството му в производството по реда на чл. 266 от ДОПК, които вреди, видно от приложеното като доказателство по делото копие на Договор за правна защита и съдействие № 28 от 05.05.2022 г. ведно с пълномощно към него от същата дата, сключени между ищеца и пълномощника му-адвокат именно за „изготвяне и подаване на жалба против мълчалив отказ по молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив и процесуално представителство, защита и съдействие“, са договореното възнаграждение в размер на 500 лв. и която сума е изплатена от ищеца изцяло и в брой, в която част договорът има характер на разписка.

М. С. твърди още, че в случая ответникът е предизвикал правния спор, като не се е произнесъл в срока по чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК (молбата с правно основание чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подадена на 29.03.2022 г. и 7-дневния срок е изтекъл на 05.04.2022 г.), поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, което обстоятелство пък, обуславяло и наличието, към онзи момент, на правния му интерес от обжалване на посочения индивидуален административен акт. Сочи, че едва след подаване на жалбата против същия, във връзка с постъпило в офис - Кърджали писмо вх. № Е220132-143-0113946/11.05.2022 г. от Държавен фонд земеделие - публичен взискател по изпълнителното дело, с искане за прекратяване на производство по събиране на задълженията по Акт за установяване на публично вземане/финансова корекция/ с № [номер]/[дата] г. в размер на *** лв., поради отмяна на акта с Решение № 2667/22.03.2022 г. на ВАС, на 11.05.2022 г. от страна на ответника са предприети позитивните за ищеца и поискани с молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. действията за прекратяване на воденото срещу С. изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област] и служебно вдигане на наложените му по същото изпълнително дело запори по банковите му сметки чрез издаване на посоченото по-горе Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № С220009-035- 0251354/11.05.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национална агенция за приходите с адрес: [населено място], [улица], да му заплати сумата в размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатените средства за адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство, защита и съдействие в производството по обжалване на мълчаливия отказ на публичен изпълнител при Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив по молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив пред директора на ТД на НАП - Пловдив по реда на чл. 266 от ДОПК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Национална агенция за приходите, чрез пълномощника юрисконсулт Т. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Д. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че ангажирането на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага наличието в условията на кумулативност, на няколко предпоставки, а именно, изисква се наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да бъдат отменени в предвидения в закона ред; от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди и тези актове да са в пряка причинно-следствена връзка от действията или бездействията на органите на администрацията. Отнесени към настоящия случай тези изисквания, счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно не се установява да е налице незаконосъобразен административен акт - мълчалив отказ, както се претендира, който да е бил отменен по предвидения от закона ред, поради което моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], водено срещу М. Ю. С. по ДОПК, и към 29.03.2022 г. въз основа единствено на Акт за установяване на публично държавно вземане/финансова корекция/ № [номер]/[дата] на Държавен фонд Земеделие/София, е посочено публично вземане в размер на *** лв., който Акт за установяване на публично държавно вземане е обявен за нищожен в частта му по т.II и отменен в частта му по т. I. от същия, с влезлите в законна сила на 22.03.2022 г. Решение № 83/29.04.2021 г., постановено по административно дело № 341/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение № 2667 от 22.03.2022 г., постановено по административно дело № 6788/2021 г. по описа Върховен административен съд - Осмо отделение, с молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив, адресирана до публичния изпълнител в същата дирекция и на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК е направил искане за прекратяване на воденото срещу него изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област] и служебно вдигане на наложените му по същото изпълнително дело запори по банковите му сметки, към която молба и на основание чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК е приложил заверени преписи от посочените по-горе и влезли в законна сила на 22.03.2022 г. Решение № 83/29.04.2021 г., постановено по административно дело № 341/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали и Решение № 2667 от 22.03.2022 г., постановено по административно дело № 6788/2021 г. по описа Върховен административен съд - Осмо отделение.

Поради липсата на произнасяне по молбата на С. в установения в закона (чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК) 7-дневен срок, изтекъл на 05.04.2022 г., с жалба Вх. № С220009- 000-0206702/05.05.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив и на основание чл. 266 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и във вр. с чл. 149, ал. 2 от АПК, чрез изрично упълномощен от ищеца пълномощник-адвокат и е подписан между тях договор за правна защита и съдействие, приложени към жалбата, той обжалвал мълчаливия отказ на административния орган пред директора на ТД на НАП - Пловдив, който с Решение № 190/18.05.2022 г., влязло в законна сила на 07.06.2022 г., оставил без разглеждане подадената от ищеца жалба, като недопустима на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК /липса на интерес от обжалване/, респективно прекратява образуваното въз основа на нея производство. В мотивите на акта на решаващият орган по чл. 267 от ДОПК се посочва, че след подаване на жалбата и в срока за произнасяне на същата, във връзка с постъпило в офис - [област] писмо вх. № Е220132-143-0113946/11.05.2022 г. от Държавен фонд Земеделие - публичен взискател по изпълнителното дело, с искане за прекратяване на производство по събиране на задълженията по Акт за установяване на публично вземане/финансова корекция/ с № [номер]/[дата] г. в размер на *** лв., поради отмяна на акта с Решение № 2667/22.03.2022 г. на ВАС, на 11,05.2022 г. са били предприети действия относно издаване на Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение е изх. № С220009-035-0251354/11.05.2022 г. от публичен изпълнител. Посочено е също, че в случая това действие ползвало жалбоподателя, доколкото със същото се постигали целените от него последици - да бъдат вдигнати запорите върху банковите му сметки и прекратяване на изпълнителното дело срещу него.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от незаконосъобразен административен акт, мълчалив отказ/бездействие на публичен изпълнител към ТД на НАП-Пловдив, офис [област]. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от незаконосъобразен мълчалив отказ, сочещ на бездействие на публичен изпълнител към ТД на НАП-Пловдив, офис [област] по молба Вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив, във връзка с влязло в сила решение №83/29.04.2021 г., постановено по административно дело № 341/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национална агенция за приходите гр.София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Следователно, като юридическо лице НАП е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за причинените на ищеца вреди от незаконосъобразен мълчалив отказ на неин орган - публичния изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив, по повод изпълнение на дейността й.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НАП – София, за причинените имуществени вреди на М. Ю. С.. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че в случая ответникът е предизвикал правния спор, тъй като не се е произнесъл в срока по чл. 225, ал. 3, т. 2 от ДОПК (молбата с правно основание чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подадена на 29.03.2022 г. и 7-дневния срок е изтекъл на 05.04.2022 г.), поради което е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, което обстоятелство обуславя и наличието, към онзи момент, на правния интерес на С. от обжалване на посочения индивидуален административен акт. Едва след подаване на жалбата му против същия, във връзка с постъпило в офис - [област] писмо вх. № Е220132-143-0113946/11.05.2022 г. от Държавен фонд Земеделие - публичен взискател по изпълнителното дело, с искане за прекратяване на производство по събиране на задълженията по Акт за установяване на публично вземане/финансова корекция/ с № [номер]/[дата] г. в размер на *** лв., поради отмяна на акта с Решение № 2667/22.03.2022 г. на ВАС, на 11.05.2022 г. от страна на ответника са предприети позитивните за ищеца и поискани с молба вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. действия за прекратяване на воденото срещу него изпълнително дело № [номер]/[година] по описа на ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област] и служебно вдигане на наложените му по същото изпълнително дело запори по банковите му сметки чрез издаване на посоченото по-горе Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № С220009-035- 0251354/11.05.2022 г. Подадената от М. С. жалба против мълчаливия отказ на административния орган е оставена без разглеждане от директора на ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, респективно е прекратено производството по нея, поради отпаднал правен интерес, а не поради изначална липса на правен интерес. Ето защо съдът намира, че настоящия случай сочи на хипотезата на оттеглен административен акт- мълчаливия отказ на публичния изпълнител в офис [област] към ТД на НАП-Пловдив.

С други думи налице е първата от по-горе посочените предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

В ДОПК липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване по реда на чл. 161 от ДОПК. В глава 27 на ДОПК, включително глава 17 и 18 на ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбите на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК не предвиждат е решението си директорът на ТД на НАП да се произнася и по направените разноски от жалбоподателя във връзка с оспорването. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл. 12, ал. 3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма указваща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК и на основание чл. 161 от ДОПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент на противното, обаче, в случаите когато ответникът е дал повод за завеждане на жалбата, същият следва да понесе направените от жалбоподателя разноски, като в административното производство следва да се приеме, че с издаването на Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. № С220009-035-0251354/11.05.2022 г. на публичния изпълнител на 11.05.2022 г., който мълчаливо е отказал да издаде в установения в закона срок, административният орган е в сходна на хипотезата на оттегляне на административния акт.

С други думи, единственият начин да се търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с оттегления административен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищецът е упълномощил адвокат, за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което се установява от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата].

Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако след подаване на молбата му на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК с приложени заверени екземпляри от решенията за обявяване на нищожността и отменянето на процесното АУПДВ, с който е установено публичното вземане, административният орган/публичният изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив беше изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 225 от ДОПК в указания в същата срок.

В конкретния случай е налице намаляване на имуществото на М. Ю. С. поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което е предизвикано от мълчаливия отказ на публичен изпълнител в офис- [област] към ТД на НАП-Пловдив, като в следствие на жалбата от С., е бил издаден позитивния за него административен акт. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт, с който неблагоприятно е засегнат ищецът.

Настоящият състав приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В конкретния случай, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, като уговореното възнаграждение е било заплатено в брой от ищеца.

Отново следва да се отбележи, че след като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по административен контрол, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред директора на ТД на НАП – Пловдив производство по оспорване по административен ред на мълчалив отказ на публичен изпълнител в офис [област]-към ТД на НАП-Пловдив. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата] и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на мълчалив отказ на публичен изпълнител в офис [област]-към ТД на НАП-Пловдив да се произнесе по молба вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 500 лв. в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

В случай, че след подаване на молбата на М. С. на основание чл. 225, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК с приложени заверени екземпляри от решенията за обявяване на нищожността и отменянето на акта, с който е установено публичното вземане, публичният изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив бе изпълнил задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 225 от ДОПК в указания в същата срок, за ищеца не би имало нужда да потърси адвокатско съдействие за обжалване на формирания, към датата на подаване на жалбата му, мълчалив отказ на административния орган и да претърпи посочените имуществени вреди в размер на 500 лв., заплатени от него на представлявалия го пълномощник-адвокат именно за обжалване на посочения мълчалив отказ по негова молба вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП - Пловдив по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК.

Нещо повече, видно е, че позитивният за ищеца акт Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. № С220009-035- 0251354/11.05.2022 г. е издаден едва след подаване на неговата жалба против мълчаливия отказ на публичния изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив, което сочи на хипотезата на оттеглен административен акт. Това води до извод, че ако публичния изпълнител се бе произнесъл своевременно по молбата на ищеца вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив в законовия седемдневен срок, то не би се стигнало и до настоящия спор.

Следва да се отбележи, че адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по обжалване на мълчалив отказ по реда на ДОПК, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с принудително изпълнение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 56 от Конституцията, съгласно която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Настоящият случай касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на оттеглен индивидуален административен акт, поради което приложими са разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерен с извършената реална правна защита, поради което така поисканият размер на обезщетение от 500 лв. се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане.

С други думи, в конкретния случай претендираното обезщетение, произтичащо от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за производство по обжалване пред административния орган, не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е прекомерен.

Според съда, по делото не са налице предпоставките за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено ищецът е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат

Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 500 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Национална агенция за приходите гр. София да заплати на М. Ю. С. от [населено място], [община], [област], сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на мълчалив отказ на публичния изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив, да се произнесе по молба вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив.

Върху така присъдената главница, респ. с оглед уважаването на иска за обезщетение, предвид депозираното надлежно искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, то основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, а именно в размер на 410 лв., от които внесена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата]/л. 5/.

Съдът намира, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно и отразява реално извършените процесуални действия от страна на пълномощника.

Предвид това съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София , да заплати на М. Ю. С. с [ЕГН] от [населено място], [община], [област], сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на мълчалив отказ на публичния изпълнител в Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив, да се произнесе по молба вх. № С220009-000-0148156/29.03.2022 г. по описа на Офис - [област] при ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София , да заплати на М. Ю. С. с [ЕГН] от [населено място], [община], [област], деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от съобщаването му.