Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6214 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Ищцата И.И.Н. твърди в исковата си молба, че с
постановление от 22.03.2012 г. на прокурор при СРП била привлечена като
обвиняема, а на 09.12.2013 г. - внесен обвинителен акт в СРС за извършени
престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 316 вр.
чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъда от 24.03.2015 г. СРС, 5 състав признал
подсъдимата за невиновна по повдигнатите й обвинения. Присъдата е протестирана
и на 02.03.2016 г. състав на СГС постановил окончателно решение, с което
потвърдил оправдателната присъда.
С воденото срещу ищцата наказателно производство й били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано унижение да се смята за
участник в извършване на две престъпления при усложнена форма на престъпна
дейност, като за едното от тях се предвиждало наказание лишаване от свобода от
3 г. до 16 г. Н. изпитала потиснатост и тревожност от неизвестния изход на
делото и възможността да бъде осъдена; угнетяващо чувство за несправедливо
обвинение за изготвяне на неистински документ, на който е придаден вид, че
изхожда от баща й, който бил с влошено здравословно състояние и за документна
измама в големи размери, засягаща неговото имущество.
От повдигнатото обвинение пострадали честта и
достойнството на Н., а също и отношенията й с близките й. Преживяла притеснения
и напрегнатост, включително при участията й в съдебните заседания.
По време на наказателното производство здравословното
състояние на Н. се влошило, като заболяла вследствие неблагоприятни
преживявания: получила възпалителни възли на матката и в периодите 17.10.2013
г. – 24.10.2013 г. и 14.04.2014 г. – 17.04.2014 г. претърпяла оперативно
лечение. При ехография на щитовидна жлеза на 07.03.2016 г. се установили
дифузни и огнищни промени на щитовидната жлеза. Установили се и кожен дерматит
и хормонален дисбаланс. При извършени изследвания на кръвта се установили и
проблеми с инсулина, който показал двойни стойности спрямо нормалните.
Случаят станал широко известен сред нейни колеги и
познати и това рефлектирало на положителния й статус в обществото. Така
претърпените вреди били изцяло свързани с воденото наказателно производство,
поради което счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на П. на РБ,
като бъде осъдена да й заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната
лихва от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
П. на РБ е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения
от ищцата иск. Оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността му, евентуално счита претендираният размер на обезщетението за
завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпления, за които И.Н. е оправдана. Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността законът възлага на
ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство и че
прокурор при СРП е изготвил и внесъл в съда обвинителен акт срещу И.Н. за извършени
продължавани престъпления по чл. 212, ал. 4 и ч. 316 от НК.
С
постановление от 01.02.2013 г. по ДП ЗМ № 15007/2011 г. по описа на 06 РУП –
СДВР, пр.пр. № 73374/2010 г. И.И.Н. е била привлечена като обвиняема за извършено
продължавано (с две изпълнителни деяния на 28.03.2007 г.) престъпление по чл.
212, ал. 4 от НК и продължавано (с три изпълнителни деяния на 04.04.2007 г.)
престъпление по чл. 316 от НК и е определена мярка за неотклонение „подписка“.
На
09.12.2013 г. е изготвен обвинителен акт и внесен в съда на същата дата.
По
образуваното НОХД № 21148/2013 г. състав на СРС е насрочил с разпореждане от
06.02.2014 г. делото в открито съдебно заседание за 15.04.2014 г. Проведени са
четири съдебни заседания, на които подсъдимата се е явила лично и е присъствала
при извършените процесуално-следствени действия.
С
присъда от 24.03.2015 г. И.И.Н. е призната за невинна в повдигнатите в
обвинения за извършени при условията на продължавано престъпление деяния,
осъществяващи съставите на чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По
подаден от прокурор при СРП протест е образувано ВНОХД № 2567/2015 г. по описа
на СГС и след проведени две съдебни заседания във въззивната инстанция с окончателно
и неподлежащо на обжалване и протестиране решение от 02.03.2016 г.
оправдателната присъда е потвърдена.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищцата твърди да
са й причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на
предявения иск - повдигнати обвинения в извършване на престъпления от общ
характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищцата
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдана.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата наказателно
производство, без съмнение за Н. са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, в приложение на § 1 от ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на обвинения
в извършване на престъпление се подразбират от естеството на извършените спрямо
него наказателно-процесуални действия. Определянето на размер на обезщетението
обаче следва да бъде съобразен само с онези обстоятелства, посочени в
обстоятелствената част на исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г.,
гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това са фактите, свързани с негативни
емоционални преживявания, унижения, изпитано чувство на тревожност и
несигурност, страх от изхода на делото, уронване на доброто име на обвинената и
влошено здравословно състояние.
Свидетелят
Варамезов разказва, че познава ищцата като неин адвокат, оказал й защита в
наказателното производство. През 2012 г. консултирал ищцата по образуваното
досъдебно производство на фаза предварителна проверка. Счел, че делото ще бъде
прекратено поради липса на доказателства за вината й. Тогава Н. била във видимо
добро здравословно състояние, жизнен и оптимистично настроен човек. Когато
обаче била привлечена като обвиняема и преди явяването си в съдебните заседания
ищцата изпадала в емоционален срив. Видимо се променила вследствие изпитваната
тревога. Променили се отношенията й и с близки, приятели и роднини, довело до
самоизолацията й и изпитван психически дискомфорт. Свидетелят разказва и за
гинекологични проблеми и оплаквания от дисфункция на щитовидната жлеза при
ищцата.
Събраните по
делото доказателства, относими към настъпването на вредите и тяхната тежест и
поради това обуславящи размера на дължимото обезщетение, водят до извода, че в
причинна връзка с обвинението е настъпилата качествена промяна в начина на
живот на И.Н..
За период от четири
години ищцата е била в състояние на психо-емоционалния дискомфорт, който е
изпитвала и при общуване с хора от най-близкия си кръг, включително и роднини,
предвид характера на престъпленията, в които е била обвинена. Неминуемо
повдигнатите обвинения за документна измама в особено големи размери, квалифициран
състав на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК и съзнателно ползване от
неистински частен документ, при това извършени в условията на продължавани
престъпления се е отразило на доброто име на Н. и породило недоверие към нея и
подкопаване на увереността в нейната почтеност. Притеснението, че й се отправят
обвинения за действия, насочени към злоупотреба с имущество на родителя е причинило
на ищцата стрес и безпокойство, които са се отразили на поведенческите й
реакции в обществото и на отношенията с близките й.
Относно проявилите
се по време на висящността на наказателното производство заболявания съдът
намира следното:
На първо място,
съдът е счел за неоснователно допускането на съдебно-медицинска експертиза с
поставените в исковата молба въпроси за здравословното състояние на Н., дали
страда от заболявания и какви са техните характеристики и дали е възможно да са
причинени или повлияни от воденото срещу нея наказателно производство. Така
формулирани, въпросите не са от естество да установят релевантни за спора
факти. Отделно от това, експертизите съдържат ясни и точни диагнози, при
съпоставка на които във времето (отпреди образуване на наказателното
производство и по времето, когато то е било висящо) може да направи извод за
наличието, съответно липсата на връзка между заболяванията и повдигнатото и
поддържано обвинение.
От представено
изследване от 30.07.2010 г. на АСМП – ИПСМП – АГ акушер-гинеколог д-р М.М.се
установява, че при извършена колпоскопия е открит малък полип с големина на
грахово зърно, както и скъсявания в областта на лява тръба, при което е
препоръчана полипектомия (отстраняване на полипа). Именно това оплакване е
довело до оперативните интервенции през 2013 г. и 2014 г., като те са сходни с
препоръчаната от д-р М. – histeroskopia et abrasio probatoria separatа. При
така установените гинекологични проблеми при Н., датиращи от 2010 г., съдът
намира, че проведените оперативни интервенции са за наложително лечение на
маточната шийка. Поради това съдът приема за недоказана пряката причинна връзка
между сочените отклонения в гинекологичния статус на ищцата и повдигнатото и
поддържано от ответника обвинение.
Що се отнася до
проблемите с щитовидната жлеза, единственото изследване датира от 07.03.2016
г., след приключване на наказателното производство. Допускането на експертиза,
при липса на медицинска документация отпреди 2012 г. за състоянието на
щитовидната жлеза, би поставило вещото лице в невъзможност да даде отговор за
давността на оплакванията, които могат да имат различни проявления във времето.
Същото се отнася и да отклоненията в показанията на инсулина. В единственото
изследване (на л. 21 от делото) са посочени три стойности на инсулина, като
единствено при 120-минутното изследване резултатът сочи известно завишение.
Пряка причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на
ищцата и воденото срещу нея наказателно производство не може да бъде
установена. При все това, всяко напрежение и стрес, особено при интензивни
негативни преживявания повлиява неблагоприятно здравния статус на индивида.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищцата е привлечена
към наказателна отговорност през 2012 г., а наказателното производство е приключило
през 2016 г. Като съобрази критериите за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди, продължителността на наказателното производство (четири
години) и характера на обвиненията – за престъпления от общ характер, извършени
при условията на продължавана престъпна дейност, като за едно от тях се
предвижда наказателна отговорност лишаване от свобода от три до петнадесет
години, възрастта на обвинената – 46 г. към момента на образуване на
наказателното производство, настъпилите промени в емоционалното й състояние и
социалното й положение и напрегнатите отношения с околните и роднините й, както
и изпитаните естествени притеснения при явяване в проведените общо шест съдебни
заседания, съдът намира, че справедливото обезщетяване на неимуществени вреди
следва да бъде определено на 15 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС) – 02.03.2016 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Представителят на П. на РБ е
възразил за прекомерност на претендираното възнаграждение. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие, според който ищцата е заплатила на адв.
Л. С. адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева. В проведените по делото
съдебни заседания Н. е била представлявана от друг адвокат, който е упълномощила
с пълномощно от 18.09.2017 г. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 2 от ЗОДОВ,
ответникът дължи да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат. Изчислено
по правилата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от Наредба № 1/2004
г., при предявен иск в размер на 50 000 лева, възнаграждението възлиза на
сумата от 1 827 лева.
Съразмерно на
уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на ищцата сумата от 548.10
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „*******да заплати на И.И.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и чл. 316 вр. чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 24.03.2015
г. по НОХД № 21148/2013 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила на 02.03.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лева, а на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 10 лева държавна такса и
548.10 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: