Р Е
Ш Е Н
И Е
06.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 62 2020 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на деветнадесети февруари 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: И. С. и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 15 по описа на КнАС за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
РУ на МВР Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, чрез началника си, обжалва Решение на ДРС № 428/06.12.2019 г. по НАХД № 563 по описа на същия съд за 2019 г.
Твърдят се касационни основания, че същото е необосновано, неоснователно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Моли се решението да се отмени, като съответно се потвърди издаденото НП.
Касаторът не се представлява по делото.
Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото. Представени са писмени бележки от адв. Т., с които оспорва касационната жалба.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е законосъобразно и моли същото да се остави в сила.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по НАХД № 563 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 18-0348-000275/29.04.2018 г. на Началника на РУП Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил, в частта, с което е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на Х.С.Г., на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от Закона за движение по пътищата, а в останалата част го е потвърдил..
Отмененото от ДРС в една част и оставено в сила в останалата си част, наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № Д88535/02.04.2018 г. срещу Х.С.Г. ***, за това че на 02.04.2018 г. около 23.30 ч., в гр. Дупница, на кръстовището на ул. “А. М.” и ул. „Ж. в.“, посока ж.к. „Б.а“, управлява л.а. “С. Н.” с ******, като с поведението си причинява имуществени вреди на служебен автомобил на МВР “О. А.” с рег. № ****, като го блъска умишлено, реализирайки ПТП, от което са нанесени материални щети. Напуска произшедствието без да изчака пристигане на компетентен орган на МВР. Водачът е сам в автомобила и отказва проба за употреба на алкохол. Съставен му е и АУАН № 088643. Не притежава и СУ МПС, за което му е съставен АУАН № 088642.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 02.04.2018 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 03.04.2018 г., като същият е връчен при отказ на нарушителя. Въз основа на АУАН е издадено НП № 18-0348-000275/20.04.2018 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 200 лв. и право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин, наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗдВп, като е приел, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Г. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушение на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН и като неправилно и незаконосъобразно е отменил НП в тази му част. Потвърдил е НП, в частта му за наложеното наказание по чл. 185 от ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на ДРС.
Правилно ДРС е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице.
Правилно е потвърдено и наложеното наказание по чл. 185 от ЗДвП.
Касационната жалба е бланкетна, като не са посочени никакви конкретни нарушения допуснати от въззивния съд в неговото решение.
В АУАН и НП не са изложени факти и обстоятелства, които да водят до безспорния извод, че соченото нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 5 е извършено от страна на Г.. Свидетелите С. и В. сочат в своите показания в с.з. от 19.09.2019 г., че щети има само по гумата на служебния автомобил. Съгласно чл. 42 от ЗАНН, като задължителен реквизит в съдържанието на АУАН следва да бъдат изписани имената на нарушителя, неговата възраст, точен адрес, месторабота и ЕГН, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Показанията на самия актосъставител Ш. са ,че същият е съставил АУАН на база данни от колегите, без самият да е присъствал на мястото на произшествието. Не се доказва умишлено блъскане на служебния автомобил от страна на Г., както и нанесени имуществени щети, като такива не са и описани в протокола за ПТП, АУАН и НП. В този смисъл, противоречието между релевираните обстоятелства в АУАН и НП и реално установената фактическа обстановка, е предпоставило накърняване правото на защита на наказаното лице, като за същото не се доказва, че се явява субект на нарушението по цитираните членове от ЗДвП. Това от своя страна правилно е взето предвид от районния съд като основание за отмяна на НП, в частта за нарушението по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.
Правилен е и изводът на ДРС за извършено нарушение, предвидено в санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, поради създадената опасност за движението.
Горното мотивира съда да остави в сила решението на ДРС, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение на ДРС № 428/05.12.2019 г. по Н.А.Х.Д. № 563/2019 г. по описа на същия съд за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: