Р Е Ш Е Н И Е
№ 1695/8.10.2020г.
гр. Пловдив, 08,10,2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти
състав в открито заседание на 08,09,2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К. като разгледа
докладваното административно дело № 2583 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от АПК.
Жалбоподателят
– „ПАРАДАЙС ГАРДЪН РЕЗИДЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с***, представлявано от управителя Б.С.С.,
чрез адв. Д.
обжалва мълчалив отказ на Кмета на Община Пловдив да издаде заповед по чл. 196,
ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на вредна в
санитарно-хигиенно отношение и опасна за здравето на хората битова сграда –
тоалетна, със застроена площ около 50-60 кв. м, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 56784.506.1508 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изп. директор на АГКК.
В жалбата , както и в писмената
защита / л.135/ са изложени доводи за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета на
Община Пловдив като незаконосъобразен и връщане на преписката на
административния орган с указания по прилагането на закона. Иска се и
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът - Кмет на Община Пловдив , чрез юк. А. моли съда да отхвърли жалбата като недопустима , неоснователна
и претендира юк.
Възнаграждение , като прави възражение за прекомерност на претендираните
съдебни разноски, по съображения изложени в писмени бележки / л. 131/.
Заинтересована страна - Община Пловдив , чрез юк. А., моли съда да
отхвърли жалбата като недопустима , неоснователна и претендира юк.
Възнаграждение , като прави възражение за прекомерност на претендираните
съдебни разноски, по съображения изложени в писмени бележки / л. 131/.
По направеното възражение за
недопустимост, съдът установи , че на 05.07.2019г. жалбоподателят е подал в
Община Пловдив заявление, с което е информирал общинската администрация, че в
южната част на неговия имот има разположена съществуваща безстопанствена полуподземна сграда за битови услуги -тоалетна със застроена
площ около 50-60кв.м., като е поискал изрично да бъде издадена заповед за
премахване на описаната сграда като вредна в санитарно-хигиенно отношение и
застрашаваща живота и здравето на гражданите. Освен това със заявлението е
поискано и изрично с оглед
необходимостта от опазване на хигиената, както и живота и здравето на
гражданите, кметът на Община Пловдив да разпореди извършването на проверка от
комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, която да установи наличието на обстоятелствата
по чл195, ал.6 от ЗУТ, след което на основание чл.196, ал.З от ЗУТ да бъде
издадена заповед за премахване на строежа.
Нормата на чл.196, ал.З, вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ, не дава указания в какъв срок
следва да се издаде искания административен акт, касае се
до сложен фактически състав, заповедта следва да се издаде въз основа на
протокол от комисия за установяване обстоятелствата по чл.196, ал.6 от ЗУТ,
назначена със заповед на кмета на общината, поради което срокът за издаване на административния акт по
чл.196, ал.З от ЗУТ следва да се приеме за едномесечен от датата на започване
на административното производство - по аргумент от чл.57, ал.5 от АПК. В
случая, срокът по чл.57, ал.5 от АПК е изтекъл на 05.08.2019г., като от тази
дата започва да тече 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ за оспорване на
мълчаливия отказ пред компетентния съд.
Съдът счита , че жалбата е подадена в
срок, от заинтересовано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт,
поради което се налага извод за нейната
процесуална допустимост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства , от фактическа страна съдът приема
за установено на следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт №
78 , дело № 1049/ 2017г. / л. 74/ обектът - предмет на административното
производство, се намира в имот
собственост на жалбоподателя и представляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.506.1508 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК,
намиращ се в област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район Северен, п.к.
4000, ул. "Полк. Сава Муткуров", вид собственост
- Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Комплексно застрояване, площ 16007
кв. м., стар номер 506.534, квартал 570, парцел част II, за който е отреден УПИ
II - за
обществено обслужване, в кв. 570 по
плана на Пета градска част на гр. Пловдив.
От друга страна се установява ,
че Община Пловдив е собственик на въпросната сграда– тоалетна,
съгласно Акт за частна общинска собственост № 1735 от 27.06.2019 г, Акт за
частна общинска собственост № 1297 от 23.05.2014 г. и скица на сграда № 22839 от 23.07.2013 г.
Община Пловдив
е приложила 26 писмени доказателства
под опис / л. 34/ относно статута на процесната
сграда.
От своя страна адв.Д. е
представил / л. 73/ с молба - Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том VІІ, рег.06856, дело 1049/2017 г. по описа на нотариус Светлана
Кирилова, вписан под № 001 в регистър на НК, с район на действие ПРС; - Скица
на поземлен имот № 15-135997-15.02.2019 г., издадена от СГКК гр.Пловдив ;-
Снимка на процесния недвижим имот, снета от
програмата Гугъл-земя, Заповед № ОА-305/19.02.2007 г. на кмета на
Община Пловдив за деактуване /отписване/ на процесния имот като недвижим имот частна общинска
собственост, с оглед внасянето му като непарична вноска в капитала на смесено
акционерно дружество „Стария Пловдив“ АД.
В съдебната фаза съдът е допуснал по искане на жалбоподателя СТЕ с вещо лице „архитект“
, който следва да се запознае с приложените по делото доказателства и извърши
справки там където е необходимо и отговори на поставените 10 задачи в молба на адв.Д. на л.27 по делото.
В последното осз.
Съдът е приел СТЕ на вл.
З. / л. 115-124/ от заключителната част
на което се установява , че за процесният обект няма
налични строителни книжа , че обекта не е годен за ползване и експлоатация , че
е вреден в санитарно-хигиенно отношение,
че е строена през 1961 г и е с изтекъл ресурс, както и че са налице няколко
сигнала в общината / л.122-124/ срещу съществуването на процесната
тоалетна и състоянието на хигиената в района.
При приемането в оз.
на заключението вещото лице поясни, че предпазните тръби
са пробити и влизат отгоре в плочата, а отдолу в стените, че върху
самата плоча на тоалетната има около 20 см. пръст , обрасла с храсти, както се
вижда от приложения снимков материал, като самата плоча е около 60 – 70 см. над
земята. В.л. дава данни , че липсата на изолация и на обшивка влияят на
здравината на плочата, защото е подложена на всички процеси, които протичат при
растежа на бурените отгоре. Освен горното експерта сподели , че нецелесъобразно
и икономически неизгодно е да се приведе сградата във вид годен за ползване и
че тя не е била приоритет при реконструкцията на няколко тоалетни през 2010 г.
в гр.Пловдив.
Съдът от правна страна следва да изложи следното:
Съгласно чл. 195, ал.6 от ЗУТ кмета
на общината упражнява правомощията си не
в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана
компетентност. Кметът на общината издава заповед за премахване на cтроежите които
поради естествено износване или поради други обстоятелства са станали опасни за
здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или
са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или
заздравят.
Според чл.196, ал.1 от ЗУТ обстоятелствата по
чл.195, ал.6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината.
В случая въпреки подадената / л.11/ от жалбоподателя жалба – заявление до
кмета , няма данни да е извършена
проверка от комисия за установяване на обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ,
касаещи настоящото съдебно производство.
Не се спори от
страните , че процесната сграда, представляваща стара тоалетна е строена през 1961година и е в изключително лошо състояние, неизползваема и неподдържана и отдавна е
престанала да изпълнява типичните си функции. Хигиенното й състояние е изключително лошо. Състоянието на въпросната сграда създава предпоставки за
възникване на злополуки и се застрашават животът и здравето на гражданите и най
вече на играещите в района деца, въпреки че достъпът до нея е частично ограничен. Видно от фотосите на вл.
/ л. 119/ няма пречка деца и възрастни да играят и се качват по покрива и
евентуално да пропаднат в нея и се
наранят.
Не се спори от страните , че разположението
на сградата в частен имот не позволява възстановяване , поправяне или
заздравяване, тъй като жалбоподателя не желае в собствения му имот да има
сграда с подобно предназначение и имотът му да е натоварен с такива
ограничения, като масов достъп на външни лица.
Горните обстоятелства съдът приема за
доказани от приетите по делото писмени
доказателства , вкл. и от приетата СТЕ. Така от заключението на вещото лице А.З.
се установява, че сградата няма как да бъде поправена, тъй като е компроментирана самата ѝ конструкция, че тя се явява
строеж, без строителни книжа и като такъв не подлежи на саниране.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства-сигнали и писма се установява че лошото и опасно състояние на сградата е дало
повод на гражданите от района да сезират общината , в тая посока , но
последната не е предприела каквито и да са действия по заздравяването или по
премахването й.
Горното налага да се приеме , че са налице
предпоставките на чл.196, ал.З и чл.195,
ал.6 от ЗУТ за премахване на вредна в санитарно отношение сграда , която следва
да се премахне по административен ред. Съдът счита , че следва да се отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община Пловдив да
издаде заповед по чл.196, ал.З, във връзка с чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване
на вредна в санитарно - хигиенно отношение и опасна за здравето на хората
битова сграда-тоалетна със застроена площ около 50-60кв.м., намираща се в
поземлен имот с идентификатор 56784.506.1508 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изп.
директор на АГКК като се върне преписката на административния орган за ново
произнасяне по същата, със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона и определяне на срок за това.
Съобразно изхода на спора на
жалбоподателя се дължат разноски , съобразно приложените доказателства /
л.14,125/ в размер на 2854лева.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ПАРАДАЙС ГАРДЪН РЕЗИДЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с***, представлявано от
управителя Б.С.С.,
мълчалив отказ по заявление с
вх. № 18-Ф-5519 от 05,07,2019г. на Кмета на Община Пловдив да издаде заповед по
чл. 196, ал. 3, във връзка с чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на вредна в
санитарно-хигиенно отношение и опасна за здравето на хората битова сграда –
тоалетна, със застроена площ около 50-60 кв. м, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 56784.506.1508 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изп. директор на АГКК.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по същата, със задължителни указания по тълкуването НА ЗАКОНА и издаване на заповед за премахване на вредна
в санитарно-хигиенно отношение и опасна за здравето на хората битова сграда –
тоалетна, подробно описана по- горе в едномесечен срок.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати
на ПАРАДАЙС ГАРДЪН РЕЗИДЪНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с***, представлявано от
управителя Б.С.С.,
съдебни разноски в размер на 2854 / две хиляди осемстотин
петдесет и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: