№ 2401
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110155548 по описа за 2024 година
при участието на секретаря Вера Славеева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
55548 по описа на съда за 2024г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е съдебна делба във втора фаза по заявените претенции за сметки.
Предмет на разглеждане, след като по силата на Решение № 3661/19.06.2024г. на
СГС, II – Г състав, по в.гр.д. 3708/2023г. е постановено връщането на делото за ново
разглежадне от друг състав, е претенцията на Н. И. Л. и С. И. С. /конституирани като
правоприемнци на починалия в хода на делото ищец и техен баща – И. К. Л./ по сметките:
ответницата С. К. Л. с ЕГН ********** да заплати на ищците на основание чл. 31, ал. 2 ЗС
сумата 8025,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот *** за периода 01.04.2019г. – 25.02.2021г.
С решение от 28.07.2021г., поправено с решение от 22.12.2022г. по реда на чл. 247 ГПК,
постановено по гр. д. 21734 / 2019 г. на СРС, 113 състав, е постановено изнасяне на
публична продан на *** с идентификатор 69134.1005.115.2.52; поземлен имот с
идентификатор 68134.4329.1188 и поземлен имот с идентификатор 68850.257.332 при квоти
½ идеална част за И. Л. и ½ идеална част за С. Л., като е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 346 ГПК от С. С. и Н. Л. /конституирани на мястото на починалия в хода на процеса И.
Л. на основание чл. 227 ГПК/ срещу С. Л. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 8
025 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.04.2019г. до
25.02.2021г.
Ищцата С. С. навежда, че и към устните състезания по делото ответницата С. К. Л. ползва
необезпокоявано имота, сочи, че реално изчислената сума за наем не се оспорва и моли да
1
бъде присъдена.
Ответницата С. Л. иска отхвърлянето на претенцията. Не спори, че съсобствения между нея
и починалия нейн бивш съпруг И. К. Л. *** се ползва от нея, но твърди, че е на правно
основание – предоставяне ползването му с решение по бракоразводното дело и така то
изключвало иска за обезщетение за ползване. Не било прекратено наемното
правоотношение, нито И. Л. бил искал промяна на ползването на семейното жилище по чл.
56, ал. 6 от СК.
И двете страни искат присъждането на разноски, без да представят списък за такива или
дори за сочат същите по размер, реферирайки към първото разглеждане на делото пред
първо инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна
следното:
Безспорно е установен делът на всеки от съделителите: С. Л. има ½ ид. част от вече
изнесеното на публична продан жилище, а наследниците на И. Л. – С. С. и Н. Л. двамата
заедно също ½ ид. част.
Не се спори още, че за целия процесен по сметките период: 01.04.2019г. до
25.02.2021г. жилището се е ползвало само от ответницата С. Л..
Установява се, че с решението за прекратяване на брака /Решение № 23070/***г. на
СРС, 89 състав по гр.д. 84653/2017г., в сила от ***/ ползването на семейното жилище *** е
предоставено на С. Л. и е определен месечен наем в размер на 250 лева месечно, платим на
И. Л. считано от ***г.
Приета е Нотарална покана от И. Л., връчена на С. Л. на 09.10.2019г., с която
първият кани ответната страна да й заплаща наема, определен с баркоразводното решение и
заявява, че от 01.10.2019г. се възползва от правото да увеличи едностраннно месечния наем
на апартамента на 750 лева.
Съгласно приетата при първоначалното разглеждане на делото СОЕ /на л. 105 и
следв. от гр.д. 21734/2019г. на 113 състав/, неоспорена от страните и кредитирана от съда,
пазарният наем за целия имот, определен за периода 01.04.2019г. – 25.02.2021г. е в размер на
7890,00 лева.
Видно от приложената справка И. К. Л. – първоначалният ищец е починал на ***г.
По възприетите факти и въз основа на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Искът се разглежда като такъв по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
В последователност нещата между съделителите изглеждат по следния начин. Първо с
решението за прекратяването на брака, в сила от ***, първо съсобствеността от такава в
2
режим на СИО преминава в обикновена съсобственост – впоследствие доказано ½ ид. част
за С. и ½ ид. част за И.. Със същото решение ползването на определеното като семейно
жилище *** се предоставя на С. Л. и се установява наемно правоотношение между бившите
съпрузи за и се нормира месечен наем от 250 лева, платим на И. Л.. Освен че вече са
съсобственици, между двамата има и облигационна връзка по наемното правоотношение.
Едностранното изявление на съсобственика И. приживе, формулирано в нотариалната
покана, че променя наема на 750 лева за целия апартамент, е ирелевантно и не произвежда
правно действие. Определеният дължим наем остава 250 лева месечно.
Ирелевантно е още дали приживе И. Л. е искал или не промяна на установеното ползване на
жилището. Предявяване на иск по чл. 56, ал. 6 СК не е условие за начисляване и дължимост
на обезщетение за ползване. Последното в случая се равнява именно на наемната цена.
Затова няма пък значение какъв е пазарният наем – по приетата СОЕ. Именно заради
облигационният характер на отношенията между страните по повод наема, се дължи това
обезщетение. Тук вече би имало значение предявен иск по чл. 56, ал. 6 СК за промяна на
наема ако И. Л. е претендирал по-висок такъв.
Доказано С. е ползвала жилището и И. не е имал достъп. Тя дължи на И. Л. месечен наем
както е по бракоразводното решение. Затова, между С. дължи на И. за посочения период от
22 месеца /01.04.2019г. – 25.02.2021г. – с три дни разлика не пълен м. февруари, които са
пренебрежимо малко и не се следва намаляване на месечната наемна цена/ наем по 250
лева, или 5500,00 лева.
След смъртта на И. Л. и конституирането на неговите наследници като правоприемници в
процеса, правното основание /след като вече между С. от една страна и Н. и С. – от друга
няма облигационно правоотношение, прекратено със смъртта на И. Л. на ***г./, именно
наследявайки дела на баща си – ½ ид. част, неговите наследници имат право като
съсобственици на полагаемия се на техния праводател наем, незаплатен от другия
съсобственик – С. Л.. Затова правното основание е чл. 31, ал. 2 ЗС, а не облигационното чл.
59 ЗЗД.
Сумата от 5500 лева се дължи ведно със законна от приемането й за разглеждане – първото
заседание по втората фаза – 25.02.2021г. на двамата наследници всекиму по ½ част от нея,
бидейки двамата единствените законни наследници на своя баща. Исковете за горницата до
пълно предявения размер подлежат на отхвърляне.
Сторените от страните разноски във връзка с извършването на основание чл. 355 ГПК и
предвид липсата на конкретни претенции в тази насока, ще останат в тежест на страните,
както са ги направили.
Осъдената да заплати обезщетението дължи държавна такса в размер на 4% от стойността на
присъденото, а именно – 220,00 лева по сметка на СРС.
Воден от горното съдът
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 344 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС С. К. Л. с ЕГН **********, и
адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Л. с ЕГН ********** и С. И. С. с ЕГН **********,
разделно в съотношение на всеки от тях по ½ част сумата общо 5500,00 /пет хиляди и
петстотин/ лева, ведно със законната лихва считано от 25.02.2021г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот *** за
периода 01.04.2019г. – 25.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения
размер до пълно предявения от 8025,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК С. К. Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на СРС сумата 220,00 /двеста и двадесет/ дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4