№ 144
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262 847 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
10716/2019 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Т. К. С.,
ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 24.01.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения /30 000 лв./ до пълния предявен размер от 40 000
лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати
деловодни разноски на Т. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в размер на сумата от 1 620 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат В. О., на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., в размер на сумата от 1 557 лева с начислен ДДС;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца – Т.
1
К. С., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 550 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* с
доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че поведението на застрахования водач не
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, защото в конкретната пътна
ситуация не е отнел предимството на ищеца и последният е допуснал
поредица от нарушения на правилата за движение, установени в ЗДвП,
довели до настъпване на ПТП.
Деянието на застрахования водач е „случайно“ по смисъла на чл. 15 от
НК, тъй като не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер от определения от
първоинстанционния съд, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищецът като водач на мотоциклета е допуснал нарушения на правилата за
движение, с което пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
ПТП и произлезлия за него вредоносен резултат.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Ищецът - Т. К. С., ЕГН ********** е подал насрещна въззивна жалба в
срока по чл. 263, ал. 2 ГПК срещу решението на първоинстанционния съд в
частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над уважения до пълния
предявен размер.
Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително
претърпените неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение, в размер на
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и
да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Т. К. С., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* иск правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
14.09.2018 г. в гр. София, около 11:00 часа, на кръстовището на бул. „Братя
Бъкстон“ и ул. „Пирин“ е настъпило ПТП, в което е бил участник с
управлявания от него мотоциклет „БМВ Ф 650 ГС“ с рег. № *** и с втори
участник лек автомобил марка „Пежо 307“ с рег. № ***, управляван от И. Б.
Д., ЕГН **********.
Ищецът твърди, още, че:
- водачът на лекия автомобил се е движел по ул. „Пирин“, извършил
маневра „завой наляво“ от ул. „Пирин“, навлязъл в кръстовището на пътното
платно на бул. „Братя Бъкстон“, с което му е отнел предимството и там е
настъпило ПТП;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП;
- вследствие на ПТП е получил счупване на костите на дясната
подбедрица /голям и малък пищял в долната трета/ и некроза на кожата в
областта на медиалния /вътрешен/ глезен;
- наказателното производство е било прекратено след като, той
/пострадалият/ е поискал да не се реализира наказателната отговорност по
отношение на виновния водач;
3
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил, който е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 21.09.2018 г. е предявил претенция за обезщетяване, по която
ответникът е образувал щета, но не е изплатил обезщетение.
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.01.2019 г..
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски и ответникът
да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
********* подал отговор на исковата молба /л. 63/, с който признал
обстоятелството, че лекият автомобил „Пежо“, участник в ПТП е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но
оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че
деянието на застрахования водач е „случайно“ по смисъла на НК и не
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетението
за неимуществени вреди в по-нисък размер от исковата претенция, съобразно
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото, установяващи, че водачът на мотоциклета е изпреварвал в нарушение
на установените правила и в момент, когато изпреварвания автомобил е бил
спрял за да отстъпи предимството си на застрахования водач да извърши
маневра „завоя наляво“.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 14.09.2018 г. в
гр. София, около 11:10 часа е настъпило ПТП на регулираното с пътни знаци
„Т - образното“ кръстовище на бул. „Братя Бъкстон“ и ул. „Пирин“.
Участници в ПТП са лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***,
управляван от И. Б. Д., ЕГН ********** и мотоциклет „БМВ Ф 650 ГС“ с рег.
№ ***, управляван от ищеца Т. К. С..
4
Водачът на лекият автомобил се движел по ул. „Пирин“, спрял на
кръстовището и с ляв светлинен сигнал указал намерението си да извърши
маневра „завой наляво“ за да се включи в автомобилния поток по булеварда.
Пътното платно на бул. „Братя Бъкстон“ е устроено за движение с по
една лента в двете посоки с нанесената маркировка – „единична непрекъсната
линия - М 1“, забраняваща на ППС да я застъпват и пресичат.
Тази пътна маркировка е установила движение на МПС само в една
лента в двете посоки и в посочения час на денонощието се е била формирала
колона от автомобили, движещи се един след друг по булеварда с
необходимата дистанция.
Водачът на движещ по булеварда джип, с неустановен по делото рег. №
наближавайки кръстовището възприел сигнала на водача на лекия автомобил
„Пежо“ за извършване на маневра „Завой наляво“ и спрял, като отстъпил
своето предимство да се извърши маневрата от водача на лекия автомобил.
На практика, водачът на този джип, бидейки начело на колоната и
спирайки за да преотстъпи своето предимство е стопирал движението на
цялата колона автомобили.
Водачът на лекия автомобил се възползвал от даденото предимство,
потеглил, навлязъл в кръстовище и в пътната лента, която била предназначена
за насрещно движещите се автомобили на джипа.
В същото време, независимо от уреденото с пътната маркировка
колонно движение в една лента, в същата посока, по която се движел джипа
се движел и мотоциклета „БМВ Ф 650 ГС“ с рег. № ***, управляван от ищеца
Т. К. С., но не като част от колоната, а изпреварвал колоната автомобили,
възползвайки се от по-малките габарити на мотоциклета.
5
Водачът на мотоциклета се движел по пътната маркировка и въпреки
установената забрана, възползвайки се от габаритите на мотоциклета я
пресичал, като навлизал последователно в насрещната лента и се връщал в
негова лента.
Точно там, в насрещната лента за движение на джипа и на мотоциклета
настъпил удар между мотоциклета и лекия автомобил „Пежо“.
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП – л. 4 от първоинст. п-во.
Ищецът е бил транспортиран по спешност и приет за лечение във
„ВМА“.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 112/ се установява, че Т. С. вследствие
на ПТП е получил счупване на двете кости на дясната подбедрица в долната
трета и некроза на кожата от вътрешната страна на десния глезен.
Проведено е оперативно лечение и оздравителен период за срок от 6- 8
месеца.
Болките са били с голям интензитет първите 7-8 дни и намаляващ през
следващите дни до края на третия месец.
Самостоятелната походка е възстановена.
Предстои нова операция за изваждане на металните импланти.
Образувано е било досъдебно производство за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, от НК, т.е. за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от
НК, което е прекратено по молба на пострадалия Т. С..
Водачът на лекия автомобил И. Б. Д., ЕГН ********** е бил разпитан
6
като свидетел в първата инстанция.
Като свидетел е разпитан Е. М. Г., който е бил водач на лек автомобил и
се е движел първи в колоната автомобили след джипа, който е спрял на
кръстовището и отстъпил своето предимство, а на практика и предимството
на цялата колона автомобили на И. Б..
Показанията на свидетеля Е. М. Г. подкрепят описания механизъм на
настъпване на ПТП и поведението на ищеца, който като водач на мотоциклет
не се движел в колоната МПС на съответната дистанция, а ги е изпреварвал с
навлизане в лентата за насрещно движение.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило автотехническа експертиза /л. 115/.
Фактическите констатации и изводи на това вещо лице не се кредитират
от настоящия състав .
Това е така, защото вещото лице обоснова своите изводи за
предотвратимост на ПТП от страна на водача на лекия автомобил и за
допуснато от него нарушение на правилата за движение без да отчита всички
доказани факти по делото.
Вещото лице изключва доказания факт, че начело /първи/ на колоната
автомобили, непосредствено пред кръстовището е стоял не ищеца с
управлявания мотоциклет, а джипа, който е спрял и стопирал цялата колона,
давайки възможност на водача на лекия автомобил „Пежо“ да извърши
маневрата „завой наляво“.
Вещото лице пренебрегва и необсъжда поведението на ищеца, който
като водач на мотоциклет не се движи в колоната от МПС, а я изпреварва с
навлизане в лентата за насрещно движение, въпреки забраната, установена с
единичната непрекъсната линия.
7
Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от
пътен знак – чл.15, ал. 3 от ЗДвП, поради което водачът на мотоциклета е
следвало да се съобрази с маркировката и да се движи в колоната, както и да
държи необходимата дистанция спрямо движещото се пред него МПС.
Въззивният съд допусна нова автотехническа експертиза, която се
кредитира от него с изключение на две констатации – л. 40.
Първата е посочената траектория на движение на мотоциклета.
Това е така, защото вещото лице не е съобразило показанията на
свидетеля Е. М. Г. за неразрешеното изпреварване на колоната от МПС от
ищеца, пресичането на единичната непрекъсната линия и най-вече на
навлизането в лентата за насрещно движение, където е настъпил удара между
двете МПС.
Заключението, подкрепено със схеми, установява наличието на джип,
водещ колоната преди кръстовището и спирането му на място за да отстъпи
предимството си, а на практика цялата колона след него е отстъпила
предимството си на водача на лекия автомобил „Пежо“.
Вещото лице не е съобразило този факт на отстъпено предимство и
стопирана колона от автомобили в достатъчна степен, поради което
неприемлив за настоящия състав формирания в т. 2 от заключението извод, че
причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на
лекия автомобил, само защото е излязъл от път без предимство и навлязъл в
платното на пътя с предимство.
Вещото лице не е съобразило поведението на ищеца, като водач на
мотоциклета, че при възникналата опасност от удар в лекия автомобил не е
отклонил посоката си за движение надясно, след като схемите разкриват
наличието на пространство да се включи в предназначената му лента за
движение и да застане пред спрелия джип, така както повелява чл. 15, ал.1 от
ЗДвП.
8
Настоящият състав кредитира заключението в частта, че ударът между
лекия автомобил и мотоциклета е настъпил в лентата за насрещно движение
на мотоциклета, в която последният не е имал право да се движи.
Настоящият състав кредитира заключението в частта, че ударът между
лекия автомобил и мотоциклета е бил непредотвратим за водача на лекия
автомобил, считано от момента, в който за първи път е имал видимост към
мотоциклета.
Лекият автомобил „Пежо“ е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване по чл. 380 от КЗ на
21.09.2018 г., по която е образуваната щета, но не е изплатено обезщетение –
л. 25 от първонст. п-во.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца насрещна въззивна жалба и подадена от ответника жалба, като спорът
се концентрира до основателността на предявените искове, а при тяхната
основателност до размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, за наличието, респективно отсъствието на поведение, с
което последният пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
9
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, управляван от И.
Б. Д., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Образувано е било наказателно производство, което е било прекратено
по искане на пострадалия ищец, поради което няма съдебен акт, постановен
от наказателен съд, който да има последиците на влязла в сила осъдителна
присъда и тя да е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновноста на дееца - чл. 300 от ГПК.
По делото няма доказателства по отношение на застрахования водач на
лекия автомобил „Пежо“ да е осъществена административнонаказателната
отговорност с влязло в сила наказателно постановление за извършено
административно нарушение на правилата за движение по ЗДвП по повод
процесното ПТП.
10
Събраните доказателства обосновават фактическия и правен извод на
настоящия състав, че застрахованият водач след отстъпеното му предимство е
навлязъл правомерно в кръстовището за да изпълни желаната маневра и
ударът с мотоциклета е настъпил не в лентата, по която е бил длъжен да се
движи мотоциклета, като част от колоната МПС, а в насрещната за него
пътна лента.
Ударът между лекия автомобил и мотоциклета е бил непредотвратим за
водача на лекия автомобил, считано от момента, в който за първи път е имал
видимост към мотоциклета.
Водачът на лекия автомобил при установено /разрешено/ движение на
МПС само в една лента по булеварда и в двете посоки, формираното колонно
движение на МПС в тези ленти и най-вече при отстъпено предимство от
водачът на джипа, стоящ начело на колоната със спиране преди кръстовището
и стопиране на цялата колона не е бил длъжен или не е могъл да предвиди, че:
- водач на МПС ще наруши правилата за движение, като няма да се
движи в колоната и ще формира втора колона;
- този водач ще предприеме изпреварване и ще навлезе в лентата му за
насрещно движение при установена забрана за навлизане в тази насрещна
лента с положената пътна маркировка;
- е възможно да настъпи удар не само с мотоциклета, но и с други МПС,
тъй като лентата от булеварда, която е искал да заеме е била свободна, т.е.
отсъствали са МПС, движещи се насрещно за джипа и насрещно за лекия
автомобил, управляван от Е. М. Г., както и за ищеца;
Така посочените и обсъдени доказателства обосновават извода на
настоящия състав, че поведението на застрахования водач е „случайно
деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, което изключва неговата виновност и
деянието му Не осъществява деликния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне в пълния предявен размер.
11
Неоснователността на иска освобождава съда от задължението да
обсъжда размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по
делото.
Неоснователността на главния /пряк/ иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, който също подлежи на
отхвърляне.
Ето защо от двете жалби изцяло основателна е жалбата, подадена от
ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, до размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 24.01.2019 г. и вместо това да се отхвърлят двата иска до този размер;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен прекият иск, за разликата над сумата от 30 000 лева до
пълния предявен размер от 40 000 лева;
- да се отмени да решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски и да се
определят такива, съобразно формирания извод за неоснователност на
исковете;
По разноските:
С оглед изхода на делото и изцяло отхвърлените искове, ищецът следва
да заплати на ответника деловодните разноски за двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от 4 460 /четири
хиляди четиристотин и шестдесет/ лева.
12
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262847 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
10716/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която ответникът –
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Т. К. С., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019
г., до размер на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените Т. К. С., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
14.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019 г., до размер
на сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262847 от 05.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 10716/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която е
отхвърлил предявените от Т. К. С., ЕГН ********** против Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание на чл.
432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване
на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2019 г., за разликата над сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лева до пълния предявен размер на прекия иск от 40 000
лева.
ОТМЕНЯ решение № 262847 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
10716/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която ответникът –
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- деловодни разноски на Т. К. С., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 1620 лева;
- адвокатско възнаграждение на адвокат В. О., на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 557 лева с начислен ДДС;
ОТМЕНЯ решение № 262847 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д. №
10716/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, която е осъдил ищеца –
13
Т. К. С., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 550 лева.
ОСЪЖДА ищеца – Т. К. С., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, деловодните разноски за двете инстанции, в
размер на сумата от 4 460 /четири хиляди четиристотин и шестдесет/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14