РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 68/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу електронен фиш серия К №2604679 на ОДМВР София, с който на Н.Г.Б.,
ЕГН **********, в качеството му на управител на „….“ ЕООД, клон с. Е., на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като се е налагало съставяне на АУАН и НП.
Поддържа се, че следва да бъде проверено дали е налице удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, валидно към датата на нарушение, както и
дали е налице информация за участъка от пътя, ограничението на скоростта,
посока на движение, схема на разположение на АТС и неговата метрологична
проверка.
Жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай липсват данни
за датата на връчване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На
01.03.2019 г. в 15,44 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+ 800 с посока гр. Пловдив, чрез
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "…." с
рег. № …. със скорост от 131 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение.
От
справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на „….“
ЕООД, клон с. Е., ЕИК ……, което не се оспорва и от жалбоподателя.
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП му
е наложено на основание чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 300 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 127
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 37
км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0118816/01.03.2019
г., се установява, че на 01.03.2019 г. в 15,44 часа лек автомобил с рег. № ….. е
засечен със скорост от 131 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
издаден от Български институт по метрология протокол на №54-С-ИСИ/11.10.2018г.
от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода
от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена
е и Заповед на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност
на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900 км до 53+000
км и в двете платна на АМ „Тракия“ до 31.05.2019г..
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на
чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима,
тъй като чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното
определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР
на ЗДвП, а
именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не
следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.
11 от ЗДвП,
да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това
е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата
акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид
реквизитите, визирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не
е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на
електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на
автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на
автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът
на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа
в преписката. Дори такава снимка да не бе представена, то това е нарушение, което
по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението
на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на
техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната
доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от
снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в
случая съвпада с това на установяването му. Местоположението на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема за
организация на движението. Следователно мястото на временното разполагане на
мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за
да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 131 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал
най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание
за установена скорост от 127 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 37
км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена
разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице
неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че
намалението е и в полза на нарушителя.
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен
начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице –
законен представител на собственика на средството на нарушението е
санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено
изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика на МПС, който е
юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез
трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво, като съобразно
изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се
наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице.
От
справката за собственост на автомобила се установява, че собственик е „….“
ЕООД, клон с. Е.., ЕИК ….. От служебна справка в Търговския регистър се
установява, че горното е клон на "……., като управител и на дружеството-
майка, и на клона е Н.Г.Б.. В ЕФ е посочено ……, като съдът намира, че макар и
непълна, тази индивидуализация е достатъчна, тъй като както физическите лица се
индивидуализират, чрез своето ЕГН, което е уникално за всяко едно лице, то
юридическите лица притежават единен идентификационен код (ЕИК), който е
уникален за всяко едно от тях. Следователно чрез посочване на ЕИК на клона в
достатъчна степен е индивидуализиран собственика на автомобила. За пълнота
следва да се посочи, че и самият жалбоподател е подал жалбата си в качеството
на управител на клона, поради което и за него не е била налице неяснота в това
отношение. Видно от писмените материали по преписката, в законния срок
жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в чл. 188, ал.2, пр.2 от ЗДвП
възможност да посочи данни на водача на автомобила, извършил процесното
нарушение, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП
е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 182,
ал.2, т.5 от ЗДвП.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е
именно на процесния автомобил. Превозното средство и регистрационният му номер
са достатъчно видими на приложената по преписката снимка. Действително, на
снимката се вижда и втори
автомобил зад автомобила с рег. ….. но методът, по който се извършва
измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се
измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. От
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български
институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. От извършена от съда
справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип
средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер.
Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите
превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една
снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е
измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането
на тези маркери. На изготвената снимка са налични маркери, обозначаващи
използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое
точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не
попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената
скорост не е на това превозно средство. При прилагането на това правило и видно
от така приложения снимков материал при пресичането на четирите маркера в
средата е конкретизирано, че в 15,44 часа на 01.03.2019г. е регистрирано
нарушение от МПС с рег. № …. което е именно посоченото в обжалвания ЕФ.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал.
2, т. 4 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване от за 31 до 40
km/h - глоба 300 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на
автомобила е била 127 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 37
км/ч, и. размерът на глобата е 300 лева, като наказващият орган няма възможност
да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2604679 на
ОДМВР София, с който на Н.Г.Б., ЕГН **********, в качеството му на управител на
„….“ ЕООД, клон с. Е., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 300 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: