Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 21.06.2019 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.д.№ 2537 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Й.Н.Й. против „К.И.И.Б.“
ЕАД *** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от:
373.66 лв. – главница по Договор за потребителски заем от 21.10.2004 г.,
възнаградителна лихва в размер на 120.84 лв. за периода от 21.04.2005 г. до
22.09.2005 г., мораторна лихва в размер на 285.76 лв. за периода от 12.05.2005
г. до 26.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението -18.05.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер 25.00 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.за които е издадена
Заповед за изпълнение № 2404/19.5.2011г. и изп. лист от 05.07.2011г. по ч.гр.д.
№ 3311/2011г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.дело №20188150402499 по
описа на Ч.Т.К. поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от
05.07.2011г. до 14.07.2017г., както и че не дължи такси и разноски по
изпълнението. Твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение по
посоченото изпълнително дело, която му е ненадлежно връчена, че предишния
кредитор по вземането - “***-го е цедирал на ответника, но не е уведомил
длъжника за това, поради което изпълнителното дело е образувано от взискател без
доказана процесуална легитимация. Твърди, че цесията няма действие спрямо него.
Твърди, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност за
периода 05.07.2011г. до 14.07.2017г./дата на насрочен опис/, като за този
период няма прекъсвания на давността, а след прехвърляне на вземането на
цесионера, няма прекъсване до налагането на запор на вземания на 18.10.2018г.
Твърди, че вземането е станало изискуемо от 12.05.2005г., преди издаване на
изпълнителния лист, т.к. от тази дата кредиторът е започнал да начислява
мораторна лихва, и оттогава започва да тече давността по чл. 114 ал. 1 от ЗЗД.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, заявява,
че давността е прекъсната на 21.11.2011г. – с подаване на молба от “***за
образуване на изп.дело и възлагане на ЧСИ на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Твърди, че след образуването на изп.д. дело, давност не е текла до 26.06.2015г.,
позовавайки се на практика на ВКС. Твърди също и че по време на изп. д. 2416/11г.
и изп.д. 2499/18г. на Ч.Т.К. са били предприети множество изпълнителни
действия, прекъсващи давността. Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за
цесията, съобразно сключения договор за кредит с цедента. Моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.
3311/2011г. на ПлРС, на 18.05.2011г., “***е подал в качеството на кредитор
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против
ищеца в настоящето производство Й.Н.Й., и по делото е издадена Заповед за
изпълнение № 2404/19.5.2011г., която след залепяне на уведомление на
регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника и изтичане на двуседмичния
срок за възражение /съгл. редакцията на чл.47 ал. 5 от ГПК към този момент/, е
влязла в сила на 01.07.2011г. От
приложените доказателства от ищеца се установява, че на 05.07.2011г. по
влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, с който
ищецът е осъден да заплати на “***сумите, както следва: 373.66 лв. – главница
по Договор за потребителски заем от 21.10.2004 г., възнаградителна лихва в
размер на 120.84 лв. за периода от 21.04.2005 г. до 22.09.2005 г., мораторна
лихва в размер на 285.76 лв. за периода от 12.05.2005 г. до 26.04.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 25.00 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Издаденият изпълнителен лист от
05.07.2011г. е послужил на кредитора *** за образуване на изпълнително дело № 2416/2011г.
на Ч.Т.К. *** действие-Окръжен съд Плевен, на 21.11.2011г. С молбата за
образуване на изпълнително дело кредиторът е възложил на ЧСИ извършването на
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. За започналото изпълнение ЧСИ е уведомил ***град
Плевен, изискало е информация за банковите сметки на длъжника, декларираните
движими и недвижими вещи от длъжника, адресите
на регистрираните търговски обекти на длъжника, както и информация за трудовата
му заетост. След изпращане на покана за доброволно изпълнение по това
изпълнително дело, длъжникът лично е получил поканата и копие от изпълнителния
лист на 12.01.2012г. На същата дата той е заявил друг адрес за призоваване по
изпълнителното дело. На 11.05.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до
РУСО-Плевен за налагане на запор на пенсията на длъжника. На 19.05.2012г. е
изпратено писмо от РУСО-Плевен с уведомление, че размерът на получаваната
пенсия е под размера на установената МРЗ за страната и не е възможно да се
предприеме изпълнение на запорното съобщение. На 18.03.2013г. ЧСИ отново е
изискал справка от ***град Плевен за банковите сметки на длъжника, декларираното
имущество и възнаграждение. На 17.09.2015г. по изпълнителното дело е постъпила
молба за конституиране на нов взискател по делото, а именно - ответникът в
настоящото производство – „К.И.И.Б.” ЕАД, в която е посочено, че на 15.05.2015г.
вземането на БНП е цедирано и е изпратено уведомление за цесията на длъжника.
На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител извършването на
всички действия за нормалния вход на изпълнителното производство. Приложени към
молбата са договорът за цесия, потвърждение на цесията, пълномощно на предишния
кредитор спрямо цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. На
08.02.2016г. взискателят е направил искане за справка за постоянния адрес на
длъжника и получаваните от него пенсии. С писмо от 11.02.2016г. такава е
изискана от ТП на НОИ и на 18.02.2016г. е получено писмо с информация за
месечния размер на сумата за получаване от длъжника. На 05.06.2017г.
взискателят е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване
на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника. Такава е насрочена от ЧСИ за 14.07.2017г., като длъжникът е уведомен
за насрочването с призовка за принудително изпълнение, получена от длъжника на
21.06.2017г. На 12.07.2017г. длъжникът е депозирал молба по изпълнението, с
която е помолил действията на ЧСИ да бъдат отложени, поради постъпването му в
болница, за което е приложил удостоверение. С постановление за прекратяване на
изпълнително дело № 2416/2011г. ЧСИ е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК принудителното изпълнение на 21.09.2018г.
С писмена молба от „К.И.И.Б.” ЕАД от 20.09.2018г. е
образувано изпълнително дело № 2499/2018г. на същия ЧСИ. Посочено е, че
вземането е прехвърлено на взискателя на 15.05.2015г., приложен е
Изпълнителният лист от 05.07.2011г. и на ЧСИ изрично са възложени всички
правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. ЧСИ отново е направил справка за имущественото
състояние на длъжника и на 15.10.2018г. е изпратил Покана за доброволно
изпълнение на длъжника, налагайки запор и насрочвайки опис на движими вещи в
дома му на 05.11.2018г. Тази ПДИ е получена лично от длъжника, като в
разписката за дата на получаване е записано: 30 10 20. Съобразявайки
обстоятелството, че исковата молба в настоящото производство е подадена на
22.04.2019г., а ПДИ е изпратена на 15.10.2018г., съдът стига до единствения
възможен извод, че ПДИ е получена на 30.10.2018г., независимо че годината не е
изписана докрай в разписката за получаване на ПДИ. Данни за получаването на ПДИ
се съдържат и в обратната разписка за получаването ѝ на 18.10.2018г. чрез
куриер ***(приложена на лист 65 от делото). На същата дата – 15.10.2018г. ЧСИ е
изпратил и запорно съобщение до „Банка ДСК” ЕАД за налагане на запор върху
сметката на длъжника в тази банка. Сметката е запорирана съгласно писмо от
банката, получено на 23.10.2018г. от ЧСИ, но е посочено, че запорът няма да се
изпълнява със суми от пенсия, постъпили по сметката на длъжника след налагане
на запора. На 30.10.2018г. длъжникът е депозирал в изпълнителното дело
възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта, което видно от приложеното ч.гр.д.
№3311/2011г. на Плевенски районен съд, е върнато като подадено след изтичане на
законоустановения срок и жалбата срещу връщането е оставена без разглеждане
като недопустима по ч.гр.д. №848/2018г.
на ПлОС. На 01.11.2018г. е постъпила жалба от длъжника срещу действията на ЧСИ
по изпълнително дело № 2499/2018г. С определение №1342/19.12.2018г. по в.гр.д.
№832/2018г. на ПлОС жалбата на длъжника от 01.11.2018г. е оставена без
разглеждане. Длъжникът е осъден да заплати на кредитора „К.И.И.Б.” ЕАД разноски
в размер на 125 лева по делото, издаден е изпълнителен лист на 28.01.2019г. за
тази сума, който изпълнителен лист е присъединен към висящото изпълнително дело
по молба на взискателя.
Както бе посочено по-горе, на
22.04.2019г. длъжникът е подал в ПРС настоящия иск за установяване недължимост
на вземането поради погасяването му по давност за периода 05.07.2011г.-14.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В исковата молба ищецът първоначално се е позовал на
изтекла петгодишна погасителна давност още преди започване на заповедното
производство, но при насрочване на делото, съдът е указал, че този период не би
могъл да бъде предмет на предявения иск по чл.439, ал.1 от ГПК. Предявеният иск
е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес по изп.д. 2499/2018г. на Ч.Т.К. с рег.№815 КЧСИ.
По основателността на иска: Съдът намира, че
погасителна давност за вземането е започнала да тече от влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК - на 01.07.2011г., и тя е била
прекъсната от започване на изпълнителния процес по изп.д. № 2416/2011г. на Ч.Т.К.
– на 21.11.2011г., по което е налице възлагане от кредитора на ЧСИ на извършването
на всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Преценката на съда относно по-нататъшното
прекъсване на давността е обвързана от
задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния
процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело,
когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл.
116, б. "в" ЗЗД и многократно - с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато,
както в случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се
прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по
изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно -
запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване
на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника,
изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение,
назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство
давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да
действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото
обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение
на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и
предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните
органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата от 21.11.2011г. взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян до 26.06.2015г., ако обаче изпълнителното
дело е било висящо към този момент. В случая съдът констатира, че по изп.д. №
2416/2011г. на Ч.Т.К. е настъпила перемпция – последното действие по налагането
на запор върху пенсията на ответника е било на 11.05.2012г., последвалото през
2013г. искане за справки не е спряло течението на 2 годишния срок, и на 11.05.2014г.
делото е било перемирано, независимо от липсата на нарочно постановление за
прекратяването му от ЧСИ /в т.см. напр.
Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
124/2010 г., II т. о., ТК/. Всички извършени след тази дата изпълнителни
действия по това изпълнително дело са без значение за прекъсването на
давността, и те не могат да се вземат предвид от съда като извършени по
перемирано вече дело. Давността е прекъсната едва с образуването на новото
изпълнително дело 2499/2018г. – на
20.09.2018г., по което отново кредиторът е възложил на ЧСИ извършването на
всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, а впоследствие на 15.10.2018г. е наложен
запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК. От започването на новия срок
на давността - 11.05.2014г. до прекъсването ѝ на 20.09.2018г. не е
изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането на ответника. Следва
да се отбележи, че предметът на делото, очертан от самият ищец, е изтичането на
давностен срок за периода 05.07.2011г. до 14.07.2017г., поради което от
приетата от съда дата - 11.05.2014г., в който срокът е почнал да тече, до
крайната дата, посочена от самия ищец - 14.07.2017г., е изтекъл още по-къс
срок, в който вземането не би могло да бъде погасено по давност.
Съдът намира, че давностния срок, при който вземанията
могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, независимо дали той е за главница или
за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се
отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед за
изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ приравнява на влязло в
сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път.
Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи,
че правните последици на акт по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД не
намира приложение. При това положение се приема, че вземанията за лихви се
погасяват с краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая обаче,
съдът намира, че тази практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по
стария ред изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на
съдебно решение, и че за всички вземания по този изпълнителен лист давността е
петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Относно изтъкнатите от ищеца съображения, че при
образуване на изпълнително дело 2499/2018г., взискателят не е имал доказана
процесуална легитимация, т.к. на него, като длъжник не му е било връчено
уведомлението за цедиране на вземането от предишния кредитор, съдът намира
следното: Уведомление за цесията е било изпращано на длъжника, видно от
приложеното такова на л. 90 от делото, и пратката е върната като непотърсена на
16.07.2015г. от адреса на длъжника, който е бил регистриран като постоянен, съгл.
справката от НБД и съгласно и посочването в настоящата искова молба. Впоследствие,
длъжникът е провел производства по ч.гр.д. 848/2018г. на ПлОС и по въззивно
гр.д. 832/2018г. на ПлОС срещу кредитора „К.И.И.Б.” ЕАД, а на 22.04.2019г. е
предявил именно срещу този ответник настоящия отрицателен установителен иск.
Поради горното, съдът приема, че цесията безспорно му е била съобщена,
независимо, че датата за това не може да се установи. Дори и при липса на
конкретна дата на връчване на съобщението за цесия, следва за такава да се
приеме най-късно установената дата – 29.05.2019г., когато от съда му е бил
връчен препис от отговора на ответника, ведно с приложените доказателства, вкл.
и уведомлението за цедиране на вземането, поради което на осн чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът приема, че ищецът се явява уведомен за прехвърляне на вземането
именно на ответника по делото, който се явява понастоящем негов кредитор.
С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като
такъв следва да се отхвърли. Следва да се отбележи и следното - в гражданското
право настъпването на погасителна давност е правна последица на бездействието
на кредитора по отношение на вземането си, което в случая не е налице, видно от
развилите се заповедно и изпълнително производство. В случая, видно от усилията
на съда през 2011г. и впоследствие - на кредитора, за откриване на длъжника,
той не е бил откриван или не се е отзовавал на залепените уведомления на
адреса, който сам е посочил пред кредитора, регистрирал е пред Община Плевен и заявил като постоянен и като ищец в настоящето
производство. Неговото неоткриване и законодателната уредба към 2011г. и 2015г.,
не могат да бъдат основание, при активните действия от страна на двамата
кредитори за прекъсване на давността на вземането, длъжникът да се освободи от
задълженията си, сочейки дълъг период на собственото си бездействие за
заплащане на задължения по договор, които са му били известни при подписването
му през 2004г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и
8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника
направените от него деловодни разноски, в размер на 100лв. - юрисконсултско
възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на делото и
провеждането му в едно открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.Н.Й. с ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 124 от ГПК, за признаване на
установено, че не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумите от: 373.66 лв. – главница по Договор за
потребителски заем от 21.10.2004 г., възнаградителна лихва в размер на 120.84
лв. за периода от 21.04.2005 г. до 22.09.2005 г., мораторна лихва в размер на
285.76 лв. за периода от 12.05.2005 г. до 26.04.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.05.2011г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер 25.00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2404/19.5.2011г. и изп.
лист от 05.07.2011г. по ч.гр.д. № 3311/2011г. на ПлРС, и е образувано изп.дело
№20188150402499 по описа на Ч.Т.К. поради изтекла погасителна давност на
задължението, считано от 05.07.2011г. до 14.07.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, Й.Н.Й. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.Б.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, деловодни разноски в размер на 100.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен
Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: