РЕШЕНИЕ
№..............
гр.
София, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав в закрито
заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Спасенов частно гражданско дело № 7893 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 12315/07.03.2019 г. по описа ЧСИ на длъжника „И.“ ЕООД срещу
постановление за възлагане от 18.01.2017 г. на ЧСИ М.Б., по изп. дело №
20148380410161, с което на „Р.Б.“ ЕАД е възложен недвижим имот, представляващ:
незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност
„Гърдова глава“, по устройствения план на гр. София с площ 2608 кв.м., при
граници: от две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ XX-812,
поземлен имот 1124.
„И.“ ЕООД
поддържа, че подадената от него жалба е в срок, тъй като не е надлежно уведомен
за атакуваното постановление за възлагане. Излага и доводи за нарушаване на
процедурата по наддаване. В този смисъл се поддържа, че правото на взискателя Р.Б.
ЕАД по чл. 638, ал. 3 ТЗ да продължи изпълнителните действия по изп. дело
20148380410161 по описа на ЧСИ М.Б. се е погасило на 16.01.2017 г., тъй като на
тази дата съдът по несъстоятелността на ипотекарния длъжник Т.С.ЕООД е
постановил Определение № 56/16.01.2017 г. по т.д. № 105/2016 г. на Плевенски
окръжен съд, с което е отменил предоставеното в полза на взискателя Р.Б. ЕАД
право по чл. 638, ал. 3 ТЗ, в резултат на което е възстановено действието на
общите правни последици по чл. 638, ал. 1 ТЗ, а именно спиране на
принудителното изпълнение по отношение на обявения в несъстоятелност ипотекарен
длъжник Т.С.ЕООД.
Препис от жалбата е връчен
на взискателя
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като
в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, същият подава възражение, с което излага становище за недопустимост,
евентуално неоснователност на жалбата.
Препис от жалбата
е връчен и на синдика на ипотекарния длъжник „Т.С.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
като от същият е депозирано становище в законоустановения за това срок, с което
се излагат съображения за основателност на частната жалба.
Препис от жалбата
е връчен на длъжниците Б.С. ЕООД и Е. ЕООД, които не са депозирали становище по
същата в законоустановения срок за това.
Съдебният изпълнител Б.излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.
436, ал. 3 ГПК.
Посочва, че подадената жалба е просрочена, а постановлението за възлагане от 18.01.2017
г. е влязло в сила на 18.04.2017 г.
Въпросът относно допустимостта на жалбата е разрешен с определение № 3497/24.10.2019 г. на САС, ТО, 9-ти състав,
по ч. гр. д. № 4175/2019 г., което има задължителен характер за настоящия
състав. Затова настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по наведените от
страните доводи, касаещи обстоятелството подадена ли е жалбата в
законоустановения срок, съответно не е необходимо да се събират
доказателствата, с които страните целят да установят този факт.
След връщане на делото от САС, с указание жалбата да бъде разгледана по
същество, по делото е постъпило искане от жалбоподателя за отвод на състава на
съда. Настоящият състав, след като се запозна с изложените от „И.“ ЕООД в
искането от 20.01.2020 г. твърдения, не намира да са налице основания измежду
посочените в чл. 22, ал. 1 от ГПК за отвод на някой от членовете на състава.
Задължение на състава, разглеждащ жалбата,подадена по реда на чл. 435 от ГПК, е
да извърши проверка на нейната допустимост, включително да изследва
обстоятелството подадена ли е тази жалба в установения в чл. 436, ал. 1 от ГПК
срок, съответно изпълнението от страна на състава на тези му задължения не
обосновава извод, че е налице заинтересованост и предубеденост от изхода на
делото. Липсват данни, при произнасянето от 27.06.2019 г. да не е съобразена
задължителна съдебна практика, като при това произнасяне съставът не е изложил
становище по основателността на жалбата, поради което липсват обективни пречки,
същият състав да се произнесе по съществото на жалбата, с каквото указание е
върнато делото на СГС. Разглеждането на
делата, при спазване на установените в процесуалния закон принципи, включително
и решаването им, при преценяване на всички доказателства по делото и доводите
на страните, съобразно вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав, е
задължение на съдиите. Затова евентуалното
несъгласие на страната с постановен от състава краен акт не означава
задължително предубеденост на решаващия орган. Предвид изложеното, следва да се
приеме, че изложените в искането от 20.01.2020 г. обстоятелства не обосновават
извод, че е налице заинтересованост и предубеденост в някой от членовете на
настоящия съдебен състав, поради което искането за отвод следва да се остави
без уважение.
Съдът като обсъди доводи на
страни и обяснения на съдия-изпълнител намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело
20148380410161 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, съгласно които същото
е образувано по молба от 03.11.2014 г. на Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ******срещу „Б.С.“ ЕООД-в
несъстоятелност, ЕИК ******, „Еко бетони„ ЕООД, ЕИК ******и „И.“ ЕООД, ЕИК ******за
събиране на вземания в размер на 220 000 евро главница по договор за банков
кредит от 30.12.2005 г., ведно с лихва от 12.09.2014г. до изплащането ѝ и 8605,65 лв. разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № 50279/2014г. на СРС, като е поискал
изпълнението да се насочи срещу ипотекиран в полза на банката за обезпечение на
вземанията ѝ по горепосочения договор за кредит недвижим имот,
представляващ незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в
квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения план на гр. София с
площ 2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898,
УПИ XX-812, поземлен имот 1124. Съгласно нотариален акт № 155/30.12.2005 г. Б.с.“
ЕООД е учредил в полза на банката за обезпечение на задълженията си по договора
за кредит от 30.12.2005 г. договорна ипотека върху
следния недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/
№ XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения
план на гр. София с площ 2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ
XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ XX-812, поземлен имот 1124. Съгласно нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот в изпълнение на дълг № 123/20.03.2014 г. горепосоченият недвижим
имот е прехвърлен от Б.с.“ ЕООД на „Г.С.ГД“ ЕООД за погасяване на задължения,
като с договор за продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г. с
нотариално заверени подписи търговското предприятие на „Г.С.ГД“ ЕООД е
продадено на Т.С.“ЕООД, включително и недвижимият имот ипотекиран в полза на
взискателя по изпълнителното дело за обезпечение на вземанията му по договор за
кредит от 30.12.2005 г. По искане за вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ №
XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения
план на гр. София с площ 2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ
XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ XX-812, поземлен имот 1124, така е вписана на 06.11.2014г.,
като същият е описан на 28.11.2014 г.
С решение от 08.01.2016 г. по т.д. № 8423/2013г. на СГС „Б.с.“ ЕООД е
обявен в несъстоятелност.
С решение от 27.07.2016 г. по дело 105/2016 г. на ОС-Плевен Т.С.“ ЕООД е
открито производство по несъстоятелност, като с Решение от 03.01.2017г. Т.С.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност.
С определение от 05.08.2016 г. по дело 105/2016г. на ОС-Плевен съдът по
несъстоятелността на основание на чл. 638, ал. 3 от ТЗ е разрешил да
продължи производството по
изпълнителното дело за вземания на банката срещу ипотекарния кредитор „Т.С.“ ЕООД
обезпечени с ипотека по нотариален акт № 155/30.12.2005 г. и ЧСИ е обявил
публична продан на имотите която да се проведе в периода от 16.12.2016 г. до
16.01.2017 г., като купувачите ще бъдат обявени на 17.01.2017г. от 11:00 часа, при начална цена от 480 000 лв.
В кориците на делото се съдържа Определение от 16.01.2017г. по дело
105/2016г. на ОС-Плевен без подпис на съдия, с което съдът по несъстоятелността
на Т.С.“ЕООД - обявен в несъстоятелност с решение от 27.07.2016 г., с което е отменено определението от
05.08.2016 г. по чл. 638, ал. 4 от ТЗ и върху същото е положено разпореждане на
ЧСИ от 16.01.2017г., сочещо че е без подпис и печат, а е постъпило при ЧСИ в
17:45 часа на 16.01.2017г.
В кориците на делото се съдържа и носещо подпис за съдия Определение от
16.01.2017г. по дело 105/2016г. на ОС-Плевен.
С жалба от 18.01.2017г. Р.Б.“ЕАД е обжалвало определението от 16.01.2017г.
по дело 105/2016г. на ОС-Плевен, същата е оставена без разглеждане от АС-Велико
Търново, а производството по касационна жалба срещу същото е спряно.
По делото е представено удостоверение № 453/26.01.2017 г., издадено от
Плевенски окръжен съд, от което се установява, че Определение № 56/16.01.2017
г., постановено по т.д. № 105/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е
изпратено по факс на ЧСИ М.Б. на 16.01.2017 г. в 15:32 часа.
По изпълнително дело е постъпило наддавателно предложение само от банката и
с протокол от 17.01.2017г. ЧСИ е обявил
наддавателните предложения, като е посочил че такова има само от взискателя
банката предложил цена в размер на 480 000 лева /четиристотин и осемдесет
хиляди лева/, като банката е обявена за купувач на имота.
С Постановление за възлагане от 18.01.2017г. ЧСИ е възложил на взискателя
Райфайзенбанк“ЕАД незастроен урегулиран
поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в квартал 210 Б, местност „Гърдова
глава“, по устройствения план на гр. София с площ 2608 кв.м., при граници: от
две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898, УПИ XX-812, поземлен имот 1124,
така е вписана на 06.11.2014г. за сумата от 480 000 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане на имот
може да се обжалва само поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена, като жалбата се подава в 1-седмичен срок от съобщението. Длъжникът може да оспорва постановлението за
възлагане и поради несеквестируемост на имуществото (В този смисъл т. 1 от ТР №
2/26.06.2015г. по № 2//2013г. на ОСГТК на ВКС)
В конкретния случай жалбоподателят е длъжник по изпълнението, поради което
и легитимиран да обжалва постановленията за възлагане, наведените доводи са, че
наддаването не е надлежно извършено, поради което и жалбите са допустими.
Проверката за надлежното наддаване на публичната продан обхваща само
действията на съдебния изпълнител и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в срока за подаване на същите, както и действията на
страните с право да изкупуват,
действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждането на публична
продан с явно наддаване. (В този смисъл т. 8 от ТР № 2/26.06.2015г. по №
2//2013г. на ОСГТК на ВКС). Разгласяването на публичната продан, връчването на
поканата за доброволно изпълнение, оценката на имотите не са част от
наддаването, а само подготвят същото. Тези действия на съдебния изпълнител не попадат в обхвата на проверката на съда
при оплаквания срещу надлежното провеждане на наддаването при публичната
продан.
Същевременно, съдът приема че по делото е
установено , че действията на съдебния изпълнител във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения са незаконосъобразни. Това е така,
защото преди да изтече срока по чл. 489, ал. 5 от ГПК е било отменено
разрешението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал.3 от ТЗ. Продължаване
на действията по принудителното изпълнение по чл. 489 и чл. 492 от ГПК въпреки
отмяната на разрешението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал.3 от ТЗ е порок на действията на съдебния изпълнител
във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в срока за подаване на
същите, а и на действията му по чл. 492 от ГПК във връзка с тези предложения и
евентуално наддаване устно по чл. 492 от ГПК. Дали отмяната на разрешението по
чл. 638, ал. 3 от ТЗ е било стабилен съдебен акт няма значение в случая,
доколкото същото се постановява с определение, а частната жалба по общите
правила не спира изпълнението на така постановения съдебен акт от 16.01.2017 г.
Ирелевантно е и знанието на съдебния изпълнител за този съдебен акт от
16.01.2017г. при преценка законосъобразността на действията му /макар от
документите по делото да се установява, че същият е бил уведомен/. Същото би
имало значение само при преценка основания за ангажиране отговорността му за
вреди. За пълнота следва да се посочи ,
че в случая от приетите доказателства се установява, че до знанието на
същия още на 16.01.2017г. е било достигнало постановяването на определението от
16.01.2017 г. Действително, изпратено му
е било определение без подпис на съдия, но към момента на извършване на
действията по чл. 492 от ГПК от 17.01.2017г. съдебния изпълнител е бил длъжен и
е могъл да извърши служебно проверка за съществуване на така постановения
съдебен акт. Още повече, че от представеното по делото удостоверение №
453/26.01.2017 г., издадено от Плевенски окръжен съд се установява, че
Определение № 56/16.01.2017 г., постановено по т.д. № 105/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен е изпратено по факс на ЧСИ М.Б. на 16.01.2017 г. в 15:32
часа, поради което се налага извод, че преди да изтече срока за извършване на
проданта /изтичащ на 16.01.2017 г. в 17:00 часа/, съдебният изпълнител е бил
уведомен за постановеното определение на съда по несъстоятелността, с което е
отменено разрешението по чл. 638, ал. 3 от ТЗ за продължаване на производството
по изпълнителното дело за вземания на банката срещу ипотекарния кредитор „Т.С.“
ЕООД, обезпечени с ипотека по нотариален акт № 155/30.12.2005 г., дадено с определение
от 05.08.2016 г. по дело 105/2016г. на ОС-Плевен.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че доколкото наддаването е
извършено без да има разрешение за продължаване на индивидуалното принудително
изпълнение, то постановлението за възлагане е незаконосъобразно, жалбата е
основателна и като такава следва да се
уважи.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „И.“ ЕООД с вх. №
6648/20.01.2020 г., да бъдат отстранени съдиите
Любомир Василев, Калина Анастасова и Светослав Спасенов от участие при
разглеждане на гр. дело № 7893/2019 г. по описа на СГС, ГО, II-Б въззивен състав.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление от 18.01.2017г. за
възлагане на незастроен урегулиран поземлен имот /УПИ/ № XVIII-1021,1022 в
квартал 210 Б, местност „Гърдова глава“, по устройствения план на гр. София с
площ 2608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII-899, УПИ XIV-898,
УПИ XX-812, поземлен имот 1124, по изпълнително
дело № 20148380410161 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ с район на действие - СГС.
Решението е
окончателно.
Препис от същото
да се изпрати на ЧСИ за съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.