№ 1425
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110202027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Д. против НП № 03-012873/ 30.09.2020 год. издадено от Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на Д е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 1700 лв. за административно нарушение по чл.79 ал.4
вр. чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата се излагат доводи за маловажност на нарушение, с искане
за отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
„Джорджо" ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал лицето
Анастасия Сизко, родена на 24.02.2002 год., гражданка на Казахстан
1
предоставя работна сила по сключен и регистриран в ТД на НАП трудов
договор № 176/09.07.2020 г., без чужденецът да има право на достъп до
българския пазар на труда. Лицето има разрешение за продължително
пребиваване в Република България на основание чл.24, ал. 1, т. 13 от Закон за
чужденците в Р. България. От Агенцията по заетостта е изискана информация
относно това има ли лицето А. Сизко достъп до пазара на труда съгласно
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Видно от отговор на
Агенция по заетостта, на лицето не е издавано разрешение за достъп до
пазара на труда. Нарушението е извършено на 10.07.2020г. в снек бар "Бийч
бар“ в кк. Златни пясъци, обл. Варна, когато лицето е започнало да
предоставя работна сила за работодателя в цитирания обект.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.2 от
ЗТМТМ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св.Ж.. Последните съдът кредитира изцяло
като обективни и последователни.
Съдът кредитира показанията на свид. Ж., като дадени обективно и
безпристрастно.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение
в следния смисъл:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Издавайки НП административно
наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит
на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна
2
страна, а е въпрос по същество.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се
наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда,
че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на
процесната дата А. Сизко– гражданка на Казахстан, е установена да
предоставя работна сила за ответното дружество без разрешение за работа,
респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което ответното
дружество правилно е било санкционирано от наказващия орган по реда на
чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците – граждани на трета
държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово
правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България – само за
конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. Посочената разпоредба дава възможност на граждани на трета
държава с разрешен достъп до пазара на труда т. е. тези, които имат
разрешение за работа, респ. регистрация в Агенцията по заетостта, да работят
на територията на страната. В случая, Д е санкционирано именно защото за
него е престирал труд чужденец – гражданин на трета държава, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с оглед на
което е налице пълна идентичност между описаната фактическа обстановка и
посочената като нарушена правна норма на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
Последната, освен че съдържа съответното правило за поведение, съдържа и
санкцията за неговото неизпълнение. Имуществената санкция на дружеството
е наложена именно по този текст на закона. Причините за извършване на
3
деянието са ирелевантни. АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и
съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с
основен принцип на трудовото законодателство на Република България,
защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите,
които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл
съдът намира, че настоящият казус не показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което
нарушението не следва да бъде квалифицирано като „маловажно“.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения. В
случая административно наказващия орган е наложил административно
наказание „Имуществената санкция” под минималния размер предвиден в
закона, а именно - 2000 лева. Наложена е била санкция в размер на 1700 лева.
Съдът намира, че неправилно е бил приложен процесулния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН административното наказание се
определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Като не е сторил това
АНО е извършил нарушение. Съдът намира, че същото е съществено, тъй
като не става ясна волята на наказващия орган и жалбоподателят не би могъл
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
както и не е представил доказателства за направени такива. Въззиваемата
страна е поискала присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото съдът
намира, че не следва да и бъдат присъждани такива.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-012873/ 30.09.2020 год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на Д е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 1700 лв. за административно нарушение по чл.79 ал.4
вр. чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5