РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Попово, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „В. И.Г” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление
в гр. София , район „Сердика“, кв. „Б.“, ул. „О.“ № , представлявано от управителя А. В. В.
чрез адв. Ц. М. И., САК, съдебен адрес: гр. София район „Сердика“, кв. „Б., ул. „О.“ №,
СРЕЩУ Ф. Ш. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в село К., ул. К. №, община Попово,
област Търговище, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 710 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия му договор, поради дисциплинарно уволнение
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1676, сключен на 21.03.2022 г.
Съгласно този договор, ответникът е заемал длъжността „работник, строителство“ с
уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 650 лева.
На 01.04.2022 г. с Постановление № 37 от 24.03.2022 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, възнаграждението е увеличено на 710 лева.
Ищецът твърди, че в периода от 09.08.2022 г. до 02.09.2022 г. включително, ответникът
е отсъствал от работа без уважителна причина. В резултат на това, на 15.09.2022 г. чрез
телепоща му е връчено искане за даване на писмени обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 от
Кодекса на труда. Ответникът не бил представил обяснения в посочения срок.
Впоследствие, на 03.10.2022 г., работодателят издал заповед № 1186/03.10.2022 г., с
която наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина – системно неявяване на работа без уважителна
причина. Заповедта е била връчена на ответника лично чрез нотариус на 15.12.2022 г.
Ищецът поддържа, че след като дисциплинарното уволнение не е отменено от съд, а
ответникът не е доказал незаконност на уволнението, всички последици от това уволнение
са настъпили.
С оглед на това, на основание чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда, ответникът дължал на
работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
1
предизвестието. В конкретния случай, договореният срок на предизвестието бил 30 дни, а
съответстващото месечно брутно трудово възнаграждение на ответника било в размер на
710 лева.
Моли се за уважаване на иска, като се претендират направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ф. Ш. М., чрез своя пълномощник адв. З. Б., е
подал писмен отговор срещу предявения иск, като оспорва основателността на претенцията
за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на 710 лева. Възраженията се
отнасят най-вече до начина, по който е било прекратено ТПО.
Ответникът признава, че е бил назначен с трудов договор № 1676, подписан на
21.03.2022 г., като договорът е безсрочен, но с шестмесечен изпитателен срок в полза на
работодателя. Според него, след изтичане на изпитателния срок, договорът е станал
безсрочен с предизвестие за прекратяване от 30 дни и за двете страни.
На 09.08.2022 г., след като ответникът е работил близо пет месеца, при явяването си на
работа, работодателят му заявил устно „да не идва повече на работа“ и му върнал трудовата
книжка, без да оформи прекратяването на ТПО по надлежния ред. В резултат на това
работникът повече не посещавал работното си място, вярвайки, че трудовото му
правоотношение е фактически прекратено.
На 12.09.2022 г., повече от месец след като е бил отстранен от работа, работодателят
изпратил до ответника по Телепоща искане за даване на писмени обяснения. Тъй като
ответникът не разбрал ситуацията и вече бил убеден, че не работи за фирмата, той не дал
обяснения. Освен това, през този период той се грижел за своето болно дете.
На 15.12.2022 г., чрез нотариус, работодателят връчил на работника заповед за
дисциплинарно уволнение. В преписката били налице две заповеди с един и същ номер- №
1186/03.10.2022 г.. С първата заповед, се налагало дисциплинарно наказание „уволнение“, а
с втората, която носила същите номер и дата, се постановявало прекратяване на трудовото
правоотношение, като в нея било записано, че работникът дължи обезщетение на
работодателя.
Ответникът твърди, че не било възможно едно уволнение да бъде оформено с две
различни заповеди, което създавало неяснота относно основанието за прекратяване на ТПО
и последиците от него.
Според ответника, претенцията за обезщетение е неоснователна, тъй като за да се
дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, уволнението трябва да бъде законосъобразно
извършено. В случая обаче били допуснати съществени нарушения, които го правили
незаконосъобразно.
На първо място, работодателят не бил връчил своевременно поканата за обяснения, а я
е изпратил повече от месец след като сам е наредил на работника да не се явява на работа.
Това било в противоречие с чл. 193 КТ и нарушава правото му на защита. Освен това,
заповедта за уволнение е била връчена на 15.12.2022 г., два месеца и половина след нейното
издаване, което противоречало на сроковете по чл. 194 КТ.
Ответникът твърди, че поведението на работодателя било противоречиво. След като
сам е наредил работникът „да не идва повече“, впоследствие не можел да твърди, че той е
отсъствал неправомерно. Освен това, работодателят не бил доказал, че е претърпял реални
вреди от отсъствието на работника, било условие за уважаването на претенцията за
обезщетение.
Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на иска,
като се претендират деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на
предявената искова претенция.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от адв. Б., която пледира за
отхвърляне на иска.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ:
Съобразно нормата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника, размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение, прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника със заповед за дисциплинарно уволнение, която е връчена на ответната страна и
продължителността на срока за предизвестието.
По делото няма спор, че между страните е бил налице валидно сключен трудов
договор № 1676 от 21.03.2022 г., по силата на който ответникът е заемал длъжността
„работник, строителство“ с договореното месечно брутно трудово възнаграждение в размер
на 650 лв., а от 01.04.2022 г. – 710 лв. поради изменение в минималната работна заплата. Не
се оспорва, че ТПО е било прекратено поради наложено със Заповед № 1186/03.10.2022 г.
дисциплинарно наказание „уволнение“, която е била връчена на ответника чрез нотариус на
15.12.2022 г..
Оспорва се законността на извършеното уволнение.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази
изложените от страните твърдения съдът намира, че доводите на ответника, които обуславят
незаконосъобразност на наложеното на ответника най - тежко дисциплинарно наказание, не
могат да се релевират по настоящото дело под формата на възражения. Недопустимо е в
производството, в което се претендират последиците от прекратяване на ТПО, да се
превяват подобни защитни възражения, доколкото потестативното право на работника на
оспорване на заповедта за уволнение може да се осъществи единствено с предявяването на
предвидения за това в закона иск - по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и то преди изтичането на
давностния срок за това. Това е така, понеже потестативните права могат да се упражняват
само чрез предявяване на конститутивен иск по съдебен ред, но не и чрез възражение. Още
повече, в Кодекса на труда не е предвидена възможност то да бъде релевирано инцидентно с
възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпросът дали трудовото
правоотношение е прекратено и на какво основание би имал преюдициален характер.
Следователно, доводите на ответника относно законосъобразно проведена процедура за
дисциплинарно уволнение и надлежното прекратяване на трудово-правната връзка между
страните не следва да се обсъждат.
Установено е по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
поради наложено на ответника дисциплинарно наказание уволнение. В тази връзка ищецът е
представил заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на
трудовия договор. И двете заповеди са връчени на ответника чрез Нотариус Полина Ненова
с р-н на действие РС- Попово. Ответникът не е оспорил по съдебен ред уволнението си, а в
настоящото производство, както по-горе се посочи, е недопустимо установяване законността
на дисциплинарното уволнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Размерът на обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при
безсрочно трудово отношение, е определен в закона и той е равен на размера на трудовото
възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер обезщетението се дължи,
без да е необходимо работодателят да доказва действителния размер на настъпилите вреди.
В конкретния случай, е безспорно установено, че съществуващото между страните
трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника дисциплинарно наказание уволнение. Процеснатата заповед не е атакувана по
съдебен ред от ответника, поради което за съда съществува задължение да се съобрази с
настъпилата вследствие на уволнението промяна. Тоест, след като дисциплинарното
уволнение не е отменено по съдебен ред, то е възникнало за работодателя вземане за
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди поради прекратяването на
трудовото правоотношение без предизвестие.
Дължимото в случая обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на
3
работника или служителя за срока на предизвестието. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ за основа
на обезщетението следва да послужи брутното трудово възнаграждение, получено за
последен пълен отработен месец преди уволнението. По делото между страните няма спор,
че последното брутно трудово възнаграждение на ответника е било в размер на 710 лв..
Видно от съдържанието на трудовия договор се установява, че същият е безсрочен,
като в него е уговорено 30-дневно предизвестие при прекратяване. Следователно дължимото
на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 710.00 лв.
По делото не е доказано ищецът да е получил дължимата сума от ответника, поради
което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба /06.01.2025 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски в общ размер на 450.00 лв., от които 50.00 лв.
за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Ш. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ул. К. №, община
Попово, област Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на “В.И.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление в гр. София 1278, район „С., кв. „Б.“, ул. „О. № , представлявано от управителя
А.В. В., СУМАТА от 710.00 лв. /седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение,
дължимо при дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието /30 дни/, уговорено в Трудов договор № 1676 от 21.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба /06.01.2025
г./ до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА Ф. Ш. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. К. ул. К. №, община П.,
област Т., ДА ЗАПЛАТИ на “В. И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София район „Сердика“, кв. „Б.“, ул. „О. № , представлявано от управителя
Ангел Валериев Венков, СУМАТА от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева / -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4