Решение по дело №3816/2019 на Районен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. Велико Търново, 05.06.2020 г.

 

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3816/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излягат твърдения, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за аренда от 27.04.2015 г., вписан в СВ гр. В. Търново, по силата на който ищецът твърди, че е предоставил на ответника – наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи, намиращи се в землището на с. Миндя, общ. В. Търново, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че съгласно договора за наем размерът на наемната цена за една стопанска година е 20 лв./дка за част от имоти, а за друга част -50лв./дка на стопанска година или общо 2676,43 лв. за една стопанска година за всички имоти. Ищецът заявява, че ответникът не е заплатил арендната цена за стопанската 2015-2016 г.; 2016-2017г. и 2017-2018 г., по 2676,43 лв. за всяка от трите стопански години или в общ размер за трите стопански години - 8029,29 лв. Отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо 8029,29 лв., представляваща арендно плащане по договор за наем на земеделска земя за стопанските 2015-2016 г.; 2016-2017 г. и 2017-2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията са връчени на ответника. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се представлява.

С писмена молба от 04.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Р.И.И. при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции за сумата общо 8029,29 лв., представляваща арендно плащане по Договор за аренда от 27.04.2015 г. за стопанските години 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018 г. (за всяка от трите стопански години претендираното арендно плащане е в размер на 2676,43 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски посочени в представения от него списък по чл.80 от ГПК, а именно разноски за държавна такса в размер на 321,18 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата общо 8029,29 лв. /осем хиляди двадесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща арендно плащане по Договор за аренда от 27.04.2015 г., за стопанските години 2015-2016 г., 2016-2017 г., 2017-2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /19.12.2019 г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата 321,18 лв. /триста двадесет и един лева и осемнадесет стотинки/ - разноски за държавна такса и сумата 300 лв. /триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                     

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: