Мотиви
към присъда по НОХД № 265 по описа за 2021г. на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт
срещу Й.В.С. за извършени от него престъпления от общ характер наказуеми: по
чл.346а, т.1 от НК във връзка с чл.346, ал.1 от НКвъв връзка с чл.63, ал.1, т.4
от НК и по чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 22/23.08.2020г. в гр. Шумен
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № Н35 80АС от владението на И.В.И., без негово съгласие с
намерение да го ползва, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство е било върнато и по
време на извършване на деянието С. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и на 22/23.08.2020г.
в гр. Шумен отнел чужди движими вещи – моторна бензинова коса, марка „Райдер“ с
метален нож на стойност 80 лева; електрически тример за косене на трева на
стойност 30 лева; дрелка марка „Райдер“ на стойност 40 лева; малък ъглошлайф
марка „Райдер“ на стойност 30 лева; машина за лепене на ППР тръби в сив цвят
куфар с размери 45смх30 см. на стойност 25 лева; пластмасов куфар за
инструменти с ръчни инструменти, свредла и видии на стойност 45 лева;
пластмасов куфар за инструменти, съдържащ пожарогасител, крик и триъгълник на
стойност 35 лева; пластмасов куфар за инструменти, съдържащ ръчни инструменти,
гаечни ключове, комплект камъни за гедория на стойност 90 лева, всичко на обща
стойност 375 лева от владението на И.В.И. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като по време на извършване на деянието С. е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Подсъдимият Й.В.С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, за които не желае да се събират доказателства в
съдебно заседание и съда като установи, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните в досъдебното производство, доказателства даде ход на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведените с
обвинителния акт, две обвинения срещу подсъдимия. Предлага на съда, след като
го признае за виновен да определи наказание „лишаване от свобода“ за всяко от
двете деяния за срок близък до минимума, а именно 6 месеца „лишаване от
свобода“, което при приложение на чл.58а от НК да намали с една трета. Предлага
на съда изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено с
изпитателен срок от една година и шест месеца за всяко от двете престъпления.
Представителя на ШРП моли съда да на основание чл.23 от НК да определи идно
общо наказание на подсъдимия, в размер на най-тежкото от двете. Относно
приложеното по делото, веществено доказателство – черно яке от изкуствена кожа,
което е на подс. С., предлага на съда да му го върне.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия Й.С., моли съда да определи
наказание за всяко от деянията, което след редукцията му да бъде за минималния
срок от 3 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за да срок от 1 година и 6
месеца, с оглед плановете на подзащитния му да работи в чужбина. Служебният защитник предлага на съда да върне
вещественото доказателство на собственика му – подсъдимия Й.С.. В последната си
дума подс. С. заяви, че много съжалява
за извършеното и обещава, че няма да се повтори.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Й.В.С. е роден
на ***г. в гр. София, с постоянен адрес ***.
През
месец август на 2020г., подсъдимият С. бил на 15 навършени години и живеел
заедно със семейството на баща си в гр. Шумен ,ул. Седма № 63. Въпреки ниската
си възраст същият бил криминално проявена личност и регистриран в ДПСт. При РУ
МВР Шумен по повод осъществени противообществени прояви. В нощните часове на
22/23.08.2020г. подсъдимият Й.С. се разхождал по улиците на гр. Шумен.
Преминавайки покрай дом № 46А на ул. Петър Парчевич той забелязал паркиран лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Н35 80АС. Автомобилът бил собственост на
свидетеля И.В.И.. Разглеждайки подробно автомобила, подс. С. видял, че ключа за
стартиране на двигателя бил оставен в контакта. Тогава подсъдимият решил да
влезе в превозното средство и да го покара. Опитал да отвори шофьорската врата
и установил, че тя не била заключена. Така подсъдимият С. безпрепятствено
проникнал в автомобила и успял да го приведе в движение и започнал да шофира по
улиците на гр. Шумен. Докато бил в района на Пети полк, подсъдимият спрял и
решил да разгледа какво има в багажника на автомобила. Установил, че там
собственика И.И. съхранявал множество вещи. Подсъдимият взел част от тях, а
именно: моторна бензинова коса, марка „Райдер“ с метален нож, електрически
тример за косене на трева, дрелка марка „Райдер“, малък ъглошлайф марка „Райдер, машина за лепене на ППР тръби в сив цвят
куфар с размери 45смх30 см., пластмасов куфар за инструменти с ръчни
инструменти, свредла и видии, пластмасов куфар за инструменти, съдържащ
пожарогасител, крик и триъгълник и пластмасов куфар за инструменти, съдържащ
ръчни инструменти, гаечни ключове, комплект камъни за гедория и ги укрил в
намиращата се наблизо растителност.
После подс. С. продължил движението си покрай магазин „Кауфланд“, след
което върнал лекия автомобил на ул. Петър Парчевич пред дом № 46А.
В
следващите дни подсъдимият продал укритите вещи, които взел от багажника на
автомобила на лица с неустановена по делото, самоличност, а придобитите от
продажбата им, парични средства похарчил за собствени нужди.
Пазарната
стойност на вещите, предмет на престъпно посегателство възлиза общо на 375
лева, видно от изготвената съдебно
оценителна експертиза.
Разпитан
в хода на досъдебното производство, подсъдимият Й.С. се признал за виновен. Към
момента на извършване на деянията същият е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
видно от назначената в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Й.В.С., което напълно се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От
събраните доказателства по делото съдът
намира, че подсъдимият е извършил престъпните посегателства,
за които е обвинен. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до извод,
не пораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подс. Й.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер чл.346а, т.1 от НК във връзка с чл.346,ал.1
от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради следното:
* обект на
престъплението - обществените отношения свързани с
безопасното функциониране на транспорта и неправомерното използване на МПС;
* от обективна страна -
подсъдимият Й.С. чрез своите действия е
отнел чуждо МПС – лек автомобил
“Опел Вектра” с рег. № Н35 80АС от
владението на свид. И.И. като
прекратил фактическата власт
върху това МПС, която до момента на деянието се е
упражнявала от свидетеля и го е
използвал без
съгласие на владелеца и собственика; подсъдимия е
овладял МПС -то с
влизането в тях, извършил е
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно константната
практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му"; подсъдимия е
използвал автомобила и се движил по улиците на гр. Шумен;
- квалификацията по
чл.346а, т.1 е налице, тъй
като след изпозването, автомобилът е бил
върнат пред дома на неговия владелец и собственик;
* субект на
престъплението е непълнолетно вменяемо
лице – по време
на извършване на деянието подсъдимия Й.С. е бил
непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си; подсъдимият
не е имал фактическа власт върху автомобила
- предмет на престъплението и не е бил неин собственик или владелец;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с внезапно възникнал
и насочен пряк умисъл – подс. С. е съзнавал, че лишава
от фактическа власт владелеца на автомобила, предвиждала е
преминаването му във негова
фактическа власт и е целял да установи
тази власт върху предмета на престъплението и противозаконно
го е ползвал - т.е.
съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните
последици.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подс. Й.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна
и състава на престъплението от общ характер чл.194, ал.1 от НК във връзка с
чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради следното:
* обект на престъплението - обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
* от обективна страна -
подсъдимия чрез своите действия отнел чужди движими вещи с определена стойност
от владението на свидетеля И.В.И., без съгласие на владелеца, като прекратил
фактическата власт върху намерените в багажника на автомобила вещи, която до
момента на деянието се упражнявала от владелеца и установил своя фактическа власт върху тях, с намерение
противозаконно да ги присвои; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато
лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че
е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;
* субект на престъплението е непълнолетно вменяемо лице, което съгласно
изготвената съдебно – психиатрична експертиза е разбирало свойството и
значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си - подсъдимия не е
имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е
бил техен собственик;
* от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че
лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предметите на престъплението и противозаконно ги е присвои - т.е. съзнавал е
обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено
-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото
на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но
недопустим и неправомерен начин, както и на липсата на родителски контрол.
При определяне на наказанието за всяко едно от двете престъпления на
подсъдимия Й.В.С., съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като не много висока, изхождайки от обстоятелството, че
въпреки ниската му възраст, същия видно
от характеристичната му справка е регистриран многократно като извършител на
престъпни посегателства, както и, че са му налагани наказания от МКБППМН –
Шумен по чл.13, ал.1, т.12 от ЗБППМН, както мотивите и подбудите за извършване
на престъплението и констатира следните обстоятелства за определяне на
наказанието:
смекчаващи отговорността, обстоятелства
– самопризнание, макар и формално,
твърде крехка възраст, ;
отегчаващи, вината обстоятелства – лоши
характеристични данни и невъзстановени имуществени вреди.
За престъплението по чл.194,ал.1 от НК след редукцията на осн. чл.63, ал.1,
т.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години.
За престъплението по чл.346а, т.1 от НК след редукцията на основание чл.63,
ал.1, т.4 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 2 години. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че наказанието за всяко едно от двете
престъпления следва да бъде определено при превес на смекчаващите над
отекчаващите, вината, обстоятелства, като бъде определено наказание „лишаване
от свобода“ за срок под средния, а именно за ШЕСТ месеца. С оглед разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК съдът намали с една трета срока на
така определеното наказание „лишаване от свобода“, и определи същото да е за
срок от ЧЕТИРИ месеца. С оглед обстоятелството, че подс. Й.С. не е осъждан до
момента, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне му не е необходимо да изтърпи определените му наказания, поради което
и на основание чл.69, ал.1 от НК отложи изтърпяването на всяко от двете
наказания „лишаване от свобода“ за срок от
година и 6 месеца. Съдът счита,
че така наложените наказания са
справедливи и съответстващи на обществената опасност, както на деянието, така и
на дееца, ще са достатъчни да изпълнят целите, предвидени в чл.36 от НК, ще
изпълнят личната си и генерална превенция и ще повлияят поправително към
спазване на законите както от осъдения, така и от останалите членове на
обществото.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определени на подс. Й.В.С. едно общо наказание в размер
на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието
изпълнение на основание чл.69, ал.1 от НК отложи за срок от 1 година и 6
месеца.
На
основание чл.111 от НПК приложеното
по делото веществено доказателство – яке от изкуствена кожа, черно на цвят съдът върна на
собственика им -
подсъдимия Й.В.С..
Съдът възложи на подсъдимият Й.В.С. направените деловодни разноски на
основание чл.189,ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: