Решение по дело №11800/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 477
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20211100511800
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Нели С. Маринова

ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Въззивно
гражданско дело № 20211100511800 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 18774/28.09.2021 г. на СГС, вх. № 21461/23.08.2021 г.
от АЛ. Б. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б., гр. София, в
качеството му на взискател по изп. д. № 20199210401063 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на
КЧСИ, против разпореждане, издадено на 20.07.2021 г. С обжалваното разпореждане
съдебният изпълнител е отказал да извърши въвод във владение в помещение,
намиращо се в сграда с идентификатор 68134.1941.480.2. Прави искане за отмяна на
обжалваното разпореждане, като незаконосъобразно, както и да назначи съдебно –
техническа експертиза с формулирани въпроси за индивидуализирането на процесния
недвижим имот, неговото предназначение като помощно помещение.
Длъжникът по изп. д. № 20199210401063 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, В.
С.Б., е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК. Намира жалбата за
неоснователна и счита обжалваното разпореждане за законосъобразно.
ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Счита, че
законният представител на взискателя има достъп до първия етаж на имота, а по
отношение на второ избено помещение, описано в изпълнителния лист, е представено
1
становище на вещо лице, според което за да се достигне до второто помещение, което
се намира след първото помещение, което е пригодено за живеене, следва да се
премине през първото помещение. Намира, че твърдението на жалбоподателя, че в
процесния изпълнителен лист съдът е определил длъжника да ползва помещението в
ляво преди входа към избените помещения не е вярно и поради това е отказал да
извърши въвода във владение на помещение, намиращо се под сграда с идентификатор
68134.1941.480.2.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за неоснователна, по
следните съображения.
Изп. д. № 20199210401063 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ е образувано по
молба от 31.07.2019 г. на взискателя АЛ. Б. Д., действащ чрез своята майка и законен
представител Е.Г.Б. срещу длъжника В. С.Б., по изпълнителен лист от 12.07.2019 г.,
издаден по разпореждане от 11.07.2019 г. по гр.д. 17009/2018 г. по описа на СГС, ІІ-В
въззивен състав, с което е разпределено ползването на съсобствения между страните
недвижим имот, а именно западната половина от сграда близнак, състояща се от първи
етаж : една стая, кухня, тоалетна и дрешник, втори етаж: две стаи, заедно с две избени
помещения, намиращи се под тази част на сградата, представляваща сграда с
идентификатор 68134.1941.480.3, с площ 50 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1941.480, с адрес на имота гр. София, район Витоша, ул.
*******, с площ 293 кв.м., съгласно скица, заедно с прилежащите й 6/12 ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, в което е построена с площ от 589 кв.м.,
съставляващо УПИ парцел Х-480, 481, кв. 6, по плана на гр. София, м. Бояна, като
предоставя ползването на втория етаж и първото избено помещение, в което се влиза
директно от входа към избените помещения на ищците В. С.Б. и Г. Т.Б., а ползването
на първия етаж и второто избено помещение след входа – на ответника АЛ. Б. Д.,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б., при общо ползване на
таванските помещения и дворното място до приключване на делбата.
С протокол от 17.10.2019 г. съдебният изпълнител е установил, че АЛ. Б. Д.,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б., има достъп до първия етаж
на процесната сграда, а за установяване на точното местоположение на второто избено
помещение е назначил експертиза от вещо лице.
На 12.11.2019 г. е депозирано становище на експерта П.С., според което в
сутерена има фоайе, склад, първо избено помещение, пригодено за живеене, и второ
избено помещение с достъп през първото избено помещение и за него няма
самостоятелен вход.
2
Впоследствие с разпореждане, издадено на 20.07.2021 г. съдебният изпълнител е
отказал да извърши въвод във владение в помещение, намиращо се в сграда с
идентификатор 68134.1941.480.2.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК е предвидена възможността на
взискателя в изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да извърши исканото изпълнително действие. В този смисъл жалбата е допустима, като
подадена срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, а именно
отказа да се извърши въвод във владение на недвижим имот от легитимирано лице и в
срок.
Според разпоредбата на чл. 522, ал. 1 от ГПК лицето на което е присъден имот
се въвежда във владение. В съдебната практика е безспорно, че съдебните решения по
разпределение на ползването на недвижимите имоти, макар да нямат осъдителен
диспозитив, също подлежат на принудително изпълнение. В конкретният случай е
налице годен изпълнителен титул, а именно изпълнителен лист от 12.07.2019 г.,
издаден по разпореждане от 11.07.2019 г. по гр.д. 17009/2018 г. по описа на СГС, ІІ-В
въззивен състав, с което е разпределено ползването на съсобствения между страните
недвижим имот.
На следващо място видно от приетото заключение на вещо лице по
изпълнителното дело П.С., същия е индивидуализирал процесните мазета, като е
посочил, че в сутерена има фоайе, склад, първо избено помещение, пригодено за
живеене, и второ избено помещение с достъп през първото избено помещение и за него
няма самостоятелен вход. Отказът на съдебния изпълнител да извърши въвода в тази
насока се явява незаконосъобразен, като необоснован. Това е така, защото е налице
изпълнителен лист, индивидуализиране на процесното мазе, както и владение на
същото от страна на длъжника. Следва да се има предвид, че според мотивите по т. 1
от ТР №3/2015 г. на ОСГТК е посочено ясно, че изпълнителния лист не само
удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по
реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да
предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Неяснотата
относно индивидуализацията на имота, на която се позовава съдебния изпълнител, е
отстранена след изготвянето на експертното становище. Оттук следва и извода, че
изпълнението по делото следва да продължи с извършване на въвод във владение на
взискателя, а постановения от съдебния изпълнител отказ следва да бъде отменен.
Предвид изложеното, подадената жалба се явява основателна и като такива
3
следва да бъде оставена уважена.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 18774/28.09.2021 г. на СГС, вх. № 21461/23.08.2021 г.,
депозирана от АЛ. Б. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Е.Г.Б., гр.
София, в качеството му на взискател по изп. д. № 20199210401063 на ЧСИ С.П., рег. №
921 на КЧСИ, разпореждане, издадено на 20.07.2021 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да извърши въвод във владение в избено помещение, намиращо се в сграда с
идентификатор 68134.1941.480.2.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4