Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.
Шумен, 15.03.2021г.
Административен съд – гр. Шумен, в публично заседание на шестнадесети февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от председателя АД № 427 по описа за 2020
година на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по настоящото
дело е образувано по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.137 ал.7 от
ЗВМД, въз основа на жалба с вх.№ РД-27-6141/16.11.2020 год. по описа на
БАБХ-Областна дирекция по безопасност на храните-Шумен, депозирана от Д.А.Д. с
постоянен адрес-***, чрез пълномощника му и процесуален представител - адв. Г. Г.
*** със съдебен адрес-***, против Отказ за регистрация на животновъден обект,
постановен от Директора на ОДБХ-Шумен и обективиран в писмо
изх.№РД-27-5080/30.10.2020год.
В жалбата са изложени
съображения, че обжалвания отказ е незаконосъобразен и постановен в
противоречие материалния закон. Отказът е обоснован с изискването на чл. 3, ал.
1 от Наредба № 44/2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти, в сила от 11.07.2017 г., която разпоредба е относима
само към изграждането на нови животновъдни обекти след тази дата, както и е
посочено, че новата разпоредба на чл. 3, ал. 1 от наредбата, доуточнена в § 3а
от ПЗР, сочи че изискванията за разстояние по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 не се
отнасят за животновъдни обекти получили строително разрешение до 11.07.2017
г.
В жалбата се излагат
подробни съображения, че оспореният отказ за регистрация на процесния
животновъден обект, не е мотивиран с неспазване на каквито и да е други
ветеринарномедицински изисквания или неприлагане от молителя на релевантната
документация, съобразно чл. 137 от ЗВМД
и доколкото в конкретния случай цитираната в отказа материалноправна разпоредба
е относима само за изграждане на нови животновъдни обекти след 11.07.2017г. и
за животновъдни обекти, които не са изградени към този момент, но за тях вече е
издадено строително разрешение за строеж до 11.07.2017г., какъвто процесният
обект не съставлява, не са налице сочените в акта материалноправни предпоставки
за постановяването му, с оглед на което същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В тази връзка и по
изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспорения отказ и
задължаване на административния орган да впише процесния животновъден обект в
регистъра на ОДБХ и да издаде удостоверение за регистрацията му, както и в
полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски.
В съдебно заседание инициаторът на производството се
представлява от адвокат Г.Г. от Шуменска адвокатска колегия,който поддържа
жалбата по подробно изложените в същата доводи и съображения .Представя и
писмено становище с рег.№ДА-01-556/17.02.2021год. по описа на ШАдмС,в което
доразвива доводите си досежно основателността на депозираната жалба.
Ответникът, директор на ОДБХ, гр. Шумен, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт В. Й., която оспорва предявената
жалба. В представените писмени бележки с рег.№ДА-01-608/22.02.2021год. по описа
на ШАдмС, аргументира становището за законосъобразност на административния акт,поради
издаването му от компетентен административен орган,в кръга на предоставените му
правомощия,в предвидената от закона форма,при спазване на процесуално правните
и материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона, като
отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.В условията на
евентуалност,оспорва по размер разноските за адвокатско възнаграждение, с оглед
предмета и сложността на настоящия спор.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Д.А.Д.,*** е стопанисвал животновъден
обект –Ферма за ЕПЖ, предназначен за отглеждане на крави над 24 месеца-29бр., телета
до 6месеца-38бр. и говеда от 6 до 24 месеца-14бр., с капацитет 81 броя
угояване, намиращ се в с.Ивански кв.16 УПИ IV,имот с идентификатор 32158.294.1,общ.Шумен, област
Шумен. Обктът е бил вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ с ветеринарен
номер **********, като за това е било издадено на основание чл. 137, ал. 6 от
Закона за ветиринарноведицинската дейност Удостоверение за регистрация на животновъден
обект № ЗЖ 18-2907/16.06.2020г.
От страна на оспорващия Д. е било депозирано заявление
с вх. № РД27-5080/23.09.2020г. до директора на ОДБХ – Шумен, за регистрация на
животновъден обект на осн.чл.137
от ЗМВД-свинеферма
за отглеждане на 10бр.свине-майки, 2бр.нерези и 188бр. прасета подрастване
и угояване,наход. се в имот с идентификатор 32158.294.1049 по план на КК на
с.Ивански ,общ.Шумен,обл.Шумен.Към заявлението си оспорващият приложил
изискуемите документи по смисъла на
чл.137 ал.1 от ЗВМД /вкл.документ за собственост-нот.акт№25,
нот.д.№348/2018год.,Договор за предоставяне на ВМУ№78/30.07.2019год., 2бр.удостоверения
за търпимост, удостоверение за експлоатация на обекта,Решение№ШУ-24-ПР/2019год.,Технологичен
проект/.
На 30.09.2020год. Директорът на ОДБХ-Шумен постановил
Заповед№943/30.09.2020год.,с която назначил комисия,която да извърши
проверка-документална и физическа за съответствие с ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях на
обект-свинеферма,наход. се в с.Ивански общ.Шумен и да изготви в 10-дневен срок
становище във връзка със заявлението.
С Констативен протокол от 08.10.2020год. комисията въз
основа на представените към заявлението документи,с цел изясняване на обстоятелствата,изискала
от заявителя да представи документи,указващи предназначението на сградите преди
2017год.-2бр.нот.заверени декларации и Договор за продажба на недвижим имот от
05.04.1995год. със скици към него.Същите са били изискани от заявителя с писмо
изх.№РД-27-5080/09.10.2020год.
С писмо с вх.№869/14.10.2020год. Д. представил
изисканите документи.
На 28.10.2020год. назначената от
Директора на ОДБХ-Шумен комисия,в изпълнение на Заповед№РД-27-5080/30.09.2020год.
въз основа на оглед на проектната документация за регистрация на обект и допълнително
изисканите от заявителя и от Община Шумен доказателства изготвила Становище,в
което приела,че от представените документи е видно,че към 1999год. сградите в
ПИ с идентификатор 32158.294.1049 са с функционално предназначение КРАВАРНИК и
в имота не е правено през годините промяна на предназначението,следователно,според
комисията, завареното предназначение на съществуващите сгради е КРАВАРНИК. С
оглед на това комисията обосновала крайния си извод за неприложимост в случая
на пар.3 ал.1 от ПЗР на Наредба№44/2006год. на МЗХГ,тъй като соченият в
заявлението за регистрация обект не отговаря на изискването на чл.3 ал.1 от
Наредбата,тъй като на по-малко от 5км. разстояние от него има разположена индустриална
свиневъдна ферма в с.Радко Димитриево и фамилна ферма в с.Ветрище.Въз основа на
това комисията предложила на Директора на ОДБХ-Шумен да не издава удостоверение
за регистрация на обекта.
Във връзка с подаденото заявление за регистрация
на животновъден обект и въз основа
Становище вх.№РД-27-5080/29.10.2020год. на комисията назначена от Директора на
ОДБХ,според което процесният обект,наход. се в с.Ивански ,обл.Шумен с
идентификатор 32158.294.1049 не отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 от Наредба№44/2006год.
на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните
обекти,Директорът на ОДБХ-Шумен ,на
основание чл.137 ал.6 от ЗВМД и чл.59 ал.1 от АПК отказал регистрация на животновъден
обект-свинеферма за отглеждане на 10бр.свине-майки, 2бр.нерези и 188бр. прасета
подрастване и угояване, наход. в имот с идентификатор 32158.294.1049 по плана
на КК на с.Ивански, общ.Шумен обл.Шумен.Мотивите за отказа, обективиран в писмо
с изх.№РД-27-5080/30.10.2020год. е,че посоченият в заявлението обект не
отговаря на изискването на чл.3 ал.1 от Наредба№44/2006год.,тъй като на
по-малко от соченото в гореупомената разпоредба на наредбата разстояние-5км. има
разположени индустриална свиневъдна ферма в с.Радко Димитриево и фамилна ферма
в с.Ветрище и същият нямал издадено строително разрешение до 11.07.2017год.
Отказът за регистрация на животновъден обект е бил
връчен на Д.Д. на 09.11.2020г., който на 16.11.2020г. го оспорил с жалба с вх.№РД-27-6141,подадена чрез
административния орган пред Административен съд – Шумен, по повод на което е
образувано и настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима като подадена от лице адресат на акта и в
законоустановения срок за оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това
са следните:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл.137 ал.6 от ЗВМД административен орган- директорът
на ОДБХ – Шумен и в предвидената от закона форма,при спазване на
административнопроизводствените правила.
Процедурата за регистрация на животновъдни обекти е
подробно регламентирана в чл.137 от ЗМВД,съгласно която собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти,с изключение на животновъдните обекти-лични
стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на
ОДБХ,окомплектовано с изискуемите документи,подробно изброени в ал.1 от т.1 до т.4
от ЗВМД.Според ал.2 и ал.3 на чл.137 от ЗВМД в 7-дневен срок от подаване на
заявлението директорът на ОДБХ назначава със заповед комисия за извършване на
проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане на животни и хуманно отношение към тях,която в 10-дневен срок изготвя становище с предложение за
регистрация или отказ.Въз основа на становището на комисията според ал.6 на
гореупомената законова разпоредба именно
директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение
за регистрация или мотивирано отказва регистрацията,ако обектът не отговаря на
изискванията,определени в наредбата по ал.10.
В случая,в
постановения от директора на ОДБХ-Шумен отказ,обективиран в писмо с
изх.№РД-27-5080/30.10.2020год. се съдържат мотиви и са посочени документите въз основа на които е
постановен отказа,а именно-Становище вх.№РД-27-5080/29.10.2020год. на
комисия,назначена от директора със Заповед№РД-13-943/30.09.2020год. на
директора на ОДБХ-Шумен.След извършване на проверка от нарочната комисия и
изискване на относими към случая допълнителни доказателства от страна на
заявителя и служебно изискани такива от Община Шумен е установено,че обектът не
отговаря на ветеринарномедицинските изисквания ,посочени в чл.3 ал.1 от
Наредба№44/2006год. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти,както и че същата не попада в изключенията,предвидени в
разпоредбата на &3а от ПЗР на наредбата,тъй
като на по-малко от соченото в наредбата разстояние-5км. от обекта има
разположени индустриална свиневъдна ферма в с.Радко Димитриево и фамилна ферма
в с.Ветрище и за същият няма издадено строително разрешение до
11.07.2017год.Въз основа на становището на комисията компетентният
административен орган-Директорът на ОДБХ-Шумен постановил обжалвания отказ.
Оспореният административен акт обаче е постановен в
нарушение на на материалния закон.
Отказът за регистрация на животновъдния
обект,постановен по повод заявление с вх.№РД-27-5080/23.09.2020год. на Д.Д. се
позовава единствено на Становище вх.№РД-27-5080/29.10.2020год. на назначената
по случая нарочна комисия и е мотивиран с това,че обектът не отговаря на
нововъведеното изискване /Д.В. бр.5/2020год./
на чл.3 ал.1 от Наредба№44/2006год. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
/наредбата/,според което нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във
фамилна и индустриална ферма се изграждат на разстояние не по-малко от 10км. от
други обекти за отглеждане на свине във фамилна,индустриална ферма и заградени
територии за отглеждане на космат дивеч.Ограничението
на чл.3 ал.1 от наредбата е въведено с изменение на наредбата с ДВ
бр.56/2017год.,в сила от 11.07.2017год.,следователно същото е относимо само към
изграждането на нови животновъдни обекти след тази дата.Разпоредбата на &3а ал.1 от ПЗР на наредбата въвежда изключение от
правилото на чл.3 ал.1 и ал.2 от наредбата,според което изискванията за
разстоянията по чл.3 ал.1 и ал.2 от наредбата не се отнасят за животновъдни
обекти,получили строително разрешение до 11.07.2017год.С направеното уточнение
се стеснява въведеното ограничение за разстояния по чл.3, ал.1 от наредбата,
като се сочи, че това ограничение, освен за вече построени към 11.07.2017г.
животновъдни обекти, няма да се отнася и за животновъдни обекти, което не са
изградени към този момент, но за тях вече е издадено разрешение за строеж до
11.07.2017г.
С ал.2 на &.3а
от ПЗР на Наредбата от въведеното ограничение се изключват и всички случаи,
когато в заварен /вече изграден и съществуващ животновъден обект за отглеждане
на свине/ ще се извършва ново строителство, при което се разширяват построените
вече сгради или се разширява животновъдния обект като цяло, ако това не води до
намаляване на разстоянието до съседни животновъдни обекти за отглеждане на
свине.
В случая ,в обективираният в писмо изх.№РД-27-5080/30.10.2020год. отказ за
регистрация на животновъден обект и Становище вх.№РД-5080/29.10.2020год. на
комисията ,въз основа на което е издаден отказа се сочи и това е безспорно по
делото ,че на разстояние от 5км. от процесния обект са разположени индустриална
свиневъдна ферма в с.Радко Димитриево и фамилна ферма в с.Ветрище.
Решаващия спорен въпрос, който следва да се има
предвид в настоящия административен спор, е че въведена е промяната на
Наредбата рестрикция е неотносима към обекти, които вече са изградени и
функционират като обекти за отглеждане на свине към момента на влизане в сила
на изменението, а дори и към такива обекти, които не съществуват към този момент,
но е получено разрешение за изграждането им.
В случая,от съвкупния доказателствен материал по
делото и от заключението на вещото лице по СТЕ,неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно дадено безспорно се установи, че процесният
животновъден обект е бил изграден и използван като животновъден обект за
отглеждане на свине значително преди промяната в Наредбата - още преди 1987г.,
от бившето ТКЗС в с.Ивански, община Шумен. Следователно, този обект въобще не попада
в обхвата на въведеното ограничение,тъй като не съставлява нов животновъден
обект за отглеждане на свине по смисъла на чл.3 ал.1 от наредбата - т.е. не
съществува пречка да бъде ползван по предназначение за отглеждане на свине и да
бъде регистриран като такъв обект в ОДБХ по предвидения в ЗВМД ред.
При ликвидационната процедура, извършена по реда на &.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обектът - свинарник е продаден на
търг от председателя на ликвидационния съвет на бившето ТКЗС с.Ивански, което
се установява от договор за продажба от 05.04.1995г., вписан в Служба по
вписванията гр.Шумен с вх.рег.№ 1025/05.04.1995г. Впоследствие същият е придобит от заявителя чрез покупка с
нотариален акт № 4, том X, д.№ 14.08./19.10.2004г. За имота, придобит при
условията на СИО, е издаден на името на молителя и съпругата му и констативен
нот. акт № 25 т.1.нот.дело 23/25.01.2018г. За това, че сградите в имота са
изградени като свинарници и се експлоатират като такива от преди 1995г. е
издадено и удостоверение от община Шумен /л.44 от делото/.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза
категорично доказа, че в договора от 05.04.1995г. и съгласно приложимия по това
време парцеларен план, представен като доказателство по делото, описаният обект
„свинарник“ представлява две сгради, които по действащата сега кадастрална
карта попадат в собствения на молителя имот с идентификатор 32158.294.1049 и
съответстват на процесиите две постройки с идентификатори 32158.294.1049.1 и
32158.294.1049.2, заявени за регистрация за отглеждане на свине по
конфигурация, размери и площ. В съдебно заседание ВЛ изрично посочи, че
разминаването в местоположението по парцеларен план и кадастрална карта се
дължи единствено на приложена погрешна координатна система при изработване на
парцеларния план, което е довело до изместване на целия имот и създава
привидност, че постройките са различни.
Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото като обективно и
компетентно дадена зоотехническа експертиза , процесният обект е предназначен
за отглеждане на свине и е непригоден за отглеждане на други животни, в това
число и крави. Същата експертиза категорично доказва и това, че животновъдният
обект е построен и оборудван съобразно приложимата технология, използвана от
десетилетия за отглеждане на свине.
Разпитаните по делото свидетели,чиито показания съдът
кредитира с доверие като обективни,безпристрастни и кореспондиращи си напълно
със съвкупния доказателствен материал по делото, също недвусмислено доказаха,
че обектът е изграден и използван като свинеферма още от 60-те години на
миналия век от тогава съществуващото ТКЗК, включително че е ползван без
изменение като свинеферма от последващите двама купувачи на имота след
ликвидацията на бившето ТКЗС с.Ивански, включително и от молителя – първоначално
в качеството му на наемател, а след това и понастоящем като собственик на
имота.
Гореупоменатите доказателства опровергават изцяло сочените
в становището на комисията
кварталнозастроителна разработка на парцел IV кв.1 с.Ивански /идентичен е
процесния имот/ и обяснителна записка към нея, представени от община Шумен, в
които обектът е посочен с предназначение „Краварник“. Впрочем, представените
два документа нямат характер на официален документ, тъй като са изготвени от
арх. Я. в частно качество по поръчка на тогавашните собственички на обекта .
Цялостният анализ на законовата уредба и съпоставката
с описаната фактическа обстановка води до извода, че процесният животновъден
обект не попада в обхвата на въведеното специфично териториално и времево
ограничение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата, тъй като е изграден много
преди въвеждане на забраната, нито попада в обхвата на регламентацията на пар.3а
от ПЗР на същата Наредба, третираща обекти, които не са изградени към момента
на влизане в сила на ограничението - 11.07.2017г., но са били получили вече към
този момент строително разрешение за строеж.
За функционирането на животновъдния обект не е
предвидено и разширяване на съществуващите сгради и на обекта като цяло, поради
което е безпредметно обсъждането на изискванията по ал.2 на пар.3а от ПЗР на
Наредбата.
Само за прецизност на изложението следва да се
посочи,че неоткриването на строително разрешение за изградения като свинеферма
обект през 60-те години на миналия век, констатирано и в заключението по
съдебно- техническата експертиза, не означава по никакъв начин, че обектът не
може да бъде ползван по предназначението което винаги е имал. Съгласни пар.16
от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. В този смисъл е и заключението на вещото лице т.10, както и приложените в делото
удостоверения за търпимост, издадени от община Шумен /л.42 и 43 от делото/.
Следва се има предвид още,че извършената регистрация
на процесния обект като такъв за отглеждане на крави с удостоверение за
регистрация № ЗЖ18-2907/16.06.2020г. на Директора на ОДБХ Шумен не може да бъде
пречка за регистрация на обекта за отглеждане на свине по отказа за което се
развива настоящото производство .Наличието на подобна регистрация в нито една
законова разпоредба не е посочено като пречка обектът да бъде регистриран като
такъв за отглеждане на свине. Освен ,че процесният обект изцяло отговаря на
изискванията за отглеждане на свине и не отговаря на изискванията за отглеждане
телета и крави, което е отразено категорично в зоотехническата
експертиза,жалбоподателят,преди приключване на съдебното дирене представи
заявление - молба до ОДБХ Шумен, с която на основание чл.138, ал.1, т.1 от ЗВМД
е заявил заличаване на извършената регистрация, като въпреки, че не е
задължително за излага мотиви е посочил, че обектът е предназначен за
отглеждане не на крави, а на свине. Производството за заличаване на
регистрацията е едностранно и не зависи от волята на административния орган в тази
законова хипотеза.
Предвид изложеното, както и поради обстоятелството, че
оспореният отказ за регистрация на процесния животновъден обект от директора на
ОДБХ Шумен не е мотивиран с неспазване на каквито и да е други
ветеринарномедицинските изисквания или неприлагане от молителя на необходимата
документация по чл.137 от ЗВМД, оспорения отказ на директора на ОДБХ Шумен се явява незаконосъобразен ,като постановен в
нарушение на материалния закон и при липса на сочените материалноправни
предпоставки по смисъла на чл.3 ал.1 от наредбата,поради което същият ще следва
да бъде отменен изцяло,а преписката
следва да бъде върната на административния орган-директора на ОДБХ-Шумен със задължителни указания за спазване на
закона - на основание чл.137, ал.6 от ЗВМД за вписване на процесния животновъден обект в регистъра на
областната дирекция и издаване на удостоверение за регистрацията му като
животновъден обект - свинеферма за отглеждане на 10 броя свине майки, 2 броя
нерези и 188 прасета за подрастване и угояване.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за
присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди Областна
дирекция по безопасност на храните да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 1470 лв., от които 10 лева– държавна такса и 600
лева за адвокатско възнаграждение и 860лв. за възнаграждения на вещи лица по
допуснатите и назначени експертизи и призоваване на свидетели .
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Отказ за регистрация на животновъден
обект, постановен от Директора на ОДБХ-Шумен по заявление с вх.№РД-27-5080 от
23.09.2020год. от Д.А.Д.,обективиран в писмо изх.№РД-27-5080/30.10.2020год.
ИЗПРАЩА преписката по заявление с вх.№РД-27-5080 от 23.09.2020год.
от Д.А.Д. за регистрация на животновъден обект на административния орган-Директора
на ОДБХ-Шумен със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона,а именно,на основание чл.137 ал.6 от ЗВМД да впише процесния обект в
регистъра на ОДБХ и да издаде удостоверение за регистрацията му като
животновъден обект-свинеферма за отглеждане на 10бр. свине майки,2бр. нерези и
188 прасета за подрастване и угояване.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните,представлявана
от Директора с адрес гр.Шумен ул.“Съединение“№53 да заплати на Д.А.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 1470лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева /
РАЗНОСКИ по делото,съставляващи сума за платена държавна такта и платено
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и за призоваване на
свидетели.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: