№ 7906
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛО.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110122171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ................, уточнена с молба вх. №
362762/12.11.2024 г. и молба вх. № ............./11.12.2024 г., на „............ ЕАД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. С................, срещу И. Й. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П............. с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ............
/съобразно уточнение на ИМ, допуснато в открито съдебно заседание на 29.01.2025 г./: 1./
сумата 733,66 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С............., ведно със законна лихва за периода от 07.03.2022 г. до изплащане
на вземането, 2./ сумата 2,28 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането; 3./ сумата 26,38
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 01.03.2022 г.;
4./ сумата 0,32 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.01.2021 г. до
01.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г.
по ч. гр. д. № 12068/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се,
че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 1............., ал. 1, т. 2 ЗЕ
1
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи
и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
С последваща уточнителна молба вх. № 362762/12.11.2024 г. ищецът уточнява, че за
периода 01.05.2018 г. – 22.04.2020 г. процесните суми се претендират от ответника, в
качеството му на наследник по закон на починалата Р. Г.а, а за периода 23.04.2020 г. –
30.04.2021 г., лично от него, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за неоснователност на предявените искове, поради направен от негова
страна отказ от наследството на Р. И. Г.а.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „................ ЕООД не взема становище
по исковата молба.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 12068/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 07.03.2022 г. „............ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Й. Г. и ................ за
следните суми: 1./ сумата 1 467,32 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., ведно със законна лихва за периода от
07.03.2022 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 4,56 лева – главница, представляваща
неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането;
3./ сумата 52,77 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г.
до 01.03.2022 г.; 4./ сумата 0,64 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода от
15.01.2021 г. до 01.03.2022 г., при условията на разделност: по 1/2 от всеки длъжник.
Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 05.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12068/2022 г. на СРС, 29 състав, съдът е
постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът И. Й. Г. е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение, в което е оспорила дължимостта на заявените суми
при мотиви, че е направил отказ от наследството, оставено му от Р. И. Г.а, за което е
представил доказателства.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата ................ не е депозирала възражение
срещу постановената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 12.01.2023 г. заповедният съд е разпоредил издаване на
изпълнителен лист за сумите по издадената и влязла в сила спрямо ................ заповед за
изпълнение и е разпоредил връчване на препис от възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК на И.
Й. Г. на заявителя за становище относно това дали оспорва извършения отказ от наследство.
С молба вх. № ............./25.01.2023 г. „............ ЕАД е заявила, че оспорва направения
2
отказ от наследство.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред срещу длъжника И. Й. Г..
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .............. том I, рег. № 447, нот. дело №
............./2005 г. по описа на нотариус ................. на НК (л. 16-17), от който се установява, че
на 27.01.2005 г. ................. чрез настойника си ..................., е продал на .............. следния свой
собствен недвижим имот: апартамент ............, находящ се в гр. С..............., на партерния
етаж в сградата, построена от ............“ /подробно индивидуализиран/, срещу заплащане на
продажна цена в размер на 28 500,00 лева.
Видно от Удостоверение изх. № ............... г., издадено от ГИС – София (л. 40),
актуалният адрес на жилищната сграда, в която се намира имотът, предмет на прехвърляне
по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .............. том I, рег. № 447,
нот. дело № ............./2005 г. по описа на нотариус ................. на НК, е ж. к. „..............
По делото са изискано и приложено в заверен препис Решение от 08.07.2009 г. по гр.
д. № 136............./2006 г. по описа на СРС, 46 състав (л. 115 – 118), с което е отхвърлен
предявеният от .................. срещу .............. и ................... иск с правно основание чл. 97, ал. 1
ГПК /отм./, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № .............. том I, рег. № 447,
нот. дело № ............./2005 г. по описа на нотариус ................. на НК, като, на основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД, посоченият договор за покупко-продажба е развален.
От изисканото и приложено в заверен препис Решение от 12.12.2011 г. по в. гр. д. №
566/2011 г. по описа на СГС, АО, III Г състав (л. 119-121), се установява, че със същото е
изцяло потвърдено Решение от 08.07.2009 г. по гр. д. № 136............./2006 г. по описа на СРС,
46 състав, като в хода на процеса ищцата .................. е починала и е заместена от
наследницата й по закон Р. И. Г.а. С определение от 12.11.2012 г. по гр. д. № 748/2012 г. по
описа на ВКС, I ГО (л. 122-123), въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване. Следователно, на 12.11.2012 г. решението на СРС по гр. д. № 136............./2006 г.
по описа на СРС, 46 състав, е влязло в законна сила, за което се съдържа изрично
отбелязване върху него.
Въз основа на така приложените съдебни актове, следва извод, че договорът за
покупко-продажба на процесния апартамент ............ от 27.01.2005 г. е развален, с което е
отпаднал вещно-прехвърлителният ефект спрямо имота и същият се е върнал в
патримониума на праводателя по сделката – ................. От представеното по делото
Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УФ01-1513, издадено от Столична община
– район „...............“ (л. 142), се установява, че ................ е починал на 03.02.2005 г. От
влезлите в сила актове на съдебните инстанции, осъществили инстанционен контрол на
решението на СРС по гр. д. № 136............./2006 г., се установява, че негов наследник по
закон е .................., в качеството си на каквато тя е инициирала производството пред СРС, 46
състав, като впоследствие същата е починала в хода на висящия процес и това е дало
основание за конституиране на Р. И. Г.а като неин правоприемник в хода на процеса, в
качеството й на наследник по закон. При това положение, следва, че титуляр на правото на
собственост на имота, с оглед на смъртта на ................. е станал неговият наследник по закон
.................., а след нейната смърт правоприемникът й Р. И. Г.а.
По делото е представено и прието Удостоверение за наследници изх. №
.............12.08.2020 г., издадено от община Плевен (л. 15), от което се установява, че Р. И. Г.а
е починала на 23.04.2020 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица: И.
Й. Г. – син, и ................ – внучка.
С уточнителна молба вх. № 362762/12.11.2024 г. ищецът уточнява, че за периода
3
01.05.2018 г. – 22.04.2020 г. процесните суми се претендират от ответника, в качеството му
на наследник по закон на починалата Р. Г.а, а за периода 23.04.2020 г. – 30.04.2021 г., лично
от него, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
По делото е представено и прието Заявление – декларация вх. № Г-
28718/14.12.2018 г. на .................. (л. 38-39), адресирана до Изпълнителния директор на
„............ ЕАД, с искане за откриване на партида на нейно име относно апартамент ............,
находящ се в ж. к. „М............., с абонатен № ................
По делото е представено и прието Удостоверение изх. № ................ г., издадено от
Районен съд – Плевен (л. 20 от заповедното дело), в уверение на това, че на 27.09.2021 г. в
особената книга при съда за отричане от наследство е вписан отказът на И. Й. Г. от
наследството на Р. И. Г.а, починала на 23.04.2020 г.
С молба от 21.03.2025 г. от третото лице–помагач „................ ЕООД са представени и
приети като доказателства по делото 2 брой индивидуални справки за отопление и топла
вода, съставени от топлинния счетоводител относно процесния жилищен имот, в които като
клиент е вписано лицето .................., както и 2 броя констативни протокола за извършен
отчет – в които е отразено, че за апартамент ............ не е бил осигурен достъп за реален
отчет в исковия период, в които също като клиент е вписано лицето ..................,
По делото е постъпило Писмо вх. № 391601/03.12.2024 г. от ТП на НОИ – гр.
Плевен (л. 125), в което е посочено, че към датата на смъртта си /23.04.2020 г./ Р. И. Г.а е
получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 219,43 лева и добавка
по чл. 84 КСО в размер на 60,15 лева, като пенсията е била преведена по личната й банкова
сметка в ЦКБ АД на 30.04.2020 г.
По делото е постъпило Писмо вх. № ......... г. от Столична община – Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – „Ил...............“ (л. 135), в което се
посочва, че след извършена справка не се установяват данни за декларирани на името на Р.
И. Г.а или на името на И. Й. Г. движимо или недвижимо имущество.
По делото е постъпило Писмо вх. № ............ г. от Българска Народна банка, ведно
със справка от информационната система на регистъра на БНБ за наличие/липса на данни за
банкови и платежни сметки и банкови сейфове на името на Р. И. Г.а към 27.11.2024 г. (л. 156-
157).
По делото е постъпило Писмо в. № ............ г. от Агенция по вписванията, ведно с
приложени справки по персоналните партиди на Р. И. Г.а и И. Й. Г. към 04.12.2024 г. (л. 160-
169), видно от които не се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с
процесния апартамент .............
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
4
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По направения отказ от наследство и с оглед на изричното му оспорване, в тежест на
ищеца е да докаже недействителността на отказа от наследство, за което изрично са му
дадени указания с доклада по делото.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В разглеждания случай, съобразно принципа на диспозитивното начало и волята на
ищеца, обективирана в уточнителна молба вх. № 362762/12.11.2024 г., за периода 01.05.2018
г. – 22.04.2020 г. процесните суми се претендират от ответника, в качеството му на
5
наследник по закон на починалата Р. И. Г.а, а за периода 23.04.2020 г. – 30.04.2021 г., лично
от него, в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
Относно периода 01.05.2018 г. – 22.04.2020 г.:
От Удостоверение за наследници изх. № .............12.08.2020 г., издадено от община П.
се установи, че Р. И. Г.а е починала на 23.04.2020 г.
От представеното с исковата молба и прието като писмено доказателство по делото
заявление – декларация вх. № Г-28718/14.12.2018 г., се установява, че на 14.12.2018 г.
.................. е отправила до Изпълнителния директор на „............ ЕАД искане за откриване на
партида на нейно име относно апартамент ............, находящ се в ж. к. „М............., с абонатен
№ ................
Като съобрази задължителните за съдилищата разяснения, дадени с цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, настоящият съдебен състав намира, че независимо от качеството си на собственик на
процесния имот лицето Р. И. Г.а не е материално легитимирано да отговаря за
претендираните суми за периода 14.12.2018 г. – 22.04.2020 г., а оттук и нейните наследници
не носят отговорност за тях по арг. от чл. 60 ЗН, независимо дали сред тях фигурира И. Й. Г.,
тъй като от представения на л. 38-39 от делото документ се установява, че трето
неучастващо в настоящото съдебно производство лице – .................., е подало до ищеца
нарочна молба-декларация за откриване на партида само на нейно име за апартамент
............. По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства –
индивидуални справки за отопление и топла вода, протоколи за реален отчет и общи
фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2020 г. (л.46-49), че за горепосочения период партидата за
апартамент ............, открита при ищцовото дружество, се води на името на лице, различно от
Р. И. Г.а, а именно на ................... Предвид така установеното съдът намира, че с молба-
декларация от 14.12.2018 г. .................. е направила изрично искане пред ищцовото
дружество да бъде открита партида само на нейно име, като това заявление представлява по
своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – по арг. от нормата на чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, открил е
партида на името на заявителя и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
имот, ищецът е приел предложението на .................. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Поради това съдът намира, че ирелевантно в конкретния случай е
обстоятелството дали в периода 14.12.2018 г. – 22.04.2020 г. Р. И. Г.а е титуляр на вещно
право на собственост на недвижимия имот, тъй като чрез изрично изразената от ..................
воля е било породено облигационно правоотношение между последната и ищцовото
топлофикационно дружество. С оглед на обстоятелството, че възникването на това
правоотношение следва във времето наследственото правоприемство между ................ и Р. И.
Г.а, то и съществуващият до този момент презумиран договор с последната като собственик
на имота е преустановил действието си. С приемане на отправеното чрез молбата –
декларация предложение /приемане, обективирано в последващите действия на ищеца по
откриване на партида на името на заявителката .................. / за сключване на договора е
възникнал този правопораждащ облигационно правоотношение между „............ ЕАД и
.................. юридически факт, поради което неоснователно се явява твърдението на ищеца, че
за периода 14.12.2018 г. – 22.04.2020 г. Р. И. Г.а е била пасивно материално легитимирана да
отговаря за възникналите задължения за заплащане на цена на доставена до имота топлинна
енергия и предоставена услуга за дялово разпределение, а оттук и на основание чл. 60 ЗН, че
за тези задължения материално легитимиран да отговаря по предявените искове е
ответникът И. Й. Г.. При така изложеното съдът намира, че предявените искове за периода
14.12.2018 г. - 22.04.2020 г. подлежат на отхвърляне.
Относно периода 01.05.2018 г. – 13.12.2018 г. и периода 23.04.2020 г. – 30.04.2021 г.
При съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал – Нотариален
6
акт за покупко-продажба на недвижим имот № .............. том I, рег. № 447, нот. дело №
............./2005 г. по описа на нотариус ................. на НК, решения по гр. д. № 136............./2006
г. по описа на СРС, 46 състав, по в. гр. д. № 566/2011 г. по описа на СГС, АО, III Г състав, и
определение от 12.11.2012 г. по гр. д. № 748/2012 г. по описа на ВКС, I ГО, съдът приема за
установено в процеса, че в периода 01.05.2018 г. – 13.12.2018 г. Р. И. Г.а е била титуляр на
правото на собственост върху апартамент ............, което тя е придобила по наследствено
правоприемство от .................., а последната от .................
От Удостоверение за наследници изх. № .............12.08.2020 г., издадено от община П.
се установи, че Р. И. Г.а е починала на 23.04.2020 г, като е оставила за свои наследници по
закон следните лица: И. Й. Г. – син, и ................ – внучка.
От Удостоверение изх. № ................ г., издадено от Районен съд – П. се установи, че
на 27.09.2021 г. в особената книга при съда за отричане от наследство е вписан отказът на И.
Й. Г. от наследството на Р. И. Г.а, починала на 23.04.2020 г.
Спорен по делото е въпросът относно действителността на направения от И. Й. Г.
отказ от наследството на Р. И. Г.а, починала на 23.04.2020 г.
Съгласно приложимата понастоящем в българското наследствено право система за
приемане на наследството, същото се открива от момента на смъртта на наследодателя, като
от този момент то се намира в едно висящо /латентно/ състояние и за да премине към
патримониума на наследниците по закон или завещание, съгласно разпоредбата на чл. 48
ЗН, е необходимо последните да извършат приемане на наследство.
В Закона за наследството са регламентирани и двете форми на приемане на
наследство – изрично чрез спазване на предвидената в закона форма или чрез предприемане
на конклудентно действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да
приеме наследството. Едва с приемането му на наследството по реда на чл. 49, ал. 1 или ал.
2 ЗН призованият към наследяване става наследник и придобива прехвърлимите права и
задължения, включени в наследството.
С противоположно на приемането действие в разпоредбата на чл. 52 ЗН е уреден и
отказът от наследство, който за разлика от приемането, може да бъде извършен единствено
изрично при спазване на реда по чл. 49, ал. 1 ЗН. Отказалият се от наследството не
придобива имуществените права и задължения на наследодателя и именно затова частта му
преминава към другите наследници съгласно чл. 53 ЗН, ако те приемат наследството.
Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху
него. До вписване на отказа от наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се
на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, поради което и в
закона е предвидено производството по чл. 51 ЗН, целящо да позволи да бъде изяснено кои
от призованите към наследяване приемат наследството
В конкретния случай, както се изясни, ответникът е ангажирал нарочни доказателства
за направен отказ от наследството на Р. И. Г.а - Удостоверение изх. № ................ г., издадено
от Районен съд – П. от което се установява, че на 27.09.2021 г. в особената книга при съда за
отричане от наследство е вписан отказът на И. Й. Г. от наследството на Р. И. Г.а, починала на
23.04.2020 г.
Отказът от наследството в случая е надлежно оспорен от ищцовото дружество още в
рамките за заповедното производство по ч. гр. д. № ********* г. по описа на СРС, 29 състав.
С оглед на това, с доклада по делото съдът изрично е указал на "................ ЕАД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже недействителността на отказа от наследство. Въпреки
положените от ищцовата страна процесуални усилия, настоящият съдебен състав намира, че
ангажираните по делото справки от Агенция по вписванията, Столична община – Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – „Ил...............“, БНБ, ТП на НОИ – гр. П.
не установяват при условията на пълно и главно доказване, че преди отказа от наследство,
7
ответникът е извършил изрични или конклудентни действия във връзка с приемане на
наследството, които биха направили отказа от наследство недействителен.
Неблагоприятните последици от неизпълнената доказателствена тежест, следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца, като съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При горните съображения съдът приема, че с вписване на валидно направения пред
районния съдия отказ от наследството на Р. И. Г.а, настъпват правните последици,
изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство между последната и
ответника в настоящото производство И. Й. Г.. С отказа от наследство ответникът се лишава
от включените в наследството права и не приема включените в него задължения, с което той
не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от
наследство произвежда действие от момента на откриване на наследството /в този смисъл т.
1 от ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
С оглед на приетото по-горе съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове и за периодите 01.05.2018 г. –
13.12.2018 г. и 23.04.2020 г. – 30.04.2021 г.
Следователно предявените искове за потребена и незаплатена топлинна енергия и за
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът, като в негова полза
следва да се присъди сумата от 300,00 лева – платен адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2024 г. (л. 102).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „............ ЕАД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление: гр. С................, срещу И. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П............. положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че И. Й. Г., ЕГН **********, дължи на ............ ЕАД, ЕИК
..............., следните суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ............: 733,66 лева
– главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С............., ведно със законна лихва за периода от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането,
2,28 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.02.2021 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
07.03.2022 г. до изплащане на вземането; 26,38 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода от 15.09.2019г. до 01.03.2022 г.; и 0,32 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода от 15.01.2021 г. до 01.03.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г. по ч. гр. д. № 12068/2022 г. на СРС, 29
състав.
ОСЪЖДА „............ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
С................, да заплати на И. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П............. на
8
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300,00 лева – сторени разноски за платен
адвокатски хонорар по гр. д. № 22171/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„............ ЕАД – „................ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9