гр.София.,
…….……...2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
IV въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието
на секретаря Татяна Асенова и прокурора Юлиана Христова, разгледа докладваното
от съдия Папазян ВНОХД № 4372 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 20.06.2018г., постановена по НОХД №19381 по описа за 2016г.
на СРС, НО, 11 състав, подс.О.Н.Н. е признат за виновен за това, че на
30.08.2015 г. около 00.40 ч. в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, в района на
магазин „Джъмбо“ в съучастие като извършител с А.О.Н., Д.Б.К. и Ц.Г.К. –
извършители, причинил средна телесна повреда на Б.Д.М., лека телесна повреда на
Б.А.М., лека телесна повреда на А.В.З., като телесните повреди са причинени по
хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12
вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг
режим на изтърпяване, като е оправдан същия подсъдим за това в съучастие с А.О.Н.,
Д.Б.К. и Ц.Г.К., да е причинил лека телесна повреда на Ц.Д.М..*** НК е
приведено в изпълнение наложеното на подс.О.Н. наказание по нохд № 318/2012 г.
по описа на РС Велико Търново, а именно лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.59 ал.1 НК от наложеното и приведеното в изпълнение наказание
са приспаднати периодите на задържане и изтърпяване, без да са посочени
конкретно.
Със
същата присъда подс.А.О.Н. е признат за виновен за това, че на 30.08.2015 г.
около 00.40 ч. в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, в района на магазин
„Джъмбо“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с О.Н.Н., Д.Б.К.
и Ц.Г.К. – извършители, причинил средна телесна повреда на Б.Д.М., лека телесна
повреда на Б.А.М., лека телесна повреда на Ц.Д.М., лека телесна повреда на А.В.З.,
като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изтърпяване, на основание чл.69 ал.1
вр.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от две години.
Със
същата присъда подс.Ц.Г.К. е признат за виновен за това, че на 30.08.2015 г.
около 00.40 ч. в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, в района на магазин
„Джъмбо“ , в съучастие като извършител с О.Н.Н., Д.Б.К. и А.О.Н.– извършители,
причинил средна телесна повреда на Б.Д.М., лека телесна повреда на Б.А.М., лека
телесна повреда на А.В.З., като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал. НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от четири години, като този подсъдим е оправдан за
това в съучастие с А.О.Н., Д.Б.К. и О.Н.Н., да е причинил лека телесна повреда
на Ц.Д.М..
Със
същата присъда подс.Д.Б.К. е признат за виновен за това, че на 30.08.2015 г.
около 00.40 ч. в гр.София, бул.“Ботевградско шосе“, в района на магазин
„Джъмбо“ , в съучастие като извършител с О.Н.Н., Ц.Г.К. и А.О.Н.– извършители,
причинил средна телесна повреда на Б.Д.М., лека телесна повреда на Б.А.М., лека
телесна повреда на А.В.З., самостоятелно, без съучастие с останалите подсъдими
е причинил лека телесна повреда на Ц.Д.М., като телесните повреди са причинени
по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12
вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал. НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от пет години, като този
подсъдим е оправдан по обвинението травматичните увреждания по Ц.Д.М. да е
нанесъл в съучастие с А.О.Н., Ц.Г.К. и О.Н.Н..
С
атакуваната присъда, на основание чл.45 ЗЗД подсъдимите О.Н., А.Н., Ц.К. и Д.К.
са осъдени да заплатят солидарно на Б.Д.М.
сумата от 7 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2015 г., както и сумата от 2000 лв.
– възнаграждение за повереник, като е отхвърлен гражданския иск до пълния
предявен размер от 10 000 лв.
Със
същата присъда, на основание чл.45 ЗЗД подсъдимите О.Н., А.Н., Ц.К. и Д.К. са
осъдени да заплатят солидарно на А.В.З.
сумата от 3 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вред,
като е отхвърлен гражданския иск до пълния предявен размер от 5 000 лв.
Всеки
един от подсъдимите с присъдата е осъден да заплати съответната част от
направените по делото разноски.
Присъдата
е подписана при особено мнение на председателя на съдебния състав по отношение
ангажиране на наказателната и гражданска
отговорност на подс.А.Н., доколкото е счетено, че по отношение на този подсъдим
е налице изключващо вината обстоятелство, препятстващо ангажиране на
наказателната отговорност.
Срещу описания съдебен акт са постъпили
въззивни жалба от адв.Й.Н., в качеството й на защитник на подсъдимите О.Н. и А.Н.
с искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и признаване на двамата
подсъдими за невиновни.
Срещу
присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.А.М., в качеството му на защитник
на подсъдимите Ц.Г.К. и Д.Б.К. с искане за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат изцяло оправдани.
В въззивно съдебно заседание представителят на
прокуратурата счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради
което моли същата да бъде потвърдена.
Защитникът
на подсъдимите А.Н. и О.Н. - адв. Н. моли да се отмени първоинстанционната
присъда и двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни.
Подсъдимите
А.Н. и О.Н. се присъединяват към пледоарията на своя защитник, като молят да
бъдат оправдани.
Защитникът
на подсъдимите Ц.к. и Д.К. – адв.М. моли да се отмени присъдата на СРС, като
неправилна, незаконосъобразна и едностранчива и да се постанови нова присъда, с
която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни.
Подсъдимите
Ц.К. и Д.К. се присъединяват към пледоарията на своя защитник, като молят да
бъдат оправдани.
Софийски
градски съд, НО, IV-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбите,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на
СРС за ново разглеждане от друг състав.
При
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на присъдата и мотивите към нея, доколкото страда от съществени
противоречия, от които не може да се установи действителна воля на
първостепенния съд.
Допуснатото „абсолютно“ процесуално нарушение,
следва да се изведе по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК, а именно като липса на мотиви към така постановената
първоинстанционна присъда. Макар към присъдата да са изложени мотиви, по
същество същите са противоречиви и неясни до степен, приравняваща ги до липса
на такива, като не кореспондират на диспозитива на постановената присъда. Нещо
повече, самият диспозитив на присъдата страда от вътрешни и взаимно изключващи
противоречия относно ангажираната наказателна отговорност на част от
подсъдимите.
На първо
място в диспозитива на присъдата е посочено, че съдът оправдава подсъдимите О.Н.
и Ц.К. за това в съучастие помежду си и с останалите двама подсъдими са причинил лека телесна повреда на Ц.М.. В
същото време подс.А.Н. е признат за виновен за това, че в съучастие с
подсъдимите О.Н., Д.К. и Ц. е причинил лека телесна повреда на Ц.М.. Наред с
това, подс.Д.К. е признат за виновен за това да е причинил лека телесна повреда
на Ц.М., като е оправдан да е сторил това в съучастие с О.Н., А.Н. и Ц.К..
Следователно част от подсъдимите са едновременно осъждани и оправдавани за това
да са причинили лека телесна повреда на Ц.М., което само на това основание
прави постановена присъда опорочена.
На
следващо място мотивите към присъдата страдат от вътрешни противоречия и
неясноти, които не позволяват да се проследи формираната от първостепенния съд
воля относно това, кои фактически положения приема за установени и въз основа
на кои доказателства.
На стр.7
от мотивите към присъдата, описвайки начина на нанасяне на телесното увреждане
на Ц.М., първостепенният съд е посочил, че телесното увреждане е нанесено от „подс.М.,
със силни удари с ръка в главата на св.Ц.М...“ По делото липсва подсъдим с
името М., като дори да се приеме наличието на техническа грешка при изписване
името на един от подсъдимите, не става ясна волята на съда кой от подсъдимите
приема, че е нанесъл ударите по Ц.М..*** от мотивите към присъдата при
индивидуализация на наказанията на подсъдимите К. и К. отново са допуснати
противоречия както с установените факти, така и с диспозитива на присъдата. Първоинстанционният
съд е посочил, че „доколкото подс.К. е нанесъл телесни увреждания само на едно
лице/Ц.М./, а подс.К. – на четири, то и продължителността на изпитателния срок
следва да бъде различна – към минималния срок за подс.К. и към средния за подс.К.“.
Всъщност с присъдата подс.К. е признат за виновен в причиняване на телесни
повреди по отношение на четиримата пострадали и му е определен максималния
изпитателен срок от пет години, а подс.К. е оправдан за това да е причинил лека
телесна повреда на Ц.М. и му е определен изпитателен срок от четири години.
Така, с оглед на всичко изложено, от
диспозитива на присъдата и мотивите към нея не може да се установи действителната
воля на първостепнния съд за кои обстоятелства е ангажирана наказателната
отговорност на всеки един от
подсъдимите, не се изяснява какви точно обстоятелства се приемат за установени,
както и какви точно са фактическите, доказателствените и правните съображения
на съда във връзка с постановения съдебен акт, като са налице непреодолими
противоречие както в съдържанието на дисипозитива на присъдата, в самите
мотиви, както и между диспозитив и мотиви на присъдата .
Констатираната непреодолима противоречивост на атакувания
съдебен акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото при това положение е налице липса на мотиви. Последното представлява
и пречка за въззивната инстанция да осъществи своя контрол, доколкото не е
възможно да се провери правилността на доказателствения анализ и правните
изводи на контролирания съд.
Установените неясноти и противоречия в присъдата и
мотивите на СРС всякога следва да се приравняват на липса на мотиви, тъй като
са непреодолими. Изложеното в диспозитива на присъдата и в мотивите без
съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по начин
такъв, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят
правата си. В същата невъзможност е поставена и въззивната инстанция, тъй като така
изготвения съдебен акт не ѝ позволява да осъществи дължимия контрол върху
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, доколкото не може да се
установи автентичната воля на първия съд.
Независимо от изтъкнатите или неизтъкнати доводи от
страните обаче, съдът е длъжен служебно да съблюдава спазването на
процесуалните гаранции за правата им /чл.314, ал.1 НПК/. В тази връзка,
безусловното право на подсъдимия и неговия защитник, като страни в процеса, да
бъдат наясно със съдебната воля и начина на нейното формиране, в конкретния
случай е нарушено, поради посочените пороци на присъдата. От това се извежда и
ограниченото право на подсъдимия и защитника да разберат точно, ясно и
безпротиворечиво какво съдът е приел по същество, респективно да реализират
защита срещу неприемливи за тях аргументи. Последното е грубо нарушение на
закона и съставлява „абсолютно“ съществено, отстранимо процесуално нарушение по
смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, което обаче е
неотстранимо от въззивния съд, а следва да се отстрани при повторно разглеждане
на делото от друг състав на първата инстанция. Наличните противоречия в
постановената присъда се явяват самостоятелно процесуално основание за нейната
отмяна и връщане на делото за разглеждането от друг състав на
първоинстанционния съд.
Налице е
и друг съществен недостатък на постановената присъда, представляващ
самостоятелно основание за нейната отмяна. Постановената присъда е подписана
при особено мнение на председателя на съдебния състав по отношение ангажиране
наказателната и гражданската отговорност на подс.А.Н.. Разпоредбата на чл.310
ал.2 пр.2 НПК предвижда задължително подписване на мотивите от съдебните
заседатели, когато присъдата е подписана при особено мнение. Това изискване на
закона не е изпълнено, като мотивите към присъдата са подписани единствено от
председателя на съдебния състав.
Водим от
горното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 20.06.2018 г. на СРС, НО, 11 състав, постановена по НОХД №19381/2016
г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.