Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 384 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба на Н.А.НА П.(НАП), предявена
срещу „Д.К.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище ***, за
установяване съществуването на неприето публично вземане в размер на 1842,33 лева, с носител Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, възникнало по силата на
разпореждане № 4505-40-2433 от 14.09.2018 г. на старши експерт по осигуряването
при ТД на НОИ - София-град – С.В..
Ищецът
твърди, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 ЗНАП представлява държавата в
производствата по несъстоятелност, като в откритото по отношение на ответника „Д.К.“
ЕООД (н) такова, НАП предявила в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ за удовлетворяване публичноправни
вземания в размер на 1842,33 лева с титуляр Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, което вземане обаче било включено в списъка на
неприетите вземания. Възражението на ищеца било оставено без уважение с мотив,
че съгласно чл. 28 ЗГВРСНР е настъпила законна суброгация в полза на кредитора
с прието вземане Г.П., който факт следва да бъде съобразен от синдика при
изготвяне сметката за разпределение.
Ищецът
счита, че в производството по несъстоятелност се удовлетворяват само приети
вземания и включването на предявеното от НАП вземане в списъка на неприетите
вземания препятства неговото удовлетворяване, затова и предявява иск за
установяване на неговото съществуване.
Длъжникът
„Д.К.“ ЕООД (н) не депозира отговор на предявената искова молба.
Конституираният
в производството синдик на „Д.К.“ ЕООД (н) – Р.Т. депозира становище, че тъй
като вземането на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е
идентично с вече приетото вземане на Г.П., то е настъпила суброгация по силата
на закона и същото не следва да бъде включено в списъка на приетите вземания.
За настъпване на ефекта на суброгацията е достатъчно синдикът да бъде уведомен
за извършено от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
плащане в полза на работник с прието вземане, като при евентуално разпределение
този кредитор (Г.П.) ще бъде заместен от фонда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят по осъществените в правната действителност факти, единствено спорни
са породените от тях правни последици.
Не
е спорно и вписванията по партидата на „Д.К.“ ЕООД (н) установяват, че с
решение №988/22.05.2017 г. по търг. дело № 1999/2016 г. на СГС, VІ-10 състав, е
открито производство по несъстоятелност на дружеството поради настъпила на
31.12.2015 г. неплатежоспособност.
С молба от 26.10.2018 г. ищецът НАП е
предявило за принудително удовлетворяване в производството по несъстоятелност
вземане в размер на 1842,33 лева с носител Фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“, възникнало по силата на разпореждане № 4505-40-2433 от
14.09.2018 г. на старши експерт по осигуряването при ТД на НОИ - София-град – С.В.,
с което в полза на Г.Ц.П.са изплатени вземания, породени в рамките на
съществувало трудово правоотношение с несъстоятелното дружество. Вземането на
получилото плащане физическо лице е включено в списъка на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрен с определение от 09.11.2018 г.,
като не се установява това вземане да е оспорвано от длъжника или друг
кредитор. Предявеното от НАП вземане за сумата 1842,33 лева в резултат на
суброгацията на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в
правата на удовлетворения кредитор Панчев, е включено в списъка на неприетите
вземания, съставен от синдика на 28.11.2018 г. по причина, че тези вземания са
идентични с вече приетите вземания на Г.П., като депозираното от НАП възражение
от 13.12.2018 г. срещу този правен извод е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение № 857/12.02.2019 г., което е обусловило правния
интерес на ищеца за провеждане на установителния иск, предмет на настоящото
производство.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
Относно установителния
иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
С оглед включване на предявеното от НАП вземане на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в списъка на неприетите
вземания и отхвърлянето от съда по несъстоятелността на възражението срещу
списъка, защитата на претендираното субективно материално право на вземане ищецът
е легитимиран да търси именно чрез провеждане на установителен иск по чл. 694,
ал. 2, т. 1 ТЗ, който следва да се приеме за процесуално допустим. Искът обаче
е неоснователен.
Настоящият
състав споделя изразеното в определението от 12.02.2019 г. на съда по
несъстоятелността становище, че „по същество спорът се свежда до това дали ако
е налице прието вземане на работник/служител в производството по несъстоятелност,
при последващо плащане на това задължение от Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ е необходимо НАП като упражняваща правата на фонда
да предявява отново същото вземане или ще участва в разпределението по силата
на законната суброгация“.
Разпоредбата
на чл. 28, ал. 3
от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), предвижда в резултат на изплащането на гарантирани
вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза да възниква
право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за
възстановяване на изплатените средства, като в
производството по несъстоятелност Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" се представлява от ищеца НАП (чл. 28, ал. 3
ЗГВРСНР).
С оглед предписанието на специалния закон,
регламентиращ реда за удовлетворяване на претенции срещу търговец в
производство по несъстоятелност - чл. 637, ал. 6 ТЗ, развитие на исково производство за събиране на тази сума е
недопустимо, но идентифицираната цел е достижима чрез заместване на работниците
и служителите при предявените от тях вземания при отчитане и реда на
привилегията им - чл.
28, ал. 2 ЗГВРСНР. Ето защо с получената сума от
кредитора с приети вземания Г.Ц.П.води до удовлетворяване на неговото вземане, без обаче да е погасено задължението
на работодателя „Д.К.“ ЕООД
(н). То продължава да съществува спрямо Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, легитимирайки го като кредитор спрямо останалите кредитори и длъжника (масата на несъстоятелността) до размера на изплатената сума. С други думи, извършеното плащане не води до увеличаване
обема на задълженията на дружеството-длъжник, а единствено до промяна в персоналния
състав на кредиторите за част от приетите вземания. Следователно налице е
промяна в кредитора, а не нововъзникнало вземане по смисъла на чл.
688, ал. 3 ТЗ. Суброгация
по силата на закона е настъпила само до размера на удовлетворените вземанията
на кредитора Г.П., като вън от съмнение е, че за разликата над 1842,33 лева кредитор
с приети вземания продължава да бъде Г.П..
Законната
суброгация транслира вземането от един правен субект в полза на друг, който
встъпва в правата на кредитора по отношение на задълженото лице („Д.К.“ ЕООД
(н)). Придобитото вземане не е различно от това, което вече е възникнало в
правната сфера на удовлетворения кредитор – то е абсолютно същото вземане
(вземания за трудово възнаграждение и обезщетения по КТ), като единствено по
силата на чл. 28 ЗГВРСНР е променен неговия носител, но не и задълженото лице
(„Д.К.“ ЕООД (н)), нито правопораждащия го факт, затова и ал. 2 на разпоредбата
предвижда вземанията на фонда се ползват със същата
правна защита, предвидена в ТЗ за вземания за трудови възнаграждения, т. е. да бъдат
удовлетворени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, а не в реда по т. 6.
В
резултат на настъпилата суброгация вземането на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ за сумата 1842,33 лева, което вече е било предявено
и прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност изобщо не е
следвало да бъде предявено отново – за НАП не е съществувал правен интерес от
депозиране на молбата от 26.10.2018 г., тъй като фактът на суброгацията при
всички случаи ще следва да бъде съобразен от синдика при изготвяне на сметката
за разпределение. В този смисъл молбата за предявяване на вземането от страна на
НАП е била процесуално недопустима, от една страна поради липса на правен
интерес и от друга страна, тъй като е преклудирана – предмет на същата е
вземане, което е възникнало преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност, а молбата е предявена след изтичане на сроковете по чл. 685,
ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ и е следвало да бъде върната, без синдикът да се
произнася по включване на вземането в съответния списък, съответно в тази
хипотеза не би се развило производство по реда на чл. 690 ТЗ, респ. да бъде
провеждано и настоящото исково производство. Изводът на съда по
несъстоятелността за процесуалната допустимост на молбата на НАП не може да
бъде ревизиран в настоящото производство, което има за предмет разрешаването на
спора съществува ли вземане на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ за сумата 1842,33 лева, възникнало по силата на разпореждане № 4505-40-2433
от 14.09.2018 г. на старши експерт по осигуряването при ТД на НОИ - София-град
– С.В.. А такова ново, самостоятелно вземане не съществува. Съществуват вземания
на Г. Ц.П., приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Д.К.“
ЕООД (н), възникнали от съществувало
трудово правоотношение, част от които до размера на сумата 1842,33 лева са
преминали към Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в
резултат на извършено от последния плащане. При суброгацията вземането
единствено и само променя своя носител, не се новира и запазва характера си,
поради което разпореждане № 4505-40-2433 от 14.09.2018 г. на старши експерт по
осигуряването при ТД на НОИ - София-град – С.В. не представлява негов
правопораждащ факт. Това означава, че вземане на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, основаващо се на посоченото разпореждане не
съществува, което обуславя неоснователност на предявения иск. Съществува обаче
вземане на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за сумата
1842,33 лева, възникнало в рамките на съществувало трудово правоотношение на Г.Ц.П.с
„Д.К.“ ЕООД (н), което в резултат на осъществяване на предпоставките на
законната суброгация по чл. 28 ЗГВРСНР е преминало към правната сфера на фонда.
Това вземане ще следва да се удовлетворява в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ,
така както е прието от синдика с одобрения от съда с определението от
09.11.2018 г. списък.
Дублиране
на това вземане е недопустимо, а до такъв резултат би се стигнало, ако това
вземане се включи в списък на приетите вземания (наред с вземането на Г. Ц.П.).
Възраженията на НАП, че това вземане няма да се удовлетвори след като не е
прието, са неоснователни – вземането, на което по силата на суброгацията, е
носител Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е ПРИЕТО и
синдикът е длъжен да съобрази факта на промяна на неговия носител в хода на
развитие на производството по универсално принудително изпълнение.
С
оглед изхода на спора за ищеца не възниква право на присъждане на съдебни
разноски, по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК, съответно разноските за държавна такса остават в тежест на бюджета на
съда.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.ЗА П., гр. София,
срещу „Д.К.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище ***, иск за
установяване съществуването на неприето публично вземане в размер на сумата 1842,33 лева, с носител Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, възникнало по силата на
разпореждане № 4505-40-2433 от 14.09.2018 г. на старши експерт по осигуряването
при ТД на НОИ - София-град – С.В..
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и е постановено при
участието на Р.Т. – синдик на „Д.К.“ ЕООД (н).
СЪДИЯ: