Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12246 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди в ИМ, че на
13.04.2010 г. е сключил договор за кредит с ответницата, на която е предоставил
59 880 евро в заем със срок на връщане от 360 месеца. Кредитът е изцяло усвоен
на 16.04.2010 г. Страните уговорили възнаградителна лихва в първоначален размер
на 4,69 %, формирана от базов лихвен процент (БЛП) и стандартна надбавка от
4,10%.Длъжникът е заплащал вноските редовно, но от м. януари 2012 г. е изпаднал
в забава, продължила над 90 дни и на основание чл. 20.2 от ОУ на договора Банката
е обявила предсрочна изискуемост на кредита, считано от
24.11.2016 г., за което ответницата е уведомена с нотариална покана. Банката
заявява, че в т.20.1. от ОУ е било договорено, че в случай на забава, частта от
вноската, която представлява главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с 3 процентни пункта, а в т. 20.2 от ОУ е било договорено, че при
отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъка се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 09.12.2016 г. ищецът е подал
заявление за издаване Заповед за незабавно изпълнение, издадена от СРС за
следните суми: 59 135,24 евро – главница, ведно със законна лихва
за периода от 09.12.2016 г. до изплащане на вземането; 25 716,34 евро-
договорна лихва за периода от 28.12.2011г. до 08.12.2016 г.; 383,59 евро
- лихва за периода от 15.01.2012 г. до 08.12.2016 г.; 1 927,26 евро-
такси; направените разноски от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
и 3 409,50 лева - ДТ. Въз основа на заповедта и издадения изпълнителен
лист е било образувано изпълнително дело, по което е постъпило възражение от
ответницата. Поради това ищецът моли съда да признае за установено, че
ответнцата дължи на банката сумите за които е издадена заповедта. Претендира
направените по делото разноски в заповедното и в настоящото производства.
В срок ответницата е депозирала отговор, с който оспорва исковете.
Не оспорва,сключения договор за кредит
на 13.04.2010 г. по който е получила 59 135 24 евро. Твърди, че
заповедта за изпълнение е била издадена в нарушение на изискванията на закона,
тъй като извлечението от счетоводните книги е било нередовно, каквото било и
обявяването на предсрочната изискуемост. Освен това заявлението било подадено
от лице, действало без представителна власт. На следващо място ответницата
заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 20.12.2011 г.
Поради това смята, че вземанията на банката са погасени по давност. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори, че на 13.04.2010
г. между страните по делото е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на
който банката е предоставила на ответника сума в размер на 59 880 евро, при лихва, срок на издължаване, обезпечения и други условия, подробно уговорени с договора
за кредит.
„Б.Д.” ЕАД е изпълнила задълженията си
по договора, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 59 880
евро. Кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя на
16.04.2010г. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, а
именно преустановяване на плащанията от м. януари 2012 г. на основание т.20.2, раздел
VII от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити (ОУ), неразделна
част от договора за кредит от 13.04.2010 г., ищецът е упражнил правото си да обяви
кредита предсрочно изискуем. За настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит ответника е уведомен чрез Нотариална покана
с рег.№ 3648, том 1, акт 113 от 14.09.2016 г. на Нотариус М.Е.с рег.№ 627 на
НК, връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. На 24.11.2016 г. кредита е
обявен за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие от банката.
Видно от ч.гр.дело № 72160/2016
г. по описа на СРС, 39 с/в, на 09.12.2016 г.ищецът е подал заявление за издаване
на заповед по чл. 417 ГПК. На 01.03.2017 г. СРС е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение и Изпълнителен лист, съгласно които ответницата е осъдена
да заплати сумите от: 59 135,24 евро – главница, ведно със законна лихва за периода от 09.12.2016 г. до изплащане на
вземането; 1
927,26 евро- такси; 25 716,34
евро- договорна
лихва за периода от 28.12.2011г. до 08.12.2016 г.; 383,59 евро - лихва за периода от 15.01.2012 г. до
08.12.2016 г.; и разноски по делото именно: 3 409,50 лева - държавна
такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
От заключението в.л. Й.по ССчЕ
се установява, че ищеца е предоставил на ответника сумите по процесния кредит.
Съгласно погасителния план към договора ответницата е приела да заплаща
задълженията си на равни анюетни вноски (360 на брой) при падеж на всяко 15
число от месеца, в размер 472,79 евро (главница,
лихва и такси). В.л. е посочило: размера на непогасената част от вземането към
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ; размера на дължимите суми
поради настъпил падеж до 24.11.2016 г. и остатъка при евентуално обявената
предсрочна изискуемост; размера на дължимите суми поради настъпил падеж до 02.11.2016 г. и
остатъка при евентуално обявена предсрочна изискуемост на тази дата и размера
на лихвите и главниците при посочените
варианти при прилагане първоначалните
условия по кредита при първоначалния лихвен процент без промените извършени на
основание т. 24.3 от ОУ.
При
така установените факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира за
установено и доказано по делото, че ищецът е предоставил на ответника сумите по
процесния договор за кредит, че е настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането за връщане на банковия кредит, както и уведомяване на длъжника за
същото, което е упражнено надлежно чрез съобщаване на кредитополучателя, както
и размера на дължимите и непогасени суми по договора.
Извлечението от счетоводните книги
на „Б.Д.“ ЕАД, въз основа на което е издадена процесната Заповед за незабавно
изпълнение е редовно от външна страна и дава необходимата информация за
претендираното вземане, според изискванията на чл. 60, ал. 2, т.1, т.2 и т.З
ЗКИ. Видно от приложеното Извлечение от сметката на длъжника, същото дава
информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане, общия размер на просрочената сума, както и общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от длъжника, включваща
главница, непогасена договорна лихва и наказателна лихва (обезщетение за
забава). Данните за дата на сключване на договора, за разрешената сума по
договора, падежна дата на издължаване на месечните вноски, датата на настъпване
на предсрочната изискуемост, също се съдържат в извлечението. Допълнителните
данни за движението по сметката на погасителните вноски не е задължителен реквизит
на извлечението, като няма законово изискване заявителят да посочва в
заявлението каква част от дълга е платена и как е формирана неиздължената част
от дълга. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните
отношения между кредитора и длъжника, който води счетоводството, е основанието
законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри,
изготвено от лицата, посочени в чл. 10 ЗСч,
може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на
длъжника. Извлечението е подписано от пълномощник на Банката с положен печат на
Банката, поради което този документ е редовен от външна страна и удостоверява
изискуемо вземане на търговска банка. Ето защо съдът приема че са изпълнени
изискванията за минималното съдържание на информация в извлечението от счетоводните
книги представено от Банката,поради което възражението на ответника за
нередовност на същото е неоснователно.
Неоснователни са
и възраженията на ответника за нередовно уведомяване за обявяването на
предсрочната изискуемост. Съгласно разрешението в т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС, кредиторът следва да е свел до знанието на длъжника
волята да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК. От приложените по делото
Нотариална покана рег.№ 3648, т. І, № 113 връчена на длъжника по реда на
чл. 47,ал.5 ГПК съгласно приложеното съобщение № 113/14.09.2016 г. е видно че това е сторено от ищеца, а доказателства в
обратен смисъл не бяха представени. Предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично при спиране на плащанията, поради което съдът приема за
неоснователно възражението на ответника, че предсрочната изискуемост по
процесния кредит е настъпила (обявена) на 20.12.2011 г.с оглед представената
друга ЗНИ.
Заявлението по ч. гр.дело № 72160/2016 г. по
описа на СРС, 39 с/в е подадено от
юриск. Каменополски, надлежно упълномощен съгласно приложеното
пълномощно, затова съдът намира за е
неоснователно и възражението на ответника, че заявлението по което е издадена
процесната ЗИ е подадено при нередовна активна процесуална легитимация на молителя.
Неоснователно е и възражението на ответника
за неравноправност на каузата на чл.7.1 от договора за кредит във връзка с
т.24.3 от ОУ поради следното: Неравноправна е тази клауза от договора, която не
отговаря на изискването за недобросъвестност и едновременно с това е неясна или
двусмислена и уврежда или цели да създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя - арг. от чл.143,145 и 147 ЗЗП. Съгласно
чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая
клаузата на чл.7.1 от договора за
кредит е уговорена между страните още с подписването на договора (преди
усвояването на сумата) и начина за
определяне лихвения процент общо 8,79 %
не е променян, така че този размер е индивидуално определен.
Съдът намира
също, че не са неравноправни и клаузите относно обезщетението за забава,тъй
като в т.20.1 и 20.2 от ОУ срока на забавата и
начина и размера на олихвяването са индивидуално уговорени, като и двете
договарящи страни са подписали ОУ.
Доколкото съдът
следи служебно за наличие на фактически
и/или правни обстоятелства обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор при извършена проверка на
клаузата на т.24.3 от ОУ приема, че липсват данни по делото ищецът едностранно
да е изменял определения лихвения
процент в т.20.1 и т.20.2 от ОУ.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск по чл. 422 ГПК
за основателен поради което следва да го
уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото
право на разноски има само ищеца. Той е направил такива в исковото производство в размер на: 3 409.50 лева- ДТ за исковото производство, 600 лева – за вещо лице и 200
лева- юрисконсултско възнаграждение или общо 4 209.50лева,които съдът му присъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят и
разноските от ЗП в общ размер- 3 509.50
лева ДТ и юриск. възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че А.С.Г. ЕГН **********,***,с актуален съд. адрес: адвокат К.В. *** офис № 4
София дължи на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление *** съгласно Договор за ипотечен кредит от 13.04.2010 г. на
основание чл. 422 ГПК сумите: 59
135,24 евро – главница; 25 716.34 евро - договорна
лихва за периода от 28.12.2011г. до 08.12.2016 г.; 383,59 евро -
лихва за периода от 15.01.2012 г. до 08.12.2016 г.; 1 927,26 евро - заемни такси,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.12.2016 г. до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 01.03.2017 г. по ч.гр.дело №
72160/2016 г.по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН **********,***, с актуален съд. адрес: адвокат К.В.,***
офис № 4 София да заплати на „Б.Д.”
ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4
209.50лева – разноски по делото и сумата 3 509.50 лева разноски,
направени в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: