Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
№………….
гр. Карлово, 03.01.2020 год.
Днес,
трети януари две хиляди и двадесета година, Г.М.- съдия - докладчик по НАХД 816/2019
год. по описа на КРС, ІІI н.с., като се запознах с
материалите по НАХД 816/2019 год. по описа на КРС, както и с основанията по чл.248,
ал.1 от НПК и чл.376, ал.1 от НПК намирам, че делото подлежи на разглеждане от
КРС, но са налице основания за прекратяване на съдебното производство по делото
и връщането му на РП - Карлово.
Материалите
по досъдебно производство №550/2019г. по описа на РУ на МВР Карлово на 04.12.2019г.
били внесени за разглеждане в КРС с постановление на РП Карлово, с което се
прави предложение до съда за освобождаването на П.Г.П. ЕГН: ********** *** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а
от НК за престъпление по чл.343,
ал.1, буква “Б” пр.ІІ-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
В РС Карлово било образувано НАХД
№816/2019г.
След запознаване с материалите по делото настоящият съдия-докладчик
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от
Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с
мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото, поради
което същото следва да отговоря на изискванията за обвинителен акт. В настоящия
случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание не отговаря на изискванията за годен да
обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален
документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията,
регламентирани в чл.375 от НПК.
Глава ХХVIII от НПК предвижда
изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а
делото се връща на прокурора (чл.377 от НПК), когато не са налице основанията
за приложение на чл.78а от НК или когато е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана
процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно,
дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
Постановлението на прокурора
очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване
по делото, за това в своята мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, както и автора му. Прецизно предявените
обстоятелства определят, от една страна предмета на доказване, а от друга -
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора
факти. Правото на
защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на
деянието, противоречие в самата диспозитивна част, както и когато е налице
противоречие между обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като
постановлението е единство между тези си части и само в своето единство може да
постави началото на съдебното производство.
В конкретния случай на
обв. П.Г.П., ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 30.09.2019г. в гр.Карлово
обл.Пловдивска, на кръстовището на бул.“Т.Р.“ с ул.“Г.З“, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота CHR“ с регистрационен
номер ** **** **, е нарушила правилата за движение, а именно: чл. 5 ал.1 от ЗДвП: “Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
чл.20, ал.1 от ЗДвП:
”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват,
ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.”
чл.50 ал.1 от ЗДвП: ”На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.”, като не се е съобразила с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснала движещото се по пътя с предимство моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Зафира“ с регистрационен номер ** **** **, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда – закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на счупените костни фрагменти, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник на И.Г.Ш.ЕГН ********** *** - престъплението по чл.343, ал.1, буква “Б” пр.ІІ-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Характерна особеност на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК е, че правните норми, описващи престъпните състави, са бланкетни. Правилата
и изискванията за движение са дадени в съответните транспортни закони,
правилници и наредби. Това задължава органите на прокуратурата и съда да установят
кои конкретни правила и кои нормативни актове са нарушени, като нарушенията на
правилата за движение по пътищата сами по себе си не са достатъчни за
възникване на наказателната отговорност по чл.342 и чл.343 от НК. Необходимо е
да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и настъпването на
предвидените в закона последици.
Повдигнатото на обв. П. обвинение е за това, че при
управление на МПС е нарушила чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДП
и чл.50, ал.1 от ЗДвП в резултат на което по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на пострадалата И.Г.Ш.. Липсват обаче съображения защо се
приема, че обвиняемата е нарушила регламентираните в посочените норми от ЗДвП
правила за движение по пътищата, както и относно причинната връзка между
тяхното нарушаване и причинената на пострадалата средна телесна повреда,
каквато както беше посочено по-горе следва да е налице, за да може да бъде
ангажирана отговорността на лицето за престъпление по чл.342 и чл.343 от НК.
Така например прието е, че една от посочените бланкетни норми, в резултат на
нарушаването на която е причинен престъпният резултат е тази на чл.20 ал.1 и
ал.2 от ЗДП. И двата варианта на ал.2 на посочения текст въвеждат движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост, наред с несвоевременната реакция на
водача. Понятието „съобразена скорост”, визирано в чл.20 от ЗДвП, се свежда до
задължение на водача на пътното превозно средство да се движи със скорост в
зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Не
става ясно защо прокурорът е приел, че водачът е нарушил и разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, респ. че причина за настъпилото произшествие е и движението
му с несъобразена с пътната обстановка скорост. Освен това като нарушени са
посочени както общи, така и специални норми, а в случаите, когато едновременно
са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП и съответните
им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само едно
нарушение на съответното специално правило.
Пълното и точно посочване на всички обстоятелства, касаещи
съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на П. е
задължителен елемент на постановлението по чл.78а от НК, което й дава
възможност ясно да разбере в какво е обвинена и правилно да организира защитата
си. Липсата на релевантни за обвинението факти или некоректното им посочване в
обстоятелствената част на прокурорския акт във всички случаи нарушава това й
право и попада в категорията на съществените процесуални нарушения. Нещо повече,
задължението за отразяване на всички факти, значими за съставомерността на
процесното деяние произтича и от факта, че внесеното в постановление по чл.78а
от НК определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство.
Както вече беше посочено повдигнатото на П. обвинение са
вменени множество нарушения на правилата за движение по пътищата, които е
прието, че са в причинно-следствена връзка със съставомерното последствие. Част
от тези нарушения са по чл.20 ал.1 и ал.2, съответно изр.1 и 2 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, се съдържат две
хипотези: а) задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността
на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението; б) другото задължение е за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите,
когато възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в
зависимост от характера и степента на опасността. Колкото опасността за
движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може
тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се налага при
пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на транспортно произшествие. В този смисъл е ТР № 28 от
28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, според което „основно правило за
скоростта на движение по пътищата е чл.20, ал.2 от ЗДвП. В него са посочени
факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е
длъжен да се съобразява, за да избере съобразена скорост за движение”.
В обстоятелствената част на прокурорското постановление
обаче липсва каквото и да било
фактическо отразяване на допуснатите от обвиняемата нарушения, още по-малко
отграничаване на възприетите от прокурора нарушения на правилата за движение,
предвидени в чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и причинната връзка
между същите и настъпилия съставомерен резултат. Тук следва да се има предвид,
че тези текстове съдържат различни фактически състави, а в обстоятелствената
част на постановлението не е посочено изобщо какви нарушения на правилата за
движение са допуснати и причинната връзка между допуснатите нарушения и
настъпилия съставомерен резултат.
Нещо повече, в обстоятелствената част липсва отразяване, от
което да е видно въобще, че водачът П. е допуснала някакво нарушение на
правилата за движение по пътищата, в резултат от което да е настъпил
престъпният резултат. Т.е. не е описано кое деяние представлява нарушение по
ЗДвП, какво и каква е причинната му връзка с настъпилото ПТП.
Не е посочено и каква е скоростта на движение на
управлявания от обвиняемата автомобил непосредствено преди сблъсъка, което е
наложително с оглед вмененото нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
За да е налице нарушение на правилата за движение, визирани
от разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 на ЗДвП, обстоятелствената част следва да
съдържа след констатиране на началния момент на възникване на опасността за
водача, дали скоростта, с която обвиняемата е управлявала МПС, е съобразена с
конкретните пътни условия и ако не е съобразена, каква е съобразената скорост
при конкретната пътна обстановка, което е от съществено значение за
отговорността на водача. Това в постановлението не е посочено - не е посочена
онази скорост, за която се твърди, че не е съобразена с правилата на чл.20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП, коя е съобразената скорост с която следва да се движи
автомобилът, управляван от обвиняемата, както и кои са били конкретните
фактори, с които е следвало да съобрази скоростта си.
Липсва и фактическо отразяване на инкриминираното нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвид, че с повдигнатото на П. обвинение й е вменено
като самостоятелно нарушение /извън вмененото нарушение на режима на скоростта/
и отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила. Никъде в
обстоятелствената част на постановлението няма дори посочване, че обв.П. е
изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил.
В този смисъл в постановлението не са посочени какви
конкретни нарушения на правилата за движение е допуснала обвиняемата, в
резултат на които е настъпило ПТП със съставомерен резултат, а най-общо едва в
диспозитива на повдигнатото обвинение са цитирани норми от ЗДвП.
Самото възпроизвеждане в постановлението на заключенията на назначените
по делото експертизи не може да се приеме като обвинителна теза, тъй като
съобразно разпоредбите на чл.154 от НПК те нямат задължителен характер и могат
да бъдат кредитирани или не от съда или прокуратурата /в конкретния случай
държавното обвинение дори не е посочило дали споделя експертните становища/.
Експертното заключение в наказателното производство е само способ за доказване,
който се използва за изясняване на определени обстоятелства по делото, когато
са необходими специални знания от определена област. В този смисъл,
възпроизведените подробно в постановлението заключения на назначените по делото
експертизи не е част от необходимото посочване на обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП и е осъществено инкриминираното поведение.
Освен това, цитираната в постановлението съдебно
автотехническа експертиза е в противоречие с твърдението на прокурора за
нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП, тъй като от
заключението цитирано на л.4 в постановлението е посочено, че скоростта на движение
на л.а. „Опел Зафира” ******** управляван от И.М.И.преди удара и в момента на
удара е била около: 45 km/h, а скоростта на движение на л.а. „Тойота CHR” ********
управляван от П.Г.П. в момента на удара е била около: 21 km/h, като водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, но от техническа гледна точка обаче не
е имало условия, които да са налагали движение на автомобилите със скорост
по-ниска от установената.
Тук е мястото да се отбележи, че основно задължение на
съдията в разпоредителните му действия е при констатиране на отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Ако
съдията-докладчик не констатира така посочените нарушения, то същото би било
констатирано при последващия съдебен контрол от въззивната инстанция и делото
би било върнато на прокурора за отстраняването му. Отделно, това ще доведе и до
загуба на достатъчно дълго процесуално време и от там до надскачане на т.нар.
„разумен срок”, за който се съдържат императиви, както в НПК, така и в ЕКПЧОС.
В този смисъл са решение по ВНАХД № 901/2019г. и
определение по ВЧНД №786/2017 г. и двете по описа на ПОС.
С оглед на всичко изложено, производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено и същото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на посочените процесуални нарушения.
По изложените мотиви и на основание чл.377,
ал.1 от НПК, във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НАХД 816/2019 год. по описа на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура
– Карлово за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно
мотивната част на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване
или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на
съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: