Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……...
Град Свиленград, 16.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 976 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД от Г.Г.Г.
срещу Областна дирекция на МВР – Хасково за заплащане на следните суми: 1297,04 лв. (след допуснато в о.с.з. на 19.11.2019
г. увеличение размера на иска от сумата 800 лв. на сумата 1297,04 лв.),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 26.08.2016 г. до 26.08.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, и 125,51 лв. (след допуснато в о.с.з. на 19.11.2019
г. увеличение размера на иска от сумата 50 лв. на сумата от 125,51 лв.)
– обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта до 25.08.2019
г.
Ищецът твърди, че заемал длъжността
„полицай” в Районно управление – гр. Свиленград към ОД на МВР – гр. Хасково в
периода 26.08.2016 г. – 26.08.2019 г. Твърди, че в посочения период изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа,
съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Твърди, че в
този период бил положил общо 960 часа нощен труд, който не бил преизчислен с
коефициент 1,143. Поради това счита, че не му били заплатени 137 часа положен
труд, като намира, че дължимото му се възнаграждение било в размер на 800 лв. В
хода на устните състезания ищецът е заявил, че претендира по главния иск сумата
1297,04 лв.,
а по акцесорния – сумата 125,51 лв.,
съобразно заключението по ССчЕ. По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответното учреждение. Твърди, че не отговаряли на обективната
истина твърденията на ищеца за наличието на незаплатен извънреден труд. Счита,
че в конкретния случай бил приложим специалният Закон за МВР и издадените въз
основа на него наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, а не
общите разпоредби на КТ. Предвид наличието на изрична регламентация в
специалните нормативни актове, поддържа, че не намирали приложение общите
правила, предвиждащи преизчисляване на нощните часове в дневни. По тези
съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на направените
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че през
исковия период от 26.08.2016 г. до 26.08.2019 г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, е видно, че през периода 26.08.2016 г. – 26.08.2019 г. ищецът бил
отработил 161,25 нощни смени или 1290,00 нощни часове. При преизчисляване на
нощните часове с коефициент 1,143 отработените часове възлизали на 1474,47
часа. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни допълнителните
часове положен труд били в размер на 184,48 часа. След извършени изчисления
експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлизало на 1297,04 лв.,
а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – на 125,51 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разглеждания случай отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР,
който се
явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР регламентира, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 от същия текст
предвижда, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
Според
чл.187, ал.5 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и
с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между
страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014 г.,
отм., бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г.
понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/ 25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016г., последната
от които е приложима за процесния
период от
26.08.2016г. до 26.08.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Фактът, че нормите на ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби се явяват специални, не означава, че те
регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са специални само
в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е
допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се отнасят до подобни
случаи. Поради това липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В тази връзка нормата на чл.46, ал.2 ЗНА предвижда, че
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време или коефициент 1,143
(8:7). В противен
случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Настоящият съдебен състав не споделя
изразените становища, че нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в системата на МВР през нощта била в размер на 8 часа, от
което следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време по ЗМВР е 1, а не 1,143. Подобно тълкуване не би могло да
се изведе от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР, която предвижда, че работните
смени в графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава
установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР или казано по-друг начин при съпоставяне на общия
брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни за тримесечния
период не трябва да има работен ден с повече от 8 часа. Поради това и с оглед
липсата на изрична регламентация на работното време през нощта в системата на
МВР, аналогична на чл.140, ал.1 КТ, съдът не би могъл да приеме, че дневното и
нощното работно време за служителите в МВР е с еднаква продължителност. Предвид
констатираната непълнота в ЗМВР относно превръщането на нощния труд в дневен,
субсидиарно следва да се приложи и нормата на чл.18, ал.3 НСОРЗ, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Поради
това съдът намира, че винаги часовете, превишаващи нормалната продължителност
на работното време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла
на чл.143, ал.1 КТ. С оглед горното и за не да бъдат поставени служителите в
МВР в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, които полагат
труд по трудово правоотношение, съдът намира, че положените часове нощен труд
следва да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, а отработените в повече часове
да се заплащат като извънреден труд.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от 26.08.2016 г. до 26.08.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на
184,47
ч., като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1297,04 лв. Тук е мястото да се изясни, че
допълнителното възнаграждение за нощен труд, определено съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи в размер на 0,25 лв.
за час, е предвидено отделно възнаграждение в чл.179, ал.1 ЗМВР, различаващо се
по своята правна същност от възнаграждението за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на нощния труд. Предвид изложеното
предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца следва да се
присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 26.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл.84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо,
акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 26.08.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия
период обезщетението за забава възлиза на 125,51 лв., предвид на което искът
следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно. Поради това следва да се редуцира в
съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет
до сумата от 360 лв., която трябва да се присъди на ищеца.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по уважените искове в размер на 101,88 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100
лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, бул.
„България” № 85, да заплати по исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД на Г.Г.Г., с ЕГН: **********, с адрес
за призоваване: гр. Свиленград, ул. „Д. Благоев” № 4Б – чрез адв. А.Г., сумата
1297,04 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 125,51 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 25.08.2019 г., както
и сумата от 360 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Хасково, с административен адрес: гр. Хасково, бул.
„България” № 85, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Свиленград сумата 101,88 лв., представляваща дължима държавна такса, и
сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Присъдените в полза на Г.Г.Г., с ЕГН: **********,
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: