Р Е Ш Е Н И Е
№1496
гр. П., 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02642 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на А.Б.С. срещу “ЧЕЗ Електро България”
АД, с която моли съда да признае за установено че ищецът не дължи на ответното
дружество поради погасяване по давност на вземане в размер на 601,74 лева –
главница за стойността на ползвана ел. енергия за периода от 04.01.2012 г. до
06.02.2015 г. по партида на абонат с кл. № ************
и сумата от 414,39 лева – обезщетение за забава за периода от 04.01.2012 г. до
06.02.2015 г.
В
исковата молба се посочва, че ответното дружество претендира заплащането на процесните суми, за което изпращало писма за заплащането на
вземанията. Пояснява, че дружеството отказвало да възстанови ел. захранването
на имота, тъй като не били заплатени обсъжданите вземания. Позовава са изтекъл давностен срок.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността и
допустимостта на исковата претенция. Счита, че възражението за давност е
защитно средство и не може да се релевира като
основание на искова претенция единствено при образувано изпълнително
производство. Посочва, че страните се намират в договорни отношения по повод
доставка на ел. енергия на адрес гр. П., ж. к. „Т.“, бл**вх.
* ап**Излагат се подробни аргументи, че вземанията не са погасени по давност
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че за периода от 04.01.2012 г.
до 06.02.2015 г. се намирали в договорни отношения, касаещи продажбата на електрическа
енергия, която е доставяна до имот с адрес гр. П., ж.к. „****, с клиентски № ************.
Страните не спорят, че ответното дружество е
издало фактури за исковият период, като в последната фактура № **********/11.01.2015
г. е начислена сумата от 601,74 лева за стойността на ползвана ел. енергия. Приложена
е таблица, според която ищецът претендира заплащането на 601,74 лева и 434,67
лева – лихва (по – голяма от процесната).
По делото са приложени общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, като в чл. 35 се съдържа клауза, според която потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължима сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
По делото е приложено уведомително писмо с изх. № **********/26.10.2018 г. на ответника, с което информира ищеца за наличието на непогасени задължения в общ размер на 1001,29 лева. Установява се още, че ответното дружество е изпратило писмо изх. № **********/30.01.2019 г. до процесуалния представител на ищеца, с което го уведомява, че има следните непогасени задължения: 601,96 лева – стойност на ел. енергия и 414,39 лева – лихва. Наред с това в отговора на исковата молба е посочено, че се касае за обезщетение за забава. В този смисъл, въпреки че във издадените фактури е отразено вземане за неустойка, то в настоящия случай се касае за начислена лихва за забава.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа енергия и лихва за забава, като се позовава на изтичането на тригодишен давностен срок.
Предявяването
на исковата претенция не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцовата страна е обусловен от това, че ответното дружество
претендира заплащането на процесните суми, доколкото същите са начислени във
фактури и се иска тяхното заплащане, за което са изпращани уведомителни писма. Нещо
повече, процесуалният представител на ответното
дружество оспорва основателността на иска, което води до категоричен извод за
наличието на правен спор между страните, свързан със дължимостта, респ.
заплащането на горепосочените суми. В този
смисъл е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
недължимост на тези вземания.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В този смисъл вземането за главница за стойността на доставена електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. Стойността на доставената електрическа енергия касае няколко отчетни периода, за които са издадени фактури. Вземането за последния отчетен период следва да се заплати до 06.02.2015 г., видно от фактурата, отнасяща се за този отчетен период. Това означава, че ищецът изпада в забава на следващия ден 07.02.2015 г., , от която датата тече тригодишният давностен срок за вземането за последния отчетен период, като същият изтича на 07.02.2018 г. Исковата молба е подадена на 15.04.2019 г., което означава, че е погасено по давност вземането за последния отчетен период, както и за вземанията, отнасящи се за предходните процесни отчетни периоди. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 601,74 лева – главница за стойността на ползвана ел. енергия за периода от 04.01.2012 г. до 06.02.2015 г.
Съгласно чл.
119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. Лихвата, респективно неустойката са допълнителни вземания по
своя характер, поради което не могат да съществуват без главното вземане.
Същите са акцесорни и предполагат наличието на главно
задължение. По силата на чл. 119 ЗЗД акцесорното
вземане следва съдбата на главното вземане. Това води до извод за основателност
на исковата претенция за недължимост поради
погасяване по давност на вземането в размер на 414,39 лева – обезщетение за забава за периода от 04.01.2012 г. до
06.02.2015 г.
По разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да й се
заплатят направените разноски по делото, които са в размер на 50 лева – за
държавна такса и 310 лева за адвокатски хонорар, т. е. в общ размер на 400
лева и следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че А.Б.С., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, сумата от 601,74
лева – главница за стойността на
ползвана ел. енергия за периода от 04.01.2012 г. до 06.02.2015 г., в имот с адрес гр. П., ж.к. „**** по партида на
абонат с кл. № ************ и сумата от 414,39
лева – обезщетение за забава за периода от 04.01.2012 г. до 06.02.2015 г.,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.С., ЕГН **********,***, сумата в размер на 450 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: