Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 11.08.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№2469 по описа за 2017 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.288а,
ал.1, т.1, вр.чл.288, ал.12 КЗ/отм./.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от ***, представляван от Б.И.М.и С.С.против
С.Р.Р., ЕГН**********,***, в която
твърди, че ***, на основание чл. 288а, ал.1, т. 1, от Кодекса за застраховането
(отм.) сега чл. 559, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение
между Компенсационните органи и ***от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстанови по щета N
120209/30.05.2012г. изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Р ***
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4928,87 лв. (2520,09 Евро) за
увредените при ПТП, настъпило на 17.12.2011г. в Р ***, л.а. „***" с рег.№ ***,
собственост на С.А.от Р *** и л.а. „***" с рег. № ***, собственост на М.К.от
Р ***. Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът С.Р.Р., който
управлявайки л.а „***е ***, собственост на Б.А.от ***, при движение по ***предприема
маневра за паркиране с движение на заеден ход, като удря паркираното зад него
МПС -2 - „***" с рег.№ ***, след което при потегляне удря паркираното пред
него МПС-3 – л.а. „***" с рег. № ***, като така причинява процесното ПТП.
Твърди, че в нарушение на чл. 249 във вр, с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461
във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Твърди, че поканили
ответника да възстанови платеното от ***, но и до днес лицето не е погасило
задължението си. Моли на основание чл.
45 ЗЗД и чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал.12 от Кодекса 1а застраховането
(отм.) сега чл. 559. ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането С.Р.Р. да бъде осъден да заплати на *** исковата сума от 4928,
87 лв. (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 87ст.), представляваща
възстановеното от *** по щета № 120209/30.05.2012г. обезщетение ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се вява лично
и оспорва иска по основание и размер.
Съдът,
като прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Видно от представения Доклад за ПТП
от 20.02.2012 г. /в превод на български език/ се установява, че на 17.12.2011
г. в ***, ***, в близост до № 3, в 21,10 часа, *** е настъпило ПТП по вина на
ответника С.Р.Р., който при управление на лек автомобил "***", с рег.
№***, собственост на Б.Н.А.е ударил товарен автомобил марка *** с рег№ ***,
сдобственост на С.А.и лек автомобил марка ***, рег№ ***, собственост на М.К., които са
били спрени. На първия автомобил са причинени следните щети: уврежане на
предния калник, капака над двигателя, и предната броня, предна оптична група,
счупена вдясно. На втория автомобил са причинени следните щети: набраздяване на
задната броня. В присъствието на полицай, водачът С.Р. е дал обяснение, че при
опит да паркира е ударил посочените два автомобила. Ответника по делото е
оспорил верността на доклада в първото по делото съдебно заседание, а не в
срока за отговор. Доклада е представен с исковата молба и срокът му за
оспорване по реда на чл.193 ГПК е в срокът за отговор- с отговора на
процесуалното действие, с което е представен, поради което съдът е оставил без
уважение направеното искане за откриване на производство по оспорване на
съдържанието му.
Видно от представената справка от Информационния център на Гаранционния
фонд е видно, че за лек автомобил ""***", с рег. №*** липсва
действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Съгласно чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд "Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /бюрото/ в съответствие с международните
договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от
пътнотранспортни произшествия по, ал. 1, т. 1, буква "б",
"аа", "бб", "гг" и, настъпили в друга държава
членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на
бюрото".
В случая, се установява, че на 30.05.2012 г. е постъпила в Гаранционния
фонд претенция от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с
вх. N 08 - 01 - 91/12 oт 30.05.2012 г. за възстановяване на изплатено
обезщетение от Националното бюро на *** по щета, причинена от незастраховано
МПС с българска регистрация по щета N GF - 12 - 021 I, в която е посочено, че
на основание получена претенция от Националното бюро на *** за изплатени
имуществени вреди вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с българска
регистрационен номер с рег. №*** на територията на *** и одобрение от УС, Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи е възстановило сумата от 2406,80
евро на 05.07.2012 г. В претенцията се съдържа искане за възстановяване на
сумата от 2520,09 евро, която сума включва обезщетението и сума по фактура.
От приложеното към претенцията нареждане банков превод от 07.05.2012 г. е
видно, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на
изплатило на Националното бюро на *** сумата по горепосочената щета.
С платежно нареждане/л.23 от делото/
Гаранционният фонд е възстановил на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи по щета N GF – 12 - 021 I сумата от 4928,87 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.);
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на
държава - членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно
се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.); след изплащането на обезщетение по ал. 1 се
прилага, т. е. фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8. Следователно за основателността на предявения иск
следва да се установи по делото, че в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответника при управлението на МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България, е реализирано ПТП на територията на друга
държава членка, в резултат на което са причинени вреди в посочения вид и размер
на чуждо имущество, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", както и факта на
възстановяване от страна на фонда на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи на претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КМЧП задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените
вреди. Следователно, Компенсационният орган на държавата, където е настъпило
събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на пострадалата страна,
прилагайки правните й норми
при определяне на отговорността и оценката на компенсациите. По арг. от
разпоребата на чл. 286, ал. 5 КЗ (отм.); следва, че Компенсационният орган няма
право да прави преценка по същество и функциите му се състоят в уреждане на
претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и дейността му се
ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения
ред и в предвидените срокове.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените
споразумения между компенсационните органи на страните - членки, като
определянето му е единствено в компентентността на страната, където е настъпило
процесното ПТП - в случая - ***. На компенсиране подлежат както изплатената
сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени
вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр. възнаграждения на вещи
лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в
компенсацията страни /съгласно чл. 4 от Споразумение между компенсационните
органи и ГФ /С./, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП и ЕК
по хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със
застраховките "Гражданска отговорност" по отношение на употребата на
МПС/. Според
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение N 1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д.
N 263/10 г., II т. о., когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент
вправоотношението между застраховател и увредено лице, свързан с характера на
увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази причина размерът
на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в България,
тъй като това не би довело до пълна обезщетение за вредите, а следва стойността
на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където е
извършен - в случая - в ***, като същата се установява от представените по
делото първични счетоводни документи.
С оглед представените по делото писмени доказателства
се установяват в
комулативност всички елементи на фактическия състав за уважаване на предявения
иск. Въпреки, че ответника е оспорил представения Доклад за ПТП, който по
естеството си е официален удостоверителен документ, той е направил оспорването
извън преклузивния срок- с отговора на процесуалнотно действие, с който
документа е представен. Поради изложеното съдът приема, че от него се
установява виновното и противоправно поведение на ответника, извършено при управление на МПС
***, №***, което обичайно се намира на територията на Република България. Не е
спорно, че реализираното ПТП е на територията на друга държава членка- ***, в
резултат на което са причинени вреди в посочения вид и размер на чуждо
имущество. Вредите са установени от представените по делото писмени
доказателства и размерът на възстановеното от Гаранционния фонд по процесната щета обезщетение за
имуществени вреди е до размера на платеното обезщетение и разходите по ал. 8 на
чл. 288 КЗ /отм/.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в
предявения си размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответника по делото следва да бъде осъден да
заплати на ищица направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
197,15 лв.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.288а, ал.1,
т.1, вр.чл.288, ал.12 КЗ/отм./, С.Р.Р.,
ЕГН**********,*** да заплати на ***, представляван от Б.И.М., сумата от 4928,87 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба/04.04.2017г./
до окончателното изплащане на сумата, представляваща изплатеното от *** обезщетение за
причинена от С.Р.Р. щета от ПТП, настъпило на
17.12.2011 г. в ***, ***, в близост до № 3, в 21,10 часа, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.288а, ал.1,
т.1, вр.чл.288, ал.12 КЗ/отм./, С.Р.Р.,
ЕГН**********,*** да заплати на ***, представляван от Б.И.М., сумата от 197,15 лева направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: