№ 118
гр. Велики Преслав, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20253610100043 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е положителна установителна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД
от „К.И.И. БГ“ ЕАД, представлявано от законните си представители З.Н.Д. А.Б.Б.к и М.А.Г.
– членове на Съвета на директорите срещу А. Д. Л. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лева,
представляваща главница, съгласно издаден на 11.08.2022 год. в гр. Ш. запис на заповед от
длъжника А. Д. Л., по силата на който последният се е задължил да заплати сума в общ
размер на 324 лева на „К.Й.“ ООД в гр. Х., ул. „Л.“ № 12, на предявяване на ценната книга,
която е била предявена на издателя на 12.08.2022 год., което задължение е цедирано от
„К.Й.“ ООД в полза на заявителя „К.И.И. БГ“ ЕАД на 12.01.2024 год., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 02.07.2024 год. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 232/12.07.2024 год. и Изпълнителен лист №
197 от 12.07.2024 год. по ч.гр.д. № 410/2024 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав.
Ищцовото дружество излага, че на 11.08.2022 год. между „К.Й." ООД (кредитор), от
една страна, и А. Д. Л. (в качеството му на кредитополучател) от друга, бил подписан
Договор за паричен заем № ***** с чиста стойност от 200.00 лв. Сочи, че договорът бил с
уговорен брой 18 вноски, всяка от които в размер на 11.94 лв. Първата падежна дата била на
18.08.2022 г. Твърди, че последната вноска следвало да бъде заплатена на 15.12.2022 год.
Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения
период била в размер на 214.93 лв.
Изтъква, че кредиторът „К.Й." ООД е изпълнил задължението си по договора като е
отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за последния е възникнало
задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор от 11.08.2022 г.
Подчертава, че не са постъпвали доброволни плащания за погасяване на задължението от
страна на длъжника.
Поддържа, че на 12.01.2024 г. между „К.Й." ООД, в качеството на цедент и "К.И.И. БГ"
1
ЕАД в качеството му на цесионер бил сключен Договор за цесия, по силата на който „К.Й."
ООД /като цедент/ е цедирал вземането си по гореописания Договор за кредит на "К.И.И.
БГ" ЕАД /като цесионер/. Заявява, че съгласно Договора за цесия, „К.Й." ООД прехвърлил на
цесионера "К.И.И. БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
Договори за потребителски кредити, подробно описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от Договора, в това число и задълженията по процесния Договор за паричен
заем № *****.
Предвид изложеното по-горе, ищцовото дружество настоява, че разполага с правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
Ищецът излага още, че поради неизпълнение на паричното задължение от страна на
ответника, е пристъпил към принудително изпълнение, като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
против ответника А. Д. Л. за заплащане на дължимата сума по Договор за паричен заем от
11.08.2022 г. Изтъква, че искането е било уважено като му е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 410/2024 год. по описа на РС – Велики
Преслав и изпълнителен лист.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 12.07.2024 г. било образувано изп.
дело 1034/2024 г. по описа на ЧСИ Даниела Златева, с рег. № 876 при КЧСИ, район на
действия Окръжен Съд - гр. Ш.. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, Районен съд - гр. Велики Преслав е указал на кредитора,
че на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В исковата молба се сочи, че придобитото от ищеца, съгласно Приложение N9 1 към
договора за цесия от 12.01.2024 г., вземане възлиза на 344.00 лева, от които: 200.00 лева
главница, 14.93 лева договорна лихва, 129.07 лева неустойка.
Ищецът допълва, че с пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/
„К.Й." ООД го е упълномощил да уведоми от името на „К.Й." ООД всички длъжници по
вземанията на „К.Й." ООД, които „К.Й." ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 12.01.2024 г. По силата на горното пълномощно и съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ищецът навежда твърдение, че цедентът „К.Й." ООД, чрез
пълномощника си „К.И.И. БГ" ЕАД (ищцовото дружество), е изпратил чрез препоръчана
поща до длъжника А. Д. Л. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Обръща
внимание, че уведомлението не е било получено на посочения адрес, което обстоятелство
било надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.
Ищецът акцентира, че към исковата молба също е приложено уведомление за
извършената цесия, като моли в случай, че съдът приеме, че цесията не е надлежно
съобщена на длъжника преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, да се счита, че последният е уведомен за прехвърляне на вземанията по
процесния договор за заем с връчване на преписа на исковата молба, към която е приложено
и уведомлението за извършената цесия.
Моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на
сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно
упълномощения му процесуален представител, в което последният заявява, че поддържа
претенцията си и моли същата да бъде уважена.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като
същият, редовно призован на осн. чл. 41, ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, не се явява лично, нито
изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание и не взима становище по
депозираната искова молба.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По силата на Договор за паричен заем № ***** към искане № *****, сключен на
11.08.2022 г., между „К.Й.“ ООД, от една страна в качеството на заемодател и ответника, от
друга страна, в качеството на заемател, заемодателят е предоставил на ответника заем в
размер на 200 лева, съгласно условията за ползване и погасяване, посочени в подписания
договор за паричен заем, общите условия към него и всички други приложения.
Представени са и общите условия по договора за заем, подписани от заемателя, от
което обстоятелство се установява, че последният се е запознал с тях и е съгласен със
същите.
Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
12.01.2024 г., сключен между „К.Й.“ ООД, от една страна в качеството на продавач и
ищцовото дружество „К.И.И. БГ“ ЕАД, от друга страна, в качеството на купувач и
Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че
вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца.
Представено е и потвърждение за извършената цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
съставено от цедент „К.Й.“ ООД.
Приложено е нотариално заверено Пълномощно, по силата на което „К.Й.“ ООД е
упълномощило „К.И.И. БГ“ ЕАД да уведомява всички длъжници за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., както и да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците
по вземанията, прехвърлени с горецитирания договор.
Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото изх. №
5839/31.01.2024 год. е приобщено към материалите по делото, ведно с известие за доставяне
с дата на връщане 22.03.2024 год., като е отразено, че адресатът е отсъствал от адреса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните
правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „К.И.И. БГ“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника А. Д. Л., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 232/ 12.07.2024 год. по ч. гр. д. № 410/2024 г. на ВПРС и
изпълнителен лист № 197 от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са
били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с
Определение № 640/04.12.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 410/2024 г. на ВПРС е дал
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД - за установяване същестуването на
вземания – неиздължена главница по Договор за паричен заем № ***** към искане № *****,
3
сключен на 11.08.2022 г.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 3. съществуване на твърдяното в полза на ищеца вземане по основание, размер и
длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор заем между
„К.Й.“ ООД и ответника; че цедентът „К.Й.“ ООД се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; 4. сключване на договор за
цесия, с който е прехвърлено вземането по договора за заем в полза на ищеца „К.И.И. БГ"
ЕАД, предаване на новия кредитор-ищеца документите, които установяват вземането,
писмено потвърждение за станалото прехвърляне от предишния кредитор; 5. съобщаване на
длъжника от предишният кредитор за прехвърлянето, респ. валидно упълномощаване на
цесионера да съобщи цесията на длъжника.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи по безспорен начин, че „К.Й.“ ООД и ответникът са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях Договор за паричен заем № ***** към искане
№ *****, сключен на 11.08.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на
ответника заем в размер на 200,00 лева.
Установи се също така, че вземането по процесния договор е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество, което от своя страна е било надлежно упълномощено от „К.Й.“ ООД
да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания.
По делото липсват доказателства от които да е видно, че ответникът е бил уведомен за
извършената цесия преди завеждане на настоящия иск, но с връчването на препис от
исковата молба, към която е приложено това Уведомление следва да се приеме, че
ответникът е надлежно уведомен за това, че вземането е било прехвърлено от стария
кредитор в полза на ищеца в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на II т. о. на ВКС; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС;решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. на ВКС и др.)
Ответната страна, чиято беше доказателствената тежест, не е ангажирала
доказателства, че е изпълнила задължението си по процесния договор за кредит.
По изложените доводи, претенцията за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът дължи на ответника главница в претендирания размер е основателна и
доказана и следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 225 лева, включващи заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер
на 200 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. Л., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „В.В.“ № 72, че същият ДЪЛЖИ на
„К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл.
С. (столица), Бизнес център "Люлин - 6 ", бул. „П.В.“ № 21, ет. 2, представлявано от
законните си представители З.Н.Д. А.Б.Б.к и М.А.Г. – членове на Съвета на директорите,
представлявано по пълномощие от юриск. В.Л. сумата от 200 лева, представляваща
главница, съгласно издаден на 11.08.2022 год. в гр. Ш. запис на заповед от длъжника А. Д.
Л., по силата на който последният се е задължил да заплати сума в общ размер на 324 лева
на „К.Й.“ ООД в гр. Х., ул. „Л.“ № 12, на предявяване на ценната книга, която е била
предявена на издателя на 12.08.2022 год., което задължение е цедирано от „К.Й.“ ООД в
полза на заявителя „К.И.И. БГ“ ЕАД на 12.01.2024 год., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 02.07.2024 год. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 232/ 12.07.2024 год. и Изпълнителен лист № 197/ 12.07.2024 год. по ч.гр.д. №
410/2024 г. по описа на ВПРС, на осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от
ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Д. Л., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК:
******* представляван по закон от З.Н.Д. А.Б.Б.к и М.А.Г. – членове на Съвета на
директорите сумата от 225 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски
в настоящото гр.д. № 43/2025 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 75 лева,
представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 410/2024 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, от които 25 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните, на ищеца - чрез процесуалния му
представител на посочения по делото ел. адрес, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5