№ 21062
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110169367 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.12.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Ели Шокордова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 69367 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Я.” № 23 Б, с ЕИК **********, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А, исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Б.Н.А, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.“,
**********, и против Р. Н. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „З.“, ****. Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди, че на 21.07.2022 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, които да заплатят
разделно на ищеца по 1/2 част от сумата от общо 2 289,93 лв., от която: сумата от 2 000,38
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 230,93 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 01.07.2022 г., сумата от 49,95 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец януари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 8,67 лв. - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г., както
и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл. 540, вх. А, ет.
5, с абонатен № *******, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но не са
заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 2
191,44 лв. Сочи, че на 23.11.2022 г. всеки от ответниците е извършил плащане на сума от по
72,15 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С” ЕООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Б.Н.А и Р. Н. С., че
същите дължат разделно на „Т.С” ЕАД – гр. София по 1/2 част от сумата от общо 2 191,44
лв., от която: сумата от 2 000,38 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 132,44
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.07.2022 г., сумата от 49,95 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2021
г., сумата от 8,67 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ангажира
2
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците Б.Н.А и Р. Н. С., с който оспорват исковите претенции като неоснователни.
Оспорват качеството на потребители на топлинна енергия. Сочат, че титуляр на процесната
партида с абонатен № ******* е Николай Ангелов Велков. Оспорват претендираните суми
за изравнителни сметки. Оспорват доставянето на топлинна енергия до имота. Излагат
подробни съображения. Молят съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител, не ангажират доказателства.
С определение от 15.09.2023 г. „Т.С” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 39335/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
17.08.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Б.Н.А и Р. Н. С. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С” ЕАД по 1/2
част от следните суми: сумата от 2 000,38 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.
„Л.“, бл. 540 вх. А, ет. 5, ап. 21, абонатен № ******* за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., сумата от 230,93 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
01.07.2022 г., сумата от 49,95 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец
януари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 8,67 лв. - лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от
95,80 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 45,80 лв. – платена държавна
такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило
възражение от длъжниците и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят “Т.С” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от “Т.С” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “Т.С” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на
тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 4873 от 28.11.2002
г., сключен между „Т.С” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
.к. „Л.“, жул. „504“, бл. 540, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството да
извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.С”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 12.05.2006 г. се установява, че Б.Н.А и Р. Н. С. са придобили чрез
покупко-продажба апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.-5“, бл. 540, вх. А, ет.
5, а от приетия по делото заверен препис от заявление – декларация от 16.01.2020 г. се
установява, че Б.Н.А е направила искане за откриване на партида с абонатен № *******.
От представения от длъжника в заповедното производство заверен препис от
Решение № III-88-169 от 30.09.2013 г. по гр.д. № 9807/2013 г. по описа на СРС, 88 състав, се
установява, че е прекратен брака между Б.Н.А и Р. Н. С..
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С” ЕООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 296,44 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 2 175,83 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 120,61 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
4
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 30.07.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *******, за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2021 г. са в размер
на 2 049,92 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 230,93 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния съсобствен на ответниците отопляван недвижим имот – апартамент № 21,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Л.-5“, бл. 540, вх. А, ет. 5, на който адрес е открита
партида на абонатен № *******. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
5
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. От представените съобщения към
фактури се установява, че размерът на дължимите суми за доставена топлинна енергия за
процесния период възлизат на сумата от общо 2 296,44 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 2 175,83 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 120,61
лв.
Ето защо исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 2000,38
лв., поради което същата следва да бъде изцяло уважена, като всеки от ответниците отговаря
за по 1/2 част от дълга.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че лихвата за забава за процесния период възлиза на 230,93 лв.
Доколкото се претендира сумата от 132,44 лв., то исковата претенция като основателна и
доказана следва да бъде изцяло уважена, като всеки от ответниците отговаря за по 1/2 част
от дълга.
Относно претендираната главница в размер на 49,95 лв. за главница за дялово
разпределение, съдът намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за
извършената услуга дялово разпределение, предоставена от третото лице помагач „Т.С”
ЕООД. Липсват доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Т.С” ЕООД в полза
на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 8,67 лв. за
лихва върху главницата за дялово разпределение, съдът намира следното: С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
6
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
93,24 лв. от общо направените разноски в размер на 95,80 лв., от които: сумата от 45,80 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Всеки един от
ответниците следва да плати по 1/2 част от разноските в заповедното производство.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 734,03 лв. от общо направените
разноски в размер на 754,20 лв., от които: сумата от 154,20 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Всеки един от ответниците следва да плати по 1/2 част от
разноските в исковото производство.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С” ЕАД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К.С”, ул. ”Я.” №
23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, против Б.Н.А, с ЕГН **********, от
гр. София, ж.к. „Л.“, **********, и против Р. Н. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„З.“, ****, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б.Н.А и Р. Н. С. дължат разделно на „Т.С” ЕАД
по 1/2 /една втора/ част от сумата от 2 000,38 лв. /две хиляди лева и тридесет и осем
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 132,44 лв. /сто тридесет и два
лева и четиридесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
01.07.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 21.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от
49,95 лв. /четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ - главница за дялово
разпределение за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 8,67 лв.
/осем лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г.,
ОСЪЖДА Б.Н.А, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.“, **********, и Р. Н. С., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „З.“, ****, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С” ЕАД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К.С”, ул. ”Я.” №
7
23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 81 от ГПК във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 93,24 лв. /деветдесет и три
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 23587 от 17.08.2022 г. по гр.д. № 39335/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА Б.Н.А, с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Л.“, **********, и Р. Н. С., с
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „З.“, ****, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С” ЕАД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „К.С”, ул. ”Я.” №
23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
по 1/2 /една втора/ част от сумата от 734,03 лв. /седемстотин тридесет и четири лева и три
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „С.”, ул. ”П.Г.П” № 3, с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С” ЕАД, с ЕИК
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8