Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 12.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ състав, в
публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД дело № 2808 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба срещу Наказателно постановление № РД-И-062/19.07.2018
г., издадено от и.ф. Изпълнителен директор на И.а.п.л. с което на ***представлявано
от Н.Г.М., със седалище и адрес на управление ***8 е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено нарушение
на чл.207 ал.1 т.4,във вр.чл.284в от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си – адв. ***Г., която моли съда да постанови решение, с което да
отвени като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-И-062/19.07.2018
г. на и.ф.ИД на ИАЛ. Развива следните
основни аргументи в подкрепа на релевираните в жалбата оплаквания: НП е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуални правила, допуснати
още при съставяне на АУАН на основание чл.40 ал.3 от ЗАНН,без да са налице
основания за това. Допуснато нарушение по чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН,т.к.НП не
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата при които е допуснато.АНО не
е извършил преценка дали нарушението не
представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.НП е издадено след изтичане
срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от
юрк. ***, който взема становище, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено от съда.
Съдът, след като се запозна с образуваната
административно-наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С оглед събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2018
г. в аптека на „***с разрешение за дейността № АП-138/27.04.2012г. на ИАЛ,
намираща се на адрес: ***, била извършена проверка от служители на ИАЛ, МВР и
НАП, за която бил съставен Констативен протокол. Управителят на „***бил
задължен в срок до 06.03.2018 г. да представи в ИАЛ фактури за извършените
продажби от аптеката на горепосочения адрес за периода 01.01.2017 г. -
23.02.2018 г. Фактурите били представени на 07.03.2018 г. и при проверката им
на 08.03.2018 г. е установено, че: с фактури за продажби на лекарствени продукти
№ ********** от 30.09.2017г., № ********** от 23.10.2017г., № ********** от
16.11.2017г., № ********** от 13.12.2017г. и ********** от 08.02.2018г.
търговецът на едро с лекарствени продукти „***е закупило от търговеца на дребно
с лекарствени продукти „***- притежател на Разрешение за търговия на дребно с
лекарствени продукти № АП- 138/27.04.2012г. на ИАЛ следните лекарствени
продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“:
Дуоресп
Спиромакс инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 10 опаковки
Дуоресп
Спиромакс инх. 320/9 мкг. х 60 дози - 8 опаковки
Спирива капс.
18 мкг. х 30 бр. - 15 опаковки
Симбикорт
инх. 160/4.5 мкг. х 120 дози - 9 опаковки
Симбикорт
турбоинхалер инх. 320/ 9 мкг. х 60 дози - 8 опаковки
Серетид 250
инх. 250 мкг. х 60 дози - 10 опаковки
Серетид 500
50/500 х 60 дози - 15 опаковки
Прадакса
капс. 110 мг. х 30 бр. - 13 опаковки
Прадакса
капс. 150 мг. х 60 бр. - 2 опаковки
Везомни табл.
6 мг./0,4 мг. х 30 бр. - 2 опаковки
Кардура табл.
2 мг. х 30 бр. - 3 опаковки
Кардура табл.
4 мг. х 30 бр. - 6 опаковки
Ламиктал
табл. 50 мг. х 28 бр. - 10 опаковки
Ламиктал
табл. 100 мг. х 28 бр. - 5 опаковки
Брилик табл.
90 мг. х 56 бр. - 4 опаковки
Янувия табл.
100 мг. х 28 - 6 опаковки
Салофалк суп.
500 мг. х 30 бр. — 10 опаковки
Аноро Елипта
инхалер 55 мкг. / 22 мкг х 30 дози - 1 опаковка
Инкруз Елипта
инхалер 55 мкгр. х 30 дози - 1 опаковка
Ексфорж филм.
табл. 10 мг./160 мг. х 28 бр. - 5 опаковки
Везикеър
табл. 5 мг. х 30 бр. - 15 опаковки
Дуодарт капс.
0.5 мг./0.4 мг. х 30 бр. - 10 опаковки
Золадекс Депо
амп. 3.6 мг. х 1 - 6 опаковки
Еукреас табл.
50/1000mg х 60 - 1 опаковка
Еукреас табл.
50/850 mg х 60 - 1 опаковка
Роактемра
флакон 400мг/20мл - 1 опаковка
Ултибро
Бризхалер капс. 85мкг/43мкг х 30 - 5 опаковки
Пролиа инж.
р-р 60мг х 1 -1 опаковка
Супрефакт
депо 3 импл. 9,45мг х 1 - 1 опаковка
АНО приел и
отбелязал в АУАН и НП,че като е закупил гореописаните лекарствени продукти , в
качеството му на търговец на едро с лекарствени продукти, ***, не е изпълнил
задължението да се снабдява с лекарствени продукти само от производители,
вносители или търговци на едро с лекарствени продукти, получили разрешение за
извършване на тази дейност по реда на Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина (ЗЛПХМ),с което е нарушило разпоредбите
на: чл. 207, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 284в, от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина.
Установеното
нарушение АНО посочил,че се потвърждава от приложените доказателства: АУАН от
04.06.2018г., Констативен протокол от 23.02.2018г. и фактури за продажби на
лекарствени продукти № ********** от 30.09.2017г., № ********** от
23.10.2017г., № ********** от 16.11.2017г. № ********** от 13.12.2017г. и ********** от
08.02.2018г.
Като
доказателства по делото са представени и АУАН от 04.06.2018г., НП№
РД-И-062/19.07.2018 г., Покана №44467/16.10.18г. на ИАЛ, Известие за
доставяне/26.10.2018г.,Пълномощтно, Писмо ИАЛ №18809/2018г., Известие за
доставяне /04.06.2018г., КП на ИАЛ/23.02.2018г., Заповед №А/17-0555/08.08.2017г. на ИАЛ, копия на фактури за продажби на лекарствени продукти №
********** от 30.09.2017г., № ********** от 23.10.2017г., № ********** от
16.11.2017г., № ********** от 13.12.2017г. и
********** от 08.02.2018г.
Като
свидетели по делото са разпитани служителите на ИАЛ В.С.Л. и М.Г.С..Те описват
времето и мястото на извършване на проверката,както и констатациите си.Съдът
кредитира с доверие показанията им, т.к същите се явяват логични,
последователни и подкрепени от останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
Въззивният
съд намира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и на
НП,като не е посочена датата на извършване на нарушението.
В атакуваното
НП са посочени няколко фактури, издадени съответно на няколко различни дати:
30.09.2017г., 2310.2017г., 16.11.2017г., 13.12.2017г., 08.02.2018г., и това е
диспозитива на нарушението.Тоест нито в АУАН, нито в НП има ясна и конкретна дата,на която е извършено
нарушението.Посочена е датата на проверката, датата на представяне на фактурите и съответно датите на
вся една от фактурите, но дата на коята нарушението е извършено не е посочена.
Не става ясно
нито за санкционираното дружество,нито за съда на коя дата е извършено
нарушението.Датата е реквизит,който не може да се извлича чрез тълкуване на
волята на АНО.
От друга страна,ако се твърди че са допуснати няколко нарушения,съответно
на посочените във фактурите дати,то незаконосъобразно АНО е наложил за тези
няколко нарушения едно наказание.
При изрично посоченото в чл.18 ЗАНН, всяко от нарушенията е следвало да
бъде отделно установено и квалифицирано, а след това за извършването на всяко
от тях на дружеството е следвало да бъде наложена отделна имуществена санкция.
В издаденото наказателно постановление, обаче, в нарушение на чл.18 ЗАНН на
дружеството е наложена една имуществена санкция, като е неясна волята на
административно-наказващия орган /АНО/, за кое точно от описаните деяния е
ангажирана отговорността на въззивника. АНО е
допуснал нарушение на чл. 18 ЗАНН, според който когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Т. е следвало
е административният орган да даде правна квалификация на всяко едно от
административните нарушения, макар и в хипотезата на настоящия случай, когато
всяко едно от тях осъществява един и същи състав. Налагането на едно наказание
за няколко отделни нарушения /извършени съответно на датите 30.09.2017г.,
2310.2017г., 16.11.2017г., 13.12.2017г., 08.02.2018г.,/ прави неясна волята на
наказващия орган, за кое точно от административните нарушения е ангажирана
отговорността на наказаното лице и му е наложено административно наказание. В
случая не би могло да се говори за приложение на разпоредбата на чл. 23 НК, тъй като макар и в административно-наказателния процес за неуредените
случаи да се прилагат правилата на НК и НПК, това става само
в точно определени неуредени случаи изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 ЗАНН, а не във всички такива. В сочените разпоредби не е предвидено
приложението на чл. 23 НК и това е така тъй като съществува разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.
Същественото при производството от административно -
наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на
акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и
дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42 от ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт.
В конкретния казус, както процесното НП, така и
акта за установяване на административно нарушение не отговарят на установените
от закона императивни изисквания – липсва коректно посочване на датата на
извършване на нарушението. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби
на чл. 42, т. 3, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В обсъжданата насока следва да се посочи, че датата на извършване на
нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни
признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и
задължителни реквизити, както на АУАН, така и на НП, видно от цитираните
законови разпоредби. В тази насока е необходимо още да се посочи, че датата на
извършване на административното нарушение има съществено значение, с оглед
преценка и за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство, и при липса на
посочена такава дата не е възможно да се извърши преценка относно спазване на
сроковете за образуване на административнонаказателното
производство.
Ясно е при това положение, че прежде цитираните
части от наказателното постановление и АУАН, въз основа на който е то издадено,
не дават задоволително обяснение на въпроса кога е извършено твърдяното
нарушение. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Каза се, според
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН. Това посочване
трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е
нарушена, описанието на нарушението, дата, на която е извършено нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната или правна логика, нито от други документи по административнонаказателната
преписка. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните
такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице.
Допуснатото процесуално нарушение в административно наказателното
производство е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
наказателното постановление на самостоятелно основание.
За пълнота следва да се отбележи,че не са допуснати сочените в жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че незаконосъобразно
актът е съставен при условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН, т.е. в отсъствието на
свидетели. Актосъставителят очевидно е приел, че нарушението е установено
въз основа на официални документи,сочейки разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН.
Тази констатация е неправилна, но е възприета от наказващият орган, който обаче
е съставил акта и в присъствието на двама свидетели-С.И. и ***Г.. Анализът на
приложените в административнонаказателната преписка
писмени доказателставни средства, които са надлежно
описани в акта и в наказателното постановление, действитални
сочи, че същите нямат характеристиката на официални документи по смисъла на
чл.93 т.5 от НК. Касае се за фактури,които са първични
платежни документи и представляват частни диспозитивни
документи. Законосъобразното приложение на института по чл.40 ал.4 от ЗАНН
изисква фактът на нарушението, вкл. и субекта на нарушението да се установяват
въз основа на официален документ, който да е издаден от компетентен орган извън
системата на администрацията, към която принадлежи актосъставителя,
при спазване на реда и условията за издаването му и да съдържа всички
необходими реквизити. В случая горните
предпоставки, предвидени в чл.40 ал.4 от ЗАНН не са налице. Частни, а не
официални документи установяват обективните признаци от състава на
административното нарушение. Същите
документи установяват и субекта на нарушението – управителят на
дружеството . Съставянето на АУАН в
отсъствието на свидетели без да са налице условията за това, действително би
било незаконосъобразно и би съставлявало съществено нарушение на процесуалните
правила. Настоящият случай,обаче не е такъв,т.к. акта е съставен в присъствието
на двама свидетели на съставянето му.
Не е допуснато и нарушение във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН.
Липсата на мотиви в наказателното постановление по отношение на приложението на
чл.28 от ЗАНН, би могла да е основание за отмяна на наказателното постановление
в случаите, в които в акта за установяване на нарушението или допълнително в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят е дал обяснения или възражения, сочещи
на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, но тези обяснения въобще не са
обсъдени и не са съобразени. В случая наказаното лице не е излагало доводи за
маловажност на нарушението пред наказващия орган. Освен това преценката за
приложението на чл.28 от ЗАНН касае правилното приложение на материалния закон
от страна на наказващия орган, който в случая, след като е издал наказателното
постановление, следва да се приеме, че е направил извод за неприложимост на
чл.28 от ЗАНН. Наказаното дружество не е ангажирало доказателства пред съда,
които да сочат на неправилно приложение на материалния закон от наказващия
орган по отношение приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав не споделя и аргументите,
изложени в жалбата, досежно наличните основания за
отмяна на наказателното постановление поради нарушение на чл.52 ал.1 от ЗАНН.Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН предвижда, че наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административнонаказателната
преписка в месечен срок от получаването й. В случая действително това е станало
след този срок. Произнасянето на административнонаказващият
орган след изтичане на едномесечен срок от получаване на административнонаказателната
преписка обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като уреденият
в чл.52, ал.1 от ЗАНН срок е инструктивен. Преклузивните
срокове за издаване на наказателното постановление са предвидени в чл.34, ал.3
от ЗАНН, според който образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
В настоящия случай този срок е спазен, поради което не е допуснато соченото
от жалбоподателя процесуално нарушение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-И-062/19.07.2018 г., издадено от и.ф. Изпълнителен директор
на И.а.п.л. с което на ***представлявано от Н.Г.М., със седалище и адрес на
управление ***8 е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000.00 лева за извършено нарушение на чл.207 ал.1 т.4,във вр.чл.284в
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: