Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
Гр. Пловдив, 16 януари 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора КОСТАДИН
ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 2861 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 1800 от 20.09.2022 год. на Пловдивски районен
съд, постановено по а.н.дело № 4726 по описа на същия съд за 2022 год., с което
е потвърден издаденият електронен фиш серия К № 4016257 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на С.Т.К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.Т.К., чрез адв. С.П., намира
решението за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира отмяна на постановеното решение, постановяване на ново решение по същество, с което да
се отмени процесният електронен фиш, както и присъждане на направените разноски
съгласно представен списък.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за
основателна.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Констатирал е, че
атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е посочил, че размерът на наложеното наказание е
точно определен в съответствие с нормативно установения и констатираното
превишаване на скоростта.
Решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Посочената норма
е бланкетна, а в процесния електронен фиш липсва каквато и да било привръзка на
тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Районният съд не
е отчел това обстоятелство като незаконосъобразност на електронния фиш, а го е
потвърдил.
Настоящият състав на съда намира, че дадената в случая
правна квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган
е била непълна и неконкретна до степен, че липсва такава. Доколкото
санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП в разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 съдържа и
диспозиция, и санкция, сиреч, сочи на конкретно поведение на водачите при
определени условия, то така, както е посочена в електронния фиш правната
квалификация на нарушението, тя е била непълна и неясна, като изобщо в
електронния фиш не е било посочено коя от различните хипотези на чл. 182, ал.
1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното
наказание за повторност на това именно нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,
която пък препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда
самостоятелно, защото определянето на административното наказание за повторност
е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното нарушение. Въпреки,
че въззивният съд в решението си е посочил пълната правна квалификация на
извършеното нарушение, това е в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз основа
на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. Следва да бъде
отбелязано, че в случая, се установява не хипотеза на неправилно посочена
квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече
да подлежи на проверка от съда.
Поради това съдът намира, че липсата на посочване в
електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото, както се каза, се отразява върху адекватното упражняване
правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във
възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред въззивния
съд. Посоченото поради това и съставлява основание за отмяна на фиша,
независимо от факта на установеното нарушение.
По тези съображения решението на Районен съд - Пловдив
като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с
друго, с което да бъде отменен електронния фиш, с който е наложена глоба на касатора
К. в размер на 800 лева.
Относно искането на касатора за присъждане на разноски
за адвокат, то се установява, че в рамките на първоинстанционното дело е бил
приложен договор за правна защита и съдействие от 03.08.22 г. с посочено в него
възнаграждение за адвокат в размер на 300 лева, платено в брой при сключване на
договора, подписан от страните. Идентични са представените доказателства за
направени разноски и пред касационната инстанция – договор пълномощно, както и
списък с разноските за двете инстанции.
Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1800 от 20.09.2022 г., постановено по АНД №
4726 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4016257, издаден от ОД МВР –
Пловдив.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на С.Т.К., ЕГН **********,***,
сумата от 600 /шестотин/ лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.