Определение по дело №1584/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ „Аз обичам Пловдив“, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, с председател Л. Ч. и пълномощник адв. А.Б., против заповед № РДЦ-23-382 от 26.04.2023 г. на кмета на Район “Централен” при община Пловдив, с която е наредено на ОП „Градини и паркове“ да премахне 22 бр. дървета, находящи се на адрес: гр. Пловдив – Дондукова градина – северна част на градината към бул. „Шести септември“.

Заповед № РДЦ-23-382 от 26.04.2023 г. е издадена на основание чл. 46 ал. 1, т. 5 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 31, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив.

Според цитирания подзаконов нормативен акт, премахване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се извършва, в следните случаи: при изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, както и на дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, пътната и техническата инфраструктура; при строителство, преустройство, реконструкция и ремонти на сгради, пътища и обекти на техническата инфраструктура и при доказана невъзможност за запазването й.

Според чл. 31, ал. 3 от Наредбата, писмено разрешение за резитба, премахване или преместване на дълготрайна декоративна растителност в терени общинска собственост се издава само в случаите по чл. 31, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа на изготвен констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица.

Видно от доказателствата по преписката, оспорената заповед е издадена въз основа на въз основа на Санитарна експертиза от 06.04.2023г., във връзка с издадено Разрешение за строеж № 124/14.05.2018г. от главен архитект на община Пловдив за обект:“Реконструкция на „Дондукова градина“, УПИ I – градина, кв. 39 нов, 176 стар по плана на ЦГЧ, за част от ПИ с идентификатор 56784.518.1250, за който е съставен АПОС № 369/10.11.1999г.

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.

Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.

Съгласно Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си КС изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.

Тоест квалификацията на един административен акт като вътрешноведомствен или външен не може да бъде критерий за изключването му от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.

В случая не се касае за общ акт по смисъла на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, а за издадено разрешение по чл. 148, ал. 12 ЗУТ във вр. с чл. 62, ал. 10 ЗУТ и съобразно цитираната разпоредба от приетата на това основание наредба на общинския съвет. Характерът на акта се извежда от изложените в него фактически и правни основания, които в конкретната хипотеза сочат на приложимост на хипотезата на чл. 148, ал. 12 ЗУТ, според която разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10. След като разрешението за премахване на дървесна растителност е условие за издаване на разрешението за строеж, то и заинтересуваните лица, които могат да го оспорят, следва да се определят съобразно изискванията на ЗУТ. Иде реч за индивидуален административен акт, разрешение по чл. 148 ал. 12 ЗУТ, с който във връзка с разрешение за строеж на възложителя се издава разрешение за премахване на засегната от инвестиционното намерение растителност /така определение № 706/22.01.2024 г. по адм.дело № 108/2024 г. на ВАС/. Фактът, че възложителят и съответно инвеститорът е община Пловдив, тъй като се касае за общински обект, не променя характера на акта като такъв по чл. 148 ал. 12 ЗУТ.

Допустимостта на съдебното производство по оспорването законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересуваните лица с право на жалба срещу разрешението за нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята, т. е. засегнатите от разрешението за строеж лица. Съответно тази е разпоредбата, изчерпателно и лимитативно очертаваща и кръга от заинтересувани лица, които могат да оспорят и издаденото разрешение за премахване на растителност във връзка с издаване или по повод на вече влязло в сила строително разрешение.

По смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.

Жалбоподателят в настоящото производство не притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правният си интерес от оспорването сдружението обосновава с регистрирания предмет на дейност, свързан с извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда. Сдружението не попада в нито една от изброените в изричната разпоредба на чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ хипотези, тъй като не е собственик или носител на ограничени вещни права по отношение на засегнатия имот - общинска собственост, предмет на акта, постановен във връзка с издаденото разрешение за строеж, нито притежава качеството на възложител. След като жалбоподателят не е в кръга на заинтересуваните лица съгласно посочената специална законова норма, то за него липсва правен интерес да оспорва заповедта за разрешаване за премахване на дървесна растителност.

При това положение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.

Ответникът не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪШЕСТВО, даден с определение в открито съдебно заседание на 12.01.2024г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“, ЕИК ----, адрес: гр.Пловдив, с председател Л. Ч. и пълномощник адв. А.Б., против заповед № РДЦ-23-382 от 26.04.2023 г. на кмета на Район “Централен” при община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1584 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Председател:
Членове: