ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2309 26.11.2018
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети въззивен граждански състав
На: двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА Т.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1674 по описа за 2018 година
На основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К.Г.Л.
***, подадена чрез адв.П.Т., и насрещна въззивна
жалба на Н.В.Л. ***, подадена чрез адв.П.К., против решение № 1698/06.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 9642/2017
г. по описа на РС-Бургас, с което съдът е:
- допуснал развод и е прекратил като дълбоко и
непоправимо разстроен гражданския брак между Н.В.Л. и К.Г.Л., сключен с Акт за граждански брак № 0166 от 28.09.2008 г. на Община
Бургас,
- постановил е, че вина за настъпване на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,
- предоставил е упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете на страните - Мила
Красимирова Л., на майката Н.Л.,
- определил е метоживеенето на детето Мила при неговата
майка Н.Л. на адрес ***,
- определил е на бащата К.Л. режим на лични отношения
с детето Мила, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч.
в петък до 16.00 ч. в неделя; един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск; първите пет дни през Пролетната ваканция; първите пет
дни през Коледната ваканция; всяка нечетна година за Новогодишните празници –
от 10.00 ч. на 30- ти декември до 18.00 ч. на последния почивен ден; всяка
четна година по време на Коледните празници – от 10.00 ч. на 25- ти декември до
17.00 ч. на 26- ти декември, както и два дни за Великденските празници, като при
осъществяването на режима бащата ще взима детето от дома на майката и ще го
връща отново там в края на пребиваването му при него,
- осъдил е бащата К.Л. да заплаща за
малолетното си дете Мила, чрез нейната майка и законен представител Н.Л.,
месечна издръжка в размер на 250 лв. считано от подаване на исковата молба –
29.12.2017 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска
до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска на Н.Л. в качеството й на
майка и законен представител на детето за осъждане на бащата да заплаща месечна
издръжка за разликата над уважения размер от 250 лв. месечно до претендираната
издръжка от 500 лв. месечно, както и претенцията й за присъждане на издръжка за
период от една година преди подаване на исковата молба в размер на 6000 лв. от
30.12.2016 г. до 28.12.2017 г., като е постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка за детето,
- предоставил е на
съпругата Н.Л., докато упражнява родителските права по отношение
на малолетното дете на страните Мила Л., ползването на семейното жилище,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.137.1.37 по КККР
на гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 12, вх.2, ет.7,
ап.ляв, с
площ от 92.78 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива 1, както и 1.614 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, при съседи:
на същия етаж: 07079.612.137.1.38 и 07079.612.137.1.20, под обекта:
07079.612.137.1.34, над обекта -няма, ведно с прилежащия склад №14,
- постановил е след прекратяване на брака
съпругата Н.В.Л. да носи предбрачното си фамилно име – Бъчварова.
С решението съдът е осъдил К.Л. да плати по
сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 360 лв. и е отхвърлил
претенциите на двете страни за присъждане на направените по делото съдебни разноски.
С ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА на К.Г.Л. постановеното решение се счита за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени
процесуални нарушения. Излагат се подробни съображения за основателност на предявените
от въззивника-ответник насрещни брачни и небрачни искове, като според него,
фактическите и правните изводи на районния съд са в противоречие с процесуални
норми и с материалния закон, не са съобразени с фактическата обстановка и със
събраните по делото доказателства, пренебрегнати са доводите му и неправилно са
кредитирани показанията на свидетелите Вълчо и Мартин Бъчварови, без да е преценена
тяхната достоверност съгласно нормата на чл.172 ГПК, с оглед родството им с
ищцата, както и вътрешната им противоречивост. Според въззивника, посочените
пропуски са повлияли при обсъждането от съда на събраните по делото
доказателства и произтичащите от това изводи, които са произволни,
едностранчиви и без критична преценка на установеното от ищцовите свидетели,
като съдът се е задоволил само да приеме, че твърденията на ищцата не са
доказани при пълно и главно доказване, а не както е всъщност, че са категорично
опровергани от свидетелските показания. Посочено е също, че съдът не е
установил действителните причини за състоянието на брачната връзка и това е
повлияло при формирането от него на незаконосъобразни и необосновани изводи
относно вината. В тази връзка, извършвайки собствен анализ на доказателства,
въззивникът излага пространни съображения за виновно противобрачно поведение на
ищцата, което е довело до разстройство на брачните отношения между страните,
като се оспорват изводите на съда, че вината е на двамата съпрузи. Излагат се
пространни съображения и за това, че родителските права спрямо детето следва да
бъдат предоставени на въззивника, тъй като по-силната и по-здравословна
психологическа връзка детето Мила има с баща си, но съдът не е взел обсъдил ангажираните
в тази връзка доказателства от ответника, а неправилно се е позовал на
съдебно-психологическата експертиза, която е оспорена от него като
тенденциозна, некомпетентна и вътрешно противоречива. При това се счита, че
фактите по делото са интерпретирани погрешно от съда, като пренебрегвайки ясно
заявеното желание на детето да живее при баща си, който е отглеждащия го до
момента родител и преимуществено полагащ грижи за него, съдът в противоречие с
нормата на чл.59 СК за дължимата преценка на всички обстоятелства неправилно е
предоставил родителските права на майката, внасяйки съществена промяна в живота
на детето. В заключение, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение в
частта относно вината, като приеме, че изключителна вина за разстройството на
брака има съпругата, както в частта относно мерките спрямо детето, като
предостави на бащата родителските права по отношение на детето Мила и майката
да се осъди да заплаща за детето месечна издръжка, съобразена с неговите нужди,
както и да се определи подходящ режим на лични отношения между майката и детето.
Претендират се разноските по делото.
Във въззивната жалба са направени доказателствени
искания за допускане на приложените към нея писмени доказателства, както и за
назначаване на нова съдебно-психологическа експертиза, която да отговори на
въпросите, поставени към извършената пред БРС експертиза, като вещото лице да
съобрази и настоящото състояние на детето след преживяното от него в изпълнение
на привременните мерки. Искането е обосновано с обстоятелството, че извършената
пред първата инстанция експертиза е била надлежно оспорена от ответника, но
районният съд е отклонил искането му за нова експертиза.
В допълнително становище, във връзка с
отговора на насрещната страна, въззивникът е направил искане в условията на
чл.266, ал.2, т.2 ГПК за приемане на писмени доказателства – докладна записка,
както и за допускане до разпит на двама свидетели – Поля Димитрова Велева и
Пламен Димитров Димитров, които са присъствали на предаването на детето от ДСИ
на майката на 19.09.2018 г., за установяване състоянието на детето и
поведението на двамата родители. Направено е и искане за изслушване на детето
Мила от въззивния съд по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДет.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното
решение е връчен на К.Л. чрез процесуалния му представител адв.Т. на 15.08.2018
г., като въззивната му жалба е подадена на 27.08.2018 г. Следователно,
въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес
от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-ищца Н.В.Л.,
в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,
поддържа предявените от нея небрачни искове и счита, че от доказателствата по
делото е безспорно установено, че тя притежава необходимите родителски качества
и е по-пригодна от бащата да отглежда детето и да се грижи за него. Според
въззиваемата, бащата се възползва от възрастта детето, склонна за манипулиране
и прави всичко възможно да изменя мисленето му, същият не спазва законовите
норми и съдебните решения, като въпреки наличието на влезли в сила привременни
мерки лишава детето от достъп до майката, крие го и забавя връщането му при нея
с няколко дни, а това влияе отрицателно на неговата психика. В тази връзка се
посочва, че за поведението на бащата и неизпълнението от негова страна на
постановените от съда привременните мерки срещу него е образувано досъдебно
производство № 2526/2018 по описа на БРП за извършено престъпление по чл.182,
ал.2 НК. По горните съображения, въззиваемата счита, че бащата не притежава
необходимите възпитателски и родителски качества да отглежда и да се грижи за
детето, поради което родителските права спрямо детето следва да бъдат
предоставени на нея и в тази част решението на районния съд се счита за
правилно и законосъобразно. По отношение определянето на режим на лични
контакти на въззивника с детето Мила, се счита, че въззивният съд следва
служебно да защити нейните интереси и да прецени доколко определения от БРС
режим отговаря на възпитателските качества на бащата. Споделят изводите на
първата инстанция относно размера на присъдената издръжка и предоставянето на
семейното жилище за ползване на майката и детето, като в тази част обжалваното
решение също се счита за правилно и законосъобразно. В заключение, моли за
оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на
БРС, с изключение на частта относно вината за разстройството на брака, за което
е депозирана насрещна въззивна жалба от ищцата.
Оспорват се доказателствените искания
на въззивника за допускане на нова съдебно-психологическа експертиза, тъй като
към момента се извършва подобна по друго дело между страните – гр.д.№ 3005/2018
г. на БРС, а освен това по делото са налице многобройни социални доклади с
участието на детето, изготвяни по повод отношенията между страните, които дават
ясна представя за отношенията им и родителските им качества.
В
срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА от Н.В.Л., обективирана в
отговора, насочена против постановеното от БРС решение в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака и на двамата съпрузи. Счита се, че вина носи изключително съпругът К.Л., като
първоинстанционното решение се оспорва в тази част като неправилно. Според
въззивницата Л., по делото са безспорно установени трайно влошените отношения
между страните и осъществяваното от години домашно насилие над нея от страна на
съпруга й, за което неведнъж се е налагало ищцата да се обръща за съдействие
към органите на МВР, установено както разпитите на разпитаните свидетели, така
и от представените писмени доказателства – ограничителни заповеди и
съдебно-медицински свидетелства. В тази връзка се посочва, че именно
постоянната агресия на ответника по отношение на ищцата е основанието за
разрива в отношенията им и за воденото брачно производство, а фактът, че тя е
била обект на упражнявано от ответника насилие е доказан и от решението по
гр.д.№ 1818/2018 г. на БРС, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 1245/2018 г. на
БОС, както и от приетия по делото социален доклад, изготвен по гр.д.№ 6692/2015
г. на БРС образувано по ЗЗДН, съгласно
който детето Мила е заявило пред социалните работници, че е виждало майка си
синя и е ставало свидетел на нейните страдания. Оспорват се като неоснователни
доводите във въззивната жалба на ответника Л. за отправено към него от ищцата
„предупреждение“ по време на брака им, като се сочи, че в производството пред
първата инстанция не е ангажирано нито едно доказателство в тази насока. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в частта относно вината и да постанови, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ответника К.Л.. Приложени са писмени
доказателства, които се моли да бъдат приети от въззивния съд.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1, вр. чл.262, ал.3 ГПК съдът установи, че насрещната въззивна жалба е подадена
в срока за отговор на първоначалната въззивна жалба, поради което е допустима.
В дадения от районния съд срок е постъпил писмен отговор /становище/ от К.Г.Л.
по насрещната въззивна жалба, с който се оспорват изложените доводи за изключителна
вина на въззивника-ответник за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Счита се, че ищцата отново лансира недоказаната от нея по делото теза, че
ответникът е насилник с позоваване основно на медицински за период, в който
страните са фактически разделени, като липсва конкретика в съжденията й. В тази
връзка се посочва, че преди окончателната фактическа раздяла страните са се
разделяли многократно, като ищцата е напускала семейното жилище и е заживявала
при родителите си, а след това отново по своя преценка се е връщала при
семейството си, а в такива периоди са комуникирали само по телефон. Поддържат
се изложените пред първата инстанция твърдения, че по отношение на
постановеното решение по гр.д.№ 1818/2018 г. на БРС, независимо от приетото там
от съда, липсва изобщо физическо съприкосновение между страните, а станалото е
добре премислена и реализирана провокация от ищцата в навечерието на съдебно
заседание по настоящото дело, с цел осигуряване на доказателства за тезата на
жената, като самата ищца изрично е отричала детето да е ставало свидетел на
физическо насилие между родителите си, но за нуждите на тезата й се позовава на
социален доклад по дело, което е прекратено. Въззиваемият поддържа всички
изложени от него пред районния съд твърдения относно вината за разстройството
на брака, както и посоченото от него във въззивната му жалба.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадените въззивни жалби и отговорите към тях, намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
По доказателствените искания на страните, съдът намира
следното:
Въззивният съд намира, че
следва да бъдат допуснати по делото представените от двете страни писмени
доказателства към въззивните им жалби и отговорите към тях, тъй като са
относими и необходими за спора.
Следва да бъде уважено и
искането на въззивника-ответник К.Л. за допускане на нова съдебно-психологична
експертиза, която да отговори на задачите, поставени към изслушаната пред БРС
експертиза. В тази връзка, с оглед задължението на съда служебно да следи за
интересите на ненавършилото пълнолетие дете на страните (ТР № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК), настоящата инстанция намира, че новата експертизата следва да бъде
тройна, извършена от три вещи лица, които е необходимо да отговорят и на
допълнително поставени от въззивния съд въпроси относно положението на детето.
На същото основание
въззивният съд намира, че малолетното дете Мила Л., родена на *** г., която е
почти на 10г., следва да бъде изслушана от съда по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДет. В
случая по делото не са налице данни и основания да се приеме, че изслушването
на детето би увредило неговите интереси, поради което това искане на въззивника-ответник също следва да бъде уважено. В
тази връзка, трябва да се укаже на Д“*** да осигури за съдебното заседание
присъствието на социален работник – педагог или психолог.
Не следва да се уважава искането на
въззивника Л. за ангажиране на гласни доказателства пред въззивния съд чрез
разпит на посочените в допълнителното му становище двама свидетели, тъй като с
показанията им няма да се установят релевантни за спора факти. Въпросите
относно състоянието на детето и отношенията му с двамата родители ще бъде
предмет на допусната от настоящата инстанция експертиза.
С оглед горното и на осн. чл.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1674/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника К.Г.Л. и насрещна
въззивна жалба от ищцата Н.В.Л., както и отговорите към тях.
На основание
чл.15, ал.2 от Закон за закрила на детето ПОСТАНОВЯВА
изслушване на малолетното дете МИЛА КРАСИМИРОВА Л., родена на *** г.
УКАЗВА на К.Г.Л. за датата на съдебното заседание ДА
ОСИГУРИ присъствието на детето МИЛА
КРАСИМИРОВА Л. в съдебната зала, с оглед неговото изслушване от
съда по реда на чл.15, ал.2 от Закон за закрила на детето.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас за датата на съдебното заседание ДА ОСИГУРИ присъствието на социален работник от дирекцията – педагог
или психолог за изслушване на детето МИЛА КРАСИМИРОВА Л. от съда по реда на чл.15, ал.2 от Закон за
закрила на детето.
ДОПУСКА представените от двете страни
писмени доказателства, приложени към въззивните им жалби и отговорите към тях.
ДОПУСКА извършването на тройна
съдебно-психологична експертиза, която да отговори на въпросите, поставени към изготвената
и приета от БРС психологична експертиза, като
вещите лица съобразят и състоянието на детето след изпълнението на
постановените от съда привременни мерки.
УКАЗВА на вещите лица да отговорят и на следните допълнителни
въпроси:
1. Какви са отношенията на всеки
един от родителите с детето и как се чувства детето в присъствието на всеки
един от тях.
2. Налице ли е синдром на
родителско отчуждение на детето към някой от родителите. При констатиране на
такъв синдром да се посочи какви са причините за това състояние.
3. Какво е желанието на детето да
живее при всеки един от родителите и да контактува с тях.
4. Какви са причините детето да
желае или да не желае да живее с някой от родителите си и да контактува с него,
както и от кога е налице това състояние. При изказването на мнение от детето по
този въпрос налице ли са у него симптоми на тревожност, страх,
раздразнителност, агресия и т.н.
5. Налице ли е вмешателство спрямо
детето при формирането на мнение при отговорите му на въпрос № 4 и № 3 и от
кого. Повлияно ли е поведението на детето от страна на някой от родителите или
от близки и роднини.
6. Страхува ли се детето от някой
от родителите си и каква е преценката му за поведението на всеки един от тях.
7. Да се установи дали детето е
било жертва на агресивно поведение или насилие от страна на някой от родителите
си и от кой родител.
8. Да се установи дали детето е било
свидетел на агресивно поведение или насилие от страна на бащата към майката,
респ. на майката към бащата, извършено в негово присъствие. Ако се установи
такова поведение, да се посочи как то е рефлектирало върху психиката на детето
и върху отношенията му към родителя с агресивно поведение и към другия родител.
ОПРЕДЕЛЯ състав на тройната
експертиза,
която да се извърши от вещите лица Росица Станкова Казакова, Росица Янева Янева и
Димитринка Маринчева Желязкова.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на тройната
съдебно-психологична експертиза в размер на 600 лв.(шестстотин лева), платим от въззивника-ответник К.Г.Л. по
сметка на БОС в ТРИДНЕВЕН срок от получаване на съобщението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата-ищец Н.В.Л. да
постави въпроси към допуснатата по делото съдебно-психологична експертиза, с
писмена молба в ТРИДНЕВЕН срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на въззивницата-ищец Н.В.Л., в
случай, че постави въпроси към допуснатата експертиза, да представи към молбата
с въпросите и квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер на 300 лв. (триста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника-ответник К.Г.Л.
за ангажиране на гласни доказателства пред
въззивния съд чрез разпит на посочените в допълнителното му становище двама
свидетели.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.