№ 841
гр. Варна , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на девети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500310 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от Д. В. Д., ЕГН **********, представляван от майка си и
законен представител Д. В. И., ЕГН **********, двамата от гр. Варна ,ул. „Евлоги
Георгиев“, № 4, ет. 5, ап. 15, чрез адв. М.Т., против определение № 254604/15.12.2020г. по
ч.гр.д. № 16046/2020г. на 33-ти състав на ВРС, с което е отхвърлено заявлението, заведено с
вх.рег.№ 289222/15.12.2020г. по описа на ВРС, за вписване в особената книга на отказа му
от наследството на покойния негов баща В.Д. Д., ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна,
починал на 21.10.2020г., за което е издаден Акт за смърт № 0686/21.10.2020г. на
длъжностното лице при Община Варна. Смята обжалваното определение за неправилно. Със
заявлението е била представена справка от ИР при АВ по данни за наследодателя, като
физическо лице, видно от която е бил собственик на недвижим имот, находящ се в м.
„Ракитника“ на гр. Варна, легитимиращ се с КНА № 51, т. 44, дело № 11071/2008г. на Сл.по
вписванията. Приживе, той е продал 750.00кв.м. от този имот, а останалата част не можело
да бъде идентифициран по КК и съответно предмет на разпоредителна
сделка.Същевременно от справка за кредитна задлъжнялост се установявало, че В.Д. Д. има
много големи задължения към „Изи Асет мениджмънт“ АД с балансова експозиция от
657лв., „Аксес файнанс“ АД с балансова експозиция-169лв., „Ти Би Ай банк“ ЕАД с
балансова експозиция от 4210лв., овърдрафт към „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“
АД и гаранционна сделка към „Файненшъл България“ ЕООД в общ размер на 121299.68лв.,
има ипотечен кредит от „Банка ДСК“, като е бил ипотекирал имот на родителите си,
находящ се в гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, бл. 27, ап. 74, като ипотеката е подновена на
121978лв. на 15.12.2017г. Има и данъчни задължения и за осигурителни вноски от
12749.65лв. Установява се, че наследствената маса има задължения в значителни размери,
които не могат да бъдат покрити от евентуалната продажба на единствения притежаван от
наследодателя имот в м. „Ракитника“. Позовава се на приетото с определение №
180/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 3644/2019г. на ВКС-Първо ГО. Възприеме ли се становището
на ВКС в определение № 160/0.10.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 3644/2019г. на Второ ГО, при
наличието на големи задължения в наследствената маса, интересът на детето би бил увреден
ако бъде постановен отказ да се впише отказа от наследство, останало от баща му. Не
споделя становището, че бъде ли прието наследството по опис, интересът на детето би бил
защитен.
Моли се за отмяна на постановеното опредевление и за разпореждане за вписване на
отказа на наследството от В.Д. Д. в особената книга, водена при ВРС.
1
За да се произнесе ВОС има предвид следното от фактическа страна:
Видно, със заявление № 289222/15.12.2020г. от Д. В. Д., ЕГН **********,
представляван от майка си и законен представител Д. В. И., ЕГН **********, двамата от гр.
Варна ,ул. „Евлоги Георгиев“, № 4, ет. 5, ап. 15, чрез адв. М.Т.е поискал да бъде вписан в
особената книга, водена при ВРС отказа от наследството на баща му В.Д. Д., починал на
21.10.2020г., на осн. чл. 130, ал. 4 от СК. Известно му е, че в наследството, останало след
смъртта на баща му има големи задължения, изброени подробно, като не могат да бъдат
покрити от продажбата на имота на наследодателя му в м. „Ракитника“ на гр. Варна,
представяйки КНА № 51, т. 44, дело № 11071/2008г. на Сл.по вписванията и справка за
кредитната задлъжнялост на В.Д. Д., НА за договорна ипотека и молба за подновяването й,
удостоверение от НАП, справка по данни за физическото лице В.Д. Д. и удостоверение, изд.
От СИС при ВРС.
Представил е препис-извлечение от акт за смърт на В.Д. Д., починал на 21.10.2020г. и
удостоверение за наследници № АУ104113МЛ/27.10.2020г., изд. от Община Варна, според
което заявителят Д. В. Д. е единствен наследник по закон на баща си В.Д. Д..
Приемайки, че искането за вписване на отказ от права е недействителен и
имуществените права, за разпореждане с които се изисква разрешение от РС са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК, а отказ от наследство не е сред тях,
първоинстанционният съд е постановил обжалвания акт.
Настоящият състав намира, че следва да бъде споделено виждането на ВКС в по-
новото определение № 160/05.10.2020г. по ч.гр.д. № 2612/2020г. на ВКС-Второ ГО. С
цитираното определение е отречено приетото в определение № 180/30.10.2019г. по ч.тр.д. №
3644/2019г. на Първо ГО, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от
малолетен или от непълнолетен със съгласието на родителя, тъй като отказът от наследство
не представлява отказ от право по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК, още повече, че тази норма
следва да се тълкува разширително. Ако в наследството няма конкретни имущества, тъй
като наследодателят не е притежавал такива към момента на откриване на наследството, но
същото е обременено със задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на
наследството се придобиват права. Малолетният, респективно непълнолетният не
придобива права, а само задължения, което не е в негов интерес, а съдът е може по реда на
чл. 130, ал. 3 от СК районният съд по местоживеене на детето да извърши преценка дали
отказът от наследство е в негов интерес, като съпостави стойността на активите, ако има
такива, със стойността на пасивите и направи преценка, воден от интереса на детето.
Като израз на закрила, в чл. 130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените
интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им. В ал. 3 и ал. 4 на
посочения член е предвидено определени правни действия на ненавършили пълнолетие деца
да могат да се извършват само с разрешението на районния съд, след преценка дали
разпореждането не противоречи на интереса им, а по отношение на други е посочено, че ако
бъдат извършени (дори и с разрешение на съда), те са нищожни. Следва да бъде прието, че
разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни норми, като направеното в
тях изброяване на правни действия е изчерпателно. Това изключва възможността същите да
бъдат тълкувани разширително. Приемането на наследство и отказът от такова могат да
имат много сериозни последици за имуществото на детето и неговите интереси. Приемането
на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН,
съгласно която те приемат наследството само по опис. От това следва, че отказът от
наследство не може да се счита оставен безконтролен и зависещ единствено от
усмотрението и волята на законния представител на детето, респ. и на детето, когато то е
непълнолетно. Тоест, отказът от наследство на недееспособните лица също би следвало да
2
се счита изрично уреден в закона, конкретно – от разпоредбите на чл. 130, ал. 4 СК, като
отказ от права и следователно нищожен. Районният съд не е могъл да уважи молбата
вписване на отказ от наследство, направено от името на малолетния Д. В. Д..
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254604/15.12.2020г. по ч.гр.д. № 16046/2020г. на
33-ти състав на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх.рег.№ 289222/15.12.2020г., от Д. В.
Д., ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител Д. В. И., ЕГН
**********, двамата от гр. Варна ,ул. „Евлоги Георгиев“, № 4, ет. 5, ап. 15, с правно
основание чл. 130 от СК, за вписване в особената книга на отказа му от наследството на
покойния негов баща В.Д. Д., ЕГН **********, бивш жител на гр.Варна, починал на
21.10.2020г., за което е издаден Акт за смърт № 0686/21.10.2020г. на длъжностното лице при
Община Варна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчване на препис на заявителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3