Р Е Ш
Е Н И Е
№ 440 15.11.2019
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на шестнадесети октомври ….………………….… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : Г. ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р* Р* ………. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 631
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на адв. Г.П., особен представител на Р.В.Д. от гр. Димитровград.
С
Решение № 341 от 31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1833/2018 г., РС Димитровград
е признал за установено по предявения от
„ Банка ДСК“ ЕАД гр.София против Р.В.Д. от гр. Димитровград иск с правно
основание чл.422 от ГПК, че в полза на банката съществува вземане против Р.В.Д.
за сумите в размер на 4 353,45 лв. – главница; 497.91 лв. договорна лихва
за периода от 01.09.2016 г. до 28.07.2017 г.; 56.66 лв. – наказателна лихва за
периода от 01.08.2016 г. до 28.05.2017 г.; 120 лв. дължими такси и разноски,
ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2017
г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед № 546 от 01.06.2017
г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 801/2017 г. по описа на съда.
Съдът е
осъдил Р.В.Д. да заплати на „ Банка ДСК“
ЕАД гр. София сумата от 250,56 лв. разноски по ч.гр.д. № 801/2017 г. и сумата
от 680,56 лв. - разноски в исковото
производство.
Недоволен от постановеното решение особения
представител адв.П. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е
неправилно поради неговата необоснованост и неправилното приложение на материалния закон.
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил направеното възражение за
погасяване отговорността на поръчителя на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Безспорно установено било в производството,че основание за предявяване на иска
против поръчителя е възникнало на 01.12.2016 г. и че в шестмесечния срок
Банката не е предявила иск против него. С изтичането на преклузивния
шестмесечен срок се погасявало самото поръчителство, според т.4б от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г.
Неправилен, на следващо място, бил
изводът на съда,че лихвения процент не бил променян, както е уговорен в
първоначалния договор. Със сключеното между Банката и кредитополучателя
допълнително споразумение се променяли годишния процент на разходите, лихвения
процент по кредита и се увеличавал дълга, като вноската по кредита от 151,98
лв. се увеличавала на 203.89 лв. Поръчителят не бил уведомен за тези промени и
не
бил подписал допълнителното
споразумение, поради което и той не носел отговорност за постигнатата нова
договореност. На практика с постигането на нова договореност между
кредитополучателя и Банката се погасявало неговото поръчителство по стария
договор, т.като такъв вече не съществувал. Това споразумение било подписано на
05.08.2015 г. и от този момент започнал да тече преклузивния шест месечен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД.
Неправилно и в противоречие със
събраните доказателства съдът приел,че предсрочната изискуемост е възникнала на
16.03.2017 г. от датата на получаване на поканата от поръчителя. Този извод бил
в противоречие с приетото в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно че предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две предпоставки:
обективна – неплащането на дълга или друго уговорено обстоятелство и субективна
– упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем на
длъжника. Самата Банка посочила няколко различни дати на предсрочната
изискуемост, което поставяло под съмнение момента на възникването на
предсрочната изискуемост по кредита.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло решението на РС Димитровград и постанови друго по
същество, с което да отхвърли разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от юрк.Славкова,
пълномощник на ответника „ Банка ДСК“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на РС Димитровград.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е основателна. Постановеното от РС Димитровград решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора,
с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
РС Димитровград е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК, предявен от
„ Банка ДСК“ ЕАД гр.София против Р.В.Д. от гр. Димитровград да бъде
установено, че в полза на банката съществува вземане против Р.В.Д. за сумите в
размер на 4 353,45 лв. – главница; 497.91 лв. договорна лихва за периода
от 01.09.2016 г. до 28.07.2017 г.; 56.66 лв. – наказателна лихва за периода от
01.08.2016 г. до 28.05.2017 г.; 120 лв. дължими такси и разноски, ведно със
следващата се законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми
е била издадена Заповед № 546 от 01.06.2017 г.за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №
801/2017 г. по описа на съда.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства.
За да постанови атакувания съдебен
акт е приел,че между ответната банка и кредитополучателя В* Л* В* съществува валидна
облигационна връзка по силата на сключен между страните договор за кредит за
текущо потребление от 16.09.2018 г., поръчител по който договор е Р.В.Д.,
съобразно Договор за поръчителство от същата дата. Приел е също,че предсрочната
изискуемост на кредита е възникнала на 16.03.2017 г., когато до знанието на
длъжника е било доведено волеизявлението на банката за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем и че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не е бил изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД. Приел е ,че със
сключеното допълнително споразумение не се променя уговорената лихва, поради
което и направените в тази връзка възражения на ответника за неоснователни.
Настоящият съдебен състав счита,че съдът е установил правилно фактическата
обстановка, но изводите му ,че към датата на подаването на заявлението по чл.417
от ГПК не е бил изтекъл преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД и че подписаното
допълнително споразумение не променяло уговорената лихва са неправилни.
Както вече се посочи, по делото е
безспорно установено, че между ответната банка и кредитополучателя В* Л* В* съществува валидна
облигационна връзка по силата на сключен между страните договор за кредит за
текущо потребление от 16.09.2018 г., поръчител по който договор е Р.В.Д.,
съобразно Договор за поръчителство от същата дата. По силата на този договор „
Банка ДСК“ ЕАД гр. София е предоставила на В*Л* В* кредит за текущо потребление в размер на
10 000 лв., със срок за погасяване 120 м., падежна дата на погасяване на
вноските- 12 число на текущия месец, лихвен процент в размер на 13,45 % и ГПР
14,72. Кредитът е обезпечен с поръчителство.
Няма спор и относно това,че кредитът е усвоен от кредитополучателя.Към
договора е приложен погасителен план. В
ОУ, които съгласно чл.12 от договора са неразделна част, в чл.19.2 е
предвидено, че при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Няма данни по делото поръчителят да е запознат с ОУ, доколкото същите не
съдържат подпис от негова страна.
На 05.08.2015 г. между
кредитополучателя В* Л* В*
и „ Банка ДСК“ ЕАД гр. София е
постигнато допълнително споразумение, с което Ванчева става длъжник за сумата
от 5975 лв. Неиздължените към датата на подписване на споразумението лихви са
капитализирани към лихвата.Променена е падежната дата на заплащане на вноските
– първо число на месеца, лихвата по кредита, която е станала 14,95% и ГПР,
който е увеличен на 17,62%. Допълнителното споразумение не е подписано от
поръчителя.
Според представеното по делото
извлечение от счетоводните книги към 04.05.2017 г. е настъпила изискуемост на
кредита поради забава в плащанията на дължими вноски над 90 дни и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от банката. Броят на непогасените вноски 9, като първата е частично платена, а
останалите осем за периода от 01.09.2016 г. до 01.05.2017 г. са изцяло
неплатени.
На 16.03.2017 г. на длъжника В* В*е връчена
нотариална покана, с която Банката е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост на кредита. Поканата е получена лично от длъжника В*. Нотариална покана със същото съдържание е изпратена и до поръчителя Р.В.Д. на
16.03.2017 г., получена от Д* С**/ братовчед/.
Въз основа на извлечението и
депозирано заявление на 29.05.2017 г. в РС Димитровград, който е издал Заповед
№ 546 от 01.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК против солидарните длъжници В*а В*и Р.Д.. Т.като заповедта до солидарния длъжник-поръчител Д. е връчена по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК съдът е дал указание на заявителя да предяви иск по
реда на чл.422 от ГПК. Съобщението е получено на 24.10.2018 г. В указания
едномесечен срок, на 22.11.2018г. е
депозирана исковата молба.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Съдебната практика е безспорна, че
уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението не
настъпва автоматично с факта на неплащане, а следва и кредитора да упражни
правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което
да достигне до длъжника. От представените по делото доказателства е видно,че волеизявлението на банката кредитодател,че
счита целият кредит за предсрочно изискуем е обявено на длъжника на 16.03.2017
г., от която дата е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. В този
смисъл е приетото разрешение в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Спорен е въпросът от кой момент
започва да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД – от момента, когато задължението е
станало изцяло изискуемо или от падежа на всяка отделна вноска. По този въпрос
е формирана противоречива съдебна практика и към настоящия момент е образувано
т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК, по което няма постановено решение.
Настоящият съдебен състав споделя
становището, според което , когато с договора е уговорено,че обезпеченото с
поръчителство задължение към кредитора, главно задължение по смисъла на чл.147
ал.1 от ЗЗД, ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни,
последователни падежи, то погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване
на съответната част от главното задължение. Когато дадена вноска не бъде
погасена на съответния падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът
успешно може да предяви иск срещу главния длъжник за плащането на същата
вноска. От това следва изводът,че от същата дата – падежа на вноската започва
да тече и шестмесечния срок по чл.147 ал.1
ЗЗД. Очевидно е,че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем,за
да започне да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД по
отношение на предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Договорът за
поръчителство е акцесорен договор, обезпечаващ главното задължение. За Банката
кредитодател няма разписано задължение да уведомява поръчителя в случай на
забава в плащанията, с което той е поставен в неблагоприятната ситуация да
узнае,че задълженията по кредита не са обслужвани редовно едва след като
Банката се е снабдила с изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. По
този начин той е лишен и от възможността да извършва плащанията, с оглед да не
се обременява дълга с допълнителни такси и разноски. Ето защо по отношение на
него следва срокът за погасяване на отговорността му да тече от настъпването на
падежа на всяка отделна вноска. Обективно длъжникът е изпаднал в забава още
през 2015 г., което е видно от подписаното на 05.08.2015 г. допълнително
споразумение между длъжника –кредитополучател и Банката. Няма данни по
отношение на кои вноски е забавата, поради което следва да се приеме като
начален момент, от който следва да тече срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД е именно
датата на подписването на това споразумение 05.08.2015 г. Очевидно е,че към
датата на подаване на заявлението на 29.05.2017 г. този срок е изтекъл и
поръчителството е прекратено. Обективни данни за забава на длъжника от 01.09.2016 г. се съдържат и в
представеното извлечение от счетоводните книги на Банката. Банката –кредитор не
е изпълнила задължението си след настъпването на обективния факт забава в
плащанията над 90 дни да обяви кредита за предсрочно изискуем. Банката е
упражнила субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
забава от 267 дни, след което подава и Заявление за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и по този начин
формално срокът по отношение на поръчителя е спазен. Това обаче, както се
посочи е неправилно и е недопустимо срокът, който тече по чл.147 ал.1 от ГПК да
е в зависимост от субективното упражняване на правата от страна на Банката
кредитодател. След изпадането в забава на длъжника и подписването на
допълнителното споразумение на 05.08.2015 г. , е налице бездействие на
кредитора, което не следва да се отчита във вреда на поръчителя. Ето защо съдът
счита,че началната дата от която тече срокът по чл.147 ал.1 от ГПК за
поръчителя именно датата 05.08.2015 г.Към датата на подаването на заявлението
на 29.05.2017 г. този срок е изтекъл, поради което поръчителството е погасено.
Изтичането на този срок е абсолютно основание предявеният против него иск да
бъде отхвърлен.
Вън от горното основание да
отпадне отговорността на поръчителя съдът намира и в това,че подписаното
допълнително споразумение от 05.08.2015 г. е подписано без участието на
поръчителя,с което главния дълг се променя и за което поръчителят не е дал
съгласие. Видно от съдържанието на това споразумение е,че е променен главният
дълг,като е увеличен размера на дължимата сума. Клаузата в т.1.1 е нищожна,
т.като в нарушение на закона изтеклата до момента лихва е капитализирана към
главницата и върху нея се начислява нова лихва. Променена е клаузата за
договорната лихва, която е увеличена от 13,45% на 14,95 % и ГПР от 14,72% на 17.62%.
Неоснователно е възражението на
ищеца, че не са налице основания за пълното отпадане на отговорността на
поръчителя, доколкото той следва да отговаря за задълженията, които е поел с
подписването на договора. Действително отговорността на поръчителя следва да
бъде ограничена само до неизпълнените задължения на длъжника със съдържанието,
с което са поети с договора за кредит, т.като с подписаното допълнително
споразумение са договорени по-неблагоприятни условия за длъжника, с който
ответникът по иска като поръчител не се е съгласил. В случая обаче това не може да бъде
направено, т.като отговорността на поръчителя е ангажирана именно въз основа на
допълнителното споразумение, което е подписано от длъжника и което, както се посочи не е подписано от
поръчителя и не може да ангажира неговата отговорност.
С оглед изложеното съдът счита,че
предявеният иск от „ Банка БСК“ ЕАД гр. София против поръчителят Р.В.Д. с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен. Постановеното от РС Димитровград
решение, с което този иск е уважен е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 343 от 31.07.2019 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1833 по описа
на съда за 2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен
адрес *** против Р.В.Д. от гр. Димитровград, ЕГН **********, представляван от
особения представител адв. Г.П.,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, да
бъде прието за установено, че в полза на банката съществува вземане против Р.В.Д.
за сумите в размер на 4 353,45 лв. – главница; 497.91 лв. договорна лихва
за периода от 01.09.2016 г. до 28.07.2017 г.; 56.66 лв. – наказателна лихва за
периода от 01.08.2016 г. до 28.05.2017 г.; 120 лв. дължими такси и разноски,
ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2017
г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед № 546 от 01.06.2017
г.за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 801/2017 г. по описа на съда.
ОТМЕНЯ Решение № 343 от
31.07.2019 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1833 по описа на съда
за 2018 г. и в частта на присъдените в полза на „ Банка ДСК“ЕАД разноски от 250,56 лв. разноски
по ч.гр.д. № 801/2017 г. и сумата от 680,56 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/