Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№                 /         .04.2022 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На втори септември през две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 1107 по описа на съда за 2021 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Елитис Мегастор“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.Н.Р.чрез пълномощника му адв.Н.К. от АК – Велико Търгово, против Решение №260472/06.04.2021г по АНД № 4313/2020г на ВРС, 45 с-в, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна НП №03-012412/19.02.2020г, с което за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата на дружеството на осн.чл.415в ал.1 вр.чл.414 ал.1 от КТ е наложена Имуществена санкция в размер на 250лв. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон по см.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН, с твърдения, че дружеството е изпълнило дадените му указания и е изплатило дължимите суми на работника, липсват ощетени лица, АНО изрично е посочил, че нарушението е отстранено, но изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Освен това не е обсъдено алтернативното възражение за маловажност на случая на същите основания (възстановяване на дължимите суми на работника и отстраняване на нарушението незабавно след извършването му). С тези съображения се претендира отмяна на решението и на потвърденото с него нП като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторите не се представляват.

            Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“  Варна, надлежно уведомени, не се представляват и не ангажират становище.

            Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.

 

Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна.

 

В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на ”Елитис Мегастор” ЕООД, са събрани допустимите и релевантни гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто съвкупен анализ съдебният състав приел за установено от фактическа страна, че по повод постъпил в Д „ИТ“-Варна сигнал, че през м.декември 2019г на работниците в дружеството били изпратени допълнителни споразумения, с които работодателят ги поканил да договорят нов размер на основното си месечно възнаграждение, намалявайки го до размера на минималната работна заплата от 610лв., св.М.М.– инспектор в ДИТ – Варна, пристъпила към извършване на проверка. В хода й било установено, че независимо от отказа на работниците да подпишат споразуменията, за месеците ноември и декември 2019г им били начислени и заплатени по-ниски месечни възнаграждения от договорените. Свидетелката изискала документи от дружеството-работодател, и след проверката им установила, че данните от сигнала са верни, като конкретно по отношение на Т.Х.Т.– работник в склад в гр.Бургас, било установено, че с трудов договор №001162/20.06.2019г било договорено основно трудово възнаграждение в размер на 640лв, докато за м.декември 2019г му било изплатено по банков път основно месечно възнаграждение от 610лв. След като разяснила на представител на дружеството-работодател в какво се състои нарушението, работодателят представил документи, от които се установило отстраняването на нарушението спрямо Т.Т. – за м.декември 2019г му била начислена и изплатена сумата 5.64лв, която обаче не покривала разликата от 610лв. до 640лв. В същия смисъл са и показанията на св.П.М.. За така установеното нарушение – че на 03.02.2020г в качеството си на работодател „Елитис Мегастор“ ЕООД не изплатило на работника Т.Х.Т.в пълен размер от 640лв. уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през м. декември 2019г, квалифицирано по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ  и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, св.М. съставила АУАН от 10.02.2020г против дружеството. При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили възражения против него, с аргументи, идентични с поддържаните в хода на съдебното производство, и с искане АНО да приеме, че не е налице осъществено нарушение, или евентуално – случаят да бъде квалифициран като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, или да бъде наложена санкция от 100лв. по привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ. В тази връзка била разпоредена проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН, в която било изготвено становище от гл.ю.к.Ошавкова за неоснователност на възраженията. Въз основа на акта било издадено и НП от 19.02.2020г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, и като преценил, че от това нарушение не са настъпили вредни последици, а то е отстранено веднага след установяването му, с оглед и постъпилото възражение на осн.чл.415в  ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция от 250лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове; те съдържат минимално изискуемите за редовността им реквизити с чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл. описание на нарушението, индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице  да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти се защитава; липсват и допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП като самостоятелни отменителни основания.

По приложението на материалния закон съдът цитирал приложимите норми на чл.13 от Наредбата за договарян на работната заплата, според която размерът на същата се определя в индивидуален трудов договор; чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове; и чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ относно начина на изплащане на трудовото възнаграждение – авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго, и лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По-нататък съдът приел, че между дружеството-касатор и работника Т.Х.Т.към м. декември 2019г е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което той се е задължил да престира труд като „работник склад“,  а дружеството – да му изплаща трудово възнаграждение, като от приложените по делото доказателства се установява, че за м.декември 2019г му е изплатено основно месечно възнаграждение в размер на 610лв. вместо договорените 640лв. Въз основа на клаузите на трудовия договор между страните съдът приел за безспорно, че заплатата на Тодоров е трябвало да бъде изплатена в срок до 10 число на следващия месец, т.е. уговореното и дължимо за м.декември 2019г негово възнаграждение е следвало да му бъде изплатено в пълен размер до 03.02.2020г. Съдът е посочил, че доколкото вмененото на дружеството нарушение се осъществява чрез бездействие, то е довършено в първия ден след изтичане на срока, до който е следвало да бъде изплатено основното трудово възнаграждение, т.е. че АНО правилно е определил датата на извършване на нарушението 03.02.2020г, тъй като от този ден работодателят е в забава по отношение плащането на трудовото възнаграждение. Така съдът счел, че нарушението на „Елитис Мегастор“ ЕООД е безспорно доказано, правилно квалифицирано и обективно съставомерно. По-нататък районният съд посочил, че съгл. приложимата административнонаказателна норма – чл.414 ал.1 от КТ, на работодателя се следва глоба или имуществена санкция от 1 500лв. до 15 000лв, но тъй като до приключване на проверката нарушението е било отстранено, и от него не са произтекли вредни последици, то АНО правилно и обосновано го е квалифицирал по привилегирования състав на чл.415в от КТ, предвиждащ имуществена санкция от 100лв. до 300лв, като е наложил на дружеството-работодател такава в размер на 250лв. В заключение съдът преценил, че деяните оне следва да се квалифицира като маловажен случай по см.чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай по нищо не се отличава от обикновените случаи от този род, а и са налице и други осъществени от дружеството нарушения на трудовото законодателство.

 Касационният състав споделя изцяло тези правни изводи на въззивния и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК. Всички възражения на дружеството-касатор са неоснователни.

Осъществяването на административното нарушение по чл.128 т.1 вр.чл.270 от КТ – неизплащането в цялост на трудовото възнаграждение за м. декември 2019г от работодателя на работника съобразно уговореното с договора помежду им, т.е. до 31.01.2020г вкл., е установено по несъмнен и категоричен начин със съвкупността на събраните още в хода на АНП доказателства, и по същество не е било оспорено от санкционираното дружество в нито един момент. Доколкото се касае за нарушение, осъществявано чрез бездействие, и с оглед уговорката по т.1 от задълженията на работодателя по трудовия договор от 20.06.2019г, началната дата на това бездействие е 03.02.2020г – така, както правилно е отразена същата в НП, ведно с мястото на осъществяване на нарушението – офиса на дружеството-работодател в гр.Варна, където дружеството е дължало плащането; по делото са налице доказателства, че към проверката това бездействие е продължавало и в периода на проверката. Само за пълнота на изложението – указаният срок за изпълнение на задължителното предписание №3 по Протокол №ПР2001026/07.02.2020г за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на работника за м.декември 2020г, е изцяло неотносим към откриването на настоящото административно производство и образуването на АНП за него; евентуалното неизпълнение на това задължително предписание на контролните органи в срок повлича самостоятелна административно-наказателна отговорност за работодателя, която не е предмет на настоящото производство.

Не отговаря на истината и твърдението, че възприетите от ВРС правни изводи не кореспондират със събраните доказателства. Напротив – ВРС е отчел както отстраняването на нарушението незабавно след установяването му, така и липсата на ощетени лица (според използвания от касаторите израз). Тези два факта съставляват двете кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за квалифициране на нарушението по привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ. Те са преценени и съобразени както от АНО при издаване на НП, както ясно се вижда от мотивите на същото, така и от въззивния съд с проверяваното му решение, който изрично ги е посочил, мотивирайки извода си за правилно приложение на материалния закон от страна на АНО при постановяване на НП.

Не е вярно и твърдението, че въззивният съд не бил обсъдил възражението им, че случаят е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН – направил го е и изложил мотиви защо приема, че този институт е неприложим към казуса. Това, че възприетото от ВРС не отговаря на очакванията на дружеството-работодател, не означава, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение или неправилно приложение на материалния закон, и не е основание за ревизия на решението му.

За пълнота на изложението следва да бъдат посочени два факта – първият е, че според отразеното в протокола за извършена проверка, уговореното с допълнително споразумение между „Елитис Мегастор“ ЕООД и Т.Т. възнаграждение към 01.08.2019г е било в размер на 690лв, а не както актосъставителят и АНО са посочили – в размер на 640лв, а пък работникът безспорно не е подписал допълнителното споразумение от 20.08.2019г, според което основното му месечно трудово правоотношение пада на 610лв. Безспорно е още, че в началото на м.февруари 2020г работодателят „Елитис Мегастор“ ЕООД е изплатил на Т.Х.Т.сума от 5.64лв. с основание „доплащане за м. декември 2019“. Тази сума категорично не представлява разликата между 610лв. (полученото през м.декември възнаграждение) и 640лв (договорена такава според приетото от АНО), още повече – между 610лв (според неподписанато допълнително споразумение от м.декември 2019г.) и 690лв. (действителният размер на договореното месечно възнаграждение от м.08.2019г). Вторият факт е, че очевидно след като не е изплатил договореното месечно основно трудово възнаграждение на Т.Т. в пълен размер, дружеството-работодател не е отстранило нарушението по чл.128 т.2 от КТ, т.е. спрямо същото нарушение липсва законоустановеното основание по чл.415в от КТ за квалифицирането му по този привилегирован текст. Независимо от горното и с оглед забраната за reformation in peus касационният съд е лишен от възможност да отмени решението на ВРС само в частта относно размера на наложената имуществена санкция, поради което същото следва да бъде оставено в сила така, както е постановено от ВРС.

При този изход на делото претенцията на дружеството-касатор за присъждане на разноски е неоснователна, а ответната страна не е поискала такива.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

 

Р       Е        Ш         И :

 

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №№260472/06.04.2021г по АНД № 4313/2020г на ВРС, 45 с-в, с което е потвърдено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна НП №03-012412/19.02.2020г, с което за нарушение по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата на „Елитис Мегастор“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Лалю Нанев Радулов, на осн.чл.415в ал.1 вр.чл.414 ал.1 от КТ е наложена Имуществена санкция в размер на 250лв.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                           2.