№ 1872
гр. Варна, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501945 по описа за 2021 година
на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 289431/02.06.2021 г., подадена от ИВ. АС. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "***, чрез адв. Д.Д. - ВАК, срещу Решение №
261530 от 07.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7328/2020 г. по описа на ВРС, XХV състав,
с което е прието за установено по отношение на ищеца Ж. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Смолян, ул. „***, бл. „***, че ИВ. АС. Д., ЕГН **********, дължи заплащането на
присъденото със Заповед за изпълнение № 1706/24.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. 4138/2020
г. по описа на ВРС, XLIX състав, в полза на ищеца вземане, породено от неизпълнение на
задължение за връщане на заемна сума по Договор за паричен заем с поръчителство от
10.05.2012 г., а именно: главница в размер на 20 000,00 лева, представляваща частичен иск
от сумата от 44 000,00 лева, дължима по Договора; законова лихва за забава в размер на
4811,11 лева за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична
претенция от сумата от 10 804,44 лева; законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.04.2020 г., до изплащането на вземането, на осн. чл. 422 ГПК.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, поставено при неправилна преценка на доказателствения материал. Развива
подробни доводи, че първоинстанционният съд в разрез с процесуалните правила не е
допуснал своевременно направеното искане от ответника за назначаване на съдебно-
графологична експертиза. Оспорва реалното предаване на уговорената с договора за заем
заемна сума в размер на 44 000,00 лева. Сочи, че сключването на договор за заем в размер на
20 000,00 евро не може да бъде установявано със свидетелски показания предвид изричната
забрана на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. В този смисъл оспорва кредитирането на
1
свидетелските показания за горния факт на св. Н.Ж. К.. Сочи, че показанията на ищцовите
свидетели са противоречиви и взаимноизключващи се, поради което не слева да бъдат
възприемани като достоверни. Счита, че от показанията на всички разпитани свидетели по
делото се установява наличие на уговорка за сума в размер на 5000,00 лева, като
предаването на цитираната сума отново остава недоказано. Настоява за отмяна на
обжалваното решение.
Претендира разноски. Прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ж. Н. К. не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът ИВ. АС. Д., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат Д.Д.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Ж. Н. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Съдът докладва молба № 22653/08/11.2021 г., с която процесуалният
представител на страната оспорва въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ж. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Смолян, ул. „***, бл. „***, срещу ИВ. АС. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. "***, иск за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца заплащането на присъденото със Заповед за изпълнение №
1706/24.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. 4138/2020 г. по описа на ВРС, XLIX състав, в полза
на ищеца вземане, породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по
Договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., а именно: главница в размер на
20 000,00 лева, представляваща частичен иск от сумата от 44 000,00 лева, дължима по
Договора; законова лихва за забава в размер на 4811,11 лева за периода от 12.05.2017 г. до
12.10.2019 г., представляваща частична претенция от сумата от 10 804,44 лева; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2020 г., до
изплащането на вземането, на осн. чл. 422 ГПК.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 51296/30.07.2020 г., се излага, че на
10.05.2012 г. между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на
който ответникът е получил от ищеца сумата от 44 000,00 лева, която му била предадена
непосредствено преди подписване на договора. Съгласно договора, ответникът следвало да
върне заемната сума в срок до 10.05.2017 г. Поради забава на изпълнението на задължението
за връщане на паричната сума, срещу ответника било образувано заповедно производство
по ч. гр. д. № 14138/2020 г., XLIX състав, и издадена Заповед за изпълнение №
1706/24.04.2020 г., срещу която ответникът е възразил. Моли за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИВ. АС. Д., чрез адв. К.Т. - ВАК, депозира
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че с ищеца
били в приятелски отношения и през месец май 2012 г. го посетил в гр. Смолян,
придружаван от И.М.. В проведен между тримата разговор споделил, че планира ремонт на
апартамента си, но го отлагал, защото имал финансови затруднения. Ищецът му предложил
да му даде в заем сумата от 40-50 000 лева, като му казал, че има заложна къща и предоставя
заеми. Стигнали до споразумение да му заеме сумата от 5000,00 лева. Ищецът предоставил
на ответника непопълнен бланкетен договор за заем, като настоял да го подпише с
обяснение, че ще попълнят сумата по-късно през деня, когато ще стане и предаването й.
Така ответникът, който не виждал възможност за злоупотреба от страна на ищеца поради
отдавнашното им познанство, подписал договора без да е попълнен. След като изминала
повече от седмица и не получил нито договора, нито плащане, нито банково бордеро,
започнал да звъни на ищеца, но същият не му отговарял. След около месец се разбрали по
2
телефона ищецът да не му дава пари и да анулират подписания договор, като ищецът
обещал да скъса единствения екземпляр от същия. Едва при получаването на книжата по
делото ответникът разбрал, че това не е изпълнено, както и видял, че в празните при
подписването полета за предадена сума е попълнена такава от 44 000,00 лева и за срок на
връщане на сумата – датата 10.05.2017 г. Оспорва да е получавал посочената парична сума,
като твърди, че ищецът се опитва да се обогати неоснователно, претендирайки сума, която
не му е предоставял. Счита, че договорът следва да бъде обявен за унищожаем поради
измама, на основание чл. 29, ал.1 ЗЗД. Отделно счита, че клаузата е нищожна на основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД пр.1 и 3 , поради това, че не отговаря на обективната действителност –
липсата на реално получаване на сумата от 44000,00 лева, както и поради това, че
противоречи на чл. 3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Настоява за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 13794/24.04.2020 г. по гр.д. № 4138/2020 г. по описа на РС –
Варна, XLIX състав, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение №
1706/24.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на
заявителя Ж. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул. „***, бл. „***, срещу
длъжника ИВ. АС. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. "***, за вземане, породено от
неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по Договор за паричен заем с
поръчителство от 10.05.2012 г. в размер на: главница 20 000,00 лева – частично по Договор
за паричен заем от 10.05.2012 г., законова лихва за забава в размер на 4811,11 лева за
периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 1398,22 лева.
Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение с вх. №
31325/27.05.2020 г. в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от Ж. Н. К..
Видно от Договор за заем с поръчителство от 10.05.2012 г., подписан между Ж. Н. К.,
ЕГН ********** – заемодател, и ИВ. АС. Д., ЕГН ********** – заемател, заемодателят се е
задължил да предаде на заемателя сумата от 44 000,00 лева, а последният се е задължил да
върне същата при условията на договора. В чл. 2 от договора е отразено, че предаването на
сумата се е извършило непосредствено преди подписване на договора, като последният
служи като разписка за получената заемна сума. Съгласно чл. 3, заемната сума следва да
бъде върната в срок до 10.05.2017 г.
В хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.Й.М., бълг. гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните. Свидетелят сочи, че поддържа близки приятелски отношения от
много години с ответника. Излага, че е посещавал заедно с последния гр. Смолян, тъй като
през 2012 г. имал работа в гр. София и ответникът дошъл с него, за да се срещне с ищеца –
Ж.К., с когото били приятели отдавна. От гр. София отишли в гр. Смолян и се срещнали с
ищеца в кафене, като по време на срещата И.Д. подхвърлил, че има нужда от пари и ищецът
му предложил. Сочи, че са говорили за 40 – 50 000,00 лева. Сочи, че доколкото знае,
заложната къща там е на ищеца, трябвало да се разписват някакви документи и свидетелят
да стане поръчител, при което той заявил, че няма как да стане поръчител. Излага, че след
като стигнали заложната къща, ответникът излязъл оттам само с една празна бланка,
формуляр, където примерно няма нито цифри, нито дати, нито година. Сочи, че не е видял
никакви пари, пред него никакви пари не е имало. Заявява, че бланката била с имената на
ответника. Свидетелят го посъветвал да я скъса, но ответникът го уверил, че с ищеца са
много близки приятели. Излага, че след като отишли и след като говорили, че ги няма тези
3
5 000,00 лева на каса, трябвало да отидат малко по-късно да ги вземат. Свидетелят имал
важна среща в гр. Пловдив и казал на ответника, че нещата трябва да се случат много бързо.
В този ден два час стояли на пътя за Пловдив поради техническа повреда на автомобила на
свидетеля – чакали да му докарат гума. Първо звънили на Ж., но той казал, че е много далеч.
Забавили се във времето поради повреда на автомобила му. Като отишли да вземат тези
5 000,00 лева от заложната къща „или каквото и да било“, било затворено това „нещо“.
Сочи, че договор бил подписан без да са дадени парите. Ответникът не е имал бланка от
договора в кафенето. Не знае каква е причината за подписване на договора, двамата
говорили доста неща, какъв бизнес искат да правят.Тези 5 000,00 лева, които са
коментирали, е трябвало после да отидат да ги вземат, защото предната или по-предната
седмица Ж. и синът му са били на гости на ответника в гр. Силистра на лов. Свидетелят
заявява, че те се били разбрали за тези пари. Отишли до заложната къща, където трябвало да
се дадат парите. Тогава ищецът казал, че няма толкова пари на каса. Сочи, че „най-вероятно“
договорът бил подписан отвън пред барчето на предния капак на колата. Тогава само се
говорило за някаква голяма сума, а не се било говорило за 5000,00 лева, от порядъка на
40000,00 лева, 50000,00 лева. В крайна сметка се разбрали за 5000,00 лева, които не били
дадени на И.. Последният казал, че не му трябват такива пари, а че му трябват 5000,00 лева.
Сочи, че договорката между тях не е била за сума над 5000,00 лева. Не знае Ж. да е идвал
във Варна, знае, че били на лов в Силистра предната седмица. Свидетелят видял как бил
подписан договорът. На договорката и на подписване на договора били само тримата.
Договорът бил подписан пролетта на 2012 г.
От показанията на св. Н.Ж. К. – син на ищеца, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че ищецът и ответникът са били приятели от няколко години. През 2012 г.
свидетелят и баща му идвали при ответника във Варна. Той им показал няколко парцела във
Варна, които искал да закупи и евентуално да направи склад, понеже свидетелят и баща му
се занимавали с дърводобив и преработка. Помолил ги да му услужат с пари, за да ги закупи
и евентуално да направят склад за дървен материал. Излага, че заедно с ищеца дали на И.Д.
сумата от 20 000 евро във Варна, пред дома на последния, пред неговия гараж. След това
той прибрал документите и парите в апартамента си и отишли на неговата вила в с.
Айдемир. За горепосочената сума бил подписан двустранен договор. Свидетелят сочи, че
ответникът заявил, че тези пари може да не му стигнат и попитал дали ще може бащата на
свидетеля да му даде още 5000,00 лева - общо 44 000 лева. Свидетелят разбрал, че тези
5000,00 лева били дадени, когато И. отишъл в Смолян. Не знае да е сключван друг договор
за тях. След като получил сумата от 20 000 евро, И.Д. разписал договора на капака на колата.
Заявява, че баща му няма заложна къща в Смолян и че се занимават с дърводобив. И.Д.
подписал договора и попълнил данните в него. Свидетелят не бил чел договора, не знае дали
нещо е било написано предварително в него, само е присъствал при подписването му.
Сочи, че при предаването на сумата от 20 000 лева били свидетелят, баща му и
ответникът, друго лице не е присъствало. Ответникът подписал договора във Варна, на
капака на колата, пред гаража, пред блока му, преброил парите и след това ги прибрал в
апартамента си. Сочи, че парите били предадени на ръка, парите били в джобовете,
ответникът ги преброил.
В показанията си, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, свидетелката А.М. К.а - съпруга
на ищеца, излага, че ответникът и съпругът й имали приятелски отношения. Били семейни
приятели, И. и жена му им идвали на гости в Смолян, те със съпруга си идвали във Варна.
Сочи, че е присъствала на срещата с ответника и неговия приятел в Смолян, в заведението
на техни близки, когато му дали 5000,00 лева. Това било малко преди да се даде голямата
сума, може би една седмица след даване на голямата сума от 20 000 евро. Пред нея лично
били предадени 5000,00 лева. Сочи, че съпругът й няма заложна къща. Знае, че съпругът й и
ответникът имали друга уговорка за по-голяма сума, както и че синът й и съпругът й дошли
във Варна, защото имали да извършват някаква съвместна работа, било свързано с някаква
4
площадка за склад, по бизнес. Мисли, че имало договор за голямата сума и не си спомня да е
имало договор за малката сума. Самото предаване на сумата станало в барчето, като двамата
имали предварително договорка за това. Заявява, че знае, че за голямата сума от 20 000 евро
има договор; потвърждава, че го е виждала, но не си спомня дали е напечатан или написан с
химикал, нито дали има посочена сума или дата на връщане на сумата. Не познава приятеля
на ответника и казва, че тогава го е видяла за първи път.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Договорът за заем е неформален договор, за действителността на който не се изисква
нарочна писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на
обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000,00 лева, освен ако са сключени между съпрузи или
роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора
степен включително; т.е за да бъде доказано сключването на действителен договор за
паричен заем за суми над 5000,00 лева, е необходима винаги писмена форма.
Ограничението по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000,00 лева, обаче, не е приложимо,
когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на
постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на
отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания
са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен; каква е била
действителната обща воля на страните, уговорките относно изпълнението на договора; как
са изпълнявани задълженията по него след сключването му, а при наличие на документ за
предаване на сумата, няма забрана за установяване със свидетелски показания на останалите
елементи на договора (така Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о.
ВКС; Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, IV г. о. ВКС;
Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о. ВКС; Решение № 374
от 4.11.2014 г. по гр. д. № 2752/2014 г., IV г. о. ВКС, Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о. ВКС).
Договорът за заем е частен диспозитивен документ. Той има характера на частен
свидетелстващ документ само в частта, с която удостоверява предаването на заемната сума,
дори и да не е изрично уговорено с договора, че в тази част той служи за разписка за
предаването на сумата. В частта, с която се удостоверява предаването на сумата, волята на
страните трябва да бъде ясна и недвусмислена, за да се приеме за доказан фактът на
предаване на сумата.
Частният свидетелствуващ документ се ползва с формална доказателствена сила
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. При оспорване верността на
отразените в него обстоятелства не се открива производство по установяване на истинността
му по смисъла на чл. 193, ал.1 ГПК, тъй като преценката на съда за верността на
съдържащите се в него изявления се основава на всички доказателства по делото.
Ответникът оспорва реалното предаване на уговорената с процесния договор за заем
сума. При оспорване на предаването, тежестта на доказване на факта на предаването на
сумата е за заемодателя-ищец. Съдът, предвид съдържанието на чл. 2 от договора за заем,
приема за доказан факта на предаване на заемната сума непосредствено преди сключване на
договора. Изявлението за предаването и получаванети на сумата в текста на договора,
подписан от двете страни, има свидетелстващ характер, който съдът съобразява при
оспорване от длъжника на този факт (така Решение №105/30.6.2011 г. по т. д. № 944/2010 г.
на ВКС, II т.о. и Решение №123/02.5.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г. на ВКС, III г.о).
5
Настоящият състав счита за недоказано направеното от ответната страна оспорване
досежно вписване след сключване на договора и без знанието на ответника на сумата от
44 000,00 лева и датата на връщане на заемната сума. Показанията на разпитания свидетел
по делото на страната на ответника са хаотични, несвързани и вътрешно противоречиви,
некореспондиращи с останалия доказателствен материал и не следва да бъдат кредитирани,
поради което съдът приема, че не е проведено успешно оспорване.
Предвид изложеното, решаващият състав намира исковата претенция за доказана и
основателна, поради което следва да бъде уважена, а първоинстанционното решение -
потвърдено.
При уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86 от
ЗЗД.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 1280,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и
платежно нареждане за кредитен превод.
По възражението за прекомерност:
Настоящият състав приема за неоснователно възражението на процесуалния
представител на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, доколкото размерът на същото е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261530 от 07.05.2021 г., постановено по гр. дело №
7328/2020 г. по описа на ВРС, XXV състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ИВ. АС. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. "***, да заплати на Ж. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул. „***,
бл. „***, сумата от 1280,00 лева, представляваща сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7