П Р О Т О К О Л
08.01.2019 година град ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На ОСМИ ЯНУАРИ две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАН И.
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. О.Х.Й.
2. Д.Т.Б.
Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор: ИВО
ЙОЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД № 1015 по описа за 2018 година
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.В., редовно призован, се явява лично и с адвокат Г.Д. ***, с
пълномощно от досъдебното производство.
За ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, се явява наблюдаващия прокурор ИВО ЙОЛОВ.
ПОСТРАДАЛИЯТ Н.И.В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание – не се
явява в съдебната зала. За него се явява повереник адвокат Г.Д. *** с
пълномощно от досъдебното производство.
АДВ.Д.: Доверителят ми се намира извън залата, но не желае да
участва в съдебното заседание поради емоционални причини. Желаем провеждане на
разпоредително заседание без негово присъствие, като аз ще го представлявам.
Моля да приемете една молба от доверителя ми Н.И.В., в качеството му и на
законен наследник на починалите Ю. К., и Д. В.. Същата е с днешна дата.
Поддържам в днешното съдебно заседание, че не желае да се конституира като
граждански ищец, а само като частен обвинител.
Председателят докладва и предостави
на страните за запознаване, представената
молба от адвокат Г.Д. – САК, с дата 08.01.2019 година от името на пострадалия Н.И.В..
ПОСТРАДАЛИЯТ А.Р.З., редовно призован, се явява лично и с повереник
адвокат С. Й. от Адвокатска колегия – град София с пълномощно по делото.
Председателят ДОКЛАДВА
отговор от А.Р.З., депозиран на 29.11.2018 година в Окръжен съд град Плевен с
изразено становище във връзка с въпросите, които се обсъждат в разпоредително
заседание, както и съдържащ в писмен вид молба за предявяване на граждански иск
в общ размер на 450 000 лева срещу подсъдимия Р.В.В., както и искане за
конституиране в настоящото съдебно производство в качеството на частен
обвинител и граждански ищец.
Пострадалата С.С.В., редовно призована, видно от
приложените книжа на лист 37 от делото, не се явява без уважителни причини.
АДВ.Д.: Моля да приемете пълномощно от С.С.В., с което
ме упълномощава да я представлявам във връзка с пътнотранспортното произшествие
от 13.08.2017 година с участието на МПС „****“с рег.№***** с водач Р. Н.З., в
резултат на което е загинал Д. Н. В.. Моля да приемете молба от С.С.В. в
качеството на баба на загиналия Д. В., в която същата изразява волята си, че не
желае да бъде конституирана като граждански ищец, а само като частен обвинител.
Председателят ДОКЛАДВА
и предостави на страните за запознаване, представеното пълномощно и молба от
пострадалата С.С.В. с дата 08.01.2019 година, представени в днешното съдебно
заседание от повереника ѝ адвокат Г.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм.
АДВ.Й.: Запозната съм.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.: Запознат
съм.
АДВ.Д.: Запознат съм.
ПОСТРАДАЛАТА Е.Н.В., редовно призована, видно от
книжата, приложени на лист 38 от делото, не се явява без уважителни причини, за
нея се явява адвокат Г.Д. ***.
АДВ.Д.: Моля да приемете пълномощно от Е.Н.В., с което
ме упълномощава да я представлявам във връзка с пътнотранспортното произшествие
от 13.08.2017 година с участието на МПС „****“ с рег.№ ***** с водач Р. Н.З., в
резултат на което е загинал Д. Н. В.. Моля да приемете молба от Е.Н.В. в
качеството на сестра по бащина линия на загиналия Д. В. и са родени от един
баща, в която същата изразява волята си, че не желае да бъде конституирана като
граждански ищец, а само като частен обвинител.
Председателят ДОКЛАДВА
и предостави на страните за запознаване представеното пълномощно и молба от
пострадалата Е.Н.В., с дата 08.01.2019 година, представени в днешното съдебно
заседание от повереника ѝ адвокат Г.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм.
АДВ.Й.: Запозната съм.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.: Запознат
съм.
АДВ.Д.: Запознат съм.
Съдът намира, че следва да се приемат представените от
адвокат Г.Д. два броя пълномощни от пострадалите С.С.В. и Е.Н.В., нотариално
заверени съответно на 28.12.2018 година от С. И. – нотариус в района на РС град
Плевен и на 03.10.2018 година от П. Д. – нотариус в района на РС град София, в
уверение на това, че същата ще ги представлява като техен повереник в настоящия
съдебен процес. Следва да се приемат и представените от пострадалите молби от
08.01.2019 година, за конституиране като частни обвинители, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА
към делото представените от адвокат Г.Д. – САК, три броя молби от 08.01.2019 година
и два броя пълномощни от пострадалите Н.И.В., С.С.В. и Е.Н.В..
ПОСТРАДАЛИЯТ Г.С.Т., нередовно призован, не се явява. На
лист 39 в делото е депозирано съобщението по чл.247б от НПК от което е видно,
че посочения адрес за призоваване, даден като посрадал в досъдебното
производство, е посещаван трикратно от лицето по призоваването, но същият не е
открит, не са открити и лица на които да бъде връчена призовката.
ПОСТРАДАЛИЯТ З.Д.А., нередовно призован, не се явява.
Видно от приложените книжа на лист 40 от делото е, че лицето не е открито на
посочения от него адрес, даден като пострадал по досъдебното производство и не
е намерено лице, на което да се връчи съобщението.
ПОСТРАДАЛИЯТ В.Н.З., нередовно призован, не се явява.
Служебно от съда е установено, че е брат на загиналия Р. З.. Видно от
приложените книжа на лист 41 от наказателното дело, лицето не е намерено на
известния адрес по адресната справка, като е отразено от длъжностното лице по
призоваването, че по данни на лице Юлия Иванова – сватя, същият се намира в
чужбина от 15 години.
ПО ДАВАНЕ
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
г-н Председател, намирам че са налице законовите предпоставки за даване ход на
делото.
АДВ.Д.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ.Й.: Моля да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.:
Поддържам казаното от моя повереник.
АДВ.Д.: Не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото. С оглед докладванията на отбелязванията в съобщенията и трите лица Г.Т.,
З.А. и В.З. видно, че не са открити на адресите, които са посочили.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Съгласен съм със становището на адвоката си.
Съдът, като изслуша становищата на страните по даване ход на разпоредителното
заседание, намира следното:
В днешното съдебно заседание пострадалите Н.И.В., С. С.В. и Е.Н.В. не се явяват в съдебната зала
без уважителни причини, същите се представляват от адвокат Г.Д. от САК, като последната
заявява, че доверителите ѝ желаят да се проведе съдебното заседание без
тяхно присъствие. В днешното съдебно заседание не се явяват и пострадалите Г.С.Т.,
З.Д.А. и В.Н.З.. Видно от докладваните и приложени по делото книжа по
връчването е, че не са намерени на посочените от тях адреси и в справката от
адресна регистрация. В днешното съдебно заседание от всички пострадали се явява
само А.З.. При това положение, не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, тъй като редовно призованите не се явяват без уважителни причини, но се
представляват от адвокат Г.Д., а останалите не са намерени на посочените от тях
адреси за призоваване, поради което са налице основанията на чл.247в, ал.2 и ал.3
от НПК и те не могат да бъдат пречка за даване ход на разпоредителното
заседание.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Р.В.В. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ****,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, женен,
неосъждан,
ЕГН **********
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ на пострадалия:
А.Р.З. – 31 години, с висше образование, неосъждан,
без родство
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разясни на страните правата им по чл.274
и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не
правя отводи, нямам нови искания.
АДВ.Д.: Присъединявам се към казаното от прокурора.
АДВ.Й.: Нямам искания за отводи.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.: Поддържам казаното от повереника
си.
АДВ.Д.: Нямам искания за отвод на настоящия съдебен
състав. По доказателствата ще взема отношение, когато се обсъжда т.7 на чл.248, ал.1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Поддържам казаното
от адвоката си.
Съдът намира, че следва да се пристъпи към обсъждане на въпросите
по чл.248, ал.1, т.1-т.8 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.1 – т.8 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място считам, че делото е
подсъдно на Окръжен съд Плевен, с оглед мястото на извършване на престъплението
както и повдигнатото обвинение и се отразява в текста на чл.35, ал.1 от НПК. Не
намирам, че има основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.24 и чл.25 от НПК. На досъдебното производство считам, че не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на всички пострадали по настоящото
наказателно производство. На този етап не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените производства, както и при закрити врати. Лично
считам, че не е необходимо привличане на резервен съдия или резервен съдебен
заседател. Страните в производството са си наели своите защитници или
повереници. Не са налице и основания за извършване на процесуално-следствени
действия по делегация. Относно мярката за процесуална принуда по отношение на
подсъдимия, тя е „подписка“ и същата е законосъобразна, тъй като е съобразена
както с вида и характера на извършеното деяние, за което е повдигнато
обвинение, така и с оглед личността на подсъдимия. Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
АДВ.Д.: Подкрепям становището на прокурора, нямам
какво да добавя по така изложеното във връзка с въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание. Поддържам молбите от името на Н.И.В., С.С.В. и Е.Н.В.
и моля да бъдем конституирани като частни обвинители.
АДВ.Й.: Изцяло поддържам подадения пред вас отговор.
Моля да конституирате доверителя ми като частен обвинител и граждански ищец.
Подадения граждански иск отговаря на законовите изисквания и приемането му за съвместно разглеждане
без да бъде затруднено наказателното производство. В случай, че приемете за
съвместно разглеждане гражданския иск, моля да допуснете и двама свидетели при
режим на довеждане, които да установят фактите и обстоятелствата, описани в
него. Нямам други искания. По въпросите на разпоредителното заседание, поддържам
изложеното в отговора. То е изложено от мен, независимо, че е подаден от моя
доверител. Делото е подсъдно на Окръжен съд – Плевен. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 няма допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуални правила. По т.4 и по т.6 нямаме
искания. По т.7 изразих пред вас за събиране на нови доказателства изразих
становището си за допускане разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
Нямам искания по т.8.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.:
Поддържам казаното от моя повереник.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на предявените молби от Е.Н.В.,
С.С.В. и Н.И.В. чрез техния процесуален представител за конституиране като
частни обвинители, считам че същите са редовно предявени, отговарят на
условията, предвидени в закона и моля да ги конституирате като такива страни в
производството. По отношение на предявените три броя граждански искове от А.З.,
макар и в една молба, всеки един от които на стойност от по 150 000 лева,
както и молбата му за конституиране като частен обвинител, намирам че също са
налице законовите предпоставки. Моля да
ги приемете за съвместно разглеждане с гражданските искове и да конституирате А.З.
като частен обвинител в настоящото производство.
АДВ.Д.: Молбата на А.З. за конституиране в настоящото
производство в качеството му на граждански ищец и частен обвинител е
своевременно депозирана, отговаря на изискванията на чл. 84 и чл.77, ал.2 от НПК. Моля да приемете за основателна тази част, касаеща конституиране на лицето
като частен обвинител. В хода на досъдебното производство не са събирани
никакви доказателства в насока изводи за претърпените от молителя неимуществени
вреди и в тази връзка, в съдебната фаза ще се създаде пречка, а и проблем във
връзка с доказване на заявената претенция. Това неминуемо би обусловило и
отлагане на делото и няма никаква пречка тази гражданска претенция да бъде
заявена по реда на ГПК. Ето защо, молбата за конституиране на А.З. в качеството
на граждански ищец следва да бъде оставена без уважение. По отношение на
молбата за конституиране като частен обвинител няма пречка. Няма пречка и да
бъдат конституирани в исканото процесуално качество Н.И.В., С.С.В. и Е.Н.В..
По т.1, несъмнено делото е подсъдно на Окръжен съд – Плевен.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Становището
ми по т.3 е следното. Внесения за разглеждане обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, както
и ориентирите, които ни дава Тълкувателно решение №2/2002 година, а и в
тази връзка и трайната константна неизменна съдебна практика. Безпредметно е да
се обсъжда какви високи изисквания е поставил законодателят при изготвяне на
обвинителния акт, който определя предмета на доказване, както и този
обвинителен акт, възпроизведеното в него трябва по всякакъв начин да обезпечи
правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява по конкретното дело. Именно
тези изисквания към съставянето на обвинителния акт в конкретния случай не са
били изпълнени. Прочита на съдържанието на обвинителния акт, с който е
поставено началото на настоящото съдебно производство, сочи следното. В
диспозитива на така внесения обвинителен акт, моят подзащитен В. е привлечен към
наказателна отговорност, повдигнато е обвинение за това, че „на 13.08.2017 година
на път ІІ-35 (град Плевен – град Ловеч) пътен участък при км.18+470, в близост
до кантон „Люляк“, област Плевен, при управление на моторно превозно средство –
автобус, марка „****“, модел „***“ с рег.№ ****, нарушил правила за движение по
пътищата по ЗДвП и ППЗДвП, както следва: чл.21 ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47,
ал.1 и ал.3 от ППЗДвП – „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак – В26 „Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената“ – 60км/ч.” и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. Н.З., Л. Ф. З., Ю. А. К., Д. Н. В.,*** и
това словесно изражение на обвинителния диспозитив, прокурорът е лимитирал с
юридическа рамка, цифрова посочена като престъпление по чл.343, ал.3, б.„б”
предл.1, във чл.343, ал.1, във вр.чл.342, ал.1 от НК. В диспозитива, както
забелязвате, са възпроизведени правилата по ЗДвП и правилника за прилагане на
същия закон, които според обвинението са били нарушени от подсъдимия В.. Тези
правила касаят забрана на водачите на пътни превозни средства при въвеждане на
ограничение на скоростта със знак B26, да се движат със скорост по-висока от обозначената. В диспозитива липсва
отбелязване с каква скорост реално според обвинението се е движел моя
подзащитен с управлявания от него автобус. Ние не сме наясно какво е неговото
нарушение. Посочени са разпоредбите от закона и правилника, цитирани коректно,
но какво точно нарушение е извършил, което да е в причинна връзка с резултата
от транспортното произшествие, такава информация в диспозитива липсва.
Обстоятелството, че в описателната част на обвинителния акт е посочена една
скорост от 78 км/ч не освобождава прокурора от задължението в обвинителния
диспозитив да посочи в какво точно се изразява допуснатото нарушение на
правилата за движение. На следващо място, пак в диспозитива на обвинението липсва
словесно описание на приетото квалифициращо обстоятелство по ал.3 на чл.343 от НК. Този пропуск несъмнено не може да бъде преодолян с разсъждения в насока, че
е налице цифрово описание на престъплението, като е посочена алинея трета. В тази
алинея трета са предвидени осем хипотези. Коя хипотеза, дали подсъдимият е
управлявал в пияно състояние, след употреба на наркотици, без да има
необходимата правоспособност или другите, да не ги изброявам, или е причинил
смърт на повече от едно лице? Поне в цифровото изложение да беше изписано
предложението, което смята че е валидно към случая представителя на
обвинението. Никъде, освен в диспозитива и в обстоятелствената част, никъде не
е посочено, че при наличието на квалифициращо обстоятелство, а именно от него,
от деянието, да е настъпила смърт на повече от едно лице. Интерпретацията на
действителната воля на обвинението, след като са посочили четири лица, на която
е била причинена смърт, по никакъв начин не може да запълни тази празнота.
Обвинителния акт в този вид представлява един порочен документ, който не може
да изпълни процесуалната си функция. Обвинението следва да бъде така
констатирано, че да бъде напълно ясно за какво престъпление е обвинен
подсъдимия и срещу какво следва да се защитава. При тези условия, подсъдимият В.
е поставен в положение да не може да упражни своето право на защита. Правата му
са засегнати до такава степен, че не могат и да бъдат защитени. Ето защо, само
на тези условия, считам че делото следва да бъде върнато на прокурора, за
отстраняване на тези допуснати нарушения. Няма какво да се заблуждаваме, делото
е изключително значимо, не само с оглед резултата от този случай, но и с оглед
предвидената наказателна отговорност и другите последствия от това. Затова
трябва да сме много внимателни при обсъждане на всички тези обстоятелства, така
че да не се минира делото още в началния момент и да започне едно разкарване по
инстанции, което не се желае от никой. На следващо място, макар и различните
виждания, включително и в тази монография на Л. П., с която аз не мога да се
съглася в тази ѝ част, в която тя застъпва становището, че нарушенията
при предявяването на разследването не са съществени процесуални нарушения.
Преди да изкаже такова становище, все пак трябва да се поработи законодателно,
а не по императивен начин, в разпоредбата на чл.277, ал.8 законодателят да е предвидил,
че разследването се предявява, като разследващия орган представя на явилите се
лица всички материали по него за проучване. По делото, както стана известно, след
като ни беше предявено, са извършени разпити на двама свидетели – З.А. и Е.В.. С
тези документи ние не сме се запознали и при условие, че няма законодателна
промяна в разпоредбите на чл.227, следва да бъде прието, че нормата е императивна
и задължава след приключване на разследването всички материали да бъдат предявени
на явилите се лица, а именно: на обвиняемия тогава и защитата и другите
посочени в закона лица. Твърдя, че при предявяването ни, този протокол за
разпит на Е.В. не беше в кориците на делото. Мисля че го споменах, но считам че са налице основанията на чл.249,
ал.4, т.1, вр.ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за предприемане на действия,
посочени в разпоредбата на чл.248, ал.2
от НПК. По точка 4, считам че са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на особените правила, а именно по реда на глава XXVII – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371,
т.1 от НПК, като даваме съгласие да не се провежда разпит на разпитаните на
досъдебната фаза свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се използва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. Държим
обаче да бъде изслушано при условията на устност и непосредственост
заключението на вещото лице по изготвената комплексна авто-техническа
експертиза. По точка 5, не са налице основанията за разглеждане на делото при
закрити врати. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда,
предоставям на съда. По точка 7, правя искане в качеството на свидетели по
делото да бъдат допуснати и разпитани следните лица: З.Д.А. с адрес ***, мобилен телефон ***. Ако трябва
да мотивирам искането си, същият е присъствал на място, шеф е на транспортната
фирма. Правя искане за допускане до разпит в качеството на свидетел и на лицето
К. Ц. П. – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Плевен, посетил местопроизшествието, изготвил констативния протокол и
план-схема на ПТП с пострадали лица. Констативния протокол е приложен. Искането
ми е мотивирано с оглед изясняване на обстоятелствата по възникналото ПТП и
конкретно къде точно по платното движение е възникнал удара между лек автомобил
„***“ и автобус „***“, в каквато връзка са налице противоречия в показанията на
разпитаните свидетели и в констатациите на вещите лица, изготвили авто-техническата
експертиза. В графичното отбелязване на тази план-схема, изготвена от искания
свидетел е видно, че сблъсъкът е настъпил на платното за движение, където се е
движел към момента на произшествието подсъдимия Р.В., а експертите приемат
друго.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.В.: Поддържам казаното от адвоката си.
ПРОКУРОРЪТ: Ще се опитам да бъда кратък и ясен за
съда. По твърденията за допуснати съществени отстраними нарушения на съдопроизводствените
правила, които са ощетили грубо казано защитата на подсъдимия и той не е
разбрал за какво е обвинен – че липсва в диспозитива с каква скорост се е
движело моторното превозно средство към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. За първи път чувам такъв аргумент в кратката
си практика на прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен от 10 години. Тази
скорост, която е установена в хода на разследването чрез съответните способи за
събиране на следствени материали, е описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което е неразделна част от един единен документ. А тези фактически
положения, които считам че са безспорно установени в хода на разследването, са
подведени в диспозитива под съответната хипотеза на наказателноправната норма
на чл.343 НК и съответно запълнени, тъй като тя е бланкетна, със съответната диспозиция
на специалния закон, който е ЗДвП и правилника за прилагането му. Липсва каквото
и да е нарушение според мен при структуриране на диспозитива, тъй като е спазена
точно буквата на закона в чл.343 НК. Намирам искането на адвокат Д. е
неоснователно. Вторият пункт беше, че не съм посочил в диспозитива, коя от
хипотезите на ал.3 конкретно е нарушена, независимо, че съм изброил имената на
четири жертви, на които е причинена смъртта по непредпазливост. Смятам, че това
твърдение, извинявам се за израза, е абсурдно, за да не разбере подсъдимият за
каква квалификация става дума – смърт на повече от едно лице. Относно твърденията
за допуснати нарушения в правото на защита, като са извършени действия по
разследването след предявяването – няма такова нещо. Действия като разясняване
права на пострадали, съгласно съответните конвенции, са разпоредени от мен с
постановление, налично е в делото и след това е извършено предявяването. Няма
разпити на свидетели, няма събиране на доказателства, които да променят фактически
положението или да установяват нови факти, с които не е запозната защитата или
подсъдимия. Имаше едно възражение от страна на защитата относно гражданските
искове. Считам, че то е основателно, с оглед взетата позиция за съкратено
съдебно следствие. Независимо, че защитата поиска допълнителни
съдопроизводствени действия, за разкриването на обективната истина, считам че в
тази хипотеза на съдебното следствие ще се затрудни наистина разкриването на
обективната истина за изслушване на лица и установяване на други фактически
положения, извън тези, приети от подсъдимия и неговия защитник и описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради което, в тази част се
солидализирам със защитата като променям своята позиция относно само
гражданските искове. Относно искането за разпити на допълнителни свидетели в
хода на съдебното следствие, не се противопоставям. В крайна сметка, всички
страни следва да са заинтересовани да търсят обективната истина по делото и да
подпомогнат съда при постановяването на един законосъобразен акт. Затова,
предлагам да го уважите. В този смисъл моля за вашето определение. Съкратеното
съдебно следствие е право на подсъдимия. Съгласявам се с това искане. По чл.371,
т.1 от НПК няма забрана за събиране на доказателства. Изразявам съгласие за
провеждане на съкратено съдебно следствие.
АДВ.Д.: Считам, че не са допуснати никакви съществени
и неотстраними процесуални нарушения в диспозитива на обвинителния акт, които
да са довели до нарушаването на каквито и да е права на подсъдимия, обвиняем
към момента на връчване на обвинителния акт. В този смисъл Ви моля да не
връщате делото за ново изготвяне или корекции в обвинителния акт. Относно
искането, направено от подсъдимия и неговия защитник за съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.1 от НПК, аз и моите подзащитни не даваме съгласие за подобен
ред, тъй като това би ограничило възможността да бъдат призовани на по-късен
етап, ако счетем за необходимо свидетели, които нас ни ползват. Така или иначе
техните права не са преклудирани, тъй като съдът не може да отхвърли искането
на подсъдимия по чл.370, ал.2 от НПК.
АДВ.Й.: По чл.371, т.1 от НПК не даваме съгласие. Моят
доверител е съгласен с мен. Изцяло поддържам становището си относно това, че не
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по време на досъдебното
производство. Обвинителният акт отговаря на законовите изисквания и не са допуснати
нарушения при изготвянето му.
ПОСТРАДАЛИЯТ А.З.: Поддържам казаното от моя
повереник.
АДВ.Д.: Само една реплика на възражението, което
направи прокурора. Действително, обстоятелствената част и диспозитива са един неразделен
документ, но законът е поставил изискване да има съответствие между обстоятелствена част и
диспозитив. Когато в юридическото обвинение, т.е. в диспозитива липсва посочен елемент
от обективната страна, точното нарушение какво е? Естествено е, че този
обвинителен акт е порочен.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
Съдът след съвещание, като взе предвид становището на
страните и материалите по делото, намира следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд град Плевен и към
настоящия момент не са налице основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че на
досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до невъзможност обвиняемият да научи точно в какво престъпление е обвинен,
оттам и да организира защитата си, по следните съображения:
Съобразно
съдебната практика, както и Тълкувателно решение №2/2002 година, главното
предназначение на обвинителния акт е да очертае рамката на предмета на
доказване в бъдещия съдебен процес. Съобразно чл.249, ал.4, т.1 от НПК е дадено
легално определение на това какво е съществено отстранимо процесуално
нарушение. На първо място, да научи за какво престъпление е привлечен в
качеството на обвиняем. Видно от постановлението за привличане на лист 70 на
досъдебното производство е, че същият е бил привлечен в качеството на обвиняем,
като още при това процесуално-следствено действие никъде не е споменато и за
причинени имуществени вреди със съответно пострадали лица, по-късно посочени в
обвинителния акт. В това постановление е записано, че същият се е движел със
скорост над максимално допустимата от 60 км/ч, а именно – със 78 км/ч. В
обвинителния акт, който е обобщение и единствения акт за повдигане на
обвинение, никъде не е споменато в диспозитива на обвинението, че обвиняемият е
шофирал със скорост от 78 км/ч. „Цитирането“ на разпоредба от ЗДвП и ППЗДвП
само и единствено затруднява логичното възприемане на фактическото обвинение по
отношение на Р.В.В.. Тази скорост е описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Макар и формално, има неяснота и противоречивост между
обстоятелствената част и фактическото обвинение. В диспозитива липсват словесно
думите, че се е движел със 78 км/ч, което затруднява да се разбере в какво
точно е обвинен Р.В.. Независимо, че на други места някъде се съдържа такава
информация, то обвинителния акт е този, който трябва да съдържа всички
реквизити и не може и не следва чрез подсещане и подразбиране да се валидизира
обвинение за престъпление, в конкретния случай предвиждащо наказание „лишаване
от свобода“ в размер от 3 до 15 години. Макар и твърде формализирано, е основателно
възражението на адвокат Д., че в обвинителния акт в диспозитивната му част и в
обстоятелствената част никъде не присъства словесно израза за причинена „смърт
на повече от едно лице“, което обуславя и цифрово съответствие по алтернативите
на чл.343, ал.3 НК.
За първи път с обвинителния акт са описани причинени
имуществени вреди по лек автомобил марка „*****“ с рег.№ **** - 1210 лева, на
автобус „Сетра“ – 2500 лева и на лек автомобил „****“ с рег.№ ***** – 2600 лева
затова, като пострадали след предявяване на материалите по делото на обвиняемия
с протокол за запознаване на пострадал, прокурорът е приел че Г. С. Т. и З.Д.А.
са пострадали. Независимо, че има съдебно-оценителна експертиза на щетите още
на досъдебното производство, то едва с обвинителния акт и то само с
обстоятелствената му част, вече обвинеямият вижда, че следва да отговаря и за
причинени имуществени вреди. Тези обаче пък от друга страна имуществени вреди,
не са споменати както следва да бъде в диспозитивната част на обвинението в
обвинителния акт и от една трета страна, няма никакви аргументи защо тези
имуществени вреди са и „значителни“. Съгласно непроменената съдебна практика,
за да имат съставомерност имуществените вреди за престъпление по чл.343, ал.1,
б.“а“ НК, трябва да са значителни. В конкретния случай, това не е така.
Житейски да – има пострадали лица, но тези имуществени вреди поотделно и взети
дори всички заедно, са несъставомерни, тъй като са по-малко от 14 минимални
работни заплати към месец август 2017 година, когато същата минимална работна
заплата е била 460 лева. Това се превръща в проблем за бъдещото съдебно
производство, тъй като с бъдещия съдебен акт, ако съдът приеме, че подсъдимият
е виновен, няма какво да прави с тези така описани имуществени вреди. С други
думи, нито може да оправдае, нито да осъди някого, тъй като те не се намират
във фактическото обвинение. Макар и поглъщащ състава на настоящото
престъпление, ако прокурорът счита, че не е така, то следва изрично в
диспозитива на обвинението, освен настъпилите неимуществени вреди в резултат на
престъплението, да включи и настъпилите според него съставомерни „значителни“
имуществени вреди. Тук също е налице противоречие между обстоятелствената част
и фактическото обвинение, конкретно свързано с тези имуществени вреди. Това би
могло да се обвърже, ако обвиняемият е знаел за приетите допълнителни двама
пострадали, с възможността да реагира, да се защитава и да прави възражение
дали наистина те са в качеството на пострадали. Това също е противоречие между
обстоятелствената част и фактическото обвинение за извършено престъпление, за
което е предаден на съд обвиняемия Р.В.В.. Тук следва да се посочи, че в
обвинителния акт в списъка за лицата за призоваване е посочен като Р.В. В..
Отделен е въпросът, че в обвинителния акт не са
посочени и кои са пострадалите. Това е оставено на преценката на съда, като
явно се счита, че не е необходимо да се прави с обвинителния акт, тъй като може
да не се счита за съществено процесуално нарушение.
Материалите по досъдебното производство са предявени
на обвиняемия на 05.09.2018 година, а на 08.10.2018 година прокурорът е
преценил, че има още две лица, които следва да бъдат пострадали.
В настоящото съдебно производство има забрана на
закона в чл.249, ал.4 НПК да се обсъждат нарушения, свързани с допускането,
събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства. Не може обаче от настоящия съдебен състав да не се отбележи следното:
При такъв вид дела, пътнотранспортни произшествия, в конкретния случай с тежки
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в смърт на повече от едно лице, от
значение е съдебно авто-техническата експертиза. Без да обсъжда заключението
ѝ конкретно, съдът счита, че след връщането на делото на прокурора,
същият следва да вземе предвид, че тази експертиза се е позовала видно от
обстоятелствената ѝ част (лист 147 от ДП) на факти и обстоятелства,
посочени от обвиняемия Р.В.В., но в качеството му на свидетел, разпитан като
такъв на 19.09.2017 година (лист 93-94 от ДП). Тази експертиза е била назначена
месец февруари 2018 година. Р.В.В. е привлечен в качеството на обвиняем на
15.05.2018 година, дал е подробни обяснения при два разпита – на 15.05.2018
година и на 22.06.2018 година През втория разпит са направени и възражения от
адвоката му Д.. Това са писмени доказателствени средства, имащи значение, а не
показанията му като свидетел. Те са правна нула. При това положение, следва органът
на досъдебното производство да прецени не следва ли именно тези обяснения да
бъдат взети при изготвяне на съдебно авто-техническата експертиза, а не
показанията на обвиняемия в качеството му на свидетел.
Така изготвения обвинителен акт не може да послужи
като основание за насрочване и разглеждане на делото в истински съдебен процес.
По отношение на другите точки 4,5, 6, 7 и 8 по чл.248, ал.1 от НПК, подлежащи
на обсъждане, както и по отношение на направените искания за конституиране на
страни и приемане за разглеждане на гражданските искове от А.Р.З., съобразно
чл.248, ал.2 от НПК, на този етап съдът не следва да взема отношение. След
връщане на делото за доразследване, следва прокуратурата да се съобрази с
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и отново да изпълни всички задължения,
свързани и с процесуално-следствени действия по отношение на пострадалите лица.
Те следва задължително да бъдат посочени в обвинителния акт, то не е задължение
само на съда да ги установява, призовава и тепърва да им разяснява правата.
Последното тълкувателно решение е относимо и за прокуратурата. Съответно
пострадалите лица би могло и следва да бъдат разпитани и като свидетели, с
оглед установяване на обстоятелствата, извън наследниците по закон, за наличие
на емоционална връзка и отношения, които дават основание такива лица в
разширения вече кръг от правоимащи, да предявяват граждански искове за
причинени неимуществени вреди.
По изложените съображения и на основание чл.248, ал.5,
т.1, вр. чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №1015/2018 година по
описа на Окръжен съд – град Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура град Плевен за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила, посочени
в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен
срок от днес по реда на Глава XXII от НПК пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи
в 14:15 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.