Решение по дело №1017/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 98
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20221001001017
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001001017 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника, „Б. и сие” ЕООД, срещу решение
№ 260048 от 21.06.2022г. по т.д. № 136/2020г. по описа на ОС - Враца, поправено с решение
№ 260059 от 31.10.2022г., в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Б.” ЕООД – в
несъстоятелност, иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 38 296,84 лв. – дължима цена по договор
за преарендуване на земеделска земя от 29.06.2019г., вписан в служба по вписванията при
РС – Оряхово с рег.н. 64148-2 от 18.07.2019г. и иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 20 лв. –
неустойка по договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.11.2020г.
до окончателното ѝ изплащане и е отхвърлено поддържаното от ответника евентуално
възражение за прихващане със сумата 34 688 лв. – дължима на заявените алтернативни
основания като платена по уговорка между страните на арендодателите вместо плащане на
цената по договора за преарендуване, алтернативно като платена в изпълнение на чужд дълг
при правен интерес. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е
неправилно предвид неговата необоснованост. Излага да не е спорно сключването между
страните на процесния договор. Сочи страните да не спорят и в изпълнение на същия на
ответника да е предоставено ползването на 957,421 дка, както и дължимото възнаграждение
по договора да е 40 лв. на дка. Поддържа от заключението по изслушаната ССчЕ да се
установява да липсва редовно осчетоводяване на претендираното вземане в счетоводството
при ищеца, доколкото последното е извършено от ликвидатора въз основа на мемориален
ордер, като липсват първични документи за извършеното вписване. Излага да липсват и
1
осчетоводени задължения за дължими аренди плащания към арендодателите от ищеца. Сочи
в неговото счетоводство договорът да е редовно и надлежно осчетоводен, както и да са
осчетоводени плащания към арендодателите, собственици на обработваните земеделски
земи, в размер на 37 362,13 лв. в брой или с банкови преводи, както и плащане на
управителя на ищцовото дружество в размер на сумата 4 975 лв., с което също е погасен
процесния дълг. Излага извършените плащания да се установяват и от показанията на
разпитания свидетел Н. В., които са непосредствени. Жалбоподателят сочи гореописаната
установена по делото обстановка и счетоводните записвания при двете дружества да
доказват постигнатото съгласие между страните по делото да не бъде плащано договореното
възнаграждение на преотдалият ползването на земите ищец, а директно същото да бъде
платено на арендодателите. Поддържа твърденията му в този смисъл и да не са оспорени от
ищеца с допълнителната искова молба, нито в първото по делото о.с.з. Излага спорът между
страните да не е дали е налице уговорка в този смисъл – за дължимо плащане не към ищеца,
а към арендодателите, а дали реално е извършено плащане на последните, в който смисъл са
поддържаните в хода на делото оспорвания от ищеца и в която насока са събирани
доказателства. Излага за доказване на последните обстоятелства да е поискал разпит на
свидетели, като ищецът е заявил последното да не е необходимо, защото не спори
арендодателите да са си получили рентата и по тази причина свидетелите да не са
разпитани. Сочи да е представил по делото в оригинал и в заверен препис и 17 броя
разходни касови ордера, от които е видно, че арендно възнаграждение е платено на
собствениците на отдадените под аренда земи. Излага от събраната СПЕ да се установява, че
оспорените от ищеца 13 РКО са подписани от авторите им, което установява точното
изпълнение на договорните му задължения и плащането на арендното възнаграждение.
Поддържа в нарушение на процесуалния закон първоинстанционния съд с решението си да е
приел, че не може да цени последните документи. Излага именно предвид горните доказани
по делото плащания, извършени по съгласие между страните, ищцовото дружество да не е
осчетоводило вземане към ответника, както и свои задължения към арендодателите, а
извършеното по - късно осчетоводяване от ликвидатора въз основа на мемориален ордер да
е противно на закона. Излага да е предявил възражение за прихващане с платените арендни
вноски именно като поддържа да е извършил плащането в резултат на постигната
договореност между страните, евентуално, че е изпълнил чуждия дълг на ищеца към
арендодателите при интерес от последното - за да не насочат собствениците на ползваните
земи претенциите си към него като ползващ имотите им. По тези доводи моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Моли за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Б.” ЕООД – в несъстоятелност, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа решението в обжалваната му част да е правилно и обосновано,
постановено при точно приложение на материалния закон, при отчитане на действителната
воля на страните по процесния договор и в съответствие със събраните по делото
доказателства. Излага правилно съдът да е приел, че ответникът не е доказал постигната
2
уговорка между страните в твърдения от ответника смисъл досежно плащането на
договореното възнаграждение. Оспорва първоинстанционният съд да е допуснал и
твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения като поддържа всички събрани по
делото доказателства да са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Излага при
доказателствена тежест за ответника същият да не е доказал твърденията си за сключен
договор за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Сочи такова изявление да не се
съдържа в процесния договор, нито да е постигано с последващо съглашение между
страните и кредиторите арендодатели. По тези доводи моли първоинстанционното решение
в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
Досежно правилността на решението в обжалваната му част съдът
приема следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор от
29.06.2019г. се установява да са постигнали съгласие ищецът „Б.“ ЕООД да
преарендува /преотдава за ползване/ на ответника „Б. и сие“ ЕООД описаните
в чл. 1, ал. 1 от договора земеделски земи за стопанската 2019/2020г.
Предвид нормата на чл. 11 от Закон за аренда в земеделието
сключването на договор за преарендуване на земеделски земи е позволено,
без за договора да е въведена форма за действителност. В ал. 1 на последната
законова разпоредба е предвидено предпоставка за последното да е уговорка
в този смисъл в договорите за аренда, като оспорване предпоставката да
липсва не е въведено от никоя от страните. Липсват и твърдения предвид
неизпълнение на изискванията по чл. 11 ЗАЗ някой от арендодателите да е
развалил договора за аренда при условията на чл. 11, ал. 4 ЗАЗ.
С отговора на исковата молба се поддържа правоизключващо
възражение, че не всички земи са предадени за ползване на ответника. От
събраното по делото заключение по ССчЕ, което не се оспорва от страните,
3
се установява, че 57,259 дка от описаните в договора земеделски земи са
предоставени под аренда на друго лице и реално не са предадени и ползвани
от ответника. Ползваните от ответника по процесния договор земи са 957,421
дка, за които последният включително е кандидатствал и получил субсидии.
С чл. 2 от процесния договор страните са постигнали съгласие
дължимото по договора възнаграждение /наем/ да е в размер на 40 лв. на дка и
да е дължимо в края на стопанската година.
В чл. 3 от договора е разписано правото на преарендувалият земите
ищец да получи наема по чл. 2 от договора.
Предвид горната ясна воля на страните за доказаното по делото
ползване на преотдадените му от ищеца земеделски земи ответникът на
основание чл. 2 и чл. 3 от договора дължи възнаграждение в размер на 40 лв.
на дка, или за 957,421 дка дължимото възнаграждение е изчисленото от
вещото лице по ССчЕ в размер на 38 296,84 лв.
Последният дълг възниква за ответника въз основа на сключения между
страните договор и за съществуването му е без правно значение дали е
осчетоводен и при двете страни. В този смисъл и доводите по жалбата на
ответника, че липсата на редовен запис в счетоводството на ищцовото
дружество доказва липсата на дълг за ответника, са правно необосновани. С
нормата на чл. 182 ГПК е уредено доказателственото значение на вписванията
в счетоводните книги на страните, като липсата на запис не е приравнена на
липса на вземане/задължение, а нередовността е основание съдът да не
кредитира записите в полза на извършилата ги страна.
В писмения отговор ответникът е заявил две правопогасяващи
възражения.
С първото е изложил твърдения за плащане на ищеца чрез неговия
управител и едноличен собственик М. Б. на сумата 4 975 лв. в брой, с което е
погасил частично задължението си за възнаграждение по процесния договор.
Твърдението му е оспорено от ищеца.
От заключението по приетата ССчЕ се установява в счетоводството на
ответника да е осчетоводено плащане с основание „рента за 2019/2020г. по
договор от 29.06.2019г.“ въз основа на РКО № 115/30.09.2020г. и с получател
М. Б.. Вещото лице е изискало РКО и констатирало последният да е
4
неподписан за лице получило сумата, което е мотивирало извода му
счетоводният запис да е нередовен.
Настоящият състав на съда отчита РКО да е първичен счетоводен
документ за извършени плащания в брой от касовите наличности като
задължителен елемент на последния е полагането на подпис от лицето, на
което сумата е предадена. Липсата на подпис за получил сумата изключва
извода на последния документ да бъде призната както редовност по смисъла
на чл. 182 ГПК, така и доказателствената стойност по чл. 77 ЗЗД на разписка,
установяваща изпълнението. Предвид нередовността на извършения
счетоводен запис за плащане по договора чрез предаване в брой на
управителя на ищеца М. Б. на сумата 4 975 лв., то на основание чл. 182 ГПК
същият нередовен запис не може да бъде доказателство, установяващо
вписаните и изгодни за ответника факти по погасяване на дълга със сума в
последния размер.
Недопустимо е на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК доказването със
свидетелски показания на погасяването на установени в писмен документ
задължения, предвид на което и независимо от събраните гласни
доказателства при разпита на св. В. за предадени от управителя на ответното
дружество пари в брой на управителя на ищеца М. Б., то същите не могат да
бъдат ценени от съда и въз основа на тях не може да приеме за доказано
частично погасяване на дълга по процесния писмен договор.
Второто поддържано от ответника правоизключващо възражение е
страните по сделката да са постигнали съгласие за изменение на начина, по
който ответникът ще следва да изпълни задължението си за плащане на
възнаграждение/наем по договора, а именно, че вместо да дължи плащане на
ищцовото дружество, ще плати договорения размер на възнаграждение
директно на арендодателите, собственици на ползваните земеделски земи,
като аренда.
Съобразно постигнатото съгласие между страните – чл. 11, договорът
може да бъде изменян само чрез съглашение в писмена форма.
Ответникът не твърди да са постигнали такова писмено съглашение.
С нормата на чл. 293, ал. 2 и ал. 6 ТЗ, приложими към процесната
търговска сделка, когато сключването или изменението на договора е
направено не в установената от закона или от страните форма, същото се
5
счита за нищожно. В този смисъл и дори да се приеме, че е постигната устна
уговорка за изменение на договора, въпреки установената от страните
писмена форма за последното съглашение, същото би било на основание
последната законова разпоредба нищожно. Единственото изключение е това
по нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, което предвижда, че страната не може да се
позовава на недействителността, ако от поведението и може да се заключи, че
не е оспорвала валидността на изявлението. Доказателства за поведение на
ищеца в последния смисъл не са събрани по делото.
При доказателствена тежест за ответника същият не доказва и да е
налице хипотезата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, а именно изпълнението да е извършено
към овластено от кредитора лице. Липсва доказана по делото, изходяща от
ищеца „Б.“ ЕООД воля, с която да указва на ответника, че вместо нему желае
ответникът да престира на третите за сделката лица – арендодателите. Такава
воля не може да бъде изведена от липсата на счетоводно записване при ищеца
преди осчетоводяване на вземането по договора въз основа на мемориален
ордер от ликвидатора на дружеството на 09.10.2020г., доколкото липсата на
счетоводен запис въз основа на договора сочи само на липса на редовност в
счетоводните записвания на ищеца, не и за воля да бъде престирано другиму.
Счетоводните записвания при ответника, доколкото се извършват по волята
на последния, не могат да свидетелстват за волята на насрещната страна по
сделката. Изразено съгласие от ищеца при условията на чл. 75, ал. 1 ЗЗД да
бъде престирано другиму, а не на него, не се установява и от събраните
гласни доказателства при разпита на свидетеля В., който дава показания да не
е чул точно, че управителят на ищцовото дружество е съгласен и е разрешил
да се плаща директно на собствениците на земите, но да знае със сигурност,
че е плащано, като с управителя на ответника – негов зет, и с дъщеря му са
обикаляли да дават пари на хората.
Предвид горните доводи на съда по делото се установява възникването
на вземане в полза на ищеца за сумата 38 296,84 лв., като при доказателствена
тежест за ответника не се установява задължението да е погасено чрез
плащане на правоимащия ищец, нито на овластено от него лице по смисъла на
чл. 75 ЗЗД.
Задължението за плащане на възнаграждение е уговорено да се
извършва в края на всяка стопанска година – чл. 2. С чл. 13 е договорена
6
неустойка при забава в плащането на наема с повече от един месец в размер
на 20 лв. месечно. От договорения с чл. 2 срок – края на стопанската
2019/2020г. до предявяване на исковата молба, е изминал повече от един
месец, предвид на което предявения иск по чл. 92 ЗЗД е основателен за
пълния предявен размер от сумата 20 лв.
Предвид горните изводи на съда следва да бъде разгледано заявеното
при условията на евентуалност възражение на ответника за прихващане със
сумата 34 688 лв., която ответникът е заплатил за погасяване дълга на ищеца
„Б.“ ЕООД за арендни плащания към арендодателите – собственици на
отдадените за ползване с процесния договор земеделски земи.
С писмения отговор са поддържани три основания за претендираното с
възражението за прихващане вземане на ответника.
Третото сочено основание - за претендиране на сумата по правилата на
неоснователното обогатяване, не е разгледано от първата инстанция при
липса на оплаквания в жалбата за допуснато процесуално нарушение в тази
насока, предвид на което и въззивният съд не може да го разгледа.
Първото възражение е за плащане на сумата със съгласието на ищеца на
арендодателите, което се покрива с гореизложените твърдения за надлежно
изпълнение на договора при условията на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза
дългът би се погасил в резултат на плащанията, а за ответника не би
възникнало вземане, дори ако възражението бе доказано, а то не е по вече
изложените мотиви на съда за липса на доказана изразена от ищеца воля да
бъде престирано другиму.
Второто възражение е основано на извършване на плащанията без
изричното съгласие на ищеца, но при наличен правен интерес за ответника, за
да не насочат арендодателите претенции към него за ползването от него на
собствените им имоти. Ответникът неправилно е посочил с писмения си
отговор да се касае за водене на чужда работа без натоварване. Същият не
дължи да квалифицира исканията си към съда, като видно от твърденията му
последните сочат не на гесция - управление на работа, за която знае, че е
чужда, без да е натоварен, а на изпълнение на чужд дълг при правен интерес
от това, или приложима е разпоредбата на чл. 74 ЗЗД.
Съобразно последната законова разпоредба този, който е изпълнил едно
чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в
7
правата на кредитора.
Ищецът първоначално е оспорил твърденията на ответника за
извършени от него плащания към арендодателите на дължимите към
последните от ищеца „Б.“ ЕООД арендни вноски. Във връзка с тези спорни
факти съдът е допуснал по искане на ищеца до разпит четирима от
арендодателите – К. М., Х. С., Л. Т., Е. И. и К. П.. В провелото се на
07.12.2021г. о.с.з. ищецът се е отказал от разпита на последните лица като е
признал те да са си получили дължимата им се рента за процесните земи за
стопанската 2019/2020г. В този смисъл и тези, въведени от ответника, факти
по плащане от него на горепосочените лица на дължимата им се от ищеца
аренда за ползването на собствените им земеделски земи следва да бъдат
счетени за безспорни между страните и в този смисъл на основание чл. 153
ГПК за ненуждаещи се от доказване.
Независимо от последното за извършеното от ответника плащане на
аренда директно на собствениците на ползваните от него по процесния
договор земеделски земи, включително горепосочените четирима, по делото
са събрани писмени доказателства, заключения на ССчЕ и СПЕ, както и
гласните доказателства от разпита на свидетелите В. и Б..
При кредитиране на заключението по приетата и неоспорена от
страните ССчЕ съдът приема по делото да се установява, че при ответника са
отразени счетоводни записвания за извършени плащания към арендаторите,
предоставили за ползване собствените им земеделски земи, предмет на
процесния договор, в общ размер на 37 362,13 лв. като плащанията са
извършени в брой или с банкови преводи. При разпит в о.с.з. на 01.06.2021г.
вещото лице потвърждава лично да е видяла и проверила всички документи,
включително РКО за извършените плащания в брой, да е проверила и засекла
по дати и имена в аналитичния регистър на ответника всички плащания и в
този смисъл записванията да са редовни. На всички РКО има посочени имена
и подпис за получил сумата, с изключение на РКО № 115/30.09.2020г. с
посочен получател М. Б. за сумата 4 975 лв. Последната сума по причина на
нередовност на първичния счетоводен документ е извадена от вещото лице и
даденото заключение е за платени от ответника суми на арендаторите за
аренда за 2019/2020г. в размер на 32 387,13 лв.
В изпълнение на указанията на съда разходните касови ордера от №
8
116/30.09.2020г. до № 132/30.09.2020г., седемнадесет на брой, са представени
по делото в официален препис – заверени от нотариус за верността на
преписа с оригинала, с молба от 04.10.2021г. С последното са спазени
изискванията на чл. 183 ГПК, противно приетото в мотивите на обжалвания
съдебен акт, като недопустимо едва с решението си по съществото на спора
съдът е приел, че на основание последната законова разпоредба няма да цени
тези писмени доказателства. Документите са представени по делото и в
наличния при ответника оригинал за целите да допусната СПЕ като
обстоятелството, че част от тях са изготвени под индиго не ги прави „не
оригинали“ или преписи по смисъла на чл. 183 ГПК, а напротив изготвянето
на РКО от кочан с индиго е обичайно в търговската практика.
Предвид заявеното от ищеца оспорване на 13 от 17-те РКО досежно
авторството на частните документи по делото е събрано заключение по СПЕ,
съобразно което подписите под РКО за получил сумата са положени от
сочените с документите получатели на платените в брой пари. Експертизата
не е оспорена от страните, работила е върху сравнителен материал на
авторите и заключението е категорично, че подписите са изпълнени от
посочените поименно лица, предвид на което и съдът приема документите да
се установява да са истински. Същите отговарят на дефиницията за разписка
по чл. 77 ЗЗД и съдът приема да установяват извършени плащания от ищеца
на разписаните в РКО суми на соченото основание за погасяване на вземане
за аренда за 2019/2020г.
Последните писмени доказателства, наред с редовните счетоводни
записвания при ответника -чл. 182 ГПК, според настоящия състав на съда
установяват по делото извършени от ответника плащания към арендодателите
на дължимите към последните лица арендни вноски от арендатора ищец за
2019/2020г. в размер на 32 387,13 лв.
Този извод се подкрепя и от показанията на св. В., който потвърждава
да са обикаляли и посещавали с управителя на ответника арендодателите и да
са им заплащали в брой дължимите им се арендни плащания за 2019/2020г.
Свидетелят е присъствал лично, възприел е непосредствено тези факти и
макар да е налице възможна заинтересованост, доколкото управителя на
ответника му е зет, показанията му се подкрепят от събраните писмени
доказателства – РКО и от заключението на ССчЕ, и съдът ги кредитира.
9
Обратен извод съдът не може да формира от показанията на свидетеля
Л. Б.. Показанията му, че не е подписвал приложения по делото РКО №
116/30.09.2020г. и не е получавал аренда за 2019/2020г. са на първо място
заинтересовани, доколкото от събрани по делото доказателства се установява
да има съдебни претенции за аренда за същата година към трето за спора
лице. На второ място, верността на показанията му се опровергава от
заключението по приетата по делото и неоспорена от страните СПЕ. Вещото
лице е работило по предоставения от Б. пред съда сравнителен материал и е
дало категорично заключение, че подписът под РКО № 116/30.09.2020г. е
изпълнен от него, предвид на което съдът приема и последното лице да се
установява да е получило плащане за ползването на земите му във връзка с
процесния договор.
Противно изводите на първоинстанционния съд никой не е оспорвал
правото на посочените в РКО лица на аренда за ползването на процесните
земеделски земи, нито, че вземанията им към ищеца като арендатор не са в
посочените в РКО размери. Единствените оспорвания от страна на ищеца са
да не е изразявал воля да бъде платна от ответника аренда на арендодателите,
а че е трябвало да се престира по договора на него, и че не се доказва реално
ответникът да е платил на арендаторите. В този смисъл и недопустимо
първоинстанционният съд с решението си е въвел като спорни между
страните фактите досежно съществуване правото на аренда на получилите
плащанията лица, по които факти страните не са спорили.
Представените към исковата молба декларации за неполучаване на
рента за 2019/2020г. са форма на недопустимо събиране на гласни
доказателства в писмена форма като е налице покритие само с три от лицата,
за който ответникът твърди да е изпълнил дълга на ищеца за плащане на
аренда– В. К., К. М. и С. П.. За тези три лица по горните доводи на съда се
установява да е извършено плащане от ответника по банкова сметка на В. и в
брой, удостоверено с РКО, на М. и П., като за М. получаването на арендата и
се признава от ищеца.
Плащанията на дълга на ищеца към арендодателите от ответника,
ползващ земите им предвид преарендуването им от ищеца с процесния
договор, е извършено и при правен интерес за ответника според настоящия
състав на съда, доколкото неизпълнението на договора от арендатора може да
10
има за последица разваляне на договора за аренда и отпадане на правата на
ответника като преарендатор на имотите. Отделно от това, както сочи
ответникът, собствениците на ползваните от него земи винаги могат да
предявят към него претенции за обогатяването му за тяхната сметка чрез
ползване на имотите им, без те да са му разрешили последното. Интерес се
доказва и от показанията на св. В., който установява да се касае за
дългогодишни отношения със собствениците на земи и ответникът има
интерес да е коректен в отношенията си с последните лица, за да му
предоставят и в други периоди ползването на земите си.
По горните доводи на съда и на основание чл. 74 ЗЗД ответникът „Б. и
сие“ ЕООД като изпълнил дълга на ищеца „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност,
към арендодаторите на земи, описани в процесния договор от 29.06.2019г.,
встъпва е правата на последните срещу ищеца и има вземане срещу него за
сумата 32 387,13 лв., за която сума възражението за прихващане се явява
основателно.
По тези мотиви първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта му, с която предявеният иск по чл. 92 ЗЗД е уважен за сумата 20 лв. и
искът по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗАЗ е уважен за горницата над сумата
5 929,71 лв. до уважения размер от сумата 38 296,84 лв., като вместо това
искът чл. 92 ЗЗД за сумата 20 лв., и искът по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗАЗ за
горницата над сумата 5 929,71 лв. до сумата 38 296,84 лв., бъдат отхвърлени
като погасени чрез извършено съдебно прихващане с вземането на „Б. и сие“
ЕООД към „Б.“ ЕООД за сумата 32 387,13 лв. – платени задължения на „Б.“
ЕООД като арендатор към арендодателите на земеделски земи, предмет на
договор за преарендуване от 29.06.2019г.
В останалата обжалвана част, с която искът по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11
ЗАЗ е уважен за сумата 5 929,71 лв., ведно със законните лихви върху
главницата, и е отхвърлено възражението за прихващане за горницата над
32 387,13 лв. до заявения размер от 34 688 лв. и по алтернативно заявеното
основание, решението като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената / отхвърлената част на иска.
Пред първата инстанция ищецът доказва разноски в размер на сумата
3 624 лв. Предвид изхода на делото има право на разноски в размер на 560,18
11
лв. Първоинстанционното решение, в частта, с която са присъдени разноски
за горницата над тази сума до сумата 3 148,52 лв. следва да бъде отменено.
Пред САС не доказва разноски. Представен е договор за правна защита с
отбелязване за платено му възнаграждение от М. Б. – едноличен собственик
на капитала на ищеца „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, който не може да
представлява ищеца, по която причина съдът е изискал представяне на
отговор от ищеца чрез ликвидатора на дружеството. Отделно и от
представения документ не се установява разходът да е за сметка на страната
„Б.“ ЕООД- в несъстоятелност.
Ответникът пред ОС – Враца доказва разноски за сумата 3650 лв. С
оглед изхода на спора има право на разноски за сумата 3085,13 лв. С
първоинстанционното решение са му присъдени разноски за сумата 206,96 лв.
като с настоящото решение ще му бъде присъдена разликата от 2 878,17 лв.
Пред САС доказва разноски в размер на 2 767 лв. С оглед изхода на спора има
право на разноски в размер на сумата 2 338,79 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260048 от 21.06.2022г. по т.д. № 136/2020г. по
описа на ОС - Враца, поправено с решение № 260059 от 31.10.2022г., В
ЧАСТТА, с която предявените от „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК,
*********, срещу „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 92 ЗЗД е
уважен за сумата 20 лв. – неустойка по чл. 13 от договор от 29.06.2019г., и
иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗАЗ е уважен за горницата над сумата
5 929,71 лв. до уважения размер от сумата 38 296,84 лв., и е отхвърлено
възражението за прихващане на ответника „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********,
с вземане по чл. 74 ЗЗД за сумата 32 387,13 лв., както и в частта за присъдени
разноски в полза на ищеца „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, за горницата над
сумата 560,18 лв. до сумата 3 148,52 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, срещу „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл. 92 ЗЗД за
сумата 20 лв. – неустойка по чл. 13 от договор от 29.06.2019г., и иск по чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 11 ЗАЗ за горницата над сумата 5 929,71 лв. до сумата 38 296,84
12
лв., като погасени чрез извършено съдебно прихващане с вземането по чл. 74
ЗЗД на „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, към „Б.“ ЕООД– в
несъстоятелност, ЕИК *********, за сумата 32 387,13 лв. – платени от „Б. и
сие“ ЕООД, ЕИК *********, задължения на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
като арендатор за арендни плащания към арендодателите на земеделски
земи, предмет на договор за преарендуване от 29.06.2019г. за стопанската
2019/2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260048 от 21.06.2022г. по т.д. №
136/2020г. по описа на ОС - Враца, поправено с решение № 260059 от
31.10.2022г., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която предявеният от
„Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Б. и сие“ ЕООД,
ЕИК *********, иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 11 ЗАЗ е уважен за сумата 5 929,71
лв., ведно със законните лихви върху главницата считано от 27.11.2020г., и е
отхвърлено възражението за прихващане на „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК
*********, с насрещно вземане по чл. 74 ЗЗД за горницата над 32 387,13 лв.
до заявения размер от 34 688 лв., и в частта за отхвърлено възражение на
алтернативно заявено основание - за платени по съгласие с ищеца арендни
плащания към собствениците на земеделски земи, предмет на договор от
29.06.2019г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, ДА заплати
на „Б. и сие“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2 878,17 лв. – разноски пред ОС – Враца, и сумата 2 338,79 лв. – разноски
пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13