№ 26867
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110103735 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Подадени са четири идентични по съдържание молби, но от различни
хора, с което се иска изменение на Решение № 9851/23.05.2024 г. в частта за
разноските.
Молба с вх. № 193995/13.06.2024 г. е подадена от адв. С. --- Д..
Молба с вх. № 194540/13.06.2024 г. е подадена от адв. В. - С..
Молба с вх. № 194537/13.06.2024 г. е подадена от адв. М-.
Молба с вх. № 194531/13.06.2024 г. е подадена от адв. К-------.
Всичките молби имат едни и същи доводи, а именно, че вещите лица
получават по-голямо възнаграждението от адвокатите и че
правораздавателната дейност е в България. Твърди се, че документите, които
са подадени от тях не са изготвени от изкуствен интелект. Присъденото
възнаграждение е крайно ниско.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, противната страна моли съда да остави
без уважение молбата. Счита, че претендираното възнаграждение е
прекомерно. Цитира съдебна практика. Твърди, че за подаване на възражение
не се дължи разноски. На следващо място твърди, че не са налице
предпоставките по чл.38 ЗА. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 г.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на решението в частта за
разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на лицата, който е представен преди открито съдебно
заседание(л.106, 1122 от делото и в заповедното).
Второ, решението е връчено на ответниците на 04.06.2024 г. ( л. 148-149
от делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК
изтича на 18.06.2024 г. Молбите по чл.248 ГПК са подадени на 11.06.2024 г.
Същите са подадени в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбите по чл.248 ГПК са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Така подадената молба е неоснователна. Съдът приема, че подробно е
изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е
произнесъл за разноските в решението. Не е налице хипотезата на допълване.
Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в
разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие
със закона е приложил чл.78 ГПК. Размерът е съобразен с практиката,
обективирана в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на
ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС.
Още повече настоящият съд се солидализира с мотивите, изложени в
цитираните актове, досежно критериите за определяне на възнаграждение, че
за подаване на възражение (подаване на документ) следва да се присъжда
малка сума по ЗПП. Повече от присъдените суми за подаване на бланкетни
молби, несъобразени с фактите по делото, не следва да се присъжда, тъй като
2
ще се стигне до неоснователно обогатяване.
Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил константната
практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са задължителни
съда. Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а напротив
искането да се съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното убеждение на
съда, което накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е налице
континентална правна система, а не прецедента, поради което съдът не следва
да се съобразява с други решения, а само по събраните по делото факти,
които да ги субсумира в хипотезата на правната норма.
Друг е въпросът, доколко се преследва легитимна цел с института на
чл.248 ГПК, при положение, че съдът е мотивирал точно и ясно как е
приложил чл.78 ГПК. Ето защо при наличие на мотиви и произнасяне в тази
насока за разноските по делото, съдът не може да измени решението си в тази
част, тъй като ще представлява изменение на воля, при вече постановен
съдебен акт.
Неоснователно е възражението на страните, че документите до съда се
пишат хора, а не от изкуствен интелект. Така представените от страните
книжа са бланкетни, имат едно и също съдържание, но само се промени
автора. При различни автори, няма как молбите да имат едно и също
съдържание, т.е. една и съща форма на волеизявление. С оглед идентичното
съдържание на така представените молби и книжа по делото, е налице
обосновано предположение за липса на човешки умисъл, доколкото всичко се
състои от преповтаряне и преписване. Липсва характера на разума, присъщ на
човека.
Неоснователно е възражението, че вещите лица получават по-голямо
възнаграждение. На първо място, по делото липсва издадени ордери за
1000.00 лева на вещите лица и такова разпореждане, въпреки че такива
твърдения има в молбите. Противоречието между факти по делото и
написаното в молбите е доказателство, че молбата не е писана от човек, който
се е запознал с делото. Идентичното съдържание на молби е индиция за
автоматично генерирани текстове или машинно генерирани текстове
(Становище № 26/2023 на КСЕС). Възражението е неоснователно, тъй като
заключенията на вещите лица не са идентични, а по всяко дело имат различно
съдържание, което е доказателство, че същите са извършени от хора. Същите
3
са се запознали с делото, т.е. фактите по случая.
Дейностите, за които лицата претендират възнаграждения и
доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез
електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се
осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с
човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи
при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.
Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната
прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип
за разходи в съдебната система.В този смисъл т.52, 76-77 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Ето защо съдът е определи 10.00 лева само за подаване на
възражение по чл.414 ГПК, тъй като дейността не изисква интелектуален
умисъл, а техническо подаване на бланкетно волеизвяление.
Възнаграждението в рамките на 100.00 лева е определено при принципа, че
възражението на ответниците е, че вземането е погасено по давност (без да се
посочва изискуемст) и съдебната практика на СГС не приема дължимост на
мораторна лихва за сумата от дялово разпределение. При този вид труд,
възнаграждението е определени в тези размери – в минимални.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има
достатъчно данни по делото за недобросъвестно упражняване на права. В
заповедното и исковото производство, страните са баща и син. Същите имат
различни адвокати за двамата и за двете производства, които адвоката
упражняват в една кантора дейност. При всяко производство, адвокатите се
сменят, като адвокатът на единия става адвокат на другото лице в различните
производства. Така при една кантора се осъществява различни процесуални
представителства във всяка фаза на производството. При това положение,
институтът на подаване на възражение по чл.414 ГПК и ОИМ по чл.131 ГПК,
които са субективни права, се използва с цел печална при подаване на
бланкетни книжа.
С оглед изложеното съдът следва да остави без уважение молби с вх. №
193995/13.06.2024 г., № 194540/13.06.2024 г., № 194537/13.06.2024 г., №
194531/13.06.2024 г., като неоснователни.
По разноските
4
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията от адв. С. --- Д., адв. В. - С.,
адв. М-, адв. К-------, , с което се иска изменение Решение № 9851 от
23.05.2024 г. по гр. д. № 3735/2024 по описа на СРС, в частта за разноските,
обективирани в молби с вх. № 193995/13.06.2024 г., № 194540/13.06.2024 г.,
№ 194537/13.06.2024 г., № 194531/13.06.2024 г., на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5