№ 305
гр. Асеновград, 01.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310102179 по описа за 2021 година
Предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК чл. 55 ЗЗД.
Р. В. К. от с Т. ул „В.А.“ № 7 моли да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено вземането й по отношение СИТИ КЕШ
ООД, със седалище и адрес на управление гр София район Средец ул
„Славянска“ № 29, представлявано от Н. Пенчев Пенчев по Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч гр д 45916/2021г на СРС, в
размер на 517,21лв недължимо платена неустойка по договор за паричен заем
„Кредирект“ №188930/06.06.2018г, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до заплащане на сумата. Твърди, че на 06.06.2018г е сключила с
ответника договор за паричен заем „Кредирект“ № 188930, по силата на който
й е предоставен кредит в размер на 700лв, при ГГПР 47,76%, ГЛП
40,08%,платим на 9 вноски в срок до 06.03.2019г. Въпреки, че в договора за
заем е посочено, че общата сума дължима по договора е в размер на 854,22лв,
при направена справка за дължимите суми ищцата установила, че трябва да
плати на заемодателя сумата от 1539лв., тъй като е начислена неустойка в
размерна 684,78лв на основание чл. 6.2 от договора, за неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Прави възражение за нищожност на неустойката на основание чл. 26 ал.1 от
1
ЗЗД и чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като е начислена по неравноправна клауза.
Твърди, че с клаузата на т 6.2 от договора е предвидена неустойка за
неизпълнение не на главното задължение на заемателя, а на задължението да
представи обезпечение. Предназначението на обезпечението е да гарантира
изпълнение задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и
дължимите лихви, а при липсата на такова обезпечение заемателят има право
на преценка дали въобще да сключи договора, като тази преценка предхожда
сключването му. Ето защо счита, че неустойката е всъщност скрита
възнаградителна лихва. Клаузата на т 6.2 от договора е неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и
цели обогатяване на заемодателя. Освен това е уговорена с цел да заобиколи
императивната разпоредба на чл 19 ал.4 от ЗПК. Счита на следващо място, че
в договора не е посочен действителният размер на договорната лихва, не е
посочен и действителният размер на ГПР, тъй като лихвата е част от ГПР а
неустойката не е включена в ГПР. Ето защо счита, че договорът е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради противоречие с
разпоредбите на чл. 10 ал 1 чл. 11 ал. 1 т.7-12 и 20 и ал .2 от ЗПК и чл. 12
ал.1т.7-9 ЗПК. Ищцата е заплатила на заемодателя 2 вноски по 171лв, едно
вноска в размер на 131,43лв и една вноска от 743,78лв за предсрочно
погасяване на задължението или общо сумата от 1217,21лв. Поради
недействителността на договора дължи връщане на сумата от 700лв, поради
което платената в повече сума от 517,21лв е недължимо платена. За вземането
си ищецът се е снабдил със ЗИ в образуваното ч гр д 45916/2021г на СРС.
Ангажира доказателства, претендира разноски в настоящото и заповедното
производство.
Ответникът не оспорва твърдението, че между ищцата и ответника е
сключен договор за паричен заем № 188930/06.06.2018г, по силата на който на
ищцата е предоставен заем в размер на 700лв, при посочените в ИМ условия.
Заявява, че договорът е сключен от разстояние, като на посочена в договора
ел поща на клиента е изпратен СЕФ, договор за паричен заем и приложимите
ОУ. Сумата е била усвоена на 06.06.2018г на каса на „Изипей“ АД. Моли да
бъдат отделени като безспорни тези обстоятелства. Оспорва възражението за
нищожност на неустойката. Заявява, че във всеки случай на предоставяне на
потребителски кредит финансовата институция следва да държи сметка за
носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на
2
клиента се оценява преди сключване договора за заем, а нивото на риска
зависи както от факторите свързани с платежоспособността на
потребителя,така и от точното изпълнение на договора от страна на
последния. Ето защо обезпечението на задължението е съществен елемент от
преценката на носения от кредитора риск, и поради това като е оценил
кредитопособността на клиента, кредиторът е приел да поеме финансовия
риск при условие, че бъде представено надлежно обезпечение. Счита, че с
договорената неустойка са съобразени изисквания та на чл. 92 ЗЗД, тъй като
същата обезпечава изпълнение на поетото задължение за предоставяне на
обезпечение в една от двете форми, като това зависи изцяло от волята и
действията на потребителя.В случая ищцата изначално е била наясно, че не
може да предостави исканото обезпечение, и очевидно е договаряла
недобросъвестно в нарушение изискванията на чл. 12 ЗЗД. Оспорва
твърдението за заобикаляне на закона,счита че не е налице соченият
фактически състав, доколкото ищцата твърди, че неустоечното задължение е
недействително на собствено основание, то не би могло да бъде част от
валидно извършените сделки, чрез които да се постигне забранен от правото
резултат. Оспорва твърденията за противоречие с чл 11 ЗПК, тъй като в
договора е ясно посочен ГЛП, неустойката не е част от ГПР, поради
неоснователно счита твърдението за неправилно посочен ГПР. Моли исковете
да се отхвърлят, претендира разноски. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна: Между Сити
кеш ООД гр София, в качеството на заемодател, и Р. В. К. - заемател, е
сключен договор за паричен заем №188930/06.06.2018г, по силата на който на
заемателя е отпусната сумата от 700лв, при ГЛП от 40,08% и ГПР 47,76%,
платими на 9 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план.
Заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума да представи обезпечение по реда на чл. 33 ал 1 от ОУ :
поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това
задължение е уредено правото на заемодателя на неустойка в размер на
684,78лв/чл.6 от договора/. Условията за предоставяне на обезпечение са
уредени в чл 33 от ОУ и съгласно тях следва да бъде предоставено
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
3
на следните условия – имат осигурителен доход общо в размер на най-
малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, в случай
на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,
не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни така и по погасени
задължения , съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход, или предоставяне на безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включваш от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноса по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва..
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно общата сума, която
Р. В. Кацарова е заплатила по договор за паричен заем № 188930/06.06.2018г е
в размер на 1292,21лв, от които 743,78лв се установяват съгласно приложен
по делото документ, а останалите са установени при проверка в
счетоводството на ответника, като със сумата от 748,04лв е погасена главница
в размер на 700лв и лихва в размер на 48,04лв. Вещото лице е посочило, че
ГПР е определен съгласно Приложение № 1 от ЗПК, ГЛП е 40,08% а ГПР е
47,76% т е отговарят на посочените в договора за паричен заем. Като разходи
на заемодателя включени в ГПР е посочило сумата от 154,22лв лихви, ГПР е
изчислен по формулата съгласно Приложение № 1 към чл. 19 ал.2 ЗПК, ГЛП е
неизменен спрямо първоначалния размер, общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло на каса на Изипей АД в брой.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба
обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422
от ГПК, чл. 55 ЗЗД – установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 45916/2021г по описа на СРС. От приложеното в настоящото
4
производство ч.гр.д. 45916/21г се установява, че установителният иск е
допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си за наличие на сключен договор за кредит
от 06.06.2018г, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 700лв,
при условията посочени в ИМ, както и сумите които е заплатила по договора.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си. Не е спорно по делото,
че между страните е сключен договор за кредит от 06.06.2018г, по силата на
който на ищцата е предоставена сумата от 700лв. Не се спори и относно
клаузите, при които е сключен договора. Това се установява и от
ангажираните писмени доказателтва. Ищцата прави възражение за
нищожност на неустоечната клауза, като неравноправна и уговорена във
вреда на потребителя. Това възражение е основателно. Поставените
условия към предоставяне на обезпечението/чл. 33 от ОУ/ и срока, в който
следва да бъдат изпълнени – з дни правят задължението за предоставяне на
обезпечени неизпълнимо , освен това размерът на предвидената неустойка за
неизпълнение на това задължение е в размер, почти идентичен с размера на
предоставения кредит. Не на последно място следва да се отбележи, че
размерът на неустойката е включен към вноската по погасителния план,
поради което следва да се направи извод, че кредиторът изначално е бил
наясно, че условията са неизпълними и неустойката ще бъде начислена. Ето
защо съдът намира, че клаузата за неустойка е загубила обезпечителната си
функция и цели единствено обогатяване на кредитора. Същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Липсват данни да е била уговорена
индивидуално, или пък потребителят да е имал възможност да влияе върху
нея. Ето защо същата е нищожна по смисъла на чл. 146 ЗЗП и заплатената по
нея неустойка се явява недължимо платена. Останалите възражения на
ищцата са неотносими и не се коментират. От заключението на ССчЕ се
установява, че по договора е заплатена сумата от 1292,21лв, задължението по
договора за кредит е в размер на 854,22лв от които 700лв главница и 154,22лв
договорна лихва, или су мата от 437,99лв се явява недължимо платена. Ето
защо следва да бъде признато за установено вземането на ищцата по ЗИ
издадена по ч гр д 45916/21гна СРС в размер на 437,99лв, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 04.08.2021г, като искът се
отхвърли до пълния предявен размер от 517,21лв.
5
При този изход на делото следва да се разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят
разноски в размер на 21лв, и на основание чл. 78 ал.1 ГПК – разноски в
настоящото производство в размер на 126лв, и ответникът бъде осъден да
заплати на адв М. М. О. гр Рудозем бул „България“ № 9 адвокатско
възнаграждение в размер на 252лв. На основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да
бъде осъдена ищцата да заплати на ответника разноски по производството
съобразно отхвърлената час на иска в размер на 68лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Р. В. К.
ЕГН********** от с Т. ул „В.А.“ № 7 по отношение СИТИ КЕШ ООД
ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр София район Средец
ул „Славянска“ № 29, представлявано от Н. Пенчев Пенчев по Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч гр д 45916/2021г на СРС, в
размер на 437,99/четиристотин тридесет и седем лв деветдесет и девет ст/лв
недължимо платена неустойка по договор за паричен заем „Кредирект“
№188930/06.06.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 04.08.2021г до заплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 517,21/петстотин и седемнадесет лв двадесет и една ст/лв
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД ЕИК202531869, със седалище и адрес
на управление гр София район Средец ул „Славянска“ № 29, представлявано
от Н. Пенчев Пенчев да заплати на Р. В. К. ЕГН********** от с Т. ул „В.А.“
№ 7 разноски по заповедното производство в размер на 21/двадесет и
един/лв, и разноски в настоящото производство в размер на 126/сто двадесет
и шест/лв
ОСЪЖДА Р. В. К. ЕГН********** от с Т. ул „В.А.“ № 7 да заплати
на СИТИ КЕШ ООД ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр
София район Средец ул „Славянска“ № 29, представлявано от Н. Пенчев
Пенчев разноски по производството в размер на 68/шестдесет и осем/лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА СИТИ КЕШ ООД
ЕИК202531869, със седалище и адрес на управление гр София район Средец
6
ул „Славянска“ № 29, представлявано от Н. Пенчев Пенчев да заплати на на
адв М. М. О. гр Рудозем бул „България“ № 9 адвокатско възнаграждение в
размер на 252/двеста петдесет и два/лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7