РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ
състав
На двадесет
и четвърти октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №2198 по описа
на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Л.О.К. против
НП № 19-0442-000281/09.04.2019г. на Началника
на сектор към ОД МВР- гр.Варна, ІV РУ, с което на Л.О.К. е
наложено административно наказание в пункт първи "ГЛОБА"
в размер на 20 лева, на основание
чл. 185 от
ЗДвП и в пункт втори "ГЛОБА"
в размер на 50 лева и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, но се представлява, като процесуалния му
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява
и не е изразила становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На
30.12.2018 г. около 13:30 в гр. Варна, кв.
Галата на ул.“Ген. Първи
Ранг Георги
Купов“ №36,
жалбоподателката управлявала
л.а. Рено с рег.№ РВ4909АР,
като поставя в опасност живота и здравето на пешеходец, който се е хванал и
държал за колонката на движещия се автомобил. Водачът
напуска ПТП без да уведоми службата за контрол на МВР.
Съставен бил акт за установяване на
административно нарушение, след което
било издадено атакуваното от въззивницата наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по АНП, които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление на
Началника на ІV РУП ОД МВР Варна
е издадено от компетентен орган-съгласно
заповед №
I-8121з-515/ 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По пункт 1 от наказателното постановление:
Съдът намира, че неправилно
е било прието от АНО, че въззивницата е допуснала нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, като не
са съотнесени фактите към хипотезата на
правната норма. Съгласно разпоредбата на правната норма с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. В конкретния случай съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. В НП и АУАН не са описани
обстоятелства и факти от изключително значение за изясняване на обективната
истина. Съдът намира, че е бил нарушен чл.57ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не са
били описани обстоятелствата при които е било извършено нарушението, както и
доказателствата които го потвърждават. Декларативно е посочено, че била
създадена опасност за здравето на пешеходец, че били причинени имуществени
вреди. Видно от текста на АУАН и НП не е
било описано по какъв начин е създадена тази опасност за здравето и живота на
пешеходеца, кой е този пешеходец, пострадал ли и и по какъв начин, има ли същия
някакви наранявания. Не е било посочено и обстоятелството защо АНО намира, че
са налице имуществени вреди. Не става ясно за кое МПС са тези вреди, какъв е
техния характер, какъв е механизмът на получаването им. Съдът намира, че не
става ясно дали АНО приема, че е настъпило ПТП, тъй като горното обстоятелство
не е описано в АУАН и НП. АНО се е ограничил само да посочи, че водачът
напуснал ПТП. Не става ясно настъпило ли е ПТП и с какви щети. Съдът намира, че
е недопустимо обстоятелства от такова съществено значение да не бъдат описани,
както и да бъде посочено кои доказателства ги потвърждават. В тази връзка съдът намира, че е било
допуснато съществено процесуално нарушение от АНО довело до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, а именно в какво е обвинено и срещу какво
да се защитава. Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде
отменено в пункт първи.
По пункт втори от НП: Административнонаказващият орган, след като
констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание “ГЛОБА” в
размер на 50 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от един месец.
Съдът намира, че неправилно АНО е констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.Б
пр.1, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП -Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи
или на следствието. Нито в АУАН, нито в НП
при описание на обстоятелствата свързани с нарушението не е описано да е
имало пострадали лица. Следователно извършването на
нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата
страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице
привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и
категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от
обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При
липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице
нарушение.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в НП пункт втори обстоятелствата при които е било извършено нарушението не са били описани. Не са били
описани и доказателствата потвърждаващи нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б. Б от ЗДП. В тази връзка съдът
намира, че е било нарушено правото на защита на въззивницата да научи в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Съдът
намира, че предвид гореизложеното АНО е нарушил и разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и НП в пункт втори следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-0442-000281/09.04.2019г. на
Началника на сектор към ОД
МВР- гр.Варна, ІV РУ с което на Л.О.К. е
наложено административно наказание в пункт първи "ГЛОБА"
в размер на 20 лева, на основание
чл. 185 от
ЗДвП и в пункт втори "ГЛОБА"
в размер на 50 лева и “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: