Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, 11.10. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: М. КУЗМАНОВА
при секретаря Мая Симеонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 7012 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди в ИМ, че въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.09.2016 г., издадена по ч.гр.дело №
49949/16 г. на СРС, 38 състав са осъдени солидарно кредитополучателя- търговското
дружество и ответника (солидарен
длъжник) да му заплатят посочените суми по пера: главница ведно със законната
лихва, договорна лихва за цитиран период, лихва върху просрочена главница за
цитирания период, наказателна лихва за цитирания период и посочените разноски
по делото, съставляващи задължения по договор за банков револвиращ кредит № 0004/250/ 05032015
от 05.03.2015 г. Сочи,че кредита е бил усвоен за сумата 30 000 лв. Крайния срок за погасяване
на дължимите суми е бил 04.03.2016 г. Длъжниците до 04.03.2016 г. не са погасили дължимите
месечни вноски. Сочи,че настоящия иск е по повод възражението на ответника да
се признае за установено, че той му дължи посочените суми със законните лихви, както и се осъди да му заплати
разноските по делото.
В
допълнителната ИМ поддържа предявените искове. Твърди, че са представени
доказателства за усвояване на кредита, уточнява, че подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК е поради
настъпил падеж на задължението на дата 04.03.2016 г., а не настъпила и обявена
от страна на банката предсрочна изискуемост на кредита. Счита за недопустими в
това производство възраженията на ответника относно редовността на извлечението
от счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
В срока за отговор, ответникът оспорва
иска изцяло. Оспорва усвояването на кредита и счетоводните записвания в
счетоводството на ищеца като твърди, че дългът е отнесен в просрочие 8 месеца
преди 09.07.2015 г. без да е уведомен за това, че е поставен в забава и за
предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва изцяло начислените лихви. Счита,
че е поръчител по този договор. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
В допълнителен отговор на ИМ оспорва
усвояването на кредита и възразява срещу искането на ищеца за назначаване на
съдебно- счетоводна експертиза по делото.
Съдът,като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
На 05.03.2015 г. между „У.Б.“ АД от
една страна и „ф.- М“
ЕООД-представлявано
от Д.Б.Б. и ответника
Д.Б.Б. като солидарен длъжник от друга страна е сключен Договор за банков револвиращ кредит №
0004/250/05032015, по силата на който банката се задължава да предостави на
кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарния длъжник
револвиращ кредит в размер на 40 000 лв. и срок на издължаване до 04.03.2016 г. с погасителен план -11 месечени вноски
от по 500 лв.от 28.04.2015 г. и
последна изравнителна вноска 34 500 лв. дължима на 04.03.2016 г. Кредитът предоставен с цел ползване за оборотни
средства Кредитополучателят е усвоил сумата 30 000 лв.по договора.
От
приложеното ч.гр.дело № 49949/16
г. на СРС, 38 състав е видно, че на 29.08.2016 г. „У.Б.“ АД е
подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. На 07.09.2016 г. СРС е
издал: Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист съгласно които длъжникът „ф.-М“ ЕООД и длъжникът
Д.Б.Б. са осъдени да заплатят солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД сумата от 30 000 лева- главница, представляваща задължение
по Договор за банков револвиращ кредит № 0004/250/05032015 от 05.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.08.2016 г. до окончателното
погасяване на задължението; 495.87 лева- договорна лихва за периода
от 28.05.2015 г. до 09.07.2015 г.; 3
784.18 лева- лихва върху просрочена главница за периода от 28.06.2015 г. до
28.08.2016 г.; 1
858.33 лева-
наказателна лихва при просрочие за периода от 28.05.2015 г. до 28.08.2016 г.; 722.77 лева- държавна такса в
заповедното производство; 1 286.50 лева-
адвокатски хонорар за заповедното производство. Солидарният длъжник Д.Б.Б. е възразил по реда на
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съгласно основната ССчЕ и допълнителна
ССчЕ изготвени от в.л. Х. се установява, че на 06.03.2015 г. банкова сметка ***
„ф.-М“ ЕООД е кредитирана еднократно със сумата от 30 000 лева с основание
„Усвояване на кредит“,по процесния кредит. В.л. Х. е посочила че за периода от 28.04.2015 г. –първата дата на
падеж до 04.03.2016 г. – крайния срок на погасяването на главницата няма погасена вноска за главница, или към датата на подаване на
заявлението за издаване ЗИ - 28.08.2016 г. кредитополучателят дължи главница
– 30 000 лв. За периода
06.03.2015 г. до 09.07.2015 г.в.л. е начислило договорна лихва върху усвоената
част от кредита е в размер на 937.02 лв.,като за периода от 28.03.2015 до
09.07.2015 г. „ф.-М“ ЕООД е платила договорна лихва в общ размер 441.15 лв.
или общо дължимата договорна лихва към 29.08.2016 г. е 495.87 лв. От 09.07.2016 г. Банката е отнесла дълга по кредита
(30 000 лв.) в просрочие и в.л. е изчислило: по т.4.2 от договора - 3 782.47 лв. лихва върху
просрочения дълг до 29.08.2016 г. и по т.4.3 от договора - 1 954.17
лв. наказателна лихва за периода от
28.04.2015 до 29.08.2016 г.от които кредитополучателя е погасил 95.84 лв.
или общо дължимата наказателна лихва е
1 858.33 лв.
Главницата по кредита е отнесена в просрочие от 09.07.2015 г.В допълнителната
ССч.Е в.л. е посочило предвид падежа на всяка една от просрочените вноски
дължимите и непогасени лихви за редовна
главница и за просрочена главница и общия размер на дължимите и непогасени
суми за лихви за просрочие в общ размер
5 850.71 лв.
При така установените
факти, съдът достигна до следните правни доводи:
Настоящето производство е
образувано по ИМ от 21.04.2017 г. в едномесечния срок по чл. 415 ГПК.
Предметът на
доказване по делото е парично вземане на
ищеца срещу ответника-солидарен длъжник,произтичащо от договора за банков
револвиращ кредит № 0004/250/05032015, по който е издадена ЗНИ по реда на
чл.417 по ч.гр.д. № 49949/16 г. на СРС, 38 състав.
Производството е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената ЗНИ и същата да влезе в сила
и издаденият по реда на чл. 417 ГПК ИЛ да запази действието си на изпълнителен
титул.Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт по който е възникнало,по страни,вид,падеж и
размер. В противен случай искът би бил недопустим.
В настоящия случай установителния иск е
допустим,като такъв е предявен в срока и при условията на чл. 422 ГПК.
Ищецът доказа, че е предоставил
на ответника сумата 30 000 лв. част от процесния договор за кредит и
съгласно счетоводните записвания кредитополучателят
е усвоил сумата. Безпорно се установи, че до крайния срок на падежа – 04.03.2016
г.(датата на последната дължима вноска ) не е платена нито една вноска по
кредита. Настъпилата изискуемост на вземането е на основание настъпилия падеж
уговорен между страните в договора –т.7.1.До 04.03.2016 г. непогасени изцяло дължимите вноски (за периода от
28.05.2015 до 04.03.2016 г.), поради което с настъпване крайният срок на
договора, а именно 04.03.2016 г. всички дължими и
неплатени суми са станали изцяло изискуеми, ведно с обезщетението за забава за
просрочените плащания.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ответника е солидарно отговорен с кредитополучателя „ф.-М“ ЕООД за погасяване
на процесния дълг, респективно, че предявените претенции са изцяло основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид
изхода на спора,ответникът дължи
заплащане разноските на ищеца. Те са доказани в размер на 2 989,91 лева: ДТ
за исковото производство – 752.93 лева, адв. възнаграждение – 1 936.98 лева и 300,00 лева - за вещо лице. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски
При тези
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „******по Договор за банков револвиращ кредит № 0004/250/05032015
от 05.03.2015 г. на основание чл. 422 ГПК сумите от: 30 000 лева- главница ведно със законната лихва върху нея считано
от 29.08.2016 г. до окончателното й изплащане; 495.87 лева- договорна лихва за периода от 28.05.2015 г. до
09.07.2015 г.; 3 784.18 лева- лихва
върху просрочена главница за периода от 28.06.2015 г. до 28.08.2016 г.; 1 858.33 лева- наказателна лихва при
просрочие за периода от 28.05.2015 г. до 28.08.2016 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 49949/16 г. на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
2 989,91
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото.
СЪДИЯ: