Р
Е Ш Е Н И Е
№
110
Габрово,
08.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети юни,
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР
РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Мариела Караджова и с участието на прокурор
Людмила Рачева от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от
съдията КИРОВА к.а.н.д. № 88 от 2021 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз
основа на касационна жалба вх. № СДА-01-800 от 13.05.2021 г., подадена от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово /ДИТ/, против съдебно Решение № 20 от
14.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 75 от 2021 г. по описа на Районен съд
Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на
отмененото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 07-001341 от
1.02.2021 г., издадено от директора на същата администрация, с което на
„Народно читалище „*************“, с. *****, общ. *********, ЕИК: ********, на основание
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл. 62,
ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомленията по чл. 62,ал. 5 от КТ.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
При извършена
проверка на 22.12.2020 г. по работните места в НЧ „***********“,
с. *******, общ. *******, от служители на ДИТ – Габрово, както и последващи
проверки на документи, осъществени на 5.01.2021 г., 6.01.2021 г. и 11.01.2021
г., представени в ДИТ, е установено, че в трудовото досие на лицето Р. Г. Р., с посочен
ЕГН, е с прекратено трудово правоотношение, считано от 10.12.2020 г. на
основание Заповед № 4 от 9.12.2020 г., издадена от работодателя /така
посоченото НЧ/. От представена справка на приети и отхвърлени уведомления от
29.12.2020 г. по чл. 62, ал. 5 от КТ се установява, че работодателят – НЧ, е изпратил на тази дата
уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор с това лице, като
не е спазил законово установения 7-дневен срок за изпращане на писмени
уведомления за прекратяването на това трудово правоотношение. В НП е посочено,
че нарушението е извършено на 18.12.2020 г., когато е изтекъл 7-мо дневният
срок от уведомяването, и е установено на 5.02.2021 г. – 11.01.2021 г., при
направените проверки. Отчетено е нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. По съставения АУАН е
постъпило писмено възражение от 21.01.2021 г. АНО е счел, че не са налице
основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което и на посочените
нормативни основания по чл. 415в, ал. 1, във вр. с ал. 2 от КТ, чл. 416, ал. 5
от КТ е наложена посочената по-горе имуществена санкция.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата са наведени
доводи за допуснати съществени нарушения на процедурата, довели до ограничаване
правото му на защита – нечетлив АУАН, поради което санкционираното лице не може
да установи в извършването на какво по вид нарушение е обвинено. Също така
неправилно читалището като юридическо лице е привлечено към административно
наказателна отговорност. Съгласно чл.
62, ал. 3 от КТ работодателят може да делегира правомощието за изпращане на
уведомления на друго лице, като в случая това е направено и читалището е
оправомощило с нотариално заверено пълномощно С. Г. П., поради което
отговорност за нарушението следва да се търси от това лице. Алтернативно се
излага становище, че нарушението е маловажно, т.к. се явява първо за
работодателя, от него не са произлезли вредни последици, налице е не пълно
неизпълнение, а само забавено такова и то в рамките на няколко дни, като е
отстранено от самия работодател преди да е било още установено от контролните
органи. Работодателят е с изключително ограничен бюджет и една санкция от 1500
лв. е непосилна за него.
За да постанови
съдебния си акт, РСС е счел, че деянието е действително маловажно поради
изтъкнатите по-горе съображения. В допълнение съдът е посочил, че закъснението
е в рамките на 11 дни, от които първите два са били почивни, а дните от 24.12.
до 28.12 са били празнични и неприсъствени, т.е. уведомлението е било подадено
в кратък срок след изтичането на законово определения такъв. В заключение РСС
прави извода, че в случая приложение намира чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 93, т.
9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН – нарушението се характеризира с явна
незначителност на обществената му опасност, поради което е отменил НП.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като възразява против
извода на РСГ за неприложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на
процесния случай. Институтът на маловажността за нарушения на трудовото
законодателство са уредени със специалната норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ и при
наличието на такава е недопустимо да се прилагат общите правила както на чл. 28
от ЗАНН, така и на чл. 9 от НК. За нарушения от типа на процесното обаче
законодателят изрично е предвидил изключването им от възможността за преценка
на маловажността. Това, че читалището е ЮЛ на бюджетна издръжка не е
обстоятелство, което да изключва
отговорността или да е основание за отчитане на деянието като маловажно. С
решението на РСС на практика се създава прецедент, с който се заобикаля явно
закона.
По делото е
постъпил Отговор на касационна жалба от 10.05.2021 г., в който ответникът
оспорва същата и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Жалбата е
депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против
подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и
допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не
се явява. Представя писмено становище по съществото на спора, което по същество
съвпада с мотивите, изложени в касационната жалба.
Ответната страна се
представлява в о.с.з. от адв. Н.Н., която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна, поради което пледира
за отмяна на решението на РСС.
При разглеждането
на касационната жалба АСГ взе предвид следното:
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Възражения по него адресатът
не е вписал.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. Деянието е ясно описано в него и постановлението съдържа всички
необходими реквизити.
Съгласно сочената
като нарушена правна норма на 62, ал. 3 от КТ в
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Според цитираната
норма на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.32002 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ Уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от
прекратяване на трудовия договор.
Санкцията за това
нарушение е предвидена в посочената като санкционна норма в самото НП – чл.
414, ал. 3 от КТ, според която работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 или 3
и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Очевидно при този вид
нарушение се санкционира и работодателят, и виновното длъжностно лице, поради
което дори и да е натоварил конкретно лице с изпращането на уведомления по чл.
62 от КТ, работодателят не се освобождава от административно-наказателна
отговорност при неизпълнение на това свое задължение.
Фактите по делото
не са спорни. Действително НЧ е било работодател на лицето Р. Г. Р. и със Заповед
№ 4 от 9.12.2020 г. същата е била освободена, считано от 10.12.2020 г.
Уведомлението за това е подадено на 29.12.2020 г. – със забава в размер на 11
дни. Нарушението е установено от обективна страна. Същото е извършено от
юридическо лице, поради което въпросът за установяване на вината тук не стои.
Спорът е относно
това, дали за нарушение от типа на процесното могат да се установяват и вземат
предвид обстоятелства, въз основа на които да се направи извода за маловажност или
явна незначителност на случая, което евентуално да доведе до отмяна на НП по
такава причина.
КТ съдържа
специална норма на чл. 415в, според която за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. КТ в ал. 2 изрично предвижда, че не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 – т.е. процесното не може да се счита за маловажно по силата
на тази разпоредба.
Съгласно тълкувателната
практика на ВАС – Тълкувателно решение № 3 от 10.5.2011 г. по т. д. 7/2020 г.
съставът на чл. 415 в КТ
е привилигерован такъв отнасящ се всяко нарушение по чл. 414, ал. 3, когато то
е отстранено веднага след
установяването му. По твърдението, че случаят попада в приложението на чл. 28 от ЗАНН, респективно – чл. 9 от НК,
настоящият състав счита, че нормата
на чл. 415в ал. 1 от КТ, касаеща
привилегированите състави на административни нарушения на този кодекс, не дерогира
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Привилегированите състави са все пак наказуеми при
посочените в ал. 1 условия. А нормата на чл. 28 от ЗАНН и на чл. 9 от НК не
предвижда изобщо налагането на наказание при наличието на маловажно деяние с
особено ниска степен на обществена опасност. За
да се приложи чл. 28 от ЗАНН
и прецени случая като маловажен, следва да се установи, че случаят съществено
се отличава по обществената му опасност от останалите случаи на нарушения от съответния вид. Тази отлика
трябва да е такава, че извършеното да може да се определи като деяние, което е с особено ниска степен на обществена опасност, каквито, по аргумент от
привилегирования състав на чл. 415в ал. 1
и 2 от КТ, нарушенията по чл. 62, ал. 3 от КТ
се явяват изключително рядка хипотеза. В чл. 415в ал. 1 от КТ
законодателят е дал възможност на административно-наказващия орган, а и на
съда, при наличие на точно определени
обстоятелства, да бъде наложена по-лека санкция, която ще е достатъчна за
постигане на целената превенция. Чл. 415в, ал. 2 от КТ
регламентира, че тази благоприятна норма на
ал. 1 е неприложима за всички административни
нарушения и не се прилага за такива по
чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1
и 3
и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. В настоящия случай дружеството-касатор
е санкционирано за нарушение, което попада в посочените изключения, за които
по-благоприятната, но специална
правна норма на чл. 415в, ал. 1 от КТ е
неприложима. Това обаче не следва да попречи
на приложението на другата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, при която деянието е с
толкова ниска степен на обществена опасност, че деецът не се санкционира.
Първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 9, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с
чл. 11 от ЗАНН, която, за разлика от тази на чл. 415в от КТ, изобщо изключва
деянието от състава на административните нарушения при наличието на съответните
предпоставки. Настоящият съдебен състав споделя това виждане. След като
законодателят е предвидил възможност за изключване на отговорността при
по-тежки правонарушения, каквито са престъпленията, то с аргумент от по-силното
основание тази възможност следва да се признае и за деянията с принципно и
изначално по-ниска степен на обществена опасност – административните нарушения.
За да се приложи
привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ следва деянието да отговаря
на следните изисквания: - нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и - от него да не са произтекли вредни последици за работници
и служители. Процесното нарушение не е с вредоносен ефект и отстраняването му е
станало дори преди то да бъде изобщо установено от ДИТ, т.е. налице е дори
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с принципното описание на
деянията при този привилегирован състав. Налице са обаче и други смекчаващи
обстоятелства, извън тези две, предвидени по чл. 415в, ал. 1 от КТ, които
окачествяват деянието като такова с особено ниска степен на обществена
опасност. Правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание и на редица други
факти, които характеризират деянието като маловажно: нарушението е такова на
формално извършване; от него не са произтекли вредни последици; липса на
установени предходни нарушения на работодателя; налице е не пълно неизпълнение
на изискването на закона, а само на забава в изпълнението, която е изключително
кратка – 11 дни, в които са включени 7 празнични дни или уведомлението е било
подадено по инициатива изцяло на работодателя в един кратък срок след
изтичането на законово предвидения такъв; отегчаващи обстоятелства липсват;
дори и минимално предвидената за този тип нарушения санкция от 1500.00 лв. се
явява несъразмерно висока на деянието и неговата обществена опасност. Освен
това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че като работодател,
читалището разполага само с една щатна бройка – въпросната, като при
освобождаване на единствения служител по времето на коледно-новогодишните
празници обективно се затруднява изпълнението на процесното задължение и то за
предвидения в наредбата кратък срок.
В заключение
настоящата съдебна инстанция намира, че като е отменил процесното НП по така
изложените съображения, първоинстанционният съд се е произнесъл с едно
мотивирано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
За процесуално
представителство, осъществено от адвокат Н.Н., по делото е представен Договор
за правна защита и съдействие и пълномощно. В проведеното по делото съдебно
заседание ответник-жалба моли за присъждане на минимално предвиден адвокатски
хонорар в полза на адв. Н. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. В самия договор изрично е посочено, че същият се сключва при това
нормативно условие. За такива случаи нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. В
тази връзка и на това основание, както и като взе предвид нормите на чл. 36 от
ЗА, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да се
присъдят деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 335.00 лв.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 20 от 14.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 75 от 2021 г.
по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменено Наказателно постановление
№ 07-001341 от 1.02.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Габрово, с което на Народно читалище „**********“,
със седалище с. *********, общ. *******, ЕИК: *******, за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане
на уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 /хиляда
и петстотин/ лв., като мотивирано и законосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“, София, да изплати на ответника адвокат Н.Й.Н.
– Г. ***, в качеството й на процесуален представител на ответника по
касационната жалба- Народно читалище „************“, със седалище с. *********,
общ. ********, ЕИК: ********, деловодни разноски, съставляващи адвокатско
възнаграждение, за настоящата съдебна инстанция, в размер на 335.00 /триста
тридесет и пет/ лв.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.