МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1678/16 Г. ПО ОПИСА НА СГС, НК, 18 СЪСТАВ
Против подсъдимия Т.Ю. /T. Y. / е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал.1 пр. 2 от НК, за това, че на
09.10.2015г., около 22.30ч. в гр.С., на бул. „*******“ в близост до № ** е направил опит умишлено да умъртви Х.Х.А. (H. H. A.), като му е нанесъл удар с нож и му причинил едно прободно
порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош, отзад, проникващо в
гръдната и коремната кухина с излив на кръв в гръдната кухина в количество 300
мл., ретроперитонеален кръвоизлив в ляво и кръвоизлив около левия бъбрек,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и създало условия
за съобщение между гръдната и коремната кухини и околната среда, като
реализирало нараняване, проникващо в гръдната и коремната кухини, като деянието
е довършено, но поради независещи от дееца причини /своевременното оказване на
медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“/ не са настъпили исканите от дееца
общественоопасни последици, а именно – смъртта на пострадалия.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа повдигнато обвинение, като
счита, че същото е доказано по безспорен начин, с оглед на събраните по делото доказателства,
а именно: гласните доказателства, в лицето на показанията на пострадалия от
деянието – св. Х.А., както и на свидетеля – очевидец Х.С.. Според прокуратурата
тези показания от своя страна се подкрепят от доказателствата, съдържащи се в
разпитите на останалите свидетели, както и от използваните способи за доказване
– извършените експертизи и разпознавания. Представителят на държавното
обвинение застъпва тезата, че подсъдимият Ю. е съзнавал, че с действията си
може да причини смъртта на пострадалия и е целял именно това. Според СГП този
факт се установява от една страна от използваното средство на нападението,
което е годно да причини смъртта на пострадалия, също така от насочеността на
удара, която е към части на тялото, където са разположени жизненоважни органи,
както и от силата на удара, която също е била такава, че да причини смъртта на
пострадалия, тъй като нараняването е проникнало тялото е предизвикало излив на
кръв в гръдната и коремната кухина. НА.а, че подсъдимият следва да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в предвиден в
от закона минимум, а именно в размер на 10 години.
Защитникът на подсъдимия счита, че фактите, изложени в обвинителния акт, не
са безспорно установени. Поддържа тезата, че противно на твърденията на
прокуратурата, по делото не са налични данни за дълбочината на проникване на
ножа /причинило според защитата само порезна рана/, която от се явява само
хипотетично твърдение, от което не може да се изведе умисъл за причиняване на
смърт. Според защитата не е налице умисъл за извършване на престъплението, описано
в обвинителния акт, като желанието на подсъдимия е било само да сплаши, без да заплашва
живота на пострадалото лице. Прави се искане за налагане на минимално
наказание, с оглед липсата на умисъл за причиняване на смърт и предвид факта, че
деянието е извършено в състояние на възбуден страх и ярост у подсъдимия в
резултат на думите на пострадалия.
Подсъдимият Ю. дава обяснения, в които не се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Ю. /Т.Y./ е родена на *** г. в гр. Ф., А., А., А.
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЛНЧ *********.
На 09.10.2015 г., около 22.30 ч. свидетелят Х.Х.А. /наричан от приятелите си С./ заедно
с негов познат – свидетелят Х.С. и с други негови приятели се нА.али в гр. С., на бул. „*******” в близост
до №**, пред нА.ащата се там закусвалня. На същото място в това време бил и подсъдимият
Т.Ю. /известен на свидетелите като А. или О./, който се приближил до свидетеля А.
и започнал разговор с него, като му поискал пари. Пострадалият отговорил, че
няма и не може да му даде, след което обърнал гръб на подсъдимия. Отказът на А.
да му предостави парични средства, ядосал Ю., който промърморил някакви
неразбираеми за пострадалото лице думи, след което извадил от дрехите си
сгъваем нож с обща дължина 20 см. С ножа
подсъдимият нанесъл удар отзад в лявата половина на гръдния кош на пострадалия Х.Х.А.,
след което го захвърлил и побягнал. Вследствие на нанесения от страна на подсъдимия удар св. А., се свлякъл на
земята. Виждайки това, свидетелят Х.С. сложил на мястото на раната парче плат,
с което се опитал да спре течащата кръв. НА.ащите се в близост хора извикали
линейка. На Х.А. била оказана спешна медицинска помощ, след което същият бил
откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където претърпял операция. След операцията на
пострадалия било проведено лечение, продължило около месец, след което същият
бил изписан..
В резултат на нанесения в тялото на пострадалия удар с нож, на свидетеля Х.А.
било причинено едно прободно порезно нараняване в лявата половина на гръдния
кош, отзад, проникващо в гръдната и в коремната кухина с излив на кръв в
гръдната кухина в количество З00 мл., излив на кръв в коремната кухина в
количество З00 мл., ретроперитонеален кръвоизлив в ляво и кръвоизлив около
левия бъбрек, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Описаното нараняване създало условия за съобщение между гръдната и коремната кухини и околната среда, като
реализирало и медико биологичната квалификация – нараняване, проникващо в
гръдната и коремната кухини.
Според заключението на СМЕ установеното нараняване се дължи на действието
на предмет с остър връх и режещ ръб – нож. По своята медико биологична
характеристика описаното е довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота,нараняване, проникващо в гръдната и коремната кухини.
От заключенията на извършените СМЕ на веществени доказателства-на открития
при огледа на местопроизшествието нож се установило, че по върха на острието е
налице биологичен материал – кръв от пострадалия – Х.Х.А., а по дръжката на
инкриминирания нож биологичен материал, произхождащ от подсъдимия.
Според заключението на СПЕ на подсъдимото лице по време на инкриминираното
деяние е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките. Съгласно изводите на експерта, подсъдимият към момента на деянието
не се е нА.ал в състояние на патологичен или физиологичен афект, а също и в
особено емоционално състояние, което се приравнява към юридическата категория
„уплаха и смущение“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До гореописаната фактическа обстановка, съдът достигна след прецизен анализ
на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие /л.29 т.1 на ДП/, протокол за оглед на лице /л. 32
т. 1 на ДП/ заедно с фотоалбум, протоколи за разпознаване на лица и предмети,
заедно с фотоалбуми /л.56 и л. 60 от т.1 на ДП/, заключение на СМЕ /л.66, т.1
на ДП/, заключение на СМЕ на веществени доказателства /л.73, т.1 на ДП/, заключение
на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране /л.80, т.1 на
ДП/, заключение на биологична експертиза /л.89, т.1 на ДП/, заключение на
биологична експертиза /л.97, т.1 на ДП/, заключение на техническа експертиза
/л.105, т.1 на ДП/, заключение на СПЕ /л.112 т.1 на ДП/,
справка за съдимост на подсъдимото лице
/л.139, т.1 на ДП/, писмо от МВР, отдел „Разследване“ – СДВР относно актуални
данни за подсъдимото лице /л.44, т.2 на ДП/, медицинска документация за лицето Х.Х.А., предоставена
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ /л.47 до л.60 т.2 на ДП/ показанията на свидетелите
дадени пред съда: Л. /л. 237/, Т. /л.239/, К. /л.240/, Х.Х.А. /л.242/, допълнени на основание чл. 281, ал.1,
т.2 от НПК с дадените от него показания на ДП /л.44 т.1 на ДП/ в частта относно
датата, на която се е случил инцидентът, при който лицето е пострадало, както и
показанията на Х.С., депозирани в хода на ДП пред съдия /л. 38, 39, 40 от том 1
на ДП/ прочетени и приобщени по делото съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1,
т. 1 от НПК, обясненията на подсъдимото лице /л. 177/, дадени в хода на
съдебното следствие пред съда, както и прочетените обяснения на подсъдимия,
дадени пред орган на разследването /л. 17, т. 1 на ДП/ в частта относно обстоятелството,
кога са му нанесени описаните от него удари с юмруци, приложените като веществени доказателства съгласно приемо-предавателен
протокол, сред които един брой сгъваем нож, както всички представени, приложени
и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Анализирайки събраните по делото доказателствени източници, съдът прие, че
авторството на деянието, механизма и средството за извършването му, са
безспорно установени.
Съдът даде вяра на заключението на СМЕ, изготвена въз основа на медицинската документация в УМБАЛСМ „Пирогов“. Липсват основания съдът да се съмнява в
обективността и професионализма на съдебния експерт. Според изготвеното
заключение морфологичната характеристика на нараняването и съответстващият
механизъм на получаване сочат, че то се дължи на действието на предмет с остър
връх и режещ ръб – нож, а предвид описаните в медицинската документация
локализация и морфология на уврежданията по хода на раневия канал, намушкването
с острия предмет е станало отзад напред. От изготвеното заключение се
установява, че на пострадалия са били причинени следните наранявания: едно
прободно порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош, отзад, проникващо
в гръдната и в коремната кухина с излив на кръв в гръдната кухина в количество
З00 мл., излив на кръв в коремната кухина в количество З00 мл.,
ретроперитонеален кръвоизлив в ляво и кръвоизлив около левия бъбрек. По своята
медико биологична характеристика описаното е довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Изготвеното заключението подкрепя описания от пострадалото лице механизъм
на получаване на първото прободно-порезното нараняване, като опровергава
наличието на описаното пред съда нараняване, причинено от нанесен от страна на
подсъдимия втори удар с нож, в близост до подмишницата на пострадалия /в експертизата
не са налични данни за такова нараняване/.
Съдът кредитира допълнителните разяснения на експерта-медик в хода на
съдебното следствие,съгласно които от удара с ножа, са причинени наранявания,
които могат да доведат, както до смъртен изход, така и да не доведат до такъв,
независимо от прилагането или неприлагането на хирургическо лечение. Пред съда
вещото лице заявява, че не може да се каже със сигурност, че непровеждането на
оперативно лечение би довело до смърт. Според експерта е било налице кървене в
гръдната и коремната кухина в количество около 300 мл., както и наличие на
ретроперитонеален хематом, които оперативно са били прекратени, но според същия
е възможно кървенето да спре от само себе си в зависимост от калибъра на съда,
който е засегнат. Ввещото лице посочва, че набирането на кръв в гръдната и
коремната кухина (отстранено при проведеното оперативно лечение) не може да се
каже, че със сигурност е безусловно смъртоносно при непровеждане на оперативно
лечение, с оглед на което не може да се приеме, че медицинската интервенция е
била животоспасяваща. Според експерта, когато се засегнат големи кръвоносни
съдове е възможно в гръдната и коремната кухина да се събере голямо количество
кръв, което да доведе до масивна кръвозагуба и в рамките на кратък период от
време да доведе до смърт, но в случая не е констатирано такова нараняване. До
този извод вещото лице е стигнало независимо, че в предоставените му медицински
документи не са описани кои кръвоносни съдове са наранени, позовавайки се на
обстоятелството, че ако е имало засягане на големи кръвоносни съдове, то те задължително
биха били описани в медицинската документация. Според вещото лице са засегнати
съдове на гръдната стена, които не са големи, артериални, за да доведат до
остра, застрашаваща живота кръвозагуба. Въпреки това обаче нараняването е
проникнало в гръдната кухина, където се нА.ат жизненоважни органи, като бял
дроб, сърце вляво и големи кръвоносни съдове, като е установено и засягане на
област, в близост до която се нА.ал бъбрека на пострадалия.
Съдът прие за обективно, убедително и изчерпателно изготвени, заключението
на СМЕ на веществените доказателства (депозираната на досъдебното производство,
приета и прочетена по делото), от която се установява, че по острието на
намерения на местопрестъпление и иззет сгъваем нож има наличие на човешка кръв,
и заключението на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране
(депозираната на досъдебното производство, приета и прочетена по делото), която
доказва по безспорен начин, че намереният биологичен материал – кръв по
острието на ножа, е от пострадалия – Х.Х.А., както и че наличният по дръжката
на инкриминирания нож биологичен материал, произхожда от подсъдимия.
Съдът оценява изготвената на досъдебното производство, прочетена и приета
по делото СТЕ, като източник на косвена доказателствена информация, в подкрепа
на тезата на държавното обвинение. Макар в заключителната й част вещото лице да
е стигнало до извода, че изображенията на лицето, заснето на предоставените за
изследване видеозаписи, са негодни за лицево-идентификационно изследване, то
при извършване на сравнително изследване на изображенията на облеклото на
заснетото лице, съдържащо се предоставените за изследване обекти, и на фотоснимките,
направени при освидетелстване на подсъдимото лице Т.Ю. от 10.10.2015 г., е
стигнало до заключението, че вероятно е
заснето едно и също облекло, носено от лицата. Този извод, макар и не по категоричен начин, с оглед събраните по
делото доказателства, отново се преценява като подкрепящ тезата на обвинението,
че именно подсъдимото лице е присъствало на мястото на инцидента и е извършило
инкриминираното деяние.
Съдът дава вяра на заключението на назначената и приета по делото СПЕ на подс.
Ю.. Според нея подсъдимият не е страдал и не страда от психично разстройство,
което да отговаря на реда и условията за разстройство на съзнанието по смисъла
на чл. 33 от НК, т.е. към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е съзнавал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Експертът е констатирал, че подсъдимият в интелектуално отношение
се е развивал правилно, като в случая не се касае за вроден или придобит
интелектуален дефицит. У личността му са установени определени особености, които
затрудняват социалната му адаптация, но според експерта не съществуват данни за
личностово разстройство. В своето заключение експертът е стигнал до извода, че
по време на извършване на деянието, в което е обвинен, подсъдимият не се е нА.ал
в състояние на патологичен или физиологичен афект, а също и в особено
емоционално състояние, което се приравнява към юридическата категория „уплаха и
смущение“. Същият е с нормално физическо и психическо състояние и със запазени
годности да разбира фактите по делото и да дава достоверни обяснения, като може
пълноценно да участва в наказателното производство. Изготвеното заключение е
подробно аргументирано и при проведения разпит на вещото лице в съдебно
заседание.
Съдът кредитира заключението на изготвената експертиза, като го нА.а за
обосновано и задълбочено, счита същото за изготвено въз основа на научен
подход, като вещото лице е изложило всички съображения, въз основа на които е
формирало своите изводи, както в депозираното по делото заключение, така и по време на устното си
изслушване пред съда. Според съдебния състав липсват основания за съмнения в
обективността и професионализма на експерта.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, като ги нА.а за безпротиворечиви / с изключ. на част от показанията
на пострадалото лице/, логични и последователни.
От съществено
значение за разкриване на обективната истина са показанията на пострадалото
лице – Х.Х.А.,
дадени пред съда и допълнени на
основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК с дадените от него показания на ДП, в
частта относно датата, на която се е случил инцидентът, при който е пострадал. Съдът
приема показанията на пострадалия А. за достоверни в частта, в която разказва
за времето и място на събитието, присъствието на подсъдимото лице на същото
място, отправянето на молба към него от страна на подсъдимия за предоставяне на
заем на парична сума, отказ му да даде пари и последвалото намушкване от страна
на подсъдимото лице в лявата част на гърба. Съдебният състав не споделя
показанията на пострадалото лице в частта, в която същото описва последвал
втори удар с нож от страна на подсъдимия отстрани на подмишницата му.
Показанията на свидетеля в тази част остават недоказани. Аргументи в тази
посока са липсата на установено второ прободно-порезно нараняване около
подмишницата в изготвената и приета по делото СМЕ. Показанията на пострадалото
лице, в частта, в която се описва борбата между него и подсъдимия и
получаването на втори удар с нож, не се подкрепят и от разказаното от свидетеля
– очевидец Х.С. при
разпита му пред съдия. С оглед изложеното описаните събития от пострадалия
около получаването на втория удар с нож, съдът счита за недостоверни, поради
което и показанията му не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свидетеля
– очевидец Х.С., дадени от
него на досъдебната фаза при проведен разпит пред съдия и приобщени по делото
по предвидения в закона ред. Същите вярно отразяват възприетите непосредствено
от него обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото. Показанията
му се явяват убедителни, непротиворечиви и базиращи се на личните му възприятия
относно сочените от него обстоятелства. Съдът нА.а същите за достоверни и
обективни, поради факта, че свидетелят е очевидец на деянието и се е нА.ал на
съвсем малка дистанция от случилото се. Дадените показания на свидетеля относно
предприетите действия от подсъдимото лице съвпадат с показанията на
пострадалото лице в кредитираната от съда част, като се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал,включително и от обясненията
на подсъдимият по отношение на обстоятелството ,че е нанесен един единствен
удар с нож.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л., Т. и К. (лицата не са
били очевидци на действията на подсъдимия), като източник на косвена
доказателствена информация, която се нА.а във връзка с преки доказателства,
потвърждаващи тезата на обвинението/касаещи,времето,мястото,начина на
извършването му и оказаната медицинска помощ на пострадалия/.
Относно обяснениятa на подсъдимия, дадени при разпита му пред съда, както и
прочетените обяснения, дадени пред орган на разследването, настоящият
съдебен състав нА.а, че същите имат двойствена правна природа, като се явяват
едновременно устно доказателствено средство и основно средство за реализиране
правото на защита. Това от своя страна налага същите да бъдат оценявани много
внимателно. При изследване на обясненията на подсъдимия следва да се има
предвид, че същият не е длъжен да каже истината, а предвид факта, че е в
най-висока степен заинтересован от изхода на процеса може да даде дори неверни
обяснения.
С оглед горното съдът нА.а, че следва да кредитира само частично
обясненията на подсъдимия, в частта относно появата му на описаното място, на
посочената дата. Обясненията на подсъдимия за случилото се между него и
пострадалото лице съдът нА.а за нелогични, вътрешно противоречиви и
неубедителни, като единствено кредитира изнесеното от подсъдимия обстоятелство,
че същият е извадил от джоба си сгъваем нож, с който наръгал пострадалото лице,
както и обстоятелството, че е наръгал лицето само веднъж, след което е избягал.
Обясненията в останалата част относно причината, поради която е наръгал
пострадалото лице, а именно при самозащита поради появата на групичка от хора,
сред които бил и пострадалият и изразеното от тях намерения за осъществяване на
побой над него, както и нанесения му удар от мъж от групата, съдът нА.а за недостоверни,
като ги оценява като опит за изграждане на защитна теза. Налице е противоречие
в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство (приобщени по
предвидения в закона ред) и в дадените пред съда относно обстоятелството кога
са му нанасяни удари преди или след той да употреби носения от него нож, тази
нелогичност и противоречивост в сведенията му, съдът оценява като опит за
изграждане неуспешна защитна теза, като счита посочените обстоятелства в тази
част от обясненията му, (дадени на двете фази на процеса) за недостоверни. Аргументи
в тази посока се явява фактът, че думите на подсъдимия не се подкрепят от
показанията на свидетелите – очевидци , а не почиват на други доказателствени
източници.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Установената фактическа обстановка обосновава извода от правна страна, че
подс. Т.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК като на 09.10.2015г., около
22.30 ч. в гр.С., на бул. „*** *******“ в близост до № ** е направил опит умишлено да умъртви Х.Х.А., като
му е нанесъл удар с нож и му причинил едно прободно порезно нараняване в лявата
половина на гръдния кош, отзад, проникващо в гръдната и коремната кухина с
излив на кръв в гръдната кухина в количество 300 мл., ретроперитонеален
кръвоизлив в ляво и кръвоизлив около левия бъбрек, довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и създало условия за съобщение между
гръдната и коремната кухини и околната среда, като реализирало нараняване,
проникващо в гръдната и коремната кухини, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини.
От заключението на приетата и кредитирана от съда СМЕ се установи, че не
може да се твърди със сигурност, че при непровеждането на оперативно лечение,
получените от пострадалото лице наранявания биха довело до неговата смърт, т.е
извършената медицинската интервенция не е била животоспасяваща. Още повече, че
при разпита на вещото лице в съдебно заседание същият заяви, че кървенето може
да спре от само себе си, в зависимост от калибъра на съда, които е засегнат, а
с оглед предоставената му медицински документация не е било налице засягане на
големи кръвоносни съдове. От друга страна, експертът е заявява, че удара с нож,
нанесен в лявата половина на гръдния кош, е проникнал в гръдната кухина, където
се нА.ат жизнен важни органи като бял дроб, сърце вляво и големи кръвоносни
съдове.
С оглед горното макар от СМЕ да се установява, че нараняванията, нанесени на пострадалия
от страна на подсъдимия, проникващи в гръдната и коремната кухини, не са засегнали
жизненоважни органи, то нанесеният удар с нож по тялото на пострадалия /в
гръдния кош/ от страна на подсъдимия е, представлявал реална опасност за живота
на лицето, защото е на място, където са разположени жизненоважни органи и
системи.
Тези данни изпълват обективните признаци на престъплението недовършен опит
към убийство по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК като в конкретния случай
изпълнителното деяние не е довършено поради независещи от дееца причини.
Установи се, че подсъдимият е извършил престъплението в състояние на
вменяемост по смисъла на чл. 31, ал.1 НК, като по време на извършване на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това психическо отношение
на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия, а
именно: той е нанесъл един удар, но със значителна сила /с оглед установеното
нараняване, проникнало в гръдната и в коремната кухина/, със средство годно да
умъртви пострадалия, какъвто е описаният сгъваем нож /20 см./, като ударът е
бил насочен в лявата половина на гръдния кош, и е проникнал в гръдната кухина,
където се нА.ат жизнено важни органи. Значителната сила /причинила проникващо
нараняване в гръдната и коремната кухина/, с която е нанесен удара, средството,
с което е нанесен и неговата насоченост обективират ясната представа у
подсъдимия, че в резултат на действията му, ще настъпи смъртта на пострадалия.
Доводите на защитата ,свързани с липсата на умисъл за престъпление по
чл.115 от НК съдът счете за несъстоятелни. Психическото отношение на дееца към
престъпния резултат, умисълът, се извлича от неговите действия. В конкретния
случай данните по делото, които обективират психическото отношение на
подсъдимия към резултата, посочват, че той е целял да умъртви пострадалия, като
му нанесъл е един удар, но със значителна сила и със средство, годно да го
умъртви, насочен в областта на гръдния кош и съзнавайки, че този удар може да
доведе до смъртта на пострадалия. Силата на удара, използваното средство за
нанасянето му и насочеността му в областта на гръдния кош, където се нА.ат
жизненоважни органи, доказват единствено наличие на пряк умисъл, наличие на
действия, целящи пряко умъртвяването на пострадалия, което в случая не е
настъпило по независещи от дееца причини.
С оглед на горното неподкрепено с доказателства остава твърдението на
подсъдимия, поддържано от адвоката му, че е желаел да сплаши пострадалия и му
причини само леко телесно увреждане. Обективните му действия, средството за
„сплашване“ и мястото на нанесения удар опровергават това твърдение, като
налагат извода за умисъл да го лиши от живот, а не да го увреди.
Доводите на защитата, че извършването инкриминирано деяние от страна на
подсъдимия е осъществено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
страна на пострадалото лице,съдът нА.а за неоснователни. Аргументи в тази
посока се явява заключението на приетата и кредитирана от съда СПЕ на
подсъдимото лице, която категорично отрича да са налице данни за афект или на
състояние, което се приравнява на уплаха и смущение по време на извършване на
деянието.
За пълнота на настоящото изложение съдебният състав прецени, че в случая не
може да се говори и за наличие на хипотезата на „неизбежна отбрана” по смисъла
чл.12, ал.1 НК. В правната теория и доктрина безпротиворечиво е прието, че за
да е налице неизбежна отбрана следва да се установи наличието на
непосредствено, противоправно нападение, насочено срещу правно защитено
обществено отношение, като законодателят е приел, че действията, предприети
срещу нападателя за отблъскване на това нападение, са обществено необходими,
правО.ни и не представляват престъпление. В конкретният случай, по делото не бе
установено, че пострадалият е нападнал подсъдимия, непосредствено преди
нанасянето на удара с нож. Обясненията на подсъдимия в частта, в която лицето
заявява, че се е защитавало от група лица, сред които бил и пострадалия, които
го нападнали, са останали недоказани с оглед събрания по делото доказателствен
материал. Липсата на нападение, срещу което да се отбраняваш, с позволените от
закона средства и рамки,препятства реализирането на разпоредбата на чл.119 от НК.
Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на
престъплението по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК, като на основание чл. 304 от НПК
го призна за невиновен и го оправда за довършен опит за убийство, съгласно
първоначално повдигнатото му обвинение, предвид факта, че по делото не беше
доказано по безспорен начин, че медицинската интервенция, проведена на
пострадалото лице е била животоспасяваща.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимият ,съдът взе
предвид следното:
Поради недовършеността на деянието, не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици, с оглед на което съдът намери, че е
приложима разпоредбата на чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като
определи наказанието под най-ниския предел, предвиден в закона за довършеното
престъпление /десет години „лишаване от свобода“/, а именно шест години „лишаване
от свобода“.
Определящо за намалената наказателна отговорност е обстоятелството, че се
касае за опит към умишлено престъпление, при което се преценяват степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало
недовършен, като следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 58 от НК не е
императивна норма и не предполага задължителното й прилагане във всички случай
на опит към умишлено престъпление.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчита тежестта на телесните
увреждания, причинени на пострадалия от деянието на подсъдимия, които съставляват отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
отчита по-ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, с оглед
липсата на престъпна упоритост в преследването на целта /подсъдимият е преустановил
напълно доброволно и по своя инициатива нападението над пострадалия, след като
е нанесъл процесния удар/ , сравнително младата му възраст, както и чистото му
съдебно минало.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства, както и обстоятелството, че в
случая се касае за недовършен опит за убийство, налагат извод за определяне на
наказание на подсъдимия под най-ниския предел, предвиден в закона /съгласно разпоредбата
на чл. 58, б. „а“ вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК/, а именно лишаване от свобода за срок от шест години,
което съдът счете за съответно на тежестта на извършеното и за постигане на
целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното наказание по
тежест е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие
спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По-голямо снизхождение към подсъдимия е неоправдано,
независимо от отчетените смекчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне на режима и мястото на изтърпяването му бяха съобразени
императивните разпоредби на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС и бе постановено
наказанието да се изтърпи в затвор от закрит тип, при първоначален строг режим.
Съдът зачете на основание чл.59 ал.1 от НК, времето през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано
от 13.10.2015г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът отне в полза на Държавата,на основание чл.53 ал.1 б. „а“ от НК приложени
по делото като веществените доказателства вещи под опис с № 1 до № 17, съгласно приемо-предавателен протокол,
като след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, подсъдимият Т.Ю. беше осъден да заплати направените
по делото разноски както следва: по сметката на СГС сумата от 2200 лв. представляващи
разноски за възнаграждения на вещи лица и преводач ,както и по 5 лв. ДТ за
всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189 ал.3 от НПК и
Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Председател: