Решение по дело №4290/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261552
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20203110104290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

261552/07.12.2020г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                 Районен съд - Варна, 10-и състав, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  Пламен Танев

 

                 при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 4290 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството по делото е образувано по предявен иск от С.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 1415,88 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден ляв калник и задна врата, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 18.03.2020г. по договор от 05.07.2019г. за „*“ на л.а. „*“, с рег. номер *, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

     Твърди се в исковата молба следното: На 05.07.2019г. ищецът сключил застраховка „*“ на собствения си автомобил *, с рег. номер *, с ответника, със срок на действие от 06.07.2019г. до 05.07.2020г. Автомобилът бил застрахован за 12000,00 лв. Застрахователната премия била изцяло заплатена. Автомобилът бил паркиран в гр. Варна, ул. *. На 18.03.2020г., около 06:00ч., ищецът отивайки към автомобила установил, че са увредени облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден ляв калник и задна врата. Още на същия ден уведомил ответното дружество. Изготвен бил опис на щета. Като застрахователно обезщетение получил сумата от 356,43 лв. След справка в сервизи за ремонтни разходи ищецът установил, че ще бъде необходима сума от 2057,60 лв. за възстановяване на вредите. Следователно към момента ответникът дължи на ищеца сумата от 1701,17 лв.

    В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Съгласно ОУ по договора за „*“ застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. В условията на евентуалност се сочи, че претендираният размер е завишен.

                 С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                 Безспорно е между страните, а и от представената по делото комбинирана застрахователна полица с номер 0306Х03488879 се установява, че между страните е сключена застраховка „*“ и „Злополука“ на л.а. „*“, с ДКН *за срок от 06.07.2019г. до 05.07.2020г.

                Безспорно е между страните, че застрахователната премия по сключения договор за застраховка е заплатена на застрахователя.

                Безспорно е, че застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 356,43 лв., представляваща обезщетение за причинените от застрахователното събитие щети.

                Видно от опис на щетите по претенция с номер 13018030108131 получената щета от настъпилото застрахователно събитие обхваща задно дясно стъкло на врата.

                Установява се от представения опис на щетите по претенция с номер 13020030101919, че от настъпилото застрахователно събитие на 18.03.2020г. застрахованият лек автомобил е получил вреди на облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден десен калник, задна врата.

                 По делото са представени ОУ по застраховка „*“ на МПС.
           По делото е допуснато извършването на САТЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: Застрахователното събитие се състояло на 18.03.2020г., около 06:00ч., в гр. Варна на ул. *. Процесният лек автомобил бил паркиран. Не е установен вторият участник в ПТП. Не е съставен КП. Застрахователят е бил уведомен. Съставен е опис на щетите. Установените при огледа увреждания на лекия автомобил са облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден десен калник, задна врата. Уврежданията на автомобила се изразяват в увредено лаково покритие на детайлите, в резултат на съприкосновение с твърд предмет. Общата стойност необходима за възстановяване на щетите на автомобила, определена по средни пазарни цени за труд към датата на събитието е в размер на 1772,31 лв.

                 От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                 Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие на 18.03.2020г.

                 Установи се от събрания доказателствен материал и най – вече от представения опис на щета, че увредените детайли на процесния лек автомобил са облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден десен калник, задна врата.

               По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

                Установи се от заключението по допуснатата АТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата, необходима за ремонт на увредените детайли по средни пазарни цени на труд е в размер на 1772,31 лв.

                От тази сума следва да се приспадне вече заплатената от застрахователя сума в размер на 356,43 лв. Следователно предявеният иск за сумата от 1415,88 лв. се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 651,64 лв.

                

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

     ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1415,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, преден капак, преден десен калник, заден ляв калник и задна врата, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 18.03.2020г. по договор от 05.07.2019г. за „*“ на л.а. „*“, с рег. номер *, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

 

                 ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 651,64 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

                              

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................