Р Е Ш Е Н И Е
№ 1013 08.06.2017г., гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, трети състав, на тридесет и
първи май, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдията
Димитров административно дело № 477
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е
по жалба на А.С.В. и Л.С. С., против Решение по протокол на комисията по чл.210 от ЗУТ
при Община Поморие, с което е определен размера по пазарни цени на еднократното
обезщетение за възникнало на основание чл.64, ал.1 и ал.4 от закона за
енергетиката сервитутно право на собствениците на земеделска и урбанизирана
територия, засегнати от одобрен с решение №1278/13.02.2015г. на Общински съвет
поморие – ПУП – парцеларен план за обект
„Изграждане на нова ВЛ100KV за
присъединяване на подстанция „Поморие“, към ВЛ100KV „Ахелой“, община Поморие, за което жалбоподателите
са били уведомени с нарочни уведомления съответно с изх. №№ 94А-1717-1/02.02.2017г.
и 94Л-351-1/02.02.2017г.
Изложени са
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение единствено в частта,
касаеща размера на определената от Комисията по чл.210 ЗУТ при Община Поморие
Оценка на пазарната стойност на сервитутното право, учредено в полза на Електроенергиен
системен оператор ЕАД.
Жалбоподателите считат, че посочената
в решението оценка на сервитутното право по чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката
касаещ съсобствения им имот не съответства на пазарната, като считат, че не е
било отчетено обстоятелството, че сервитутът е втори подред, засягащ имота, а с
оглед предвиждането същият да преминава по диагоал, считат, че засяга повече от
60% от територията на имота, което според тях силно щчло да ограничи
възможността за застрояването му при бъдеща промяна на предназначението му.
Ответникът по
жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмени становища оспорва
жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорваното решение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
намира за установено следното:
С обжалваното решение на компетентната
комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №РД – 16-258/25.03.2016г. на
кмета на община Поморие, във връзка с всички провеждани процедури по чл.210,
ал.2 от ЗУТ, са определени пазарни стойности на ограниченото вещно право на
сервитут по смисъла на чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката в полза на Електроенергиен системен оператор ЕАД.
Оценката е била изготвена, във връзка
с одобряване на ПУП – парцеларен план за обект „Изграждане на нова ВЛ100KV за
присъединяване на подстанция „Поморие“, към
ВЛ100KV „Ахелой“, община Поморие.
За определяне на цените комисията е
използвала един единствен метод, а именно на „сравнимите продажби“ (метод на пазарните аналози) като в протокола
от 19.04.2016г. за определяне на индивидуалната оценка на сервитутното право,
засягащо процесния имот се е позовала на три
обяви, касаещи съобщения за продажби на земеделски имоти, без да са представени
конкретни копия на сочените за съществуващи обяви.
Жалбата е подадена от заинтересовани
лица, адресати на акта по чл.210, ал.3 от ЗУТ, в законоустановения срок и се
явява допустима. Разгледана по същество, съдът от фактическа страна установява следното:
Жалбоподателите А.С.В. и Л.С.С. се
легитимира като съсобственици на по една втора идеална част от нива,
представляваща имот №015006, находящ се в местност „Харманите“ по плана за
земеразделяне в землището на гр. Поморие с ЕКАТТЕ 57491, целият с площ от 5,597
декара и с идентификатор *** по КККР на
гр. Поморие.
Не се спори по делото, че с решение №1278
на Общински съвет Поморие от 13.02.2015г. е одобрен ПУП – парцеларен план за обект
„Изграждане на нова ВЛ100KV за присъединяване на подстанция „Поморие“, към ВЛ100KV „Ахелой“, община Поморие.
На свое заседание на 25.03.2016г.
комисията по чл.210 от ЗУТ е приела обща стойност на обезщетенията на всички
засегнати от предвиждането имоти, като на свое заседание от 19.04.2016г. е
индивидуализирала размера на пазарните цени на еднократно обезщетение за
възникналото на основание чл.64, ал.1 и ал.4 от Закона за енергетиката
сервитутно право, въз основа на извършена в хода на самото заседание оценка,
отразена в протокола. Съгласно същата, методът на пазарните аналози се базира
на сравнение на продажната цена обявена за няколко парцела, в близък времеви
обхват. Уточнено е, че с оглед обстоятелството, че не са установени продажби в същата местност, са взети предвид обявени
продажби в съседни местности в същата община. Установени са били стойности
съответно в размер на 10,00лв. на кв. м.; 10,00лв. на кв.м. и 4,80лв. на кв. м.
Определена е средна стойност в размер на 8,2 лева на кв.м. След прилагане на
неуточнен по абсолютната му стойност коефициент на корекция, цената на
сервитута за сравними имоти е определена в размер на 2,06лв. на кв. метър. За
процесният имот същата е допълнително редуцирана без изложени мотиви за начин и
причина до стойността от 1,60лв. на кв.м. така получената стойност е умножена
по площтта, попадаща в зоната на сервитута, която за конкретния имот възлиза на
619,00 кв. м. Определена е стойност в размер на 990,40 лева за обезщетяване на
титуляра на правото на собственост.
В хода на съдебното обжалване е
назначена и приета съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице по нея, след като
е използвало аналози по метода на сравнителните стойности, т.е. идентичен с
използвания от комисията по чл.210 ЗУТ метод, е определило средна пазарна цена
за 1 кв.м. земеделска земя. При определяне коефициента на редукция на цената на
сервитута, спрямо тази на правото на собственост вещото лице е съобразило и
самото съдържание на сервитута, т.е. допустимите дейности в рамките на
обхванатата територия предвид разпоредбата на чл. 64, ал.3, т.1 и т.2 от Закона
за енергетиката, както и чл.13 и чл.14 от Наредба 16/09.06.2004г. Отчетен е бил
и срока за който е учреден сервитута, а именно безсрочния му характер.
Като краен резултат от изчисленията
става ясно, че средната пазарна стойност на 1 кв.м. от спорния имот е
определена в абсолютно число по-ниско от това определено от Комисията по чл.
210 ЗУТ, а именно 4,78 лв. на кв.м.
след редукцията с 25% на обявената в обявите, открити от вещото лице цена,
докато стойността приета от самата комисия възлиза на средната обявена цена,
която е определена на 8,2 лв. на
кв.м. Напрактика съществената разликата между двете изчисления на органа и на
експерта, (изслушано и прието в заседанието на 26.04.2017г.) касае единствено
коефициентът на редукция на пазарната цена на правото на собственост с оглед трансформацията
му в стойност на ограничено сервитутно право. В експертизата на комисията по
чл.210 ЗУТ при община Поморие този коефициент не е определен в абсолютна
стойност, но математически сметнат възлиза на 80,5% от пазарната стойност на
правото на собственост, без да са изложени каквито и да било мотиви за тази
съществена редукция.
За разлика от този подход, вещото лице
е мотивирало определената от нея редукция само с 20% спрямо пазарната стойност
на правото на собственост, поради безсрочните и всеобхватни привилегии на титуляра
на сервитутното право, явяващи се съответно ограничения за собственика на
земята, предвидени най-конкретно в нормите на чл.13 и чл.14 от Наредба 16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, според които „в сервитутната зона титулярят на сервитутните
права може да извършва:
1. строителни и монтажни дейности за изграждане на нови
енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на
съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и
преобразуване на електрическата енергия;
2. ремонтни работи, свързани с предотвратяване или
отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на
енергийните обекти;
3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и
поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения, по видове и графици
съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 от Закона за енергетиката.“
В същото време, „в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска:
1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни
стрелбища и военни полигони за стрелба;
2. засаждане на трайни дървесни насаждения;
3. извършване на сондажни работи, търсене, проучване и
добив на подземни богатства;
4. паркиране на всички видове превозни средства;
5. складиране на отпадъци и материали;
6. действия на трети лица върху съоръженията на енергийните
обекти;
7. палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на
селскостопанската продукция;
8. стрелба с ловно и бойно оръжие.“
По допълнително искане от страна на
жалбоподателите е допусната допълнителна СТЕ, вещото лице по която е потвърдило
площта на процесния имот, явяваща се действително засегната от спорния сервитут
– 619 кв.м., като е определило и остатъчната част от имота, незасегната от
разглежданото и предходно съществуващото сервитутни права, засягащи имота на
жалбоподателите, като тази площ възлиза на 2 310,00 кв.м.
При такаустановените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Това е назначената със заповед № РД-16-258/25.03.2016г. от кмета на
община Поморие комисия със задача да изготвя оценки и определя размера на
обезщетенията по пазарни цени в изрично предвидените в ЗУТ случаи, в пълен състав, в рамките на правомощията
по чл.210,ал.1 от ЗУТ, вр. чл.64 от закона за енергетиката и в предписаната от закона форма.
Посочени са фактическите и правни основания за
издаването на оспорваното решение. Налице е конкретизация на неурегулирания
поземлен имот, обстоятелствата, обуславящи определянето на пазарните стойности
на възникналия сервитут.
За изготвянето на оценка
са необходими специални знания, каквито комисията не е притежавала или поне не
доказва да е притежавала. Затова, вместо на основание чл.49 от АПК колективният
административен орган да бе възложил извършването й на лицензиран оценител,
оценката е определена при ползване на експертни оценки, касаещи други имоти и
производства, с изпълнител „Бургаска търговско-промишлена палата“. Одобрявайки
оценката, приложена към преписката по производството, комисията е възприела
същата, с което е изпълнила задълженията по чл.51, ал.4 и ал.5 от АПК, и видно
от разпоредителната част на оспореното решение сама е определила пазарните цени
на имотите съобразно чл.210, ал.1 от ЗУТ.
При преценка на
оценителните доклади, на
които се е позовал органът, става ясно, че тези странични оценки, изхождащи от
БТПП дори не са индивидуализирани по авторски колектив или предмет на
оценяването, за да могат да бъдат предмет на преценка и коментари от съдебния
състав. За разлика от така коментираната оценка, другата, изготвена от експерта
и изслушана в о.с.з. на 26.04.2017г. е достатъчно конкретна. Посочено е
подробно какви аналози е използвал оценителят, въз основа на които е определил
пазарната стойност както на неурегулирания имот, така и на сервитутното право.
Вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза след конкретно
посочени пазарни аналози е използвала същият метод и е определила цена на 1
кв.м. неурегулиран имот в размер на 4,78 кв.м., която дори е с около ¼
по –ниска от тази възприета от органа, като освен че конкретно са посочени
пазарните аналози, подробно е описано и как е приложен този метод, за да се
получи пазарната стойност на земята, а оттам и на сервитутното право.
Несъответствието между
оценката на това право, определена в административното производство и неговата
пазарна цена по съдебната експертиза, не води обаче до извода за
материалноправна незаконосъобразност на оспореното решение. В хипотезата на
чл.64 от ЗЕ, решението на комисията по
чл.210 от ЗУТ има за цел единствено да докаже, че възникналото вече по силата
на закона с одобрения ПУП сервитутно право ще бъде обезщетено от титуляра му в
полза на собствениците на засегнатия имот по пазарни стойности, без да е изискуемо от закона приложението
на особения ред за принудително отчуждаване на имоти частна собственост за
държавни или общинки нужди, при който е дадено специфично определение на
понятието „пазарни цени“ в §1а , т.2 от ЗДС и §1, т.2 от
ЗОбс. Последният метод е специфичен и касае единствено предвидените в тези два
закона мероприятия, какъвто настоящият случай не е. Искането на процесуалния
представител на ответния орган за приложението му е не само необосновано, но практически
неприложимо, доколкото в самия протокол на комисията по чл.210 ЗУТ изрично е
посочено, че релевантни за спора действителни продажби на имоти не са били
установени, поради което са ползвани офертни обяви.
В
производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същото е издадено в производството по
чл.67, ал.2 от ЗУТ и доказва, че са
изпълнени законовите изисквания на
нормата, поради което съответства на целта на закона
В
заключение на изложеното по-горе, съдът приема това, че приетата от комисията по чл. 210 от ЗУТ в
оспорвания протокол цена на правото на преминаване е неправилна. Съдът приема,
че тази оценка не е пазарна. С оглед изискванията на закона съдът приема за
пазарна цена на сервитутното право направената от вещото лице оценка. По
изложените съображения съдът приема, че са налице основанията оспорената
заповед да бъде изменена в частта относно размера на обезщетението, което
следва да се увеличи съобразно заключението на приетата съдебно - оценителна
експертиза досежно същата площ – 619 кв. м. до размера от 2371,00 лв.
По делото е направено искане за присъждане на
направените разноски за воденето му, поради което и на основание чл. 143 от АПК
следва в полза на жалбоподателите да се присъдят направените разноски - платена
държавна такса в размер на 20 лв и платени възнаграждения за вещо лице в размер
на 540,00 лв., както и 600,00 лева адвокатски хонорар или общо 1160,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд
- град Бургас, трети състав,
ИЗМЕНЯ Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община
Поморие, с което е определен размера по пазарни цени на еднократното
обезщетение за възникнало на основание чл.64, ал.1 и ал.4 от Закона за енергетиката
сервитутно право, в полза на собствениците на земеделска земя засегнати от
одобрения с решение №1278/13.02.2015г. на Общински съвет поморие – ПУП –
парцеларен план за обект „Изграждане на нова ВЛ100KV за присъединяване
на подстанция „Поморие“, към ВЛ100KV
„Ахелой“, в частта, с която е определена цена на сервитутното
право върху 619 кв. м. от ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр. Поморие, представляващ нива, целият с площ от 5,597
декара, като УВЕЛИЧАВА пазарната му
цена от 990,40лв. на 2371,00 лв.
ОСЪЖДА
Община Поморие да заплати на А.С.В. и Л.С.
С. равна част от направените от жалбоподателите разноски за водене на
делото в общ размер възлизащ на 1160,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р
България..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: