№ 11836
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110160827 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Д. Н. Т., Р. И. Т., И.
К. Г. и Д. К. Г..
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на законни наследници на И. Ц. Т.,
са клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот,
находящ се в /населено място/, аб. № **********. Посочва, че за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г. са ползвали доставена от дружеството топлинна енергия, а за периода
м.09.2018г.-м.04.2020г. и услугата дялово разпределение, но не са заплатили тяхната цена.
Твърди, че с оглед неплащането на задължението на падежа, ответниците са изпаднали в
забава и дължат и законната лихва върху главниците.
Съобразно изложеното, моли да се постанови решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят разделно следните суми: 5259,13лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва;
920,47лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-07.10.2021г.; 43,21лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва, и 9,42лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.10.2018г.-07.10.2021г., при квоти: 8/12 части за Д. Т., 2/12 части за Р. Т. и по 1/12 част за
И. Г. и Д. Г..
Ответниците И. Г. и Д. Г. са подали отговор на исковата молба извън
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, в който посочват, че собственик на имота е Р. Т.,
който се явявал наследник и приемник на процесния имот.
Ответниците Д. Т. и Р. Т., чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорват предявените искове. Твърдят, че не са собственици на процесния имот и не се
намират в облигационна връзка с ищцовото дружество. Евентуално оспорват размера на
потребената енергия.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище № 177, том 11, от
дата 10.07.1982г., сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен фонд при
МНО, съгласно който на И. Ц. Т. е продадено жилище № 55, находящо се в жилищната
сграда – /населено място/. Видно от издаденото от ГИС – София удостоверение, стар адрес
/населено място/, е идентичен с настоящ адрес /населено място/. От това следва, че
процесният имот напълно съвпада с този, придобит от И. Ц. Т..
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че И.
Ц. Т. е починал на 29.11.2020г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Д.
Н. Т., сина си Р. И. Т. и внуците си И. К. Г. и Д. К. Г., които са заместили /чл. 10, ал. 1 ЗН/
майка им И. И.а Г., починала на 29.08.2017г. По делото не е спорно, че към момента на
придобИ.е на имота И. Т. и Д. Т. са се намирали в граждански брак, с оглед на което имотът
е станал съпружеска имуществена общност – чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. От това следва, че Д.
Т. е притежавала ½ ид. ч. от процесния имот въз основа на договора за продажба. И. Т. е
притежавал също ½ ид. ч. от имота, като след неговата смърт тази част е придобита по равно
от законните наследници – двете деца и преживявалата съпруга – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН. Ето защо, Д. Т. е придобила по наследство още 1/6 ид. ч. от имота. Р. Т. също е
придобил 1/6 ид. ч. от имота. Тъй като И. Г. е починала преди своя възходящ наследодател,
то нейните деца – И. Г. и Д. Г. са я заместили в нейния дял и са получили съответно по 1/12
ид. ч. Или Д. Т. притежава общо 8/12 ид. ч. от имота, Р. Т. 2/12 ид. ч., а И. Г. и Д. Г. по 1/12
ид. ч.
Възражението на ответниците И. Г. и Д. Г., направено извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, че процесният имот е прехвърлен на Р. Т. и той се явява единствен собственик на
имота, не бе доказано в хода на процеса.
От събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС, договор за
извършване на дялово разпределение, протоколи за извършен отчет и изравнителни сметки/,
както и от изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към
топлофикационната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като
такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат
2
заплащане на цената на доставените услуги.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че сградата е била без
отопление на стълбите, като през процесния период в имота е имало 4бр. отоплителни дела с
поставени ИРРО и щранг – лира в банята. Не е имало узаконен водомер за топла вода.
Вещото лице разяснява, че за сезон 2018/2019г. поради неосигурен достъп за отчет,
топлинната енергия за отопление е начислявана на база съгласно т.6.5 от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/2007г. Поради същата причина, топлата вода е начислявана
на база брой потребители /1 лице/ съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, пък е изчислявана по формулата на т. 6.1.1 от
приложението към Наредбата. Видно от представения протокол /л. 142/, действително след
приключване на сезон м.05.2018г.-м.04.2019г. не е осигурен достъп до процесния имот за
извършване на отчет на нито едната от двете дати – 01.06.2019г. и 12.06.2019г. Ето защо,
правилно за този сезон топлоенергията е изчислявана по правилата на Наредбата, когато
липсва осигурен достъп за отчет.
Съгласно експертното заключение, за сезон 2019/2020г. е извършен реален отчет,
като начислената топлинна енергия за отопление е резултат именно от действителното
отчитане. По отношение на топлата вода, същата е изчислена отново на база брой
потребители /1бр./, поради липса на пломба на водомера. В съставения на 28.06.2020г.
протокол за отчет /л. 143/ е отбелязано, че няма пломба на водомера, като този протокол не е
оспорен. Ето защо, правилно топлата вода е начислявана по правилата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, отново е изчислявана по
формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата.
С оглед горните констатации и изводи, вещото лице е заключило, че стойността на
потребената топлоенергия за двата отоплителни сезона, включваща отопление за имота, БГВ
и сградна инсталация, възлиза общо от 5208,23лв. До този размер съдът намира, че
предявеният иск за топлинна енергия се явява доказан и основателен, а за разликата до
пълния предявен размер от 5259,13лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми, а от следващия ден длъжникът изпада в
забава и дължи и законна лихва за забава съгласно чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват да са погасили
горепосочените парични задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и
дължат законна лихва за тях. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 5208,23лв. възлиза
на сумата от 911,56лв. за периода 15.09.2019г.-07.10.2021г. Ето защо, искът за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия се явява основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 920,47лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата. Видно от представените
3
отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да
извършва услугата и към процесния период. Ето защо, ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази
услуга, която съгласно договора и ССчЕ възлиза на претендираната сума от 43,12лв. за
периода м.09.2018г.-м.04.2020г. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 9,42лв. за периода 31.10.2018г.-07.10.2021г., изчислен на
основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло основателен.
Всички признати задължения следва да бъдат разпределени между ответниците
спрямо дяловете им, а именно 8/12 части за Д. Т., 2/12 части за Р. Т. и по 1/12 част за И. Г. и
Д. Г..
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 262,09лв. за държавна такса, 500лв. депозити
за експертизи, 450лв. депозит за особен представител и претендира юрк. възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. Ответниците И. Г. и Д. Г.
обаче не следва да бъдат товарени с разноските за особен представител, тъй като те не се
отнасят за тях. Този разход следва да бъде поет само от Д. Т. и Р. Т., тъй като те се
представляват от особен представител.
Ето защо, между всички ответниците съразмерно на дяловете им следва да бъдат
разпределени разноските от 853,92лв. (пропорционално на уважената част от исковете и в
тази сума влизат държавна такса, депозитите за експертизи и юрк. възнаграждение), а сумата
от 445,64лв. (съразмерно на уважената част) за особен представител следва да бъде отнесена
към Д. Т. и Р. Т. при квоти ¾ за Д. Т. и ¼ за Р. Т., предвид цената на претенциите спрямо
всеки от тях. Или Д. Т. следва да бъде осъдена да заплати допълнително 334,23лв. разноски,
а Р. Т. допълнително 111,41лв. разноски.
Ответниците не са доказали направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД Д. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, Р. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, И. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
и Д. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят разделно при дялове
8/12 части за Д. Н. Т., 2/12 части за Р. И. Т. и по 1/12 част за И. К. Г. и Д. К. Г. на /фирма/,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, следните суми:
5208,23лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г. за имот, находящ се в /населено място/, аб. № **********, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2021г. до окончателното плащане; 911,56лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-07.10.2021г.; 43,21лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода м.09.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва, и 9,42лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018г.-
07.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 5208,23лв. до пълния предявен от 5259,13лв. и иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
911,56лв. до пълния предявен от 920,47лв.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Д. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, Р. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, И. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, и Д. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят
разделно при дялове 8/12 части за Д. Н. Т., 2/12 части за Р. И. Т. и по 1/12 част за И. К. Г. и
Д. К. Г. на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, сумата от 853,92лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозити
за експертизи и юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Д. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, и Р. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплатят разделно при
дялове 3/4 части за Д. Н. Т. и 1/4 част за Р. И. Т. сумата от 445,64лв., представляваща
разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5