Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
23.03.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: В. ЖЕЛЕВА
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №257 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.А.Ю. ***, подадена чрез пълномощника ѝ С. С. Ю., против Мотивиран отказ №21 от 25.04.2016 г. на Главния архитект на Община Хасково за издаване удостоверение за търпимост на строеж.
Жалбоподателката твърди, че оспореният отказ бил необоснован и незаконосъобразен, тъй като не били налице предпоставките на закона – както процесуалните, така и материалните, за постановяването на такъв. Излага съображения, че се касаело за сграда на допълващото, а не основното застрояване. Отказът бил основан на отпаднало основание – цитираният регулационен план, одобрен със Заповед №1070/93 г. не бил приложен и до момента, а на практика нямало и как да се приложи, поради това, че предвидената с него улица преминавала през две жилищни сгради, като почти ги разполовявала. Съгласно приетото с ТР №3 от 28.03.2011 г. по тълк.гр.дело №3/2010 г. на ОСГК на ВКС, с изтичането на сроковете, посочени в §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратявало автоматично, без да е необходимо провеждането на каквато и да е административна процедура по §8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ (сега §8, ал.2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Отказът бил и необоснован – преценката за статута на търпимостта на сградата се извършвала не въз основа на регулационния план, а на застроителния такъв. В отказа липсвало посочване на съответствие на сградата със застроителния план, действал по това време. Сградата била построена по време на действието на отменения през 1973 г. ЗПИНМ. Както в този закон, така и в последващия го ЗТСУ (отм.), съществували норми, създаващи статут на търпимост на сгради, построени за задоволяване на остра жилищна нужда, дори и в случаите, когато са се отклонявали от действащите към момента на построяването им правила и норми. Претендира се обжалваният Мотивиран отказ да бъде отменен.
Ответникът, Главен архитект на Община Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Под рег.индекс: 94 М-08-1/15.03.2016 г. в Община Хасково е заведено подадено от М.А.Ю. *** Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на сграда. Заявителката е посочила, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.719.125 по КК на гр.Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г., целият с площ от 341 кв.м., а по нотариален акт №117 от 13.10.1993 г. с площ от 385 кв.м., находящ се в гр.Хасково, ул.„З.“ №***, в който в началото на 70-те години построили жилищна сграда с пристройка, т.нар. „лятна кухня“. Сградата била описана в цитирания НА, но не била посочена застроената й площ. При заснемането на сградата същата била заснета като две самостоятелни сгради с идентификатори съответно 77195.719.125.1 и 2, първата застроена на 42 кв.м., а втората – на 15 кв.м. За втората сграда заявителката нямала документ за собственост, което налагало издаването на удостоверение за търпимост на строежа по реда на §16 от ПР на ЗУТ, за да може да бъде извършена прехвърлителна сделка с него.
Към заявлението са приложени изброени документи.
Видно от представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, №117, том IV, дело 2442/1993 г. от 13.10.1993 г., С. Х. Ю. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: имот планоснимачен №3110 в квартал 471-Б по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №377/1986 г., целият от 385 кв.м., ведно с построената в имота жилищна града.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№5675/22.12.2015 г. жалбоподателката М.А.Ю. е наследник – съпруга на С. Х. Ю., починал през 2002 г.
М.А.Ю. е положила отпечатък от палец, удостоверен нотариално на 14.03.2016 г., под Декларация, с която е декларирала, че през 1970 г. заедно със съпруга си са построили без строителни книжа и документи СГРАДА с идентификатор 77195.719.125.2 с площ 15 кв.м., на един етаж, в поземлен имот с идентификатор 77195.719.125, с адрес град Хасково, ул.„З.“ №***, за който имот притежават НА №117, том IV, дело 2442/1993 г. от 13.10.1993 г.
Приложена е и Скица №15-74602/17.02.2016 г., на сграда с идентификатор 77195.719.125.2, издадена от СГКК – гр.Хасково. Видно от скицата, сградата е на 1 етаж, със застроена площ 15 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, няма номер по предходен план.
Допълнително от ответника по делото са представени: Заповед №377/07.05.1986 г. на Председателя на ОНС – Хасково, с която на основание чл.75, ал.1, т.2, буква „б“ от Правилника за прилагане на ЗТСУ е одобрен Застроителния и регулационен план на район „Каменни“ гр.Хасково и Заповед №1070/03.09.1993 г. на Кмета на Община Хасково, с която се одобрява Кадастралния, регулационния и застроителния планове на част от жилищен комплекс „Каменни“, обхващащ изброени квартали (включително кв.471-Б), ведно с извадки от одобрените с тези заповеди планове.
Писмено от Кмета на Община Хасково е удостоверено, че Регулационният и застроителният планове, одобрени със Заповед №1070/03.09.1993 г. са действащи и към настоящия момент, както и че към 1970 г. не е имало одобрен кадастрален план и за пръв път процесната сграда е била заснета в кадастралния план, одобрен със заповед №377/1986 г.
С Мотивиран отказ №21/25.04.2016 г. Главният архитект на Община Хасково се е произнесъл по подаденото Заявление вх.№94 М-08-1/15.03.2016 г. и е отказал да бъде издадено удостоверение за търпимост на строеж: „Лятна кухня“, представляващ сграда с идентификатор 77195.719.125.2 по КК на гр.Хасково, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Чрез пълномощника си С. С. жалбоподателката е уведомена за издадения Мотивиран отказ срещу подпис на 18.05.2016 г., видно от отбелязването на гърба на акта. Жалбата на против отказа е депозирана в съда на 27.05.2016 г.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, за която актът поражда неблагоприятни правни последици и е налице правен интерес от търсената защита. Депозирана е при спазване предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на Мотивирания отказ, който представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.2, във вр. с т.1 от ЗУТ и не попада сред изброените в чл.216, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ актове, неподлежащи на пряко обжалване по съдебен ред.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Като правно основание на издадения административен акт в него е посочена нормата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Според цитираната разпоредба (доп.ДВ, бр.65 от 2003 г.) строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти и издават разрешение за строеж са посочени в чл.148, ал.2 и ал.3, във вр. с ал.4 от ЗУТ. В случая строежът, за който е поискано издаването на удостоверение за търпимост, не попада сред изброените в чл.148, ал.3, т.1 и т.2 от ЗУТ видове обекти и Главният архитект на Община Хасково е административният орган, материално и териториално компетентен да издаде или откаже издаването на удостоверението.
Оспореният Мотивиран отказ като административен акт е издаден в писмена форма, подписан от издателя си и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити.
От фактическа страна в него са изложени твърдения, че строежът не отговаря на предвидените в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ изисквания, тъй като не е допустим по сега действащите устройствени планове на територията. Посочено е, че съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед №1070/1993 г., сградата се пресича от уличната регулационна линия и част от нея попада върху улицата. Разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ не допуска лятна кухня (като второстепенна постройка) да бъде разположена на улична регулационна линия. В Мотивирания отказ е посочено също, че сградата, за която се иска удостоверение, е построена през 1970 г., а за територията на имот с идентификатор 77195.719.125 няма устройствени планове към 1970 г. и поради тази причина изследването на местоположението на сградата е само спрямо сега действащите планове и норми на застрояване.
Настоящият състав на съда намира, че така изложените в процесния акт фактически обстоятелства са недостатъчни направеното административно разпореждане за отказ да се приеме за надлежно мотивирано. Както и самият орган е посочил в акта си, разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ съдържа две кумулативно дадени предпоставки за търпимост на строежите, извършени до 7 април 1987 г. без строителни книжа, какъвто не се спори, че е процесният. Главният архитект е задължен да изследва и двете предвидени в нормата хипотези, едната от които е дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а втората – дали строежът е допустим съгласно ЗУТ, респективно сега действащите правила и нормативи. Видно от употребения в нормата съюз „или“, предпоставките са предвидени в условие на алтернативност, като при установяване наличието дори на едната от тях, строежът се явява търпим и не подлежи на премахване и забрана за ползване. В процесния случай Главният архитект е извършил изследване относно наличието само на втората визирана по-горе хипотеза, като се е позовал на липсата на устройствени планове за територията, в която попада строежът, към момента на неговото извършване. Административният орган не е изследвал и не е изложил никакви съображения относно действалите по това време строителни правила и нормативи, което прави акта му немотивиран.
От друга страна неизследването на това релевантно към издаването на удостоверение за търпимост обстоятелство следва да се прецени като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на акта, по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, и основание за отмяна на същия, защото при недопускането му би могло да се установи, че въпреки липсата към 1970 г. на действащ подробен градоустройствен план за територията, в която попада строежът, последният не се отклонява от действащите в този период строителни правила и нормативи.
В оспорения отказ е прието, че съгласно сега действащия регулационен план, одобрен със Заповед №1070/1993 г.,
сградата се пресича от уличната регулационна линия и част от нея попада върху
улицата, а разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ не допуска лятна кухня (като
второстепенна постройка) да бъде разположена на улична регулационна линия. Визираната
разпоредба на чл.42, ал.2 от ЗУТ гласи: „Постройки на допълващото застрояване,
с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да
се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на
основното застрояване.“
По искане на жалбоподателката
по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза и изготвено заключение на вещо
лице арх.В.Д.. Вещото лице е извършило справка в Община Хасково и оглед на
място на процесния строеж. В заключението са обективирани констатациите му
относно вида и състоянието на строежа. Вещото лице е установило, че към жилищната
сграда с идентификатор 77195.719.125.1, състояща се от предверие с дрешник,
дневна с кухненски бокс и спалня, е пристроена още една спалня с предверие и
баня, която е с идентификатор 77195.719.125.2. Двете сгради имат общ покрив и
общ вход. Пристройката не е второстепенна постройка, а е част от сградата. В
Община Хасково вещото лице се запознало с Аероснимката, направена на квартала
през 1972 г., приета на 26.05.1975 г., на която била заснета процесната сграда
заедно с пристройката и е направило извода, че същите са били изградени преди
1972 г. В отговор на задача 3 – да посочи съобразно установената от него
характеристика на сградата, какви са били изискванията на строителните правила
и норми към момента на построяването на същата, вещото лице е дало заключение,
че по време на изграждането на пристройката са действали СПИНМ одобрени 1959
г., а според чл.59 „Второстепенни са постройките, които могат да се използват
за домакински нужди като беседки, лятни кухни и др., но не и за живеене или за
магазини, работилници и др.“ Вещото лице е дало заключение, че от това следва,
че процесната сграда не е второстепенна постройка, а е част от жилищната сграда
и се ползва за живеене – спалня.
При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че отказът
на Главния архитект е основан на това, че сградата е второстепенна постройка,
„която не може да бъде пред жилищната сграда“, а тя всъщност представлява
жилищна сграда. За същата вещото лице арх.В.Д. заявява, че не е установила да
са нарушени никакви технически правила и норми в случая.
Въз основа на приетото без
оспорване от страните заключение на експертизата, съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че строежът, за който е отказано издаването на
удостоверение за търпимост, не представлява самостоятелна „лятна кухня“ като
второстепенна постройка, както е приел Главният
архитект на Община Хасково, а е част от жилищна сграда, т.е. на основното
застрояване. Административният орган е допуснал нарушение и на изискванията на
чл.35 от АПК – да издаде акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая, като не е извършил дължимата преценка за съответствие с действащите
към 1970 г. Строителни правила и норми за изграждане на населените места, съобразена
с вида на конкретния строеж като жилищна сграда. Мотивираният отказ е
постановен при неспазване на административнопроизводствените правила,
немотивиран е и подлежи на отмяна.
Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, след отмяна на акта административната преписка следва да се изпрати на Главния архитект на Община Хасково за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката Заявление рег.индекс: 94 М-08-1/15.03.2016 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода
на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят поисканите и
действително направени по делото разноски в размер на 10 лв. внесена държавна
такса и 160 лв. възнаграждение за вещо лице, платими от ответника. По отношение
на договореното с Договор за правна защита и съдействие възнаграждение от 600
лв. за един адвокат, до приключване на делото не са представени доказателства
за реалното му изплащане.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мотивиран отказ №21 от 25.04.2016 г. на Главния архитект на Община Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Главния архитект на Община Хасково за ново произнасяне по подаденото от М.А.Ю. Заявление рег.индекс: 94 М-08-1/15.03.2016 г.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.А.Ю., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 170 (сто и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: