Решение по дело №14846/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7900
Дата: 20 ноември 2019 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20181100514846
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                        Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 20.11.2019 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                    

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14846 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №397712 от 30.04.2018г., постановено по гр.дело №58735/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, е признато за установено по предявения от П.А.П. срещу "Л.С." ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, изразяващо се в направен отказ да допуснат П.А.П. като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, да напусне територията на Република България с паспорт, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане на 12.08.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №44623/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, като  е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.. С решението е осъдено "Л.С." ЕАД да заплати на П.А.П. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 252 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 558 лв., разноски в исковото производство. С решението е осъден П.А.П. да заплати на "Л.С." ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 105 лв., разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - П.А.П., чрез адв.П.С. и Д.Смоличка, с която се обжалва решение №397712 от 30.04.2018г., постановено по гр.дело №58735/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., както и в частта, в която не са присъдени в пълен размер сторените от ищеца разноски и в полза на ответника са присъдени разноски, съобразно отхвърлената част на предявения иск. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Излагат се доводи, че присъденото с обжалваното решение обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е занижено и несправедливо и не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди, като не са отчетени изцяло претърпените от ищеца негативни емоции, неспокойно емоционално състояние, изолиране от приятели, чувство на тъга, употреба на алкохол, гняв и разочарование в резултат на противоправното поведение на служители на ответника. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - "Л.С." ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт В.Д., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ищеца. Излага се, че при постановяване на решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като се е съобразил и анализирал релевантните за спора факти и доказателства. Твърди се, че в хода на съдебното производство не са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, даваща основание за ангажиране на гаранционно-обезпечитената отговорност на ответника. Поддържа се, че в случая не се установява по делото осъществено противоправно поведение от служители на ответника, които не са ограничили противоправно правото на П.А.П. на свободно предвижване, а напротив - изпълнили са добросъвестно служебните си задължения като са отказали да допуснат на борда на самолета пътник, който няма необходимите пътни документи, за да бъде допуснат на територията на държавата, за която пътува. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирано от въззивника-ищец адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Л.С." ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт В.Д., с която се обжалва решение №397712 от 30.04.2018г., постановено по гр.дело №58735/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, в частта, в която е уважен предявения иск като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски. Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част. Твърди се, че "Л.С." ЕАД като наземен оператор, се ръководи от задължителните изисквания на унифицирана световна система на база данни "Timatic", в която са разписани определящи правила по отношение факта дали пътник притежава необходимите документи, за да бъде допуснат на територията на страната, за която е закупил билет за пътуване. Поддържа се, че ищецът П.А.П., като ганайски гражданин, не е разполагал със задължителна входна виза (така наречена Шенгенска виза) за Кралство Испания, която се явява необходим документ за влизане в Кралство Испания на граждани на трети страни, притежаващи карти за постоянно пребиваване в Република България. Сочи се още, че няма вменено по закон задължение на ответника да издава документи на пътници, удостоверяващи правото на свободно придвижване на територията на ЕС, нито да предоставя възможност на пътниците да получават удостоверителни документи в тази насока, доколкото издаването Шенгенска виза на пътник за Кралство Испания е в правомощията на посолството на тази държава. В тази връзка се поддържа, че гарантираното право на свободно придвижване на ищеца - П.А.П. на територията на Европейски съюз, съгласно договора за присъединяване на Република България към Европейски съюз не е нарушено, тъй като ищецът не е имал необходимите документи, а именно валидна виза в паспорта за Кралство Испания или издадена в България карта за пребиваване, на която да е упоменато, че лицето е "family member", позволяващи допускането му до борда на самолета, т.е. не е налице противоправно поведение на служители на ответника, респективно не са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

         Въззиваемата страна - П.А.П., чрез пълномощник адв.П.С., в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба на ответника. Излага се, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, като е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение на служители на ответника, изразяващи се в това, че на 03.04.2016г. не са допуснали ищеца, носещ валидни документи за самоличност и за превоз на пътник, да напусне територията на Р България и да се качи на борда на самолет, поради което е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.

Предявен е от П.А.П. срещу "Л.С." ЕАД иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 03.04.2016 г. до окончателното й плащане.

С оглед предмета на постъпилите въззивни жалби от страните, съдът приема, че изцяло постановеното първоинстанционно решение подлежи на въззивен контрол.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е  НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ответника е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства и постановен в противоречие на материалния закон е обоснованият краен извод на СРС, че е налице основание за ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради доказаност на факта за наличието на противоправно поведение на служители на ответника, в резултат на което ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Изложените в обжалвания съдебен акт аргументи за доказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.49 от ЗЗД са изцяло незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на материалния закон.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

В конкретния случай, за да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на деликта, в тежест на ищеца е да установи наличието на противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправомерно отказан достъп до борда на самолет.

Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че не се установява по делото осъществено от служители на ответника противоправно поведение и изложените в обратния смисъл правни аргументи от първостепения съд са изцяло незаконосъобразни. Съображенията за това са следните:

С Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г., са определени условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки. Съгласно разпоредбата на чл.5, държавите-членки дават на членовете на семейството, които не са граждани на държава-членка, какъвто е случаят с ищеца - П.А.П., разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт. Разпоредбата на чл.5, т.2 въвежда условието за членовете на семейството, които не са граждани на държава-членка, да притежават входна виза в съответствие с Регламент (ЕО) №539/2001 или в съответствие с националното законодателство, когато това е необходимо. Въведено е изключението, че за целите на директивата притежаването на валидната карта за пребиваване, посочена в член 10 ("Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза"), освобождава тези членове на семейството от изискването за виза. Въведено е изискването държавите-членки да осигурят на такива лица всички необходими улеснения за получаване на необходимите визи, които да се издават безплатно, в най-кратък срок и въз основа на ускорена процедура. Процедурата е въведена в нашето законодателство с разпоредбата на чл.4, ал.2, т.1 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.

В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът - П.А.П. не е разполагал нито с входна виза за Кралство Испания, нито с Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейски съюз по смисъла на Директива 2004/38/ЕО, съответно се налага извода, че ищецът не е разполагал с необходимите редовни пътни документи, за да бъде допуснат на територията на Кралство Испания. Следователно правомерни се явяват действията на служителите на ответника, които са отказали на ищеца да бъде допуснат до борда на самолета тъй като не разполага с необходимите документи за пътуване до съответната дестинация - в случая входна виза за Кралство Испания или специалната Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейски съюз по смисъла на Директива 2004/38/ЕО. Служителите са действали добросъвестно и не са ограничили противоправно правото на П.А.П. на свободно предвижване, а напротив - добросъвестно са изпълнили служебните си задължения, като са отказали да допуснат на борда на самолета пътник, който няма необходимите пътни документи, за да бъде допуснат на територията на държавата, за която пътува.

При липса на противоправно поведение на служители на ответника и съответно при липса на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения иск следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. В останалата обжалвана част, в която е  отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода от спора следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са възложени в тежест на ответника разноски, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство.

Право на разноски пред двете съдебни инстанции има ответника. Пред СРС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от общ размер 150 лв., от която сума с обжалвания акт са присъдени 105 лв., предвид на което с настоящото решение следва да се присъди сумата от още 45.00 лв.. На въззивника-ответник се дължат и разноски, сторени от него пред СГС. По подадената въззивна жалба от ответника се дължи сумата от 60.00 лв., платена държавна такса, както и сумата от 150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                         

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №397712 от 30.04.2018г., постановено по гр.дело №58735/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по предявения от П.А.П. срещу "Л.С." ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, изразяващо се в направен отказ да допуснат П.А.П. като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, да напусне територията на Република България с паспорт, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане на 12.08.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №44623/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, както и В ЧАСТТА, в която е осъдено "Л.С." ЕАД да заплати на П.А.П. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 252 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 558 лв., разноски в исковото производство,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София №1, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, изразяващо се в направен отказ да допуснат П.А.П. като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, да напусне територията на Република България с паспорт, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане на 12.08.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №44623/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение №397712 от 30.04.2018г., постановено по гр.дело №58735/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 127-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА П.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на "Л.С." ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Аерогара София №1, на правно основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 45.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата от 150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата от 60.00 лв., сторени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

                            ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

                                                 2./